Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 09.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на десети ноември през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2603 по описа за 2014г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно и субективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от М.А.М., ЕГН**********,*** ***,
*** и М.А.К., ЕГН**********,*** против К.Ц.Ц., ЕГН**********,***8,
Г.С.Г., ЕГН**********,*** и К.Н.Г., ЕГН**********,***, в която се твърди, че
ищците са наследници на ***, поч. 2000 г. Твърди се,
че с Решение № 18-11 / 01.10.1992 г. на Общинска Поземлена Комисия-Плевен на ***
се признава за възстановяване правото на собственост върху лозе 4 дка в м.***,
пета категория, попадащи в обхвата на &4а и &4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
обективиран имот в молба-декларация за членство в ТКЗС от 29.03.1956 г, кв.8,
т.1, но с отказ да се възстанови правото на собственост върху същия имот,
поради обстоятелството, че „ИМОТЪТ ПОПАДА в пар.4 от ЗСПЗЗ". Твърди, че
със Заповед РД 15-1831 / 03.11.2000 г. на Кмета на Община Плевен на осн.
пар.62, ал.З от ПЗР на ПМС 456 / 1997 г. е признато правото на ползвателя Ц. ***
Ц. за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски
имот - парцел №22-3 в м.*** по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че със
Заповед РД 15-1831 / 03.11.2000 г. на Кмета на Община Плевен е издадена в
резултат на молба, подадена от Ц.Ц. на 13.01.1998 г.
с приложено Удостоверение № 15 /10.01.1983 г., издадено от своя страна на осн.
Решение № 161 /1982 г. на ИК на ОБНС-Плевен. Твърдят, че съгл. Протокол №20 от
22.XII.1982 г., съдържащ Решение № 161 / 1982 г. на ИК на ОБНС-Плевен Кмета на
Община Плевен го приема за ползвател, имащ право да придобие собственост по
реда на &4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че Решение № 161 / 1982 г. на ИК на
ОБНС-Плевен от Протокол №20 от 22.XII.1982 г. - Точка 9 от дневния ред, съдържа
четири точки (с римски цифри от I-IV) за преотстъпване на земи на различни
основания, както следва: I.Безвъзмездно преотстъпване на 16 лица. - без
изброени поименно лица, II.Преотстъпване чрез оценка - 21 поименно изброени лица. Ц.Ц. не е нито едно
от тези лица, III. Утвърждаване на
правоимащи по реда на 11 ПМС от 2.III.1982 г. на 11 лица. - неизброени
поименно,IV.Утвърждаване на граждани по 11 ПМС настанени на парцели от минали
години на 30 човека. - неизброени поименно. Твърдят, че Протокол №20 от
22.XII.1982 г., съдържащ Решение № 161 /1982 г. на ИК на ОБНС-Плевен не е
подписан от Председателя на ИК на ОбНС, чийто подпис би следвало да удостовери
вземането на решение по надлежния ред, съгл. чл.51, изр.5 от Закона за народните
съвети от 1951 г. (отм.) „протоколите на заседанията, се подписват от
председателя и секретаря, поставящ кумулативно изискване за удостоверяване на
взетото решение. Твърдят, че на Протокол №20/1982 г. е положен подпис на
Секретаря на ИК на ОбНС-Плевен - ***, нооспорват удостоверителния акт на този подпис, тъй като ***
не е присъствал на заседанието - видно от стр.1 (първа) на протокола и
следователно не е могъл с подписа си да удостовери вземането на Решения от №153
до №168. вкл. Решение №161. Излагат съображения, че съгласно практиката на ВКС
(Решение №766/03.02.2011 г. по гр.д. №1590/2009 г. на I г.о., Определение №
916/08.10.2009 г. по гр.д. №762/2009 г. на II г.о.), придобиването на вещното
право на ползване възниква от надлежно взето решение за това на компетентния
административен орган - ИК на ОбНС, а диспозитивният документ, с който се
учредява правото на ползване е административен акт. Считат, че правопораждащ
ефект следва да има съответното решение на компетентен орган - ИК на ОбНС.
Твърдят, че при направено запитване в Държавен архив - Плевен, установили, че
там се съхранява Протокол №20 от 22.XII.1982 г, съдържащ Решение № 161 / 1982
г. на ИК на ОбНС-Плевен, в който обаче не е посочен ползвателя Ц. *** Ц.,
подписан със син химикал от не присъствалия секретар на ИК - ***. Твърдят, че
се съхранява и ксерокопие от
Предложение, на което „на ръка" е дописано, че се отнася към Решение №161,
без да се уточнява година и дата на внасяне за гласуване, предоставено на
Държавен архив - Плевен през 1994 г. извън Протокол №20 от 22.XII.1982 г,
съдържащ Решение № 161 / 1982 г. на ИК на ОбНС-Плевен. Твърдят, че видно от
Писмо на Община Плевен и Писмо на Държавен архив - Плевен, това
„предложение" не се съхранява в оригинал. Оспорват материалната
доказателствена сила на копието, на което „на ръка" е дописано, че е към
решение №161. Считат, че това предложение не е неразделна част от Протокола,
съхранява се отделно и е възможно да се отнася към друго решение или да е било
съставено по-късно. Считат, че такава архивна единица не може да служи като
писмено доказателство (Решение №766/03.02.2011 г. по гр.д. №1590/2009 г. на I
г.о.). Излагат съображения, че ксероксно копие от документ, съдържащо заверка
от лице - служител в държавен орган или общинска служба, на което не са
посочени трите имена и не е обозначено точното му длъжностно качество не
представлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, не представлява
официален препис и заверено по този начин ксероксно копие от документ,
оригиналът на който не се съхранява в учреждението, в което е извършена
заверката. Считат, че поради горното, не може да бъде направен извод, че с
Решение №161 /1982 г. на ИК на ОбНС-Плевен е предоставено право на ползване
върху имот №22-3 в м.***. землището на гр.Плевен. Молят, по отношение на К. ***
(наследник на Ц.Ц.) на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде постановено решение, с което да бъде признато, че Ц.
*** Ц. не е станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3,
защото не са били налице предпоставките за придобиване правото на собственост
по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване земеделски
имот (овощна градина) - масив 22, парцел - 003 в м.*** (съгл. Заповед РД 15-1831
/ 03.11.2000 г. на Кмета на Община Плевен), нов № 56722.714.3 в ПНИ на
гр.Плевен. Моли, по отношение на купувачите на имота Г.С.Г. и К.Н.Г. да бъде
признато, че ответниците Г.С.Г., ЕГН ********** и
съпругата му К.Н.Г., ЕГН ********** са закупили описания в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №44, т.1, рег.№163, дело №19/2011 г., вписан
в Служба по вписванията с вх.рег.№919/26.01.2011 г., Акт.№52, т.III, рег.№919, дело
478/2011 г. от несобственик, което ги прави недобросъвестни владелци и не са
станали собственици и че не могат да придобият права от праводателя си -
несобственик. Излагат съображения, че правния интерес на ищците от предявения
отрицателни установителен иск за собственост се състои в следното: Ц.Ц. не е станал законен собственик по реда на пар.4, защото
не е титуляр на право на ползване по реда на пар.4, от което следва, че ако Ц.Ц. не може да бъде легитимиран като ползвател по реда на
пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще е налице спор относно предпоставките за изкупуване
на процесния имот. Съдебното решение по този спор е основание за изменението на
влезлия в сила План на новообразуваните имоти, в резултат на което ищците ще
получат заповед съгл. пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ (Решение №462/19.10.2010 г. на ВКС
по гр.д. №844/2009 г., II г.о.). Претендират направените по делото разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по
делото Г.С.Г. и К.Н.Г., в който вземат становище, че предявения иск е
недопустим и по същество- неоснователен. Излагат съображения, че ищците са
посочили като правен интерес за предявяване на отрицателния установителен иск
следният факт:"Ц.Ц. не е станал законен
собственик по ред на пар.4,защото не е титуляр на правото на ползване по реда
на пар.4" Считат, че по същество ищците оспорват правото на ползване на Ц.,
като една от предпоставките за придобиване правото на собственост върху процесния
имот. Считат, че има влязло в сила решение на Адм.Съд-Плевен по адм.д.№589/08
г.,между същите страни за същият имот,от мотивите на което се установявало със
