Решение по дело №489/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 408
Дата: 3 юни 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20204520200489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      гр. Русе , 03.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на петнадесети май през  две хиляди и двадесета   година в състав:

                                                                       Председател: Р.Р.

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията АНД № 489 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила  е жалба отАБВ- РУСЕ” ЕООД със седалище гр.Русе, против  Наказателно постановление № 435914- F464636/20.05.2019 г. на Директор Офис Русе в ТД НАП Варна, с което за административно нарушение по чл.3 ал.І т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.  вр. чл.5 ал.ІV и чл.355 ал.І от КСО /обн.ДВ бр.110/1999/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.355 ал.І пр.1 от КСО.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради изтекла давност.

    Ответникът по жалбата  намира същата за неоснователна.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

    Към 2018 г. дружеството „АБВ- РУСЕ” ЕООД развивало търговска дейност, при което имало качеството на данъчно задължено лице, работодател и осигурител.

    На 20.12.2018 г. в Офис Русе при ТД НАП Варна, била извършена проверка в информационната система на приходната агенция, при която проверка се установило, че  като  осигурител жалбоподателят не е подал декларации Образец 1 за наети по трудов договор 18 бр.лица, във връзке с въведеното задължение по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието ,сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Същите декларации следвало да бъдат подадени за периода от 01.06.2018 г.- 30.06.2018 г., в законоустановения срок- до 25- о число включително, на месеца, следващ онзи, за който се отнасят данните.Така, за цитираният период, декларацията трябвало да се депозира до 25.07.2018 г.Документите били подадени на 11.12.2018 г.По тези констатации бил съставен АУАН № F464636/07.01.2019 г., сочещ нарушение по чл.3 ал.І т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.  Вр. чл.5 ал.ІV т.1 и чл.355 ал.І от КСО.

АУАН е предявен на представляващ дружеството пълномощник и подписан с формални възражения.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. От съда се иска отмяна на постановлението поради незаконосъобразност, като се твърди, че същото е издадено в нарушение на чл.34 от ЗАНН.

     Приетото  за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН от 07.01.2019 г., протокол № 44/07.01.2019 г. във връзка  с извършена проверка за спазване на данъчното законодателство, писмо до управителя на дружеството- жалбоподател, справки от НАП, касаещи  лица, наети по трудови правоотношения и във връзка с подаване на осигурителни документи, протоколи за подаване на данни, оправомощителни заповеди.

     Правни изводи:

     Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

     В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание  не са допуснати съществени процесуални нарушения, а вмененото нарушение  е безспорно доказано.

      Възраженията за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН не е основателно.Разкриването на нарушението е станало при последваща проверка.Неправилно се счита, че датата, на която данъчния субект е изпаднал  в забава за депозиране на документите,  е момента на установяване на неправомерното бездействие.Такъв подход би означавал лицето да бъде изначално определяно като нарушител на действащите нормативни разпоредби.Установяването на обстоятелствата е безспорно отнесено към последващ етап, в който от служебна проверка става ясно, че дружеството не е изпълнило в срок задълженията си на осигурител.

      Служебно, съдът установи, че понастоящем Наредба № Н- 8 от 29.12.2005 г. е отменена с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Установява се, че задължението на жалбоподателя не е отпаднало, а е възпроизведено и в действащия към момента подзаконов нормативен акт в напълно идентичен обем на указаните действия и свързаните с тях срокове. Предвид посоченото, съдът намира, че  не е налице по- благоприятен закон, който да води до отпадане на отговорността за съответното бездействие.

      Безспорно установено в хода на делото е, че като осигурител и работодател, дружеството не е подало своевременно- до 25- о число на следващия периода месец, декларация Образец 1 относно наетите по трудов договор лица.С това бездействие е осъществено административното нарушение.

       Както Наредба Н-8/2005 г., така и Наредба Н-13/2019 г. са актове по приложението на КСО. Според разпоредбата на чл.355 ал.І от Кодекса, който наруши нормите на чл.5 ал.ІV, чл.6 ал.ІХ, както и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5 ал.ІV или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в разме от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по- тежко наказание.Предвид посоченото, съдът намира, че и наложеното административно наказание е правилно индивидуализирано по вид и размер.Санкцията е определена в законовия минимум, като се касае до пропуск и бездействие по отношение на 18 бр. наети лица, поради което случаят не може да бъде определен като маловажен.Издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено изцяло.

         Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                                 РЕШИ:

          ПОТВЪРЖДАВА  НП № 435914- F464636 от 20.05.2019 г. на Директор Офис Русе ТД НАП Варна, с което на „АБВ- РУСЕ” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Муткурова” № 30, бл.”Едисон”, вх.А, ет.1, представлявано от В. С. С. с ЕГН **********, за административно нарушение по чл.3 ал.І т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.  вр. чл.5 ал.ІV т.1 и чл.355 ал.І от КСО, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.355 ал.І т.1 от КСО.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: