Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16140 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Б.Ф.Д. срещу решение от 20.06.2019 г. по гр.д. №42748/2018 г. на
Софийския районен съд, 141 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от
189,35 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за аб. №235055 за
периода мес.06.2015 г. - мес.04.2016 г. и сумата от 13,75 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода мес.06.2015 г. - мес.04.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г. до погасяване на
вземанията, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с решение на ВАС методиката за
дялово разпределение е отменена и начисляването на топлинна енергия е
незаконно, както и че по делото не е установено реалното количество потребена
топлинна енергия. Поддържа, че не е установено извършването на услугата дялово
разпределени от страна на ищцовото дружество. Твърди също, че не е в
облигационни отношения с ищеца и не е подавала молба-декларация за откриване на
партида. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата.
Третото
лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище
по въззивната жалба.
Решението не е
обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск за главница за
топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер и в
частта, в която са отхвърлени изцяло предявените осъдителни искове за лихва за
забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, поради
което решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за
продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил, че е собственик на
процесния имот през процесния период, но това обстоятелство се установява от
представените по делото нот. акт за собственост върху апартамент, построен
върху държавно мяст от ЖСК „Ново червено знаме“ №12, т.ХХХІІІ, н.д.
№4743/29.11.1988 г., удостоверение за наследници №79/19.01.1999 г., издадено от
СО, райно „Сердика“, и удостоверение за наследници №1547/28.08.2018 г.,
издадено от СО, район „Сердика“. Ирелеватно е дали ответникът е подал
молба-декларация за откриване на партида за имота на негово име, доколкото
облигационните отношения са възникнали по силата на закона – посочените по-горе
разпоредби от ЗЕ.
За
установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, в първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, които и настоящият въззивен състав кредитира
напълно, като обосновано и компетентно изготвено.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период
технологичните разходи в АС са отчислявани от доставената в АС топлинна енергия
и тези технологични разходи са били за сметка на ищеца, ФДР е извършила
дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с действащата
нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба при
начисляване сумите за имота на ответника. От заключението се установява още, че
за периода мес.06.2015 г. - мес.04.2016 г. начислените и дължими от ответника
суми за ТЕ, включително с отчитане на изравнителните сметки, възлизат в общ
размер на 189,35 лв., в която сума не са включени стари задължения и корекции
от предходни периоди. Вещото лице сочи още, че топломерът, монтиран в АС, е
преминавал на метрологични проверки редовно.
Неоснователно е
и възражението на въззивника във връзка с решение на ВАС по адм.д. №1372/2016 г. по
описа на ВАС, с което Методиката за дялово
разпределение е отменена, доколкото отмяната на подзаконов нормативен акт има
действие занапред. Това е така, защото по силата на чл.195 АПК подзаконовият
нормативен акт се счита отменен от датата на влизане на решението в сила.
Съгласно чл. 194 АПК, съдебното решение подлежи на обнародване. В конкретния
случай производството по адм.д. № 1372/2016 г. на ВАС не е приключило с влязло
в сила решение. Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на
съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК.
Съгласно чл.33 ал.1 от процесните ОУ,
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от два
компонента – сума, формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума,
формирана по цената за услугата „дялово разпределение“, а според чл.34 ал.1 ОУ,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и
за дяловото разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за която
се отнасят. В
настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по
делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени
изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач три отчета на
уредите, носещи подпис на потребител/, като размерът на това вземане възлиза на
13,75 лв. за периода мес.06.2015 г. – мес.04.2016 г.
Поради изложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на
СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №146912 от 20.06.2019
г., постановено по гр.д. №42748/2018 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, в
обжалваната част.
Решението е постановено при участие на
третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.