сила на присъдено нещо и бил даден
отговор на всички въпроси по придобиване правото на ползване и правото на
собственост върху процесният имот. По изложените съображения, считат,че ИМ е
недопустима,тъй като между същите страни има влязло в сила решение,в мотивите
на което е обсъждан точно посоченият от ищцата правен интерес за предявване на
настоящият иск чл.124 от ГПК. Считат иска за неоснователен, тъй като в мотивите
на решението на АС-Плевен по
гр.д.№598/08 г.,въз основа на събраните по делото доказателства,съдът е приел
за безспорно,че: На Ц. *** Ц. е предоставено правото на ползване върху
процесния имот с У-ние №15/10.01.1983 г.,в изпълнение на на ПМС№1/7.01.1981 г.
и Решение №161/1982 г. на ОбНС-Плевен, С молба до Кмета на Община-Плевен от
13.01.1998 г.Ц. е поискал да придобие правото на собственост върху ползвания
имот, със Заповед на Кмета на Община-Плевен от 3.11.2000 г. е признато правото
за придобиване на собственост върху имота, с влязла в сила заповед на
Обл.управител на Област-Плевен е одобрен плана на новообразуваните имоти на
земеделските земи, предоставени на граждани по реда на пар.4 от ПРЗ на ЗСППЗЗ,
със Заповед на Кмета на Община Плевен с одобрена оценката на процесния
имот,която е заплатена от Ц.Ц.. Счита, че от тези
факти се налага извода,че Ц.Ц. е станал собственик на
имота и го е ползвал добросъвестно за периода от 1983 г. до 2011 г.,когато
същият е продаден на Г. и К. ***. Твърдят, че присъединявайки владението си към
това на своя праводател по реда на чл.82 от ЗС,за тях са налице условията за
придобивна давност. Поради което, молят да бъде прието и възражението за
придобиване на имота от ответниците Г. и К. *** като в случай, че бъде прието,
е не са станали собственици чрез
покупко-продажба, да бъде прието, че станали собственици по давностно владение.
Ответника К.Ц. е подал в
срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, писмен отговор в
който взема становище, че предявения иск е недопустим по следните съображения:
В настоящия случай ищците предявяват отрицателен установителен иск, с който
искат да установяват, че към един минал момент, към момента на извършена на
26.01.2011 година продажба, наследодателя на ответникът, чрез пълномощник -
продавач по сделката не е бил собственик на продадената вещ. Съгласно
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълкув. дело № 8/ 2012 г.
на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. Това е така, като при предявения иск ще
се установяват права, респ. липсата им към настоящия момент, т.е. към момента
на предявяване на иска и силата на пресъдено нещо на постановеното по този иск
решение ще се формира към момента на приключване на устните състезания (чл. 235
от ГПК). Счита, че в настоящия случай ищците искат установяване на липсата на
едно право към минал момент и следва да се приеме, че за тях липсва правен
интерес от търсената с иска защита, тъй като получателят, т.е. купувачът по
сделката е субектът, който към настоящия момент се легитимира като собственик и
смущава правата на ищците, а не прехвърлителя. Развива подробни съображения за
аргументация на недопустимостта на предявената искова претенция по отношение на
К.Ц. с твърдения за липса на интерес по причина, че процесния имот вече е
прехвърлен на другите двама ответници, а и счита, че установителния иск не би
защитил адекватно ищците, поради наличието на правната възможност да предявят
осъдителен иск за собственост. Аргументира недопустимостта на предявената
претенция и с подробни и подкрепени с доказателства и съдебна практика, че
спорът между ищците и ответника К.Ц./неговия наследодател/ е решен с влязло в
сила съдебно решение. Твърди, че производството по придобиване на правото на
собственост върху процесния имот е приключило законосъобразно и издадената в
тази връзка заповед на кмета за придобиването на правото на собственост е
влязла в сила. Поради изложеното счита, че ако бъде прието, че искът е
допустим, то той по същество е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от Решение № 18-11/01.10.1992г., на наследниците на *** *** *** е признато
правото на собственост върху Лозе 4,000 дка., пета категория, находящо се в
терен по параграф 4 на гр.Плевен, местност *** и е отказано да бъде
възстановено правото на собственост върху имота в стари реални граници, тъй
като имота попада в територия по параграф 4 ЗСПЗЗ.
Видно от Удостоверение
за наследници № 005224/28.09.2005г./л.47/, наследник на *** *** *** е ***,
Видно от Удостоверение
за наследници № 000326/25.04.2001 г., издадено от Община Столична, наследници на *** са М.А.М. и М.А.К..
Установява се от
Удостоверение за наследници № 4088/23.09.2014г., че наследник на Ц. *** Ц., ЕГН**********
е К.Ц.Ц..
Видно от Удостоверение №
ЕСГРАОН-28-12141/23.09.2014г., Г.С.Г. е сключил граждански брак с К.Н.Г. на
06.10.1974г.
Видно от Протокол №
20/22.12.1982г. на ИК при ОбНС- решение 161, т.IV са „утвърдени граждани
по 11 ПМС, настанени на парцели от минали години на 30 човека“. Видно от
предложение до ИК на ОбНС- Плевен, по т.IV, под № 21 е посочен Ц. ***
Ц. – м.*** за утвърждаване на граждани по 11 ПМС, настанени на парцели от
минали години, като общия брой е 30 човека. От съдържанието на решението, и на
предложението, както и от броя на лица- 30, може да бъде направен обоснован
извод, че предложението съдържа имената на лицата, именно по решение 161. Установява
се от Писмо № 281/22.08.2013г. на ДА Архиви- офис Плевен, че Протокол №
20/22.12.1982г., както и приложението към Решение № 161 от същия протокол се
намират в архивна единица № 30-Протоколи от заседанията на ИК на ОбНС с
приложени към тях материали от 09.12.1982г. до 29.12.1982г. В края на протокол
№ 20 има подпис на секрета с отбелязани имена М.Панчев. Подпис на председателя
Трифон Трифонов с печат на ОбНС- Плевен не са положени. В края на предложението,
касаещо Решение № 161 от същия протокол се разпознават подписа на вносителя на
предложението, който не в оригинал и мокър печат на ОбНС-Плевен/много блед/.
Установява се от Удостоверение
№ 15/20.01.1983г./л.245 от делото/, че в изпълнение на Постановление № 1 на МС
от 1981г. и решение № 161/1982г. на ИК на ОбНС-ПЛевен, картон 276, се
предоставя право на ползване на Ц. *** Ц. на овощна градина 800 кв.м., находяща се в гр.Плевен, м.***, парцел 232.
Видно от молба № ПСД
94-Ц/13.01.1998г., Ц. *** Ц., ЕГН********** е отправил същата за придобиване
правото на собственост върху предоставената му за ползване земя от 300 кв.м.
лозе и 500 кв.м. овощна градина, находяща се в гр.Плевен, м.***. В хода на
производството е оспорено авторството на молбата, с твърдение, че подписа в нея
не е положен от сочения като негов автор Ц.Ц..
Открито е производство по реда на чл.193 ГПК. Допусната е и изслушана
съдебно-графическа експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно, обосновано, обективно и безпристрастно. От него се установява, че
подписа в молба от 13.01.1998г. е положен от Ц. *** Ц.. Поради изложеното и на
основание чл.194, ал.2 ГПК, съдът приема, че оспорването не е доказано.
Установява се от Заповед
№ РД-15-1831/03.11.2000г., че на Ц. *** Ц. е признато правото като ползвател,
на придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски
имот-масив 22, парцел 003, в местността *** по реда на параграф 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ в размер на 600 кв.м. Установява се от Решение № 266/11.05.2009г.,
постановено по АД № 589/2008 по описа на Адм.съд
–Плевен, че е оставена без уважение жалбата на М.М. и
М.К. против Заповед № РД 12-360/04.03.2008г. на Кмета на Община-Плевен, с която
е одобрена оценката на предоставената за ползване на Ц.Ц.
земеделска земя 600 кв.м. в м.***, в землището на гр.Плевен.Решението е
оставено в сила с Решение № 13085/04.11.2010г. по адм.д.9709/2009 на ВАС.
Видно от НА за покупко-
продажба на недвижим имот № 44, том I, рег.№ 163, дело № 19/2011г., Ц. *** Ц., ЕГН**********,
чрез пълномощник Г.С.Г. е продал на Г.С.Г., ЕГН********** новообразуван имот
извън строителните граници с № 3 в кадастрален район 714, в местността ***, в
землището на гр.Плевен, с площ от 600 кв.м.-поземлен имот № 56722.714.3, с
трайно предназначение на територията-Земеделска с начин на трайно ползване
Овощна градина, ведно със самостоятелен обект с идентификатор 56722.714.3.1.
Представени
са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът следи служебно за
допустимостта на предявената претенция и намира предявения отрицателен
установителен иск срещу първия ответник К.Ц.Ц. за
недопустим поради липса на интерес. Съображенията за това са следните: Когато е
издадена заповед на името на ползвателите, които са изкупили имота, не би могло
да се издаде и заповед за възстановяване на бившите собственици - правата на
последните са корелативни на липсата на права на ползвателите върху същия имот.
Бившите собственици имат правен интерес да отрекат правата на ползвателите,
които съставляват пречка да им бъде възстановена собствеността, по която причина
за тях е налице възможността да установят правата си по съдебен ред чрез
предявяване на иск за собственост.Въпреки наличието на специалните способи за
защита по § 4к, ал. 6 и § 4и, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е допустимо по общия исков
ред да се разреши спор за собственост между лица, на които правото за
възстановяване е признато с решение на ОСЗ, и лица, които се позовават на
придобиване право на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правно
средство за защита при конкуренция на права между бивши собственици и
ползватели спрямо имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е и отрицателният
установителен иск, предявен от лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ. Правната възможност за
неговото предявяване произтича от разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ, съобразно която може да бъде изменен влезлият
в сила план на новообразуваните имоти след разрешаване на възникналия спор за
материално право./ Решение № 77 от
5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., I г. о., ГК, постановено по реда
на чл.290 ГПК/. Поради изложеното, такъв
иск по принцип е допустим, но в случай, че се твърди, че ползвателя за
ползвателя все още не е приключила процедурата за трансформиране правото на
ползване в право на собственост или пък, макар и приключила, лицето се
легитимира като собственик на процесния имот, или
твърди да е такъв. В този случай, ищеца има интерес от воденето на отрицателен установителен иск по отношение на лицето/лицата, за които
се твърди, че се легитимират като собственици, на основание на прехвърлителната сделка от транформиралия
правато си на ползване собственик на имота. В
предявения срещу тях отрицателен установителен иск,
на установяване подлежат всички факти за придобиване правото на собственост от прехвърлителя и дали той е придобил правото на собственост,
което да е надлежно прехвърлено на преобретателя.
В настоящия случай е предявен
е отрицателен установителен иск, с който се иска да
бъде установено, че наследодателя на К.Ц.Ц.- Ц. *** Ц.
не е станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3, защото не
са били налице предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване земеделски имот
(овощна градина) - масив 22, парцел - 003 в м.*** (съгл. Заповед РД 15-1831 /
03.11.2000 г. на Кмета на Община Плевен), нов № 56722.714.3 в ПНИ на гр.Плевен.
