Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.03.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на осми февруари
през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от
съдия Димитров гр.д. № 1080 по описа за 2017 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
предявен е
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ .
ИЩЕЦЪТ, Я.Ж.Ж.
поддържа, че на 12.12.2012 г. бил
привлечен като
обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 198, ал.1 от НК- за това, че на
09.12.2012 г., около 18.00 ч., в гр. София, бул. „Г.С.Раковски“ № 68, в магазин
за алкохол и цигари, стопанисван от ЕТ „Р.**“, отнел чужди движими вещи -
сумата от 200.00 (двеста) лева, от владението на В. Ц.Г., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употреби за това сила. Задържан е незабавно за 72 часа,а след това по предложение на П.та му е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”, която изтърпявал до 06.03.2012 г.,от която
дата му е взета по-лека такава.
С присъда
от 19.10.2015 г. по НОХД № 11626/2014 г. по описа на СРС, НК, 110 състав ищецът е бил
оправдан по обвинението да е извършил престъпление по цитираните по-горе
текстове от НК . Присъдата е влязла в сила на 03.06.2016 г.
Твърди,че повдигнатото незаконно обвинение продължило
около 4 години, задържането под стража за пет месеца и 22 дни и процесуално-следствените действия са му причинили
неимуществени вреди изразяващи се в отрицателно отношение на близките и
приятелите към него,в следствие на което се затворил в себе си и престанал да
общува с хора.Чувствал се съсипан,
изпитвал постоянен стрес
и силно психическо напрежение,както и страх от
постановяване на осъдителна присъда, защото не е извършил деянието, за което бил обвинен и подсъдим.
По време на принудителното му задържане преживял нечовешко отношение
и претърпях тежки психически и физически страдания, бил бит без причина от
няколко лица. Непосредствено след излизането от ареста бил на прага на
самоубийството и не можел да преодолее срама от факта, бил в
ареста и
третиран наравно с малцинствата от ромски произход.
Претендира осъждане на П.та на Р.Б. да му заплати неимуществени вреди от незаконното обвинение
и задържането под стража в общ размер на 40 000 лв. Претендира лихви върху горната сума считано
от 03.06.2016 год.- влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното й изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- П. НА Р.Б., взема становище, че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, тъй като на първо място мярката за неотклонение е взета от съда ,а не
от П.та и на второ не са доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди,предвид
и факта,че той вече е бил осъждан за престъпление от общ характер.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
доказателствата по делото намира от фактическа страна следното.
По делото са представени писмени доказателства и няма
спор между страните относно фактическата обстановка, че Я.Ж.Ж. е бил задържан под
стража за 72 часа по досъдебно
производство № 3006/2012г. по описа на 05 РУП - СДВР, с пр.пр. № 41361/2012г.
по описа на СРП, като по това производство на 12.12.2012 г е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 198, ал.1 от НК. С
определение от
15.12.2012 г. по н ч.д. № 22816/2012 г .CPC, НК, 8 състав, по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража” , а с определение от 23.05.2013
год. мярката за неотклонение е била изменена в по-лека такава,като реално е
освободен от затвора на 03.06.2013 год.-писмо на л.18 от делото от ГДИН.
С влязла в сила на 03.06.2016 г. присъда на
Софийски районен съд,110 състав по нохд № 11626/2014 год. ищецът е бил оправдан по обвинението да е извършил
престъпление по чл. 198, ал.1,предл. 1 от НК.
От показанията на св. С.А./защитник на Я.Ж. по
наказателното дело/ се установява, че след освобождаването от ареста ищецът бил
в лошо състояние,нямал никакви доходи,препитавал се като клошар, пиел много. До
оправдателната присъда бил много притеснен, след това се успокоил,но станал
избухлив и нервен,правил скандали и да бъде досаден,някои приятели се
отдръпнали от него.
Св.Ю.Б.установява,че след освобождаването му от ареста
ищеца бил неспокоен,изнервен,започнал да пие много и станал доста
агресивен,макар и преди това да е проявявал такива черти на характера си.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното.
претенциите
за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2,ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ,
според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, П.та и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето
, като обезщетението в тези случаи кумулира вредите постановената мярка
за неотклонение "задържане под стража".
В случая фактическият състав на
чл. 2,ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на П.та - повдигане
и поддържане на обвинение в престъпление, след което е постановена оправдателна
присъда . Налице са, следователно, основания за ангажиране на отговорността на
ответника за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконното обвинение, с
кумулирано в него обезщетение и за задържането под стража.
Ето защо искът се явява
основателен.
Относно размера на иска: Установено е,че повдигнатото
обвинение е причинило на ищеца страх и притеснения за периода до оправдаването
му,а задържането под стража допълнителни психически и физически страдания.Факт
е обаче,че и преди обвинението и задържането ищецът е бил нервен и избухлив,злоупотребявал
е с алкохол,като след освобождаването му от ареста тези негативни прояви са се
засилили и са довели до отчуждаването на част от неговия приятелски кръг,но
според съда не само негативните последици от действията на ответника са причина
за горните прояви.Отдръпването на близките е провокирано не от това,че е бил
затвора, а от аргесивното и досадно държане,което датира и от преди повдигане
на обвинението.
Твърденията на ищеца за условията в ареста и в затвора и
лошото отношение към него там първо не са установени и второ,дори да се
установят отговорност за репарирането на вредите следва да се носи от
Министерство на правосъдието ,а не от П. на Р.Б..
С оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 8000 лв.- за
незаконно обвинение и задържане под стража за период от пет месеца и 22 дни, в който размер искът за неимуществени вреди следва
да се уважи, а за разликата до претендираните 40 000 лв. да се отхвърли
като неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение
основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда /и предвид характера на отговорността
по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и
дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 , ал.1 от ЗЗД считано от 03.06.2016 год. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно уважената част от
иска ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 162 лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, бул.”*******, Съдебна палата, да заплати
на Я.Ж.Ж.
ЕГН ********** чрез адвокат С.М. - адвокат от САК по иск с правно
основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата
8000 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от 03.06.2016 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
претендирания такъв от 40 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. на Р. Б.да
заплати на Я.Ж.Ж. ЕГН ********** разноски
в размер на 162 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: