РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. гр. Хасково, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100432 по описа за 2024 година
Предявен е при условията на пасивно субективно съединение
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от В. П.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес:
гр.Хасково, ул.*********, адв. **** от АК - Хасково, против Г. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: с. *********, общ.Хасково, обл.Хасково; С. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, *********; И. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр.Хасково, бул********* З. С. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ул.“*********; Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
ул.********* и М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Раднево, общ.Стара
Загора, обл.Стара Загора, ул.*********, всички със съдебен адрес: гр.Хасково,
ул*********, адв. Б********* от АК – Хасково, за признаване за установено
спрямо ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор №
********* по КК на гр.Хасково, одобрен със заповед № ********* от
05.10.2006 г. на изп.директор на АК – София, с адрес: гр.Хасково, ж.р.
„*********“, площ 945 кв.м., трайно предназначение -урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор -няма,
номер по предходен план: **** при съседи:
****************************************************************
Ищецът твърди, че придобил по наследство от майка си поземлен имот с
идентификатор *********. Със заповед № ********* г., издадена на
основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 ППЗСПЗЗ, кметът на
община Хасково наредил да бъде възстановено правото на собственост при
1
условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.Г. П. върху
новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен
полигон, одобрен с решение № **** г. на Общински съвет – Хасково, с
идентификатор *********, ж.р. "*********", землище на гр.Хасково, с площ
от 945 кв.м., при граници:
****************************************************************
Ищецът обжалвал пред РС-Хасково заповедта на кмета на община Хасково
като искал и прогласяване на нищожността на заповедта на областния
управител на област Хасково. Във връзка с това били образувани адм.д. №
**** по описа за 2021 г. на РС-Хасково и адм.д. № 2657 по описа за 2021 г. на
РС-Хасково. И двете жалби били отхвърлени. Това обосновавало правния
интерес на ищеца да предяви настоящия иск против ответниците.
Поддържа се в исковата молба, че правото на собственост на ищеца се
установявало от следните обстоятелства: През 2007 г. ищецът получил
поземления имот в наследство от майка си като същият бил част от нива от 2
дка, закупена от М.С.П.а, покойната майка на ищеца. През 1970 г. тя го
закупила с нот. акт ****, том III, дело № ****/1970 г. от Н.А.Р. През 1965 г.
Н.А.Р бил надарен от баща си А.Р.П с 2 дка с нот.акт № **** том I дело
263/1965 г. на Хасковски народен съд. Видно били от същия НА, че дарените
два декара са част от нива от пет декара, тъй като А.Р.П притежавал нива от 5
дка. А.Р.П бил собственик на имота от 1924 г. като го придобил с нот.акт ****
от 29.02.1924 г. на нотариус при Хасковски окръжен съд. Видно било от
нот.акт № **** том I дело 263/1965 г. и нот.акт **** от 29.02.1924 г., че Д.Г. се
явявал граница на нива от 3 дка, от която процесният имот бил част.
Изложено е в исковата молба, че от 1924 г., когато първият праводател на
ищеца закупил нивата от 5 дка и до настоящия момент, процесният имот като
част от тази нива се владял от праводателите на ищеца, а след наследяването
от майка му се е владеел от него. Като собственик на процесния имот, на
майката на ищеца било издадено разрешение за строеж № **** г. Закупената
нива попаднала в зона за отдих, обособена с ПМС, а с решение № **** г. на
Общински съвет - Хасково била включена в строителните граници на града,
определен с околовръстен полигон и придобила статут на урбанизирана
територия.
От друга страна, ответниците, като наследници на Д.Г. П., претендирали
придобиване правото собственост върху имота с идентификаетор № ****. въз
основа на заповед № ********* г., издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за ж.р."*********" и решение по чл.14, ал.1, т.3 от
ЗСПЗЗ, решение № **** 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № **** по чл. 11
от ЗСПЗЗ.
Ищецът заявява, че ответниците на са придобили правото на
собственост като излага следните съображения:
Наследодателят на ответниците, към момента на образуване на ТКЗС не
2
бил собственик на процесния имот и Д.Г. П. бил посочен като съсед на нивата
от пет декара, закупена от праводателя на ищеца - А.Р.П през 1924 г., а също и
през 1965 г., когато същият дарил на сина си Н.А.Р 2 дка. Дори и
наследодателят на ответниците да притежавал земеделска земя в *********,
то тя не била идентична с процесния имот. Собствеността на ПИ №
*********, които били част от нивата от два декара и Н.А.Р продал на Н.
Георгиева Вълчева с нот. акт. **** том III, дело № ****/1970 г., не била
възстановена на наследниците на Д.Г. П., а в ПНИ било записано името на
приобретателите на имота.
Цялата процедура и всички актове и действия по признаване и
възстановяване на собствеността на процесния имот на наследниците на Д.Г.
П. била нищожна и незаконосъобразна. Заповед № ********* от 18.09.2019 г.
на областен управител на област Хасково, касаеща процесния ПИ и заповедта
на кмета на община Хасково за възстановяване правото на собственост върху
процесния имот били незаконосъобразни и нищожни, издадени без да са
налице предпоставките на ЗСПЗЗ, тъй като в полза на наследодателя на
ответниците не било признато правото на собственост върху процесната
земеделска земя. Решение № ****/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № ****
също било нищожно и незаконосъобразно. То било постановено в пълно
противоречие и в нарушение на процедурата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като
извършените нарушения били толкова многобройни и толкова съществени, че
водели до резултат, който е нетърпим от гледна точка на действащия правов
ред. Ищецът твърди освен това, че такова решение въобще не било издавано и
връчвано на наследниците на Д.Г. П.. В тази връзка на основание чл.17, ал.2
ГПК се оспорва валидността и законосъобразността на решение №
****/01.04.1998 г. на ОСЗ по заявление № **** и на всички актове и действия
на всички административни органи, с които е признато и възстановено
правото на собственост на процесния имот в нарушение на закона и без да са
налице предпоставките за това, както и обстоятелството, наследодателят на
ответниците да е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на
процесния имот, който им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
Ищецът сочи, че процесният имот никога не е бил включван в блок на
ТКЗС или ДЗС, поради което разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по
отношение на него не били приложими. От момента на закупуването му от
праводателя от 1924 г. той, а в последствие неговите правоприемници, вкл. и
ищецът осъществявали владение върху него. За наследодателя на ответниците
не съществувало право на признаване и възстановяване на собствеността по
реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка се оспорва валидността и материалната
законосъобразност на решение № *********/01.04.1998г. на ОСЗ по заявление
№ 51180 като се иска да бъде упражнен косвен съдебен контрол за
валидността и за материалната му законосъобразност.
Освен това процесният имот не бил идентичен със земеделската земя,
заявен като собствена на наследодателя на ответниците, поради което за
неговите наследници, в случая за ответниците, не било налице законово
3
основание за възстановяване на собствеността върху този имот.
Ето защо ищецът счита, че той е собственик на процесния имот, въз
основа на наследство, като собствеността на неговите праводатели била
придобита преди образуването на ТКЗС и ДЗС. При условията на
евентуалност, ищецът се позовава и на придобиване на правото на
собственост върху процесния недвижим имот и въз основа на изтекла в полза
на праводателите му и в негова полза придобивна давност.
По тези съображения, се иска от съда да постанови решение, с което да
се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на описания в исковата молба недвижим имот - ПИ с
идентификатор *********, а при условията на евентуалност – на основание
изтекла в негова полза придобивна давност. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК са депозирани
отговори на исковата молба и от шестимата ответници чрез надлежно
овластен процесуален представител. Считат иска за допустим, но
неоснователен.
Не оспорват, че със Заповед № ********* г., издадена на основание §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ от Кмета на Община Хасково
е възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1, изр. първо
от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.Г. П., върху новообразуван имот в
строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с
Решение № ****г. на Общински съвет - гр. Хасково с идентификатор №
*********, ж.р. „*********", землището на гр. Хасково, с площ 945 кв.м, при
граници: ******************************************************;
*********; че са наследници на Д.Г. П., както и че ищецът е обжалвал пред
Районен съд - Хасково Заповед № ********* г. на Кмета на Община Хасково, с
която на наследниците на Д.Г. П. е възстановен посочения имот, в т.ч. и че е
поискал провъзгласяване на нищожността на Заповед № *********/18.09.2019
г. на областния управител на област Хасково.
Оспорва се обстоятелството, че ищецът е собственик по наследство от
майка си М.С.П.а, алтернативно по давност на ПИ с идентификатор №
*********. От приложените към исковата молба нотариални актове не
можело да се направи извод, че процесният имот е различен от възстановения
на наследниците на Д.Г. П., както и че този имот е идентичен с процесния.
Твърдението в исковата молба, че процесният имот не е бил включван в
блока на ТКЗС и ДЗС и за него разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са
неприложими, било необосновано, тъй като със Заявление-декларация от
07.03.1958г. и приложената към нея Опис- Декларация наследодателят на
ответниците Д.Г. П. внесъл в ТКЗС общо 61,5 декара ниви, обработваема
земеделска земя. Видно било и от протокол на Поземлена комисия град
Хасково № 36-5 от 10.02.1993г. за размера и категориите на земеделските
земи, правото на собственост, върху които ще се възстановява, чрез плана за
4
земеразделяне в землището на гр. Хасково, че са били определени
земеделските земи, които били признати за възстановяване на наследниците
на Димитьр Г. П., като се признавало и определяло за възстановено правото на
собственост, върху земеделски земи с план за земеразделяне за общо 61,200
декара, връчено на 05.07.1993 г. С Решение № **** от 01.04.1998г. общинска
служба по земеделие и гори, след като разгледала преписка с вх. № **** от
05.12.1991 г. от Господин Димитров П., ведно с представените писмени
доказателства към нея, признала правото на собственост на наследниците на
Д.Г. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ниви, в които
попадал и процесния имот. Отделно от това, по адм. дело № 2657/2021 г. по
описа на Районен съд - Хасково била приета експертиза, която установила, че
преди образуване на ТКСЗ и ДЗС в местност „*********", наследодателят на
ответниците Д.Г. П. бил собственик на парцел 166 – нива, в масив 506, площ
10 400,03 кв.м., внесен в ТКЗС и ДЗС. За района, в който попадал имота с
идентификатор ********* по кадастралната карта на гр. Хасково бил одобрен
кадастрален план със Заповед № 969/1988г., в който план имотът бил с
планоснимачен № ****. За местност „Каменен" бил изработен и помощен
план, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000г., в който бил отразен парцел 166-нива, в
масив 506, площ 10404,03 кв.м., собственост на Д.Г. П.. Границите на тази
нива били отразени в помощния план, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000г. и в тях
попадал имота с пл. №**** от кадастралния план от 1988 г. За имот с пл.
№**** бил отреден имот с идентификатор ********* по ПНИ, одобрен със
Заповед № *********/18.09.2019г. на Областен управител, с площ 945 кв.м,
идентичен със същия.
Ответниците с отговора оспорват Нотариален акт ****, том III, дело №
****/1970г., тъй като по представеното копие имало поправки, поради което не
било ясно тези поправки дали са в нотариалния акт или по копието, както и
строителното разрешение № ********* г., тъй като същото се отнасяло за
местност „Къз чешма" и нямало отношение към процесния имот.
Считат искането на ищеца съдът да се произнесе на основание чл.17 ал.2
ГПК по валидността на Решение № ****/01.04.1998 г. на Поземлена комисия –
Хасково за недопустимо. В настоящото производство съдът не притежавал
такава процесуална възможност за контрол на този вид административни
актове. Посочената норма касаела различни по вид административни актове,
подлежащи на съдебен контрол. И това било така, тъй като административния
акт, по който се искало произнасяне на съда по реда на чл.17, ал.2 ГПК, бил
издаден по силата на реституционните закони, какъвто бил ЗСПЗЗ и по
отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл.17, ал.2, пр.2
ГПК бил ограничен. В този смисъл било и TP № 9 от 07.11.2012г. постановено
по т.д. № 9/2012г. на ОСГК на ВКС.
Във връзка с направеното оспорването в исковата молба, че не
съществува Решение № *********/01.04.1998г. на Поземлена комисия -
Хасково, постановено по Заявление с вх. № **** от 05.12.1991г. , с което е
признато правото на собственост върху земеделските земи на наследниците на
5
Д.Г. П. и възстановени в патримониума им, и че същото е нищожно,
незаконосъобразно и неправилно, следвало да се имат предвид мотивите в
Решение № 134 от 03.08.2012 г., постановено по гражданско дело № ****/2010
г. на I г.о на ВКС, с които се приемало, че „След изменението на чл.14, ал.1, т.3
ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68/1999 г./, възстановяването на правото на собственост върху
земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се осъществява в
два етапа. Съгласно цитираната разпоредба, общинските служби по земеделие
постановяват решение, с което признават правото на собственост при
условията на § 4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в
която са се намирали земеделските земи. Съгласно чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ
общинските служби по земеделие изпращат служебно информация за тези
решения на общината. Тази информация намира отражение в помощния
кадастрален план, който съгласно чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ следва да съдържа
данни както относно предоставените за ползване имоти, така и за имотите,
съществували преди образуване на ТКЗС. Въз основа на него се изработва
плана на новообразуваните имоти. Поради това следва да се приеме, че
издаването на заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване
собствеността върху имот по плана на новообразуаните имоти имплицитно
съдържа информация, че за възстановения имот е налице признато с решение
по чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността по реда на
чл.4 – 4л ПРЗ на ЗСПЗЗ, тъй като това е задължителна предпоставка за
включването на имота в помощния кадастрален план, а оттук – и в плана на
новообразуваните имоти.“
Заявената при условията на евентуалност претенция на ищеца, че е
придобил собствеността върху процесния имот по силата на давностно
владение по смисъла на чл.79 ЗС също била необоснована и заявена в
противоречие с доктрината и трайната съдебна практика. Спорът откога тече
давност по отношение на реститутите на земеделски имот бил разрешен от
константната съдебна практика на ВКС. В този смисъл се сочи Решение № 373
от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. ****6/2009 г. I г. о., ГК. Изхождайки от
принципа, че давност не тече срещу онзи, който не може да защити правата си
по исков ред, следвало да се приеме, че по смисъла на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ
началният момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти,
подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по §4
ПЗР ЗСПЗЗ, следвало да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ
административен ред за възстановяване на собствеността. Давността
започвала да тече от момента, в който обекта на собственост, за който се
провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в
съответния индивидуален административен акт, в който смисъл се посочват
отново решения на ВКС. По отношение на имоти, находящи се в терен по §4
ПЗР ЗСПЗЗ се приемало, че придобивна давност срещу лицата, заявили за
възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от
момента на издаване на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В случая, процесният недвижим имот бил възстановен със Заповед №
6
*********г. на Кмета на Община Хасково, влязла в сила на 27.11.2023 г., с
която приключила реституционната процедура, от който момент започнала да
тече давността /Решение **** от 14.05.2019 г. по гр. д. № ****/20198 г., ВКС,
Второ гражданско отделение/. Предвид факта, че Заповед № **** на Кмета на
Община Хасково била издадена през 2021 г. и влязла в сила на 27.11.2023 г., от
тогава до предявяване на исковата молба на 22.03.2024 г. не бил изтекъл
изискуемият по чл.79, ал.1 ЗС давностен срок, поради което и
наследодателката на ищеца, респ. той като неин наследник нямало как да
обосноват собственост на заявеното придобивно основание. Предвид
изложеното искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
Със Заповед № **** от 26.08.2021 г. на Кмета на Община Хасково била
възстановена собствеността на ответниците върху процесния имот по реда на
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с влезлия в
сила план на новообразуваните имоти за ж.р. "*********", землището на гр.
Хасково, одобрен със Заповед № **** от 18.09.2019г. на Областен управител
на област Хасково, а признаването на това право било резултат от сложен
фактически състав, при който неколкократно се проверявала верността на
данните, относно имотите, подлежащи на възстановяване. Самото право на
възстановяване на собствеността върху земеделски земи на бивши
собственици признавало влезлите в сила административни актове в други
административни производства или съдебни решения, които от своя страна
били предпоставка за изработването и одобряването на плана на
новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните
на него чл.28 ППЗСПЗЗ. Цялата процедура приключила с издаването на
заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ППЗСПЗЗ, като всеки етап
завършвал с отделен административен акт, който подлежал на обжалване и
след изтичане на срока или приключване на процедурата по обжалване,
същият влизал в сила и придобивал стабилност. Изрично било предвидено в
закона, че за възстановяване на земите по § 4, се изработва помощен план и
план на новообразуваните имоти, като помощният план съдържа данни както
за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, които са
съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски
стопанства и държавните земеделски стопанства, а в последствие изготвения
план на новообразуваните имоти е бил одобрен от областния управител, като
гаранция относно правилното и законосъобразно протичане на процеса по
възстановяване на собствеността. Предвид това, ответниците считат за
несъстоятелни всички твърдения в исковата молба, поради което ги оспорват.
По всички гореизложени съображения, ответниците молят предявения
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан като също претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В проведено на 26.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото,
преди приключване на съдебното дирене и след събиране на всички
допуснати доказателства, в т.ч. и изслушване на съдебно-техническа
експертиза, ответниците чрез надлежно овластения си процесуален
7
представител признават иска като считат, че на основание чл.78 ал.2 ГПК не
следва в тяхна тежест да бъдат възлагани направените по делото разноски от
ищеца.
В същото съдебно заседание, ищецът лично и чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа така предявените претенции и прави
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира
следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от
ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни
предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест
да уважи иска така, както е предявен.
В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал.
1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска – ответниците са
заявили, че признават предявения иск преди приключване на съдебното
дирене, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска.
Същевременно не са налице процесуалните пречки (отрицателните
предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно –
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е
признато право, с което страната не може да разпорежда.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК, следователно исковата претенция не е от категорията на тези
искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни искове – чл. 324
ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне
под запрещение – чл. 339 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото
решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Съгласно чл. 237, ал. 2
ГПК в мотивите на съдебното решение е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска. Следователно съдът постановява съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
и правни изводи по предмета на спора, а постановява решение за уважаване на
иска.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че следва да постанови
исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като не е
необходимо да излага мотиви, тъй като чл. 237, ал. 2 ГПК дерогира действието
на чл. 236, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят
такива в общ размер на 2463,11 лева, от които 161,51 лева и 16,60 лева за
държавни такси, 435,00 лева за възнаграждение за вещо лице и 1850,00 лева за
8
адвокатско възнаграждение, съобразно ангажираните доказателства за
реалното им извършване и представения списък по чл.80 ГПК. Според
настоящия съдебен макар да са признали иска, то в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени направените от насрещната страна разноски, тъй
като в случая не може да се приеме, че те не са дали повод за завеждане на
делото. Това е така, тъй като от една страна към датата на депозиране на
исковата молба – 22.02.2024 г. страните не са уредили извънсъдебно
отношенията си във връзка със собствеността на недвижимото имущество,
предмет на делото, а от друга – първоначално са оспорили иска като са
поддържали тази си позиция до края на съдебното дирене. Предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са
посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и
следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът
на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца, какъвто не е настоящият
случай, съобразно изложеното по-горе.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *********, общ.Хасково,
обл.Хасково; С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********; И. С.
С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, бул********* З. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ул.“*********; Н. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.Хасково, ул.********* и М. Г. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.Раднево, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, ул.*********, всички със
съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********, адв. Б********* от АК – Хасково,
ЧЕ В. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен
адрес: гр.Хасково, ул.*********, адв. **** от АК - Хасково, е собственик по
наследство на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със
Заповед № *********/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК–
София, с адрес на поземления имот: гр.Хасково, ж.р. „*********“, с площ 945
кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор - няма, номер по
предходен план: ****, при съседи:
****************************************************************
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *********,
общ.Хасково, обл.Хасково; С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
*********; И. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, бул********* З. С.
9
Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.“*********; Н. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ул.********* и М. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.Раднево, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, ул.*********, всички
със съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********, адв. Б********* от АК –
Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на В. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ул.*********, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.*********, адв. **** от АК - Хасково, сумата от 2463,11 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
10