№ 14268
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110135191 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу М. Д. И., Х. Х. Й., Д. Х. Й., с която
са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от
ответниците да заплати на ищеца сумите, както следва:
1. М. Д. И. – сумата от 412,78 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ
се на адрес: **, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 52,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, сумата от 8,43 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,66 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021
г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение;
2. Х. Х. Й. – сумата от 722,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ
се на адрес: **, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 92,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
1
дружеството топлинна енергия, сумата от 14,76 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,90 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021
г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение;
3. Д. Х. Й. – сумата от 722,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ
се на адрес: **, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 92,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, сумата от 14,76 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,90 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021
г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, цената на която се
формирала на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Навежда доводи, че ответниците не са заплатили дължимата цена
за предоставена им услуга дялово разпределение за процесния период, поради което
предявява разглежданите искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
С депозирана на 11.02.2025 г. молба ищецът е направил изявление за извършено от
страна на ответника М. Д. И. плащане в общ размер на 528,74 лева, с което задължението в
нейната част било изплатено в цялост.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
2
(юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът
да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на
претендираната стойност на купувачите, и 3) изискуемост на задължението за плащане на
продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата
на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се
съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД),
още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по
продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на
договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото
на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме,
че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се
установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
3
на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е
изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетите като писмени доказателства по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.12.1990 г. и удостоверение,
издадено от Столична община, район „Слатина“, се установява, че Х. Войнов Й. и В. Д. Й.
са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 47, находящ се в **.
От удостоверение за наследници с изх. № РСЛ17ДИ11-444 от 23.10.2017 г. се установява,
че Х. Войнов Й. е починал на 15.09.2008 г. и е оставил следните наследници по закон:
съпругата си В. Д. Й. и синовете си Х. Х. Й., Д. Х. Й..
Видно от служебно извършена по реда на НБДН справка, касаеща лични данни и
родствени връзки на В. Д. Й., се установява, че последната е починала на 15.03.2013 г., като
е оставила следните наследници по закон: децата си М. Д. И., Х. Х. Й. и Д. Х. Й..
С оглед настъпилото наследствено правоприемство, съобразно правилата на чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН, съдът намира за доказано притежаваното от ответниците право на
собственост върху процесния имот при квоти, както следва: 4/18 за М. Д. И., 7/18 за Х. Х. Й.
и 7/18 за Д. Х. Й..
При преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява още, че
процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е
открита партида с аб. № 250439. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ и протокол от проведено
Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да
се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост. По делото е приложен и договор между
ищцовото дружество и третото лице помагач д, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният
4
имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени
доказателства – индивидуални справки за ползвана топлинна енергия и формуляри за отчет.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказано, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на ответниците
за исковия период, като се съобрази притежаваната от всеки един от тях идеална част от
правото на собственост върху имота.
От ангажираните от страна на ищеца и третото лице – помагач писмени доказателства –
фактури, издадени кредитни известия към фактури, индивидуални справки за отопление и
топла вода и приложения към тях, формуляри за отчет, чиято доказателствена стойност не е
оспорена от ответната страна, се установява, че през процесния период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в имота е доставяне топлинна енергия, остойностена на сумата от 1880,20 лева,
като отговорността за заплащането между ответниците се разпределя, както следва: 417,82
лева за М. Д. И., 731,19 лева за Х. Х. Й. и 731,19 лева за Д. Х. Й..
По отношение на предявената срещу ответника М. Д. И. искова претенция за заплащане
на претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия следва да се вземе
предвид обективираното в молба от 11.02.2025 г. изявление на ищеца, че е извършено от
страна на същия този ответник плащане в общ размер на 528,74 лева, с което процесните му
задължения били изцяло погасени. Това изявление според правното си естество
представлява признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което съдът намира
предявения срещу ответника М. Д. И. иск за доказан по основание и размер, но поради
извършеното плащане и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същият следва да бъде отхвърлен.
По делото не се твърди от ответниците Х. Х. Й. и Д. Х. Й. и не се установява плащане
на дължимите от тях суми, което обуславя основателност на исковите претенции за главница
за доставена топлинна енергия. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
е длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина
поискани от ищеца, поради което и съобразно гореизложените изводи исковете с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъдат уважени в пълните
претендирани размери от 722,37 лева за всеки от тях.
За основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца претендираното възнаграждение за извършената в периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2023 г. услуга дялово разпределение, следва да се установи от ищеца, че през
процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
поради което в тежест на ответниците е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на
5
чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е
материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово
разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период
е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ,
и че тази услуга е извършвана от него. От приетите и неоспорени по делото доказателства се
установява, че начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021 г.
до 30.04.2023 г. е в размер на 37,95 лева. Отговорността за заплащането на последната
между ответниците се разпределя съобразно притежаваната от всеки един от тях идеална
част от правото на собственост върху имота, а именно: 8,43 лева за М. Д. И., 14,76 лева за Х.
Х. Й. и 14,76 лева за Д. Х. Й..
По отношение на ответника М. Д. И. исковата претенция за заплащане на
претендираното възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение следва да се
отхвърли поради извършеното плащане и при съобразяване на новелата на чл. 235, ал. 3
ГПК с оглед изложените по-горе мотиви.
Предявените срещу ответниците Х. Х. Й. и Д. Х. Й. искове за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважат изцяло за пълните предявени
размери.
По исковете с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана
през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по
прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73
от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
6
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4
от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка
и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016
г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи
уговореното и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на
чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото по отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени доказателства за отправена и получена
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Въпреки пълното отхвърляне на предявените искове срещу ответника М. Д. И.,
доколкото се касае за погасяване на процесните вземания за главници в хода на процеса,
ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото
правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на
противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни
действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът претендира и
доказва да е сторил реално разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
последното определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната
помощ, в общ размер на 164,37 лева, които следва да му бъдат присъдени, отговорността, за
заплащането на които, е разделна на ответниците. В този смисъл следва да бъде възложено
на ответниците заплащане на сторените в производството от ищеца разноски, както следва:
36,53 лева за М. Д. И., 63,92 лева за Х. Х. Й. и 63,92 лева за Д. Х. Й..
Ответниците не претендират разноски, поради което и такива не следва да им се
присъждат.
7
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Х. Й., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на т, с ЕИК: , и
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата
от 722,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно
със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 14,76 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК: , и седалище и адрес на управление: **, срещу Х.
Х. Й., с ЕГН: ********** и адрес: **, осъдителни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 92,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия, и сумата от 2,90 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2024
г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. Х. Й., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на т, с ЕИК: , и
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата
от 722,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно
със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 14,76 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК: , и седалище и адрес на управление: **, срещу Д.
Х. Й., с ЕГН: ********** и адрес: **, осъдителни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 92,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия, и сумата от 2,90 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2024
г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК: , и седалище и адрес на управление: **, срещу М.
Д. И., с ЕГН: ********** и адрес: **, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 412,78 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. в имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 52,80 лева, представляваща обезщетение за забава в
8
размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 8,43 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2024 г. върху вземането за главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Х. Х. Й., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на т, с ЕИК: , и
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл.
37 ЗПр.Пом, разноски делото в размер на сумата от сумата от 63,92 лева.
ОСЪЖДА Д. Х. Й., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на т, с ЕИК: , и
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл.
37 ЗПр.Пом, разноски делото в размер на сумата от сумата от 63,92 лева.
ОСЪЖДА М. Д. И., с ЕГН: ********** и адрес: **, да заплати на т, с ЕИК: , и
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл.
37 ЗПр.Пом, разноски делото в размер на сумата от сумата от 36,53 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – д.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9