№ 850
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500348 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение от 07.09.2021 г.по гр.д № 15627/2018 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти
състав:
ОТХВЪРЛЯ главния иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от ищците И. С.
Ч..; Д. П. Ч.; Л. П. С.; С. Р. Ч.; Щ. С.; Б. С., заместен в процеса от наследниците си по закон
съпруга Д.С. и дъщери Д.С. и М. К. С.; А. С. и Л. С. срещу ответника АУДИОВИДЕО
ОРФЕЙ ЕАД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на основание Решение № 5866 / 09.10.2000 год. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на село ***, взето от Поземлената комисия в Община Витоша, Област София- град, и по
наследство, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор N 58134.2095.685
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, две хиляди деветдесет и пет, точка,
шестстотин осемдесет и пет/, находящ се в гр. ***, район Витоша, трайно предназначение
на територията - защитена, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс,
номер по предходен план 117, 000019, квартал 1, парцел I, при съседи - имоти с
идентификатори NN 68134.2095.691, 68134.2095.687, 68134.2095.686, 8134.2095.682.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск с правно основание чл.79 ал.2 от ЗС, предявен от ищците И. С.
Ч..; Д. П. Ч.; Л. П. С.; С. Р. Ч.; Щ. С.; Б. С., заместен в процеса от наследниците си по закон
съпруга Д.С. и дъщери Д.С. и М. К. С.; А. С. и Л. С. срещу ответника АУДИОВИДЕО
ОРФЕЙ ЕАД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на основание изтекла в тяхна полза 5 г. придобивна давност на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор N 58134.2095.685 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири, точка, две хиляди деветдесет и пет, точка, шестстотин
осемдесет и пет/, находящ се в гр. ***, Район Витоша, трайно предназначение на
територията - защитена, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс,
номер по предходен план 117, 000019, квартал 1, парцел I, при съседи - имоти с
идентификатори NN 68134.2095.691, 68134.2095.687, 68134.2095.686, 8134.2095.682.
1
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по евентуалния иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗС,
предявен от ищците И. С. Ч..; Д. П. Ч.; Л. П. С.; С. Р. Ч.; Щ. С.; Б. С., заместен в процеса от
наследниците си по закон съпруга Д.С. и дъщери Д.С. и М. К. С.; А. С. и Л. С. срещу
ответника АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ ЕАД, че ищците са собственици на основание изтекла в
тяхна полза 10 г. придобивна давност на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор N 58134.2095.685 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
две хиляди деветдесет и пет, точка, шестстотин осемдесет и пет/, находящ се в гр. ***,
Район Витоша, трайно предназначение на територията - защитена, начин на трайно ползване
- за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план 117, 000019, квартал 1,
парцел I, при съседи - имоти с идентификатори NN 68134.2095.691, 68134.2095.687,
68134.2095.686, 8134.2095.682.
ОСЪЖДА АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ ЕАД да заплати на И. С. Ч..; Д. П. Ч.; Л. П. С.; С. Р. Ч.;
Щ. С.; Б. С., заместен в процеса от наследниците си по закон съпруга Д.С. и дъщери Д.С. и
М. К. С.; А. С. и Л. С. на основание чл.78 ал.1 от ГПК, сумата 5052,80 лв. разноски по
делото.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по:
- въззивна жалба на ответника в частта, в която исковете са уважени с искане за
приемане на писмени доказателства;
- насрещна въззивна жалба от ищците срещу решението в отхвърлителната му част.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Л.Б., в който се поддържа нейната
неоснователност, неоснователност на доказателствените искания, а в случай че бъдат
приети, се оспорва авторството и съдържанието на документите и се иска представянето на
оригинали.
Жалбите са депозирани от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и производството пред въззивния съд е допустимо.
Без уважение е оставено искането на въззивния жалбоподател за приемане на договори
между ответника и трети лица, приложени към въззивната жалба по следните съображения.
Жалбоподателят твърди, че от 2000 година до момента имотът се отдава под наем на трети
лица от него и от национален киноцентър „Бояна“. Поддържа, че с тези договори цели да
установи неоснователност на претенцията за придобиване по давност на имота от ищците.
Тази претенция е заявена още с исковата молба и съответно оспорена с отговора на исковата
молба. Не се посочва никаква причина, която да е попречила на ответника да представи
доказателствата пред първата инстанция, независимо от изричното указание на съда в
доклада по делото. Не е налице и процесуално нарушение на съда, което да прави искането
допустимо.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат заявените
позиции и претендират разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предвид подаването на въззивна и насрещна въззивна жалба спорни пред въззивната
инстанция са и въпросите, спорни пред първата инстанция от значение за основателността
на главния иск относно правото на собственост въз основа на реституция и наследство и
евентуалните искове относно правото на собственост въз основа на петгодишна, съответно
десетгодишна придобивна давност:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, съединен с евентуални искове с
правно основание чл.79 ал.2 и чл.79 ал.1 от ЗС, като предмет на разглеждане e ПИ с
идентификатор 58134.2095.685 в гр. ***.
Ищците твърдят, че са собственици на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ въз
основа на решение № 5866/09.10.2000 г. на ПК в Община Витоша. Въз основа на решението
2
на ПК имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост. Ищците посочват, че са
се снабдили и с нотариален акт за собственост на имота, в който всеки от тях е бил признат
за собственик съобразно наследствените си дялове. Имотът е нанесен и на кадастралната
карта по реда на ЗКИР и за същия е определен сегашният посочен по-горе
идентификационен номер. Когато през март 2014 г. се опитали да се снабдят със скица на
имота от Службата по геодезия, картография и кадастър София разбрали, че в кадастралния
регистър на поземлените имоти са регистрирани данни за собствениците на поземления
имот и като такива са записани ответното дружество и наследодателят им А. С.. При
условията на евентуалност твърдят, че са придобили имота по давност на основание чл.79
ал.2 от ЗС, поради упражнявано от тях непрекъснато добросъвестно владение в
продължение на 5 г. или на основание чл.79 ал.1 от ЗС поради упражнявано от тях
непрекъснато владение за период от 10 г., като владението е започнало от 9.10.2000 г.,
когато е постановено решението на поземлената комисия.
Ответното дружество оспорва исковете и твърди, че е собственик на имота въз основа на
следните актове:
1. Царски указ № 14, обнародван в ДВ бр. 76 от 05.04.1941 г. в съответствие със Закона за
приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община, с който
всички земи в района на Бояна „Киноцентър” са одържавени за създаване на зона за отдих,
като собствениците им са овъзмездени.
2. Указ 973 от 1949 г. и Заповед № 2139/19.04.1948 г. на Министъра на комуналното
строителство и благоустройство, с който целият този терен е отреден за „Филмов център” и
отдаден на „Национален киноцентър София-Бояна”.
3. Акт № 4613 от 13.04.1970 г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от
Кирковски Народен съвет на основание Заповед № 20 на МФ и председателя на ИК на
СГНС от 12.09.1967 г., с който имотът в местността „Бояна киноцентъра” се предава на
Комитета за кинематография към МК, заедно с построените в него сгради през 1957, 1958
години. Впоследствие имота влиза в капитала на „Бояна-филм” ЕАД - София.
4.Разпореждане № 9 от 29.07.2002 г. за едновременно намаляване и увеличаване на капитала
на „Бояна-филм” ЕАД - София, с което МС разпорежда на министъра на културата да
намали капитала на „Бояна-филм” ЕАД - София със стойността на правото на собственост
върху урегулиран поземлен имот, намиращ се в местността „Национален киноцентър
София-Бояна”, подробно описан в приложението към това разпореждане. Със Заповед №
РД-303/22.08.2002 г. на министъра на културата е намален капитала на „Бояна-филм” ЕАД -
София с урегулиран поземлен имот от 582,68 дка, намиращ се в местността „Национален
киноцентър София-Бояна”.
5. Разпореждане № 4 от 27.05.2005 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на
Разпореждане № 9 на МС от 2002 г. за едновременно намаляване и увеличаване на капитала
на „Бояна Филм” ЕАД - София, с което МС разпорежда съгл. т.2 „Министърът на културата
и туризма да апортира и увеличи капитала на „Аудиовидео Орфей” ЕАД, със стойността на
правото на собственост върху имота в местността „Национален киноцентър София-
Бояна”.
6. Протокол № ПР-2/01.06.2005 г., с който министърът на културата и туризма, в качеството
си на упражняващ правата на държавата в капитала на „Аудиовидео Орфей” ЕАД,
увеличава капитала му чрез апорт на правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ УПИ от 582,68 дка, намиращ се в местността „Национален киноцентър
София-Бояна”, който е вписан в капитала на дружеството с Решение № 4 от 27.01.2006 г. на
СГС фирмено отделение, по ф.д. № 10649/2000 г.
Оспорва легитимацията на ищците като собственици на имота въз основа на решение на ПК
на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. Това решение няма силата на констативен
нотариален акт, тъй като не е придружено със скица на имота. Имотът бил неправилно
реституиран, тъй като за него е имало издаден акт за държавна собственост. Оспорва и
евентуалния иск на ищците да са придобили имота по давност, като твърди, че той владее
3
имота като собственик повече от 10 г., което на друго правно основание го прави
собственик на имота.
По повод главния иск се установяват следните факти.
Ищците са наследници на А. П. С., починала през 1981 г. С решение № 5866/9.10.2000 г. по
заявление вх.№ В561/2242А/29.04.1992 г., на основание чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от
ППЗСПЗЗ на Поземлена комисия /ПК/ Община Витоша на нейните наследници е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на имот, представляващ ливада от 2 дка, VІ кат., находящ се в строителните граници на
кв.Бояна в м.“***“, имот пл.№ 335А к.л. 659 от кадастралния план, изработен 1946 г.
Отбелязано е , че към заявлението за възстановяване е представен нот.акт №83, т.13, рег.
2719, дело № 1949/37г., скица от Софийски кадастър от 29.11.1999 г. и удостоверение от р-н
Витоша по чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ. В представеното копие от решението вписано, че е
влязло в сила на 27.12.2000 г. Със заповед № РД-57-248/29.06.2001 г. на Областния
управител на област София имот пл.№ 335А е отписан от актовите книги за държавна
собственост АДС № 4613/13.04.1970 г. Нотариален акт № 118/22.10.2012 г. е констативен
нотариален акт за собственост върху имота.
Със заповед № 18-7911-30.05.2014 г. на началник СГКК София е одобрено изменение в
кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр.София, като на мястото на
наследодателката А. С., като собственици са вписани ищците и ответникът.