В исковата молба се
излагат твърдения, че Ц.Ц. е прехвърлил правото на
собственост на Г. *** Г. по време на брака му с К.Н.Г. и този факт не е спорен
между страните. Исковата молба по делото е депозирана след прехвърляне на имота
с НА за покупко- продажба на недвижим имот № 44, том I, рег.№ 163, дело №
19/2011г. По отношение на правният интерес съдът е задължен да следи служебно
във всяко положение на делото. За ищците липсва на правен интерес да водят отрицателен установителен иск срещу К.Ц.Ц., по отношение на имот, който към датата на завеждането
на исковата молба не е в патримониума на ответника, не се владее от него и няма
наведени такива твърдения нито в исковата молба, нито в отговора по нея.
Напротив и двете страни по иска потвърждават, че процесният имот е прехвърлен
към 2011 година на трето лице/втория и третия ответник по делото/, което владее
имота и тези обстоятелства са безспорни. Ето защо съдът намира, че поради липсата на правен
интерес от завеждането на отрицателен установителен иск от ищците срещу К.Ц.Ц., производството по този иск следва да бъде прекратено
като недопустимо.
Искът, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,
предявен от ищците срещу Г. *** Г. по време на брака му с К.Н.Г., е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Твърденията на ищците са, че ответниците
Г.С.Г., ЕГН ********** и съпругата му К.Н.Г., ЕГН ********** са закупили
описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, т.1,
рег.№163, дело №19/2011 г., вписан в Служба по вписванията с
вх.рег.№919/26.01.2011 г., Акт.№52, т.III, рег.№919, дело 478/2011 г. от
несобственик, което ги прави недобросъвестни владелци и не са станали
собственици и че не могат да придобият права от праводателя си - несобственик.
Твърдят, че това е така, тъй като праводателя им Ц. *** Ц. не е придобил
надлежно правото на ползване, поради което не е имал правото да трансформира
правото си на ползване в право на собственост по реда на параграф 4а ПЗР на
ЗСПЗЗ. В задължителната, постановена по
реда на чл.290 ГПК, практика на ВКС е прието, че с изменението на чл. 14, ал.
1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., в сила от същата дата/ ОСЗГ не
възстановява правото на собственост на бившите собственици, респ. на
наследниците им, които са притежавали земя в терени, раздадени за ползване по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които са налице условията на § 4 - § 4л от същия закон, а
само признава правото на собственост в съществуващи реални граници. Нормата на
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е конкретизирана с чл. 28а ППЗСПЗЗ, която предвижда
възстановяването, съответно придобиване правото на собственост върху всеки от
новообразуваните имоти да се извършва със заповедта на кмета, с която този имот
се индивидуализира. Разпоредбата се отнася както за лицата, на които е признато
правото на възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, така и за
правоимащите по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възникналата колизия между двете
групи лица относно това дали са били налице предпоставките за трансформиране на
прекратеното право на ползване в право на собственост, респ. дали са били
налице основанията за възстановяване на правото на собственост в съществуващи
реални граници в очертанията на конкретния имот съставляват спорове за
материално право на собственост по смисъла на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този
спор се разрешава по съдебен ред с предявяване на иск за собственост, решението
по който ще бъде основание за изменение на плана на новообразуваните имоти.
Предпоставка за предявяване на този иск ще е издаването на заповед по § 4к, ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за една от страните, тъй като с тази заповед ще е приключила
процедурата за възстановяване на собствеността за тази площ. За другата страна,
в полза на която не е издадена заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но тя
претендира, че е следвало да бъде адресат на тази заповед /което би
съставлявало спора за материално право/, ще е достатъчно да й е било признато
правото на собственост в съществуващи стари реални граници с решение по чл. 14,
ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респ. наследник на такъв или да е
влязла в сила оценката на земята и да е налице издаден документ за плащане, ако
е правоимащ по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предмет на доказване в този спор
ще е наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на
собственост, с оглед правилното му отразяване в плана на новообразуваните имоти
с последващо решението изменение. Правно средство за защита при конкуренция на права
между бивши собственици и ползватели спрямо имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
е и отрицателният установителен иск, предявен от лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ.
