Р Е Ш Е Н И Е
№ 500
гр.Горна Оряховица, 30.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при участието на секретаря M.Kъцаркова и
на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров
гр.дело№303/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съдединени
искове: -по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД; -по реда на чл.294 ал.1
от ТЗ ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.86 ЗЗД; -по реда
на чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор
България“ЕАД с ЕИК:****(чрез адв.В. П.Г. от САК) твърди
в исковата си молба, че Б.М.С. е абонат на дружеството-ищец(доставчик на
мобилни услуги) с абонатен №**** и титуляр по предпочетения мобилен №****по
договор за мобилни услуги от 25.07.2016г. с избрана абонаментна програма НонСтоп 40.99лв., с уговорен срок на действие до
25.07.2018г., като при възползване от преференциални условия на оператора е
взел мобилно устройство Samsung Galaxy
S7 32 GB Gold на изплащане посредством 23бр. месечни
лизингови вноски(19.39лв. всяка), съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор. Твърди се, че ответникът е ползвал предоставяните мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски№****.
Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор - „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване па
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.“. За потребените от абоната-ответник услуги за
периода: 18.07.2016г.-17.12.2016г. били издадени: фактура №**********/18.08.2016г. за период:
25.07.2016г.-17.08.2016г. с начислена за периода сума 103.56лв. с ДДС, платима
в срок 02.09.2016г.; фактура №**********/18.09.2016г.
за период: 18.08.2016г.-17.09.2016г. с начислена за периода сума 120.47лв. с
ДДС, платима в срок 03.10.2016г.; фактура №**********/18.10.2016г. за отчетения
период: 18.09.2016г.-17.10.2016г. с начислена за периода сума 50.37лв. с ДДС,
платима в срок 02.11.2016г. Твърди се,
че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги
на обща стойност 274.40лв. С Кредитно известие №**********/18.11.2016г. за
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата
-10.00лв.с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на
19.39лв., при което задължението за плащане възлиза на 283.79лв. Неизпълнението
на абоната-ответник ангажирало договорката отговорност на абоната по т.11 от
договора за услуги, ввр. чл.75 ввр. чл.196в от ОУ да се
прекратят едностранно индивидуалните договори на ответника Б.М.С.,
като за ползваните абонаменти и
дружеството издало по абонатен№**** крайна фактура№**********/18.11.2016г. с начислена сума 1382.04лв. В издадената
крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги в размер на 710.45лв.; фактурирана е цената, дължима се за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в
размер на 387.80лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 283.79лв. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор,
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство
мобилно устройство Samsung Galaxy
S7 32 GB Gold
са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от всеки от
договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер 0892/609249,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ЕАД”. Със заявения петитум
в исковата молба „Теленор
България“ЕАД е предявило искове против Б.М.С.: -иск по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане в размер на 283.79лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен№**** за периода:
18.07.2016г.-17.12.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението в заповедното производство - 13.08.2018г. до
окончателното и изплащане; -осъдителен иск за сумата 387.80лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.07.2016г. за мобилен№****за
периода: м.декември.2016г.-м.юни.2018г. Претендират се разноските в исковото
производство.
Ответникът Б.М.С. с редовно връчено съобщение
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен представител адв.Д. Н.М. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, оспорва
предявените искове. Непознавайки почерка и подписа на ответника, правело
впечатление, че подписите, положени евентуално от него в Договор за мобилни
услуги, Договор за лизинг и Запис на заповед изглеждали по различен начин. Не
били представени доказателства, че подписалият от името на „Теленор
България“ЕАД Радослав Начев е оторизиран да подписва подобни договори. Оспорва
и фактите, изложени в исковата молба, тъй като сумите, претендирали в исковата
молба не съответстват на сумите визирани в приложените като доказателства копия
на фактури. Оспорва приложените доказателства, като счита, че същите не са
годни да докажат основателността на исковите претенции на ищцовото
дружество.
След като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно
правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „Теленор България“ЕАД и Б.М.С.(с абонатен№****) и титуляр по
предпочетения мобилен№****е сключен договор за мобилни услуги от 25.07.2016г с
избрана абонаментна програма НонСтоп 40.99лв., с
уговорен срок на действие до 25.07.2018г., като при възползване от
преференциални условия на оператора е взел мобилно устройство Samsung Galaxy S7 32 GB Gold на изплащане посредством 23бр. месечни лизингови
вноски(19.39лв. всяка), съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор - „при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване па индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.“. За потребените от
абоната-ответник услуги за периода: 18.07.2016г.-17.12.2016г. били
издадени: фактура №**********/18.08.2016г.
