Р Е Ш Е Н И Е № №
106
05.06.2023 г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на десети май две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.
АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
касационно
административнонаказателно дело № 73 по
описа за 2023 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
М Н - А. като пълномощник на директора на Национално тол управление към Агенция
„П.и.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “М.“ № * и
съдебен адрес:*** обжалва Решение № 3/11.01.2023
г. по а.н.д.№ 1160/2022 г. на РС - Дупница.
Релевираното касационно основание е по чл. 348
ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с доказано противоправно деяние по относимия санкционен
състав. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
В
приложена писмена молба, пълномощникът на касатора поддържа жалбата изцяло.
В
приложена писмена молба, ответникът по касационната жалба изразява становище за
неоснователност на жалбата, моли да се остави в сила решението на
първоинстанционния съд, съответно да се присъдят направените по делото разноски.
Представителят
на КнОП дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и не са налице касационните основания за неговата отмяна,
поради което моли за оставянето му в сила. Касационната жалба намира за
неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № BG20032022/5800/Р8-418/15.09.2022
г. на директора на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на М.З.П. ***,
на основание чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1 800 лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 07.03.2022 г. в 17.11 часа, по път I-1, при км. 325+277, който е включен в обхвата на платената
пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерски
съвет е засечено от контролно устройство на АПИ с ид. № 20331, да преминава без
заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, състав от ППС
с влекач „МС“ с рег. № ****, с обща техническа допустима маса над 12 тона. За
извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/
от електронна система по чл. 167а ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението DA8D2C019A340269E053021F160A0545
и снимков материал. На 20.03.2022 г.
в 15.30 часа на ГКПП – Кулата на излизане от страната посоченото ППС е
управлявано от нарушителя, като при извършена проверка в информационната
система по номера на ППС е установено посоченото управление на ППС на 07.03.2022
г., за което е съставен АУАН.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати
съществени процесуални нарушения досежно правната квалификация на нарушението,
недоказаност на деянието относно неговото авторство и маловажност на случая.
Съдът е установил нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, т.к. в АУАН и
НП не е посочена относимата материално правна норма, като употребата на чл. 179
ал. 3а от ЗДвП като нарушена материално правна норма и санкционна такава
представлява неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Съдът
е констатирал също, че нито в АУАН, нито в НП е посочено в какво качество е
наказан нарушителят /собственик, вписан ползвател или действителният водач на
ППС/, с оглед определяне на пасивната му легитимация. Самото нарушение е
останало недоказано, като недоказано е останало и авторството на деянието.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Правилен
е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието
на АУАН и НП досежно реквизита по чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а именно – описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и липсата на посочена нарушена законова
разпоредба. Правната квалификация на деянието съдържа нормата на чл. 179 ал. 3а
от ЗДвП, която е санкционна такава. Относимото нарушено правило за поведение се
съдържа в нормата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на
касатора, че нормата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното
правило за поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира
пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради
самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към
деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата
по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на
АУАН и НП, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна
на НП.
В
случая обаче се явява недоказано авторство на деянието. Нормата на чл. 179 ал. 3а
от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който управлява ППС от
категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС. Обвинението срещу
дееца е в първата хипотеза на санкционната норма – за това, че на 07.03.2022 г.
в 17.11 часа, по път I-1, при км. 325+277 в посочената отсечка от пътя и в
посочения час управлява описаното ППС в обхвата на платена пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, което
действие се приравнява на неизпълнение на задълженията за установяване на
изминато разстояние. Размерът на дължимата тол такса по см. на чл. 10б ал. 4 от
ЗП се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10 ал. 7 от ЗП или чрез закупуване на маршрутна
карта, като част от декларираните тол данни представлява броя оси на ППС.
Доказателствата по делото на районния съд установяват обективните съставомерни
елементи от състава на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, но не и авторството на деянието
на датата по обвинението.
Настоящият
състав на съда счита за недоказано управление на 07.03.2022 г. на посоченото ППС от наказаното физическо лице. Във
възражението на лицето срещу АУАН не се съдържа признание за управление на
съставомерната дата, напротив записано е „не съм съгласен, имам възражения“. Тежестта
за установяване на авторството принадлежи на АНО. Липсата на доказано авторство
на деянието води до незаконосъобразност на оспореното НП.
На
основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора отвеникът има право на направените по делото разноски за
заплатеното адвокатско възнаграждение, дължими от АПИ, в чиято структура е АНО
и такива ще бъдат присъдени в размер на 720 лв.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/11.01.2023 г.
по а.н.д. № 1160/2022 г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА
Агенция „П.и.“ гр. С. да заплати на М.З.П. ***, направените по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.