Правната възможност за неговото предявяване произтича от разпоредбата на § 4к,
ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ, съобразно която може да
бъде изменен влезлият в сила план на новообразуваните имоти след разрешаване на
възникналия спор за материално право./ Решение № 68 от 13.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 791/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 77 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 546/2012 г., I г. о., ГК/
По силата на закона правата на ползвателя по § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ изключват правото на възстановяване на собствеността на бившия
собственик на земята. Ето защо е налице конкуренция на правата на бившия
собственик собственик и правата на ползвателя, респективно на приобретателя на процесния имот,
която е разрешена от закона, като е даден преоритет
на ползвателя да придобие правото на собственост и сам в случай, че той не
притежава това право или не го упражни, имота се възстановява на собствениците.
Ищците в производството следва да докажат само
правния си интерес от предявяването на иска. В тежест на ответниците Г.С.Г. и К.Н.Г. е да докажат, че праводателя
им е станал собственик на процесния имот и правото му на ползване се е трансфармирало
в право на собственост по законовопредвидения ред на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за
да се установи, че разпоредителната сделка в тяхна полза е произвела
вещно-транслативния си ефект, в условията на евентуалност, че са придобили
имота по давност.
Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ постановява
прекратяване на правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет и на Министрския съвет. То може да се трансформира в право на собственост
само при кумулативното наличие на законовите предпоставки на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а именно: 1. Отстъпено право на ползване, съгласно изричен акт
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министрския съвет. 2.
Заплащане на земята съгласно стойността й по оценителен протокол. 3. Наличието
на сграда в съответния имот към 01.03.1991 година.
Съдът намира за установено по делото от
представените доказателства, че съгласно решение № 161 от протокол №
20/22.12.1982г. на ИК на ОбНС - Плевен и предложение до ИК на ОбНС-
Плевен, по т.IV, под № 21 е посочен Ц. ***
Ц. – м.***. Съдът не споделя изложените съображения, че е налице порок при
вземането на решението, тъй като протокола е подписан само от секретар, който
не е посочен като присъствал на заседанието и че не може да бъде прието, че
списъка, в който фигурира името на Ц.Ц. е именно към
това решение 161. Неправилно ищците твърдят, че протокола е депозитивен
документ и щом той е опорочен, то е опорочено и решението на ИК на ОбНС.
Протокола е частен свидетелстващ документ. Правото за ползване по съответното ПМС се
предоставя въз основа на сложен фактически състав, приключващ с решение на ИК
на ОбНС.Съгласно чл.52, ал.1 и чл.51 от ЗНС/отм./ решенията се вземат на
заседания на ИК с мнозинство най- малко половината плюс един от общия брой на
членовете, като същите се обективират в протокол от заседанието, който се
подписва съгласно нормата на чл.51, ал.5 от председателя и секретаря т.е.
решенията се вземат от колективен орган , предвидената писмена форма е не за
действителност на взетото решение/ както би било, ако се предвиждаше подписване
от всички гласували членове на ИК/, а за удостоверяване на взетото решение. Опорочаването
на формата на удостоверяване/ чрез подпис на председателя и секретаря/ не
рефлектира върху действителността на взетото по надлежния ред решение за
предоставяне право на ползване. /Р№655 от 21.12.2009г. на ВКС по
гр.д.№209/2009г. Р№2295 от 26.01.2004г. на ВКС по гр.д.№2367/2002г.,
Опр.№375/12.04.2010г. на ВКС по гр.д.№1298/2009г./
Предоставянето на правото на ползване на Ц. *** Ц.
се установява по задължителен за съда начин и от представеното Удостоверение №
15/20.01.1983г./л.245 от делото/, от което е видно, че в изпълнение на
Постановление № 1 на МС от 1981г. и решение № 161/1982г. на ИК на ОбНС-ПЛевен,
картон 276, се предоставя право на ползване на Ц. *** Ц. на овощта градина 800
кв.м., находящо се в гр.Плевен, м.***, парцел 232. Удостоверението представлява
официален удостоверителен документ и се ползва с обвъзваща съда материална
доказателствена сила за установените в него факти. Удостоверението не е
оспорено в настоящото производство и не е оборена обвързващата съда материална
доказателствена сила.
Установи се по делото, че Ц. *** Ц. е подал в срок
заявление за трянсформиране правото на ползване в право на собственост с на
13.01.1998г. Заявлението е оспорено по отношение на неговото авторство, но
оспорването, след приемане на съдебно-графическа експретиза е прието за
неуспешно.
Не е спорно между страните, че определената цена на
имота, предмет на делото е заплатена. Не се спори между сраните и наличието на сграда
към 01.03.1991 г., която да отговаря на критериите за сграда по смисъла на § 1в
от ДР на ППЗСПЗЗ.
Въз основа на изложеното съдът прави извод, че Ц. ***
Ц. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа
на трансформация по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
След като праводателя на Г.С.Г.
и К.Н.Г. е бил собственик на процесния
недвижим имот към датата на извършената от него продажба, обективирана в НА за
покупко- продажба на недвижим имот № 44, том I, рег.№ 163, дело № 19/2011г,
следва, че разпоредителната сделка е произвела своя вещно-прехвърлителен ефект и
Г.С.Г. и К.Н.Г. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим
имот. Въз основа на изложеното съдът намира, че не е необходимо да се изследва
въведеното в условията на евентуалност придобивно основание- давност.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск срещу Г.С.Г. и К.Н.Г., е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че макар да са налице индиции, с оглед изложеното устно в съдебно
заседание на съдебно-графическата експертиза, че подписа в Пълномощно от
19.01.2011г./л.105 от делото/ не е положен от сочения за негов автор Ц.Ц., този факт е неотносим към предмета на делото и не
подлежи на разглеждане от съда. Изложените твърдения в писмено изявление, със
сочен негов автор К.Ц.Ц./л.278-279 от делото/
представлява извънсъдебно писмено изявление на страна по делото, което може да бъде
ползвано като доказателство, само за евентуално изложените в него неизгодни за
страната факти, но в случая, релевантен е единствено въпроса за правото на
ползване на Ц.Ц., като ответника твърди изгоден за
него факт, а именно, че неговия наследодател е бил полвател на процесния имот.
Останалите твърдения не са относими към предмета на доказване.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право на разноски, но
К.Ц.Ц. не е ангажирал доказателства
за направени такива и не е направил искане за
присъждане на разноски, а ответниците Г.Г. и К.Г. са ангажирали доказателства за
направени разноски, но не са направили искане за присъждане на такива, поради,
което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 2603/2014г. по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА по предявения от М.А.М., ЕГН**********,*** ***,
*** и М.А.К., ЕГН**********,*** срещу К.Ц.Ц., ЕГН**********,***8
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено, че Ц. ***
Ц. не е станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3, защото
не са били налице предпоставките за придобиване правото на собственост по реда
на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване земеделски имот
(овощна градина) - масив 22, парцел - 003 в м.*** (съгл. Заповед РД 15-1831 /
03.11.2000 г. на Кмета на Община Плевен), нов № 56722.714.3 в ПНИ на гр.Плевен,
като недопустим.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.А.М., ЕГН**********,*** ***, *** и М.А.К., ЕГН**********,***
против Г.С.Г., ЕГН**********,*** и К.Н.Г., ЕГН**********,*** иск справно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за
установено, че са закупили описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №44, т.1, рег.№163, дело №19/2011 г., вписан в Служба по вписванията с
вх.рег.№919/26.01.2011 г., Акт.№52, т.III, рег.№919, дело 478/2011 г. от
несобственик и не са станали собственици, като неоснователен и недоказан.
Решението, в
частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд-Плевен.
Решението в останалата част подлежи
на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: