№ 3816
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110133686 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „ФИРМА ., ЕИК: *****,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: ФИРМА срещу ЕЛ. АЛ. Т., ЕГН **********, АДРЕС с искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за
установено, че ответницата му дължи следните суми: сумата от 203,1 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 31.10.2017 г. ведно със законна лихва от 2.12.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 45,55 лв. за периода
от 15.8.2018 г. до 23.11.2020 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от
ГПК от 23.12.2020г. по ч. гр. дело № 60468/2020 г. по описа на СРС спрямо Е.
и спрямо В. А. Л. за по ½ от задълженията за всеки от тях, като с молба по
чл.232 от ГПК съдът е бил десезиран за сумите спрямо длъжника В. като
заповедта се поддържа само спрямо длъжника Е. за цялото вземане.
Поддържа се, че ответницата, с абонатен № 165277 е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС като наследник на своя
наследодател А.В.Л., починал на 31.10.2017г. и е използвала доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2017г. до месец
31.10.2017г., които не са заплатени. Излага се още, че сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
1
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ФИРМА, което
дружество е конституирано като трето лице–помагач на ищеца при правен
интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Сочи се още, че В. е възразил
спрямо заповедта, по повод на което ищецът е оттеглил заявлението си
спрямо него, поради което се претендира решение за всички суми по
заповедта само от Е.. Моли се да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено, че ответницата дължи претендираните суми.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника – Е., с който се
прави възражение за давност и се навежда, че не е отговорна за задълженията
към ФИРМА – тя е наследник на починалия ползвател, чийто имущество е
прието под опис. Ангажира доказателства и претендира решение в този
смисъл.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Страните нямат спор по фактите и те се установяват от представения
НА от 1999г на нот. с рег. № 269, заявление-декларация за ползване на
топлоснабден имот от ответницата. Не се спори и това е видно от Решение по
гр.дело с № 6798/ 2018г. по описа на СРС, че ответната страна Е. е приела под
опис останалото от нейния баща – А. наследство. От решението и издаденото
в полза на Е. СУ се установява още, че приемането е вписано в особената
книга за това на 08.02.2018г. Съгласно решението на съда Е. е наследила от
баща си единадесет пункта задължения към взискатели по ИД вкл. и към
ищеца ФИРМА . От това решение е видно още, че за задължения към
ФИРМА .тя е получила под опис такива в размер на 1267.57 лева за период до
16.11.2017г.
При тези факти и от правна страна съдът намира исковете за недоказани
и неоснователни за сумата от ½ от задълженията по заповедта - за сумата от
101,55 лв. ведно със законна лихва от 2.12.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 22,78 лв. за периода от 15.8.2018 г. до 23.11.2020
г., които са предмет на заповед по чл. 410 от ГПК от 23.12.2020г. по ч.гр.дело
с № 60468/ 2020г. и за които е осъдена Е., а за останалата ½ от сумите –
2
отново за 101,55 лв. като вземане за главница за ползвана топлоенергия за
периода от 1.5.2017 г. до 31.10.2017г. ведно със законна лихва от 2.12.2020г.
до изплащане на вземането и за мораторна лихва в размер на 22,78 лв. за
периода от 15.8.2018 г. до 23.11.2020г., за които е осъдено трето лице по
исковото дело – В. поради сторения от заявителя „ФИРМА . отказ, делото
следва да се прекрати, а заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази
част, както и в частта за разноските следва да бъде обезсилена.
Исковете за неоснователни с оглед разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗН,
съгласно която наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство. Установи се, че ответната страна
като наследник на А. Л. е приела неговото наследство до размера на
посочените в решението задължения, сред които и задължения към „ФИРМА
.. След като това приемане е вписано и то в период, по- ранен от датата на
сезиране на съда по заповедното производство – вписването е 08.02.2019г., а
ищецът е сезирал съда на 02.12.2020г., то съгласно тази разпоредба, а с
съобразно указанията на ВКС, дадени в ТР № 3/19.12.2013 г. по ТД 3/2013г.
със съставянето на опис на наследственото имущество и приемането на
наследството по опис следва да се приеме, че отговорността на наследника по
закон е ограничена само до стойността на включеното в описа имущество т.е
до стойността на неговите задължения. Или ответната страна не е материално
– правно легитимирана в задълженията на нейния наследодател извън тези по
СР тъй като тя не е приела от него положителни стойности, с които да
отговаря към трети лица – кредитори на наследодателя.
С тези съображения искът за главница следва да бъде отхвърлен.
При неоснователност на иска за главница, то такъв се явява и иска за
лихвата, който следва да бъде отхвърлен.
Ответникът има искане за присъждане на разноски, които са в размер
на 200 лева за възнаграждение на адвокат.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
3
във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД предявените от „ФИРМА ., ЕИК: *****,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: ФИРМА срещу ЕЛ. АЛ. Т., ЕГН **********, АДРЕС, *, бл. *, *
искове за приемане за установено, че Е. дължи на „ФИРМА . сумата от 101,55
лв. ведно със законна лихва от 2.12.2020 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва в размер на 22,78 лв. за периода от 15.8.2018 г. до
23.11.2020 г., които суми са предмет на заповед по чл. 410 от ГПК от
23.12.2020г. по ч.гр.дело с № 60468/ 2020г. и
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.232 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.12.2020г. по ч.гр.дело с № 60468/
2020г. в частта, в която В. А. Л., ЕГН ********** е бил осъден да заплати на
„ФИРМА . сумата от 101,55 лв. ведно със законна лихва от 2.12.2020г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 22,78 лв. за периода от
15.8.2018 г. до 23.11.2020 г. и 37,5 лв. разноски по делото, а именно: 12,5 лв.
държавна такса и 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт и ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.дело с № 60468/ 2020г. в тази част и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „ФИРМА ., ЕИК: ***** ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: ФИРМА да заплати на ЕЛ. АЛ. Т., ЕГН ********** , АДРЕС
сумата от 200 лева – съдебно деловодни разноски по гр.дело с № 33686/
2021г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му на определение
в едноседмичен срок от връчването му на страните вкл. и на длъжника В. А.
Л..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4