В административната преписка, въз основа на която е издаден актът на ПК, е представен
нотариален акт № 83, том XIII, peг. 2719, дело № 1942 от 19 юли 1937 г., видно от който А.
С. е закупила част от гора с площ 1976 кв. м, находяща се в землището на с. Бояна, м. „***",
цялата гора с площ около 12486 кв. м при граници: В. В., наследници на М. В., наследници
на Г. В. от две страни, В. Ч. от три страни, а при нови съседи: С. Д., К. Н., Д. С.
наследниците на М. В., както и 966 кв.м. от същата гора при нови съседи: Общинска гора, от
двете страни Р. С. и наследниците на М. В.. През 1946 г. А. С. се е снабдила с разрешение
да построи в мястото, цялото от 3990 кв.м., според строителен протокол № 179/25.08.1942 г.
/л.81 дело СГС/ постройка от 12 кв.м. През 1946 г. е продала гората от 966 кв.м. /нот.акт
16/21.09.1946 г., л.155 дело СГС, видно от материалите на реституционната преписка тази
гора от 966 кв.м. също е заявена и възстановена на наследниците на А.С., въз основа на
нот.акт №83/37 г./. След продажбата наследодателката на ищците е останала собственик на
1976 кв.м. гора. в м.“***“, Бояна. Назначената по делото от СГС допълнителна СТЕ
установява, въз основа на съдържащите се в реституционната преписка стара скица на имота
в м. „***" и нотариални актове за продажба № 82, том XIII, per. 2718, дело №
1948/19.07.1937 г. и № 83, том XIII, per. 2719, дело № 1949/19.07.1937 г., местоположението
на имота на С., а именно източната част на имот пл. № 335 от кад. лист 659 по кадастралния
план от 1946 г. с площ на частта 2.000 дка, идентична с имота по Решение №
5866/09.10.2000 г. на ПК „Витоша". Отчуждителна преписка за гази гора няма /изрично в
удостоверение на ТОА Витоша, л.189, дело СГС/.
Кадастралната и регулационна история на имота е проследена в заключението на СТЕ,
изготвено от инж. С. Б., чиито изводи настоящият състав възприема:
С Решение от 29.08.1946 г. от Протокол № 22 на градоустройствения съвет на Столична
голяма община теренът, включващ местностите „Габеро", „Равен герен", „Жевовица" и
„Манастирската нива" между селата Бояна и Драгалевци, е отреден за Държавен киноцентър
към фондация „Българско дело" при Министерството на информацията и изкуствата. Със
Заповед № 2139/19.04.1948 г. на Министъра на комуналното стопанство и
благоустройството е одобрен подробен регулационен план (РП), съобразен с
предвижданията на общия градоустройствен план, ЗА ФИЛМОВ ЦЕНТЪР - БЪЛГАРСКА
КИНЕМАТОГРАФИЯ. Това е първа регулация за територията, разработена върху основата
на КП от 1946 г. Вещото лице посочва, че регулационният план от 1948 г. не е съхранен в
архива на Направление „Архитектура и градоустройство" при СО. Същият не е наличен и в
архива на Геокартфонд към АГКК. По устни сведения планът е „изчезнал" в периода на
реституционните процедури през 90-те години. Поради тази причина не могат да се посочат
4
границите и площта на обхвата му. По кадастрален план от 1946 г. процесният имот попада
в кад. лист 659. В него е отбелязан имот с пл. № 335 с площ 3790 кв. м. В разписната книга
няма данни за собствениците на имот 335, както и за собствениците на съседните му
имоти. В кад. лист 659 няма нанесен имот с пл. № 335А и площ 2000 кв. м. Имот пл. №
335А е образуван от югоизточната част на имот пл. № 335 към момента на реституцията по
ЗСПЗЗ.
С Указ № 973/20.12.1949 г. на Народното събрание е утвърдено изменение на общия
градоустройствен план (ИОГП) на София от 1945 г., съгласно което върху картата на ОГП
са очертани границите на терен за киноцентър, включващ местностите „Кръстово ливаге",
„Равен герен", „Манастирски ниви" и „Габеро" между селата Бояна и Драгалевци.
Процесният имот попада в границите на терена, отреден за киноцентър съгласно ИОГП от
1949 г.
Няма доказателства дали за отчуждения по силата на регулационния план имот А. С. е била
обезщетена. Вещото лице е установило, че в баланса на държавно предприятие „Българска
кинематография" към 31.12.1948 г. е отразено, че стойността на включената в постоянното
имущество земя представлява внесената депозитна сума на СНС по закупуването на 1300
дка место между селата Бояна и Драгалевци, на което ще бъде построен филмовият град.
Липсват обаче писмени документи какво е закупено и на кого е заплатено.
При действието на РП от 1948 г. е съставен АДС № 4613/13.04.1970 г. на Кирковски РНС на
СГНС, в който е отразено, че се одържавява „място с площ 1118 дка, съставляващо имоти
617, 615, 178, 354, 348 регулачна пр. 38/48 г. Киноцентъра местност Бояна с построени върху
него сгради“, като са описани 25 броя сгради (л. 54, АДС е представен от ответника).
Одържавяването на имотите по горния АДС е съгласно регулачна преписка № 38/1948 г.,
поради което вещото лице счита, че това са имоти, отчуждени по силата на регулационния
план, одобрен със Заповед № 2139/19.04.1948 г. и изработен върху основата на кадастъра от
1946 г. АДС № 4613/1970 г. не е придружен от план или скица, отразяващи разположението
на актувания терен от 1118 дка. Площта на отчужденото място съответства приблизително
на площта на терена, определен върху ОГП по Указ № 973/1949 г.
Съгласно РП от 1972 г. територията на националния киноцентър включва в обхвата си 934.5
дка с отреждане „За Национален киноцентър“, без обособени квартали и парцели. В
кадастралната основа на РП няма нанесени имоти, включително и за процесния имот, но
вещото лице е установило, че както имот 335, така и процесния имот / като част от имот 335/
са включени в границите на националния киноцентър / приложение 3 към основното
заключение на СТЕ/.
Във връзка с прилагането на реституционните закони след 1989 г. е актуализиран
генералният план (Генплан) на Национален киноцентър „Бояна", като площта му е
редуцирана значително съобразно реалните технологични нужди на СИФ „Бояна". С
Решение № 13 по Протокол № 54/15.02.1999г. на СОС е одобрено частично изменение на
общия градоустройствен план на София (ЧИОГП), съгласно което на територията на
киноцентъра са обособени две зони:
I - обществени терени - за Национален киноцентър (североизточната част от терена по РП от
1972 г.), II - за нискоетажно жилищно строителство (югозападната част от терена по РП от
1972 г.). Съгласно актуализирания Генплан на територията на киноцентъра са обособени
следните зони:
I - зона за малкоетажно жилищно строителство с вилообразен характер с площ 363.79дка; ІІ -
технологична територия на Национален киноцентър с площ 328.86 дка; III - зона за
малкоетажно жилищно строителство с вилообразен характер с площ 177.33 дка; IV -
територия за зелени връзки, част от зона за малкоетажно жил. строителство с вилообразен
характер, с площ 41.55 дка;
V - територия за зелени връзки, част от технологичната територия на Национален
киноцентър, с площ 6.90 дка.
Към технологичната територия на Национален киноцентър (зона II) се добавят следните
5
територии за водопроводни съоръжения:
ІІа - за водонапорни басейни - 13.22 дка, ІІб - за полоса - водопровод - 1.59 дка, ІІв - за
полоса - водопровод - 2.67 дка.
Зони II и V по генплана съответстват на зоната с предназначение „обществени терени"
съгласно ЧИОГП, а зони I, III и IV по генплана - на зоната, предназначена „за нискоетажно
жилищно строителство" по ЧИОГП.
Процесният имот попада в зона III, предназначена за малкоетажно жилищно строителство с
вилообразен характер.
С Решение № 527/04.07.2001 г. на МС е одобрена Стратегия за приватизация на „БОЯНА
ФИЛМ" ЕАД – София, в която е предвидено отделянето на терен от активите на
дружеството и неговото безвъзмездно прехвърляне на държавата. С Разпореждане №
9/29.07.2002 г. на МС капиталът на „БОЯНА ФИЛМ" ЕАД е намален със стойността на
правото на собственост върху урегулиран поземлен имот, включващ зони I, III и IV съгласно
актуализирания Генплан, с обща площ 582.68 дка, а за нуждите на „БОЯНА ФИЛМ" ЕАД
са определени зони II и V, както и водопроводните съоръжения Ila, ІІб и ІІв, свързани
технологично с работния процес на киноцентъра. Със Заповед № РД-09-303/22.08.2002 г. на
Министъра на културата, издадена на основание Разпореждане № 9/2002 г. на МС,
капиталът на „БОЯНА ФИЛМ" ЕАД е намален със стойността на правото на собственост
върху урегулиран поземлен имот с площ 582.68 дка в м. „Национален киноцентър София -
Бояна" /представена от ответника на л.53/. С Решение по Протокол ПР-2/01.06.2005г. на
Министъра на културата и туризма (л.51), постановено в изпълнение на Разпореждане №
4/27.05.2005 г. на МС (л.46), капиталът на „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ" ЕАД е увеличен чрез
апорт на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с площ 582.68 дка в м.
„Национален киноцентър София - Бояна", оценен на стойност 112 650 000 лв. Ответникът е
представил решение на СГС от 27.01.2006 г., по ф.д. № 10649/2000 г., с което е вписано
увеличението на капитала на „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ" ЕАД.
Със Заповед № РД-50-04/16.01.2003 г. на Кмета на район „Витоша" процесният имот е
попълнен в кадастралната основа на РП с пл. № 117 и с площ 2000 кв.м (л. 139 дело СГС).
Вещото лице Б. посочва, че актуалният регулационен статус на имота е определен с
регулационния план на м. „Национален киноцентър София - Бояна", одобрен с Протокол от
01.02.1972 г. към Заповед № 1230/15.07.1972 г. и изменението на плана за регулация и
застрояване (ИПРЗ) за кв. 1, УПИ I и VII, одобрено със Заповед № РД-09-50-1651/17.12.2007
г. Съгласно ИПРЗ от 2007 г. са образувани УПИ VІІ 189 - За киноцентър (включва част от
технологичната територия по Генплан) и УПИ I - За Национален киноцентър (включва
територията в обхвата на РП от 1972 г., за която няма одобрени ПУП с
дворищнорегулационни парцели).
Имотът попада в УПИ I - за Национален киноцентър. Спрямо общия устройствен план на
Столичната община (ОУП на СО), приет с Решение № 697 от Протокол № 51/19.11.2009 г.
на СОС и Решение № 960/16.12.2009 г. на МС, процесният имот попада в устройствена зона
„Природни паркове“. Вещото лице пояснява, че зоната е част от групата територии за
природна защита, устройството на които се осъществява съгласно Закона за защитените
територии и въз основа на планове за управление и други устройствени планове.
Строителство се допуска, ако е предвидено по тези планове и при влязъл в сила ПУП.
По кадастралната карта и кадастралния регистър спорният имот попада в част от
територията на Природен парк „Витоша", приети с протокол от 15.01.2010 г. и одобрени със
Заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на ИД на АГКК, обн. ДВ бр. 77 от 03.09.2013 г., в сила от
04.10.2013 г. В кадастралната карта и кадастралния регистър спорният имот е нанесен с
идентификатор 68134.2095.685 и с граници и площ, идентични с тези на имот пл. № 117 от
кад. лист 659 по кадастралния план, предхождащ кадастралната карта.
Въз основа на тези факти съдът прави следните изводи. Налице е правен интерес от
предявяване на установителния иск за собственост поради съществуващия между страните
спор.
6
Ищците се легитимират като собственици с решение на поземлена комисия. Според ТР №
9/2012 г. по т.д. 9/2012 на ОСГК на ВКС възстановяването на собствеността върху
земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по
земеделие ОСЗ / ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС, тези решения
представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно
безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е
налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват
заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че
трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от
позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да
повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това
решение, какъвто е и настоящият случай. Тази възможност е утвърдена в практиката на ВКС
при действието на ГПК от 1952 г. /отм./., а сега произтича пряко от чл.17, ал.2 ГПК.
Решение № 5866 от 09.10.2000 г. е издадено на основание чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от
ППЗСПЗЗ. Според чл. 18ж, ал. 1 в редакцията му ДВ бр. 113 от 1999 г. поземлената комисия
постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота,
неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената
комисия, а за имоти в строителните граници на населените места, определени със
застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон - и от техническата служба
на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен
в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В чл. 18з ал.1 /последна редакция ДВ, бр. 34 от 1992 г./ в
случаите, предвидени в чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие
постановява решение по чл. 18ж, ал. 1. В посочените алинеи се уреждат хипотезите, при
които са били отнети земите, които се възстановяват, като случаят на ищците не попада в
нито един от посочените алинеи на чл. 10.
Наследодателката на ищците е била собственик на гора, която е била отчуждена с приетия
Указ № 973/20.12.1949 г. на Народното събрание, с което е прието изменение на общия
градоустройствен план на гр.София от 1945 г. Имотът е актуван с АДС № 4613/14.04.1970 г.
и попада в общия терен на Националния киноцентър от 1118 дка – в технологична зона ІІІ –
това е било положението и към 2000 г., когато е постановено решението на ПК.
Следователно имотът не е бил земеделска земя по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ, респ. и не отговаря
на хипотезите, посочени в чл.10 ал. 5, 6, 7 и 9 от ЗСПЗЗ. Гората е била отчуждена по реда на
Закона за общия градоустройствен план на София и следователно подлежи на
възстановяване по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /ДВ бр. 15 от
21.02.1992 г./. По този закон може да се иска отмяна на отчуждаването на имоти отчуждени
и по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия
градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София) (ДВ, бр. 114 от 1948
г.); по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия
градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София) (ДВ, бр. 134 от 1948
г.), и по Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София
(обн., ДВ, бр. 89 от 1961 г.; изм., бр. 29 от 1973 г.).
По делото не се установява спорният имот да е бил земеделска земя нито към момента на
отчуждаването му, нито към възстановяването му в реални граници с решение на ПК. В този
смисъл неоснователен е доводът в насрещната въззивна жалба, че процесната ливада остава
извън границите на Киноцентъра. Към момента на решението на ПК имотът не е бил ливада,
а от заключението на СТЕ се установява, че е попадал в границите на терена, отреден за
киноцентър съгласно ИОГП от 1949 г. Основателен е доводът, че няма възражение на
ответника за осъществено благоустройствено мероприятие като пречка за реституция, но
неговата основателност не променя извода относно законосъобразността на решението на
ПК. Неоснователно е оплакването, че имотът правилно е реституиран при някоя от
7
хипотезите на чл. 18з от ППЗСПЗЗ. За случая приложими биха могли да бъдат чл. 10, ал. 5
(залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за
които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с
изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси) и ал. 9 (земи,
одържавени като гори, които впоследствие са преобразувани в земеделски земи) от ЗСПЗЗ.
Този имот обаче никога не е бил включван в трудовокооперативно земеделско стопанство
или в Държавния горски фонд, тъй като е бил в обширна територия, отредена за киноцентър.
Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че съдът се е произнесъл по
материалната законосъобразност, без да е бил сезиран. Оспорването на легитимацията на
ищците като собственици на имота въз основа на решение на ПК съдът счита за възражение
за материална незаконосъобразност, поради което СГС не се е произнесъл по незаявено
възражение. Твърденията на ответника, че притежава собствени противопоставими на
ищците права, са допустими в настоящия процес. Съдебната практика на ВКС, последвала
приемането на ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, е
безпротиворечива, че поради принципното му значение той намира приложение не само по
споровете за собственост на земеделска земя, предоставена на ползватели по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския
съвет, но и в случаите, когато ответникът по такива спорове не противопоставя свои права
към момента на обобществяването на земята; той може да противопоставя само възражения,
основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които
изключват правата на ищците, какъвто е настоящият случай – ответниците противопоставят
свои права, произтичащи от факти, настъпили при и след отчуждаването на имота през 1948
г.. В този смисъл са например решение № 237/16.01.2014 г. по гр. д. № 5/2013 г. на I-во г. о.,
решение № 26/12.06.2013 г. по гр. д. № 12/2011 г. на I-во г. о., решение № 206/03.01.2018 г.
по гр. д. № 380/2017 г. на I-во г. о., решение № 161/29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г. на
I-во г. о., решение № 111/21.06.2017 г. по гр. д. № 3709/2016 г. на I-во г. о., и др.
По делото безпротиворечиво се установява, че процесният имот се намира на територията,
отредена за държавния киноцентър във всички нейни изменения през годините (основно и
допълнително заключение на СТЕ), като имотите в тази територия са били отчуждени през
1949 г. по реда на Указ № 973/20.12.1949 г. на Народното събрание и съгласно Закона за
приложение на Общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941 г.
Според нормата на чл. 1 от този закон по общия градоустройствен план на Столичната
голяма община ще се осъществяват въз основа на съответните 12 подробни регулационни
планове мероприятия на държавата, общината и обществените учреждения, описани в
същата норма. Съгласно чл. 77, ал. 3 от този закон отчуждението на недвижимите имоти за
мероприятията по чл. 1 се счита станало по силата на самите подробни регулационни
планове.
Ето защо, без значение в случая е валидността на Акт за държавна собственост № 4613 от
13.04.1970 г. по повод възражението за нищожност, повдигнат от ищците. Независимо от
горното, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, спазени са предвидените в
закона общи и особени изисквания за форма, както и приложимите процесуални норми и
целта на закона, предвидени в приложимия към датата на издаването Правилник за
държавните имоти ( приет с ПМС № 545 от 5.07.1952 г., обн., Изв., бр. 59 от 15.07.1952 г.,
изм., бр. 23 от 19.03.1954 г., бр. 80 от 4.10.1957 г., бр. 82 от 14.10.1958 г., бр. 66 от 18.08.1959
г., ДВ, бр. 99 от 20.12.1963 г., отм., бр. 79 от 14.10.1975 г., в сила от 1.11.1975 г.), както и
държавата е била собственик на имота, за който е издаден актът.
Ищците черпят правото си на собственост и от Заповед на Областния управител на област
София № РД-57-248/29.06.2001 г., с който спорният имот е отписан от актовите книги за
държавна собственост, актуван с АДС № 4613/13.04.1970 г. АДС удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото на собственост на държавата върху
недвижими имоти (чл. 5 от ЗДС и чл. 19 от ЗС), като се съставя от длъжностно лице по ред и
форма, определени в закона (чл. 102 - чл. 114 от действащия ППЗДС от 2006 г.; чл. 144 - чл.
158 от отменения ППЗДС от 1996 г.; чл. 77 – чл. 85 от отменената НДИ от 1975 г.), въз
8
основа на други документи – писмени доказателства, удостоверяващи придобивното (респ. –
правоизменящото или правопогасяващото) основание за държавата (аргум. от чл. 106, ал. 1
от ППЗДС и чл. 105, ал. 1, т. 1 от ППЗДС от 1996 г., отм.). По своята функция и
предназначение АДС е почти идентичен, а относно реда за съставянето му – сходен с
констативния нотариален акт за собственост по чл. 587, ал. 1 от ГПК (респ. по чл. 483, ал. 1
от ГПК от 1952 г., отм.), поради което задължителните указания и разяснения, дадени с
тълкувателно решение (ТР) № 11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, са приложими и относно
АДС, а именно: АДС се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК,
респ. по чл. 143, ал. 1 от ГПК (отм.), само относно извършените от и пред актосъставителя
действия – че АДС е издаден от посочения в него актосъставител, на посочените дата и
място, и че са представени описаните в него документи – писмени доказателства,
удостоверяващи придобивното (респ. – правоизменящото или правопогасяващото)
основание за държавата. АДС обаче не обвързва съда по въпроса дали е възникнало,
съответно – дали е погасено правото на собственост на посоченото в акта основание. Ето
защо, деактуването на имота не може да послужи за основание за придобиване на
собственост от ищците при установената материална незаконосъобразност на решението на
ПК.
Основателни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че СГС неправилно е приел
липсата на скица към решението на ПК като пречка за пораждане на конститутивния ефект.
По повод необходимостта от обобщаващо тълкуване значението на изискването на
законодателя за прилагане на скица към Решенията на ПК/ ОСЗГ по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ,
с оглед на финализиране на процедурата по възстановяване на земеделски земи ВКС е приел
с решение № 248 от 21.07.2010 година гр.дело № 58 /2009, Второ ГО, че легитимиран
собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено
позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ, със заверена от посочените органи скица, когато
изискването за скица като елемент от задължителната процедура по възстановяване по
ЗСПЗЗ е задължително. Съгласно Чл. 18ж. в редакцията му, приложима към решението на
ПК – ДВ бр. 113 от 1999 г. „поземлената комисия постановява решение за възстановяване
правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се
описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите,
както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага
скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на
населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен
полигон - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със
скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.“ Основателен е доводът
на ищците,че вещото лице в допълнителната СТЕ е посочило, че решението на ПК е
изготвено въз основа на скица от ОП „Софийски кадастър“ от 29.11.1999 г. Отделно от
това, в самото решение тази скица е описана като приложен документ на второ място.
Според практиката на ВКС липсата на скица не обуславя нищожност на решението за
възстановяване на собствеността след като възстановеният имот може да бъде
идентифициран по друг начин, тъй като изискването за скица цели да индивидуализира на
мястото признатият за възстановяване имот. Ако имотът може да се индивидуализира чрез
текстовата част на решението или от скицата по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, то липсата на скица
по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ не се отразява на действителността на решението за
възстановяване (така напр. Решение № 93/07.06.2013 г. по гр.д. № 883/2012 г. на ВКС, II г.о.
и Решение № 206/18.10.2016 г. по гр.д. № 2103/2016 г. на ВКС, I г.о.). В случая имотът може
да се индивидуализира от скицата по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ – тази на ОП „Софийски
кадастър“ от 29.11.1999 г. Наред с това, имотът може да бъде индивидуализиран и от
поправката в кадастралната карта в рамките на производството по попълване на непълноти
в одобрен кадастрален план, засягащи имот 335 по регулационния план на гр.София със
Заповед № РД-50-04/16.01.2003 г. на Кмета на район „Витоша", която е минала през пряк
съдебен контрол и е била потвърдена с решение по адм.дело № 3402/2003 г. на СГС, АО.
Независимо от това, решението на Поземлената комисия е материално незаконосъобразно.
9
Поради неоснователност на иска за собственост, основан на решението за реституция и
наследство, следва да бъде разгледан и евентуалният иск за собственост на основание
добросъвестно владение.
По този въпрос следва да се съобразят показанията на изслушаните от първата инстанция
свидетели, както и писмените доказателства по делото.
Св. К. Р. К., който е фактически съпруг на ищцата Л.С. от 2009 г., разказва, че имотът се
намира в м. ***, над Киноцентъра в дясно. За първи път ходил там през 2010 г. когато Л. и
нейни роднини били наели фирма да трасира имота. С боя на дърветата поставили
маркировката. Имотът бил голям, представлявал горска местност с денивелация. Имало
дървета, основи на входна врата. Маркировката от 2010 г. все още стояла, но имотът не бил
ограден, тъй като попадал в защитена територия. В годините бил ходил с Л. поне 5-6 пъти,
но тя отделно ходила и с майка си. Когато ходили в имота, други лица не са срещали. От Л.
знае, че имотът е техен.
Св. И. Д .Б.., приятелка на ищцата И.Ч., посочва, че двете са ходили в имота още преди 1990
г. Тогава майката на И. й разказвала какви имоти имат, къде се намират. Около 2000 г.
ходили с И. да й покаже имота, който бил недалече от Киноцентъра Бояна. Три пъти е била в
имота, последно през 2001-2002 г. Нямало ограда, но имало останки от разрушена сграда. От
И. знае, че само почистват имота, не правят нищо по него, тъй като по кадастъра се оказало,
че има други хора собственици.
Св. Г. Б. Х., приятелка на ищцата Л.С., разказва, че ищцата й е споделяла , че имат имот в
м.***, гориста местност, с площ от около 1,5-2 дка, който бил закупен от баба й и дядо й по
бащина линия. През 2001 г. отишли за първи път да видят имота, а след това всяка година го
посещавали по 7-8 пъти. Имотът бил с високи дървета, имало останала бетонна колона от
портичка и каменна основа от постройка. Ходели предимно, за да почистят, правили си
пикник и се връщали. В имота нямало ограда, границите били маркирани дървета с боя.
Когато са ходили в имота, не са заварвали други хора, нито е идвал някой да им прави
забележка, че се намират в чужд имот.
Краткият петгодишен срок се прилага само ако е налице владение, основано на юридическо
основание и субективна добросъвестност към момента на възникване на това основание. Не
може да има добросъвестно владение, тъй като, както беше обосновано по-горе решението
на ПК поради материалната си незаконосъобразност не представлява годно правно
основание по смисъла на чл. 79, ал. 2 ГПК. Не може да тече кратка придобивна давност и от
момента на съставяне на констативния нотариален акт през 2012 г., тъй като той също не е
основание, годно да направи ищците собственици.
Доводите в насрещната въззивна жалба, черпени от свидетелските показания, са
основателни, но не могат да обосноват придобиване на имота чрез кратката давност. Същите
следва да бъдат съобразени при разглеждане на десетгодишната давност. Въззивният съд
стига до извода, че ищците доказват двата елемента от владението на имота.
Заповед № РД-57-248/29.06.2001 г. на Областния управител на област София за отписване на
имот пл.№ 335А от актовите книги за държавна собственост е издадена по искане на
ищците. По искането за поправка в кадастралната карта от 26.02.2001 г. на ищците е
издадена Заповед № РД-50-04/16.01.2003 г. на Кмета на район „Витоша". Със заявление
9400-162 от 18.01.2013 г. ищците са поискали издаване на разрешение за прогледна ограда
по чл. 148 ЗУТ (л. 83 от делото на СГС). С декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имота от 12.03.2015 г. (писмо на СО Дирекция Общински приходи от
21.05.2020 г., л. 148 дело СГС) ищците са декларирали имота пред местния приходен орган.
Видно от записките към Акта за държавна собственост 4613 от 13.04.1970 г., представени с
отговора на исковата молба, на 12.07.2001 год. в предаден на наследниците на А. П. С. (л. 60
дело СГС). Всички тези техни действия са доказателство за субективния елемент на
владеене на имота. Обективният елемент се установява от обсъдените свидетелски
показания.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ответника. Постоянното владение
10
не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето.
Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в
имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани
от действия на трети лица. С действията по периодично посещение на имота, трасиране,
маркировка с боя, разчистване на клони, водене на различни хора в имота, правене на
пикници, ищците са обективирали намерението си по категоричен начин спрямо всички.
Към началния момент на давността – решението на ПК имотът е включен в капитала на
Национален киноцентър „Бояна", а в последствие на „Бояна филм“ ЕАД, регистрирано 1995
г. Следователно не е имало забрана да тече давност за него. Давността не е прекъсната с
административния процес за законосъобразността на заповедта за попълване на
кадастралната карта по жалба на „Бояна филм“ ЕАД, тъй като в производството пред СГС,
АО освен че жалбата е оставена без уважение, изобщо не е разглеждан въпросът относно
собствеността на имота. Неоснователно се твърди в жалбата, че свидетелските показания не
са годни да обосноват извод за придобиване по давност. Съдът намира, че са в синхрон едни
с други и че са дадени добросъвестно и детайлно, като заедно с писмените доказателства,
описани по-горе, доказват двата елемента на владението. Липсата на ограда или строеж в
имота се обясняват със статута му на защитена територия.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба относно липсата на произнасяне за
момента на започване на владението, както и за квотите, при които ищците са придобили
собствеността. Давност не може да тече срещу онзи, който не може да защити правата си по
исков ред. Началният момент, от който би могло да тече придобивна давност за спорния
имот, е моментът, в който обектът на собственост е индивидуализиран в съответния
индивидуален административен акт - решението на Поземлена комисия. /Решение № 62 /
17.02. 2012 г. по гр.д. № 705/ 2011 г. на ВКС, II ГО, Решение № 204 / 15.07. 2011 г. по гр.д.
№ 99 / 2011 г. на ВКС, II ГО, Решение № 469 / 21.05. 2009 г. по гр.д. № 905 / 2008 г. на ВКС ,
I ГО ; Решение № 584 / 25.09. 2009 г. по гр.д. № 2949 / 2008 г. на ВКС , I ГО, Решение № 373
/ 21.05. 2010 г. по гр.д. № 396 / 2009 г. на ВКС , I ГО ; Решение № 547 / 12.01. 2011 г. по гр.д.
№ 660 / 2010 г. на ВКС, II ГО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК /. Именно това е
началният момент, заявен от ищците и СГС правилно го е приел като такъв. Квотите на
наследяване имат значение за вътрешните отношения между ищците, но не и за ответника,
спрямо когото те са признати за собственици по давност. Началният момент на
придобивната давност е еднакъв за всички наследници при съответните идеални части
според наследствените им квоти. Действията, манифестиращи владението, са извършени от
името на всички – по делото няма твърдения и доказателства за обратното.
Твърденията на ответника-жалбоподател, че имотът се отдава под наем от него и от
Национален киноцентър „Бояна“ за снимане на филми се прави за пръв път пред въззивната
инстанция и е недоказано. Същото се отнася и за твърдението, че маркировката е направена
от ответника „преди години във връзка със снимачна дейност“. Освен че се прави за пръв
път с жалбата, свидетелските показания, че маркировката е направена от ищците, са
убедителни, като следва да се има предвид и искането за разрешение за ограда.
Неотносим към придобиването по давност е въпросът дали за имота наследодателката на
ищците- доводите във въззивната жалба са дали ищците са били обезщетени, но съдът
приема, че жалбоподателят има предвид тяхната наследодателка, т.к. въпросът за
обезщетението се поставя само във връзка с отчуждаването на имота. Този въпрос би имал
значение в процедурата по възстановяването на имота, по който е прието, че е материално
незаконосъобразно.
Поради признаването на ищците за собственици на имота, следва да се посочи, че няма
доказателства ответникът да е правоприемник на преобразуваното търговско дружество с
едноличен собственик на капитала на държавата – „Бояна филм“ ЕАД, за да е настъпил
вещният ефект на чл. 17а ЗППДОП (отм.), нито пък че имотът е преминал в патримониума
на ответника по силата на Разпореждане № 4 от 27.05.2005 г. на Министерски съвет.
По изложените съображения поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението
следва да бъде потвърдено.
11
Предвид непроменения изход на спора разноските, определени от СГС, остават така, както
са присъдени, а поради оставяне на въззивната и насрещната въззивна жалби без уважение
за настоящата инстанция не се дължат разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265611 от 07.09.2021 г. по гр.д № 15627/2018 на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12