за период: 25.07.2016г.-17.08.2016г. с начислена за периода сума 103.56лв. с
ДДС, платима в срок 02.09.2016г.;
фактура №**********/18.09.2016г. за период: 18.08.2016г.-17.09.2016г. с
начислена за периода сума 120.47лв. с ДДС, платима в срок 03.10.2016г.; фактура
№**********/18.10.2016г. за отчетения период: 18.09.2016г.-17.10.2016г. с
начислена за периода сума 50.37лв. с ДДС, платима в срок 02.11.2016г. Твърди се, че абонатът е потребил
и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 274.40лв. С Кредитно
известие№**********/18.11.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата -10.00лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова
вноска в размер на 19.39лв., при което задължението за плащане възлиза на
283.79лв.
На основание т.11 от договора за
мобилни услуги ввр.
чл.75 ввр.
чл.196в от ОУ дружеството-ищец прекратило едностранно индивидуалните договори с
Б.М.С., като за ползваните абонаменти и
дружеството издало по абонатен№**** крайна фактура№**********/18.12.2016г. с начислена сума 1382.04лв. В издадената
крайна фактура били начислени: -неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 710.45лв.; -цената, дължима се за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в
размер на 387.80лв.; -сумата за потребените мобилни
услуги от предходните три отчетни периода в размер на 283.79лв. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор,
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство
мобилно устройство Samsung Galaxy
S7 32 GB Gold
са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от всеки от
договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер 0892/609249,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ЕАД”.
По заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е
било образувано ч.гр.дело№1627/2018г. и е била издадена Заповед от 13.08.2018г.
за изпълнение на парично задължение на Б.М.С. към „Теленор
България“ЕАД с ЕИК:****, за: сумата 671.59лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от
25.07.2016г., потребени в периода:
18.07.2016г.-17.12.2016г., за които е издадена фактура№**********/18.12.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
13.08.2018г., до окончателното и изплащане;
сумата 108.74лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода: 03.01.2017г.-08.08.2018г.; сумата 205.00лв.,
представляваща направените в заповедното разноски(ДТ и заплатено адвокатско
възнаграждение). Предвид, изпълнение на
процедурата по връчване на заповедта по чл.47
ал.5 от ГПК, на основание чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3
от ГПК е указано на заявителя да предяви иск относно вземането си в едно
месечен срок от уведомлението за това.
По делото е допусната и
съдебно-счетоводна експертиза. Издадени са: фактура№**********/18.08.2016г. за
период: 25.07.2016г.-17.08.2016г. с начислена за периода сума 103.56лв. с ДДС,
платима в срок 02.09.2016г.;
фактура№**********/18.09.2016г. за период: 18.08.2016г.-17.09.2016г. с
начислена за периода сума 120.47лв. с ДДС, платима в срок 03.10.2016г.;
фактура№**********/18.10.2016г. за отчетения период: 18.09.2016г.-17.10.2016г.
с начислена за периода сума 50.37лв. с ДДС, платима в срок 02.11.2016г.; кредитно
известие№**********/18.11.2016г. за отчетен период: 18.10.2016г.-17.11.2016г.
на стойност 283.79лв, в което е извършена корекция, като е сторнирана
сума в размер на 10.00лв., начислена е лизинговата вноска в размер на 19.39лв.,
както и незаплатените суми но предходни фактури в размер на 274.40лв.; фактура№**********/18.12.2016г.
за отчетен период: 18.11.2016г.-17.12.2016г. на стойност 1382.04лв, в която са
включени неплатени суми от предходни периоди в размер на 283.79лв, неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 710.45лв., както и лизингови
вноски в размер на 387.80лв. Вещото лице посочва, че за периода:
18.07.2016г.-17.12.2016г., дължимите суми за месечни абонаменти, стойността за
потребление извън включеното в абонамента и лизингови вноски, са: -за месечни
абонаменти - 106.94лв с ДДС; -за потребление извън включеното в абонамента 99.27лв
с ДДС; -за лизингови вноски - 465.36лв.
- с ДДС, или общ размер на задълженията за посочения период - 671.57лв. с ДДС. Вещото лице установило, че
документ, удостоверяващ реалното предаване на процесния
апарат е договора за лизинг от 25.06.2016г. Съдът кредитира заключението на
вещото лице. Същото не е оспорено от страните по делото.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните
правни изводи:
С исковата молба по чл.415 от ГПК
заявителят е уточнил, че е предявил: -иск по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане в размер на 283.79лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен№**** за периода: 18.07.2016г.-17.12.2016г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане; -осъдителен иск за сумата 387.80лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.07.2016г. за мобилен№****за
периода: м.декември.2016г.-м.юни.2018г. Следва
да се приеме, че сключения договор с ответницата за далекосъобщителни
услуги и закупеното мобилно устройство на лизингови вноски, са част от т.н.
пакетни услуги по програма „НонСтоп” при възползване
от преференциални условия на оператора и тя е ползвала съответните преференции
до момента, в който е спряла изплащането на услугите. Съгласно т.11б от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално съединяване на
исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква
преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно
разглеждане с установителния иск. В производството по
чл.415 от ГПК, респ.чл.422 от ГПК може да се предяви осъдителен иск на друго
основание за разликата между размера на вземането предмет на издадената заповед
за изпълнение и пълния размер на вземането при условията на чл.210 ал.1 от ГПК.
В случая вземането по издадената заповед е 671.59лв., а осъдителният иск са
част от тази сума от т.н. пакетна услуга и не я надвишават. Заявителят е
уточнил в исковата молба, че в
далекосъобщителните неплатени услуги възлизат на 283.79лв.; незаплатени
лизингови вноски във връзка със закупеното мобилно устройство възлизат на 387.80лв.
В този смисъл, не следва да се
преиначава прилагане тълкувателното решение. В настоящия казус
прилагайки т.11б от цитираното тълувателно решение, пълният размер на търсеното вземане от
заявителя е това, което е предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК - 671.59лв.
За да възникне спорното материално право за
парично вземане за ищеца по иска с правно основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието на
действителен договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че е предоставил
твърдените мобилни услуги на ответника.
Така, в тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден
договор за доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за
цена и срок на издължаването и и за неустойка при предсрочното прекратяване на
договора; приложимостта на представените с исковата молба Общи условия(ОУ); потребените мобилни услуги и стойността им; надлежно
упражненото право за прекратяване на договора и размера на неустоечното
плащане; наличието на валиден договор за лизинг и точното изпълнение на задълженията
му като лизингодател по него. В тежест на ответника по делото, от своя страна
е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево
и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на
претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта
им.
В отговора на исковата молба
особеният представител на ответниka е изразил „съмнения“(под
формата на възражение), че приложените договор
за мобилни услуги и договор за лизинг не бил подписан от ответника или неин представил. Съдът не
приема това възражение. Видно от приложените по делото фактури, ведно с
извлечение от извлечение от потреблението, ответникът е ползвал предоставените
и мобилни услуги по процесния договор с ищцовата страна и с действията си е съгласил с условията по
облигационното правоотношение, поради което същият е валидно възникнал и е
действал между страните за исковия период. Доказателствената сила на
подписаните частни документи е определена в чл.180 от ГПК. Изхождайки от
съдържащата се в Български тълковен речник, дефиниция за понятието „подпис“, се
налага изводът, че възможността на едно лице да се подпише, се свързва със
способността „собственоръчно да напише име или знак за името, който обикновено
съдържа инициалните букви“. Според настоящия състав минималните условия за
придобиване на такива умения са способността на лицето преди всичко да разпознава
буквите от българската азбука, да разбира връзката звук-сричка-дума-изречение,
да разграничава правилно значението на отделните думи, да разпознава
комбинацията от онези букви, които оформят неговото име, да ги асоциира
правилно и разбира се да е в състояние да ги напише. Обстоятелството, че ответникът се е подписал
под двата договора(за мобилни услуги и
за лизинг), както и че е полагал подписи върху други
документи/декларация-съгласие, запис на заповед/, ведно с изписване на трите
имена и други лични данни, каквито доказателства има по делото, дава основание
да се приеме, че ответникът притежава степен на грамотност, позволяваща и да се
подпише, което в случая било достатъчна степен на грамотност с оглед
изискванията на чл.180 от ГПК.
Съдът приема за безспорно
установено, че представения по делото договор за мобилни услуги от 25.07.2016г.
е валидно сключен и съответно обвързва
страните по делото. В този смисъл следва да се приеме, че с подписването на процесния договор за мобилни услуги и за лизинг в правната
сфера на всяка от страните са възникнали съответни права и задължения. За
прецизност, следва да се уточни, че договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги с
мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД относно договора за
изработка, докато договорът за лизинг пък намира своето правно основание в чл.342 от ТЗ.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължение по
договорите - да предоставя на ответника мобилни услуги по програма „НонСтоп”, както и че и е предоставил лизинговата вещ -
устройство марка мобилно устройство Samsung Galaxy S7 32 GB Gold на изплащане.
Ответникът, от една страна не твърди, от друга - не сочи доказателства във
връзка с изпълнението на своите задължения по приемане на работата(извършената
услуга) от страна на ищеца, отделно не сочи доказателства да са съществували
каквито и да било причини да откаже да я приеме, или да е направил възражения
във връзка с приемането и. Не сочи и не се установява от доказателствата по
делото да са налице скрити недостатъци, които да основават освобождаване от
плащане или отбив в цената. Безспорен е и фактът, че ответникът не е заплатил
дължимата сума по издадените фактури в уговорения срок, като доказателства
относно факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на
приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответникът е
неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение
в уговорените срокове. От фактура№**********/18.12.2016г. се установява, че по нея има неплатена сума в общ размер 1382.04лв. В
същата фактура са включени: -неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги в размер на 710.45лв.; -цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на
387.80лв.; -сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 283.79лв.
Oт
изразените становища на страните съдът приема за безспорно и че това
правоотношение е било прекратено, без да е установен по категоричен и безспорен
начин в хода на производството точния момент на прекратяване на
договора(вероятно през м.септември.2016г.
или м.октомври.2016г.). Също, от приложената фактура и приложенията към същата,
които реално не са оспорени от ответника, съдът приема, че са установени
задължения на абоната за заплащане на предоставени и съобщителни услуги и
договорени месечни такси по правоотношението относно Договор за мобилни услуги
от 25.07.2016г. Дължимостта на тези суми е обвързана
от доставката на услуги и съдът намира, че тези суми се дължат от ответницата. Фактурaта и приложението към нея изхождат от ищеца и
установяват изгодни за него факти/възникване на вземания за доставени услуги
под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности/, като същите
не са подписани от получателя на доставката(ответникът С.). Издаването на една
данъчна фактура е неотменно задължение, предвидено в данъчния закон като
последица от факт на възникване на данъчно събитие/доставка/, явяващо се и
източник за определяне на дължимия данък - чл.113 от ЗДДС. Нелогично би било издаването
на фактура, без да е налице реална доставка(освен хипотезата на изготвянето на
документ с невярно съдържание с цел извличане на облага чрез признаване и
реализация на несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит, каквито
доводи и не са изложени от ответната страна). В тази връзка следва да се
подчертае, че сключването на договор за ползване на електронни
далекосъобщителни услуги с едновременно получаване на мобилно устройство от
същия мобилен оператор, предполага
ползването на тези услуги и заплащането на месечна абонаментна такса за
осигурен достъп в мрежата. Фактурата e
частен свидетелстващ документ и в това си качество има формална доказателствена
сила, като съгласно чл.180 от ГПК удостоверяват извършване на изявлението и
неговото авторство, без да доказват верността на вписаните в него други
обстоятелства. Изключение от това правило/материална доказателствена сила на
частен свидетелстващ документ/ е хипотезата, при която издателят удостоверява
неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради
това, фактурата не се ползва с доказателствена сила относно доставката на услугите
по сключения договор между страните и стойността и. От друга страна,
представените по делото фактура е писмено доказателство по смисъла на ГПК и
възпроизвежда дължимите по сключения договор суми, като не е необходимо
фактурата да е подписана, доколкото чрез същата не се установява основанието на
вземането. Също така, във всяка фактура е посочено името на съставителя, а
освен това същата отговаря на всички изисквания на ЗСч. и няма пречка да бъде
приета и ценена като доказателствено средство. Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и ОУ на
доставчика на мобилни услуги. В чл.20 oт ОУ било
посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на дружеството. Съгласно чл.23б) от
ОУ месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. Съгласно цитираните ОУ на мобилния оператор,
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. При сключването на договора мобилният оператор
уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена
фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
оператора, след предварително уведомление до абоната. Месечните сметки на
абоната могат да бъдат оспорени пред оператора в шестмесечен срок след датата
на издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото
законодателство. Оспорването не освобождава абоната от задължението за плащане
на дължимите суми. Съдът намира, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си, като е издало процесната
фактура със съответното приложение, като отразява ползването на мобилни услуги
от конкретен мобилен номер, предоставен
на ответника по подписан от нея договор с ищцовото
дружество. След като не се оспорва от ответника, че предоставените съобщителни
услуги касаят период преди прекратяване на правоотношението между страните,
съдът намира за основателен и доказан иска за дължимост
на сумата 283.79лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен№**** и издадена фактура№**********/18.12.2016г. за
периода: 18.07.2016г.-17.12.2016г. по издадена фактура№**********/18.12.2016г.
Съдът намира, че въз основа на
приетите по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин и
наличието на вземане в полза на ищеца от ответника за мораторна
лихва върху неплатените на падежа парични вземания по фактурите(установява
се наличието на първата предпоставка -
валидно и изискуемо парично задължение на ответницата към ищеца и на втората
предпоставка - виновна забава за плащането на тези вземания). Поради това и
съгласно чл.86 ал.1 изр.I от ЗЗД, ответникът-длъжник дължи обезщетение в размер
на законната лихва върху 283.79лв., считано
от датата на подаване на заявлението в заповедното производство - 13.08.2018г.
до окончателното и изплащане.
-осъдителен иск за сумата 387.80лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор с абонатен№****.
Относно сключения договор за
мобилно устройство, съдът намира за необходимо да изложи, че нормите, уреждащи
договора за лизинг се съдържат в ТЗ, като видно от разпоредбата на чл.342 ал.1
от ТЗ, с договора за лизинг, лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като в чл.342
ал.3 от ТЗ изрично е предвидена възможност лизингополучателят
да придобие вещта по време на договора или след изтичането. Безспорно е, че
страните са сключили Договор за лизинг от
25.07.2016г., по силата на който ответникът е следвало да заплаща в определен
срок и размер лизингови/наемни/ вноски, т.е. отношенията между страните се
уреждат от нормите на чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 ал.2
от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД. В изпълнение на поетите с
договора от 08.04.2016г. задължения ищецът е предоставил на ответника мобилно
устройство Samsung Galaxy S7 32 GB Gold, което последният е получил. Плащането на наемната
цена/лизингови вноски/ е основно задължение на лизингополучателя
във възникналото между страните правоотношение(23бр.
месечни лизингови вноски - 19.39лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план), съгласно чл.345
от ТЗ ввр. чл.232 ал.2 от ЗЗД. Неизпълнението на това
задължение е изява на виновно поведение на ответника в договорното
правоотношение, което дава право на лизингодателя-ищец,
съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, да иска изпълнение. Следователно, лизингодателят има вземане за наемна цена/лизингови вноски/
срещу лизингополучателя по процесния
договор. В
случая договорът за лизинг не е обвързан от договора за предоставяне на мобилни
услуги, като предвид заключението на вещото лице(чл.162 от ГПК) следва да се
приеме, че лизингодателят е предал вещта на лизингополучателя, като няма данни да са плащани
претендираните лизингови вноски. В случая това е един отрицателен факт който не
подлежи на доказване, а на оборване от ответната страна, което не е било
сторено в настоящето производство, като посочения иск следва да бъде уважен до
претендирания размер.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна
сумата 505.00лв., представляваща направени в производството по гр.дело№303/2019г.
на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 75.00лв.; адвокатско
възнаграждение – 300.00лв., съгласно чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения; възнаграждение за вещо лице – 130.00лв.).
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за особен
представител – 300.00лв. в
производството по гр.дело№303/2019г. на ГОРС.
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното
начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№1627/2018г.
на ГОРС в размер на 205.00лв.(ДТ и адвокатско възнаграждение).
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „Теленор България“ЕАД с ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление гр.София ж.к.„Младост
ОСЪЖДА Б.М.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София
ж.к.„Младост
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен
съдия: