Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./……………...2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН
СТОЙНОВ- Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 39 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 5154/25.11.2019 год., постановено по
гр. дело № 10216/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено
в отношенията
между страните, че ищецът Е.П.Д. ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“
№ 258, „Варна Тауърс – Г“ сумата от 5731, 90 лева, по фактура №
**********/13.06.2019 г., представляваща стойност на преизчислени количества
ел. енергия от 31006 кВтч за периода от 19.06.2017
год. до 18.06.2018 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул. Подвис, бл. 27, вх. В, ет. 8, ап. 75, с аб. № **********, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ условия за допълнително начисляване на количество ел.
енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от
5731, 90
лева съставлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При
извършена на 18.06.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“
АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3)
са установени 31006 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем),
но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени.
Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013
год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена
до обекта на ищеца ел. енергия от 31006 кВтч, чиято стойност
последният дължи на дружеството – доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Е.Д., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В с. з., чрез процесуален представител,
въззивникът поддържа жалбата си, а въззивмаемият – поддържа
отговора си на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът Е.П.Д. *** навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. Подвис, бл. 27, вх. В, ет. 8, ап. 75, с аб.
№ **********, доставяна му от ответника
„Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на
сключен при общи словия договор за продажба на
електроенергия. През месец юни 2019 год. бил уведомен от ответното дружество,
че дължи сумата от 5731,
90 лева, по фактура № **********/13.06.2019 г., съставляваща стойност на
начислено количество ел. енергия за периода 19.06.2017 г. – 18.06.2018 г. Ищецът
счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му
количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва
законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5731, 90 лева,
начислена по фактура с № **********/13.06.2019
г., за обект на потребление в гр.
Варна, ул. Подвис, бл. 27, вх. В, ет. 8, ап. 75, с аб.
№ **********.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален
представител оспорва иска. Твърди, че с
ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия,
по който дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения,
осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ул.
Подвис, бл. 27, вх. В,
ет. 8, ап. 75.
На 18.06.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети
показанията му и е констатирано натрупано количество
ел. енергия от 31006 кВтч в
отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел.
енергия от 31006 кВтч е
било потребено от абоната,
но не е фактурирано и заплатено.
Електромерът е демонтиран и
изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила
осъществена нерегламентирана
външна намеса в тарифната схема на електромера –
наличие на преминала ел. енергия
от 31006 кВтч по
тарифа 1.8.3, която не е визуализирана
на дисплея и електромерът не отговаря
на техническите изисквания.
Посоченото количество ел. енергия
от 31006 кВтч е остойностено с фактура № **********/13.06.2019 г.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на на ищеца сума съставлява
стойността на реално доставена и потребена от обекта
на ищеца ел. енергия, заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното
дружество. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 25-26 от делото на ВнРС
констативен протокол № 1900950/18.06.2018 год., на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на
електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0214 6356 5062, монтиран
на обекта на ищеца в гр. Варна, ул. Подвис, бл.
27, вх. В, ет. 8, ап. 75, с аб. № **********, при която са отчетени показанията на СТИ по следните
тарифи: 1.8.1 – 1355 кВтч; 1.8.2 – 12165 кВтч; 1.8.3 – 31006 кВтч; 1.8.4
– 0000 кВтч и 1.8.0 – 44527 кВтч.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен
в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507692 и изпратен за
експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието
на двама свидетели, с посочени три имена и точни адреси.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
1083/07.06.2019 год., след софтуерно „четене“ на паметта на електромера е установила
външна намеса в тарифната схема на електромера - наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 15.8.3 – 31 006 кВтч, която не е визуализирана
на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.
Съгласно
представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз
основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 31006 кВтч за периода 19.06.2017 год. – 18.06.2018 год. За
стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/13.06.2019
г. за сумата от 5731, 90 лева.
От
констативен протокол № 11146214/25.09.2015 год. (л. 40 от делото на РС-Варна) е
видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е монтиран електромера с
фабричен номер 1114 0214 6356 5062. В протокола
не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по
отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Отразени са само показанията по регистри
1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били
нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че електромерът с фабр.
№ 1114 0214 6356 5062, монтиран на
обекта на ищеца, е от одобрен тип; преминал е метрологична проверка през 2014
год. и към датата на проверката на 18.06.2018 год. е в срок на метрологична
годност. Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия е по две
тарифи – нощна (1.1.1) и дневна (1.8.2). В деня на проверката служителите на
„Електроразпределение Север“ АД са „прочели“ информацията, записана в
търговските регистри на СТИ, съхранена в енергонезависимата
му памет, с компютър /лаптоп или таблет/, включен към оптичния порт на
електромера чрез специален четец и специализирана за това програма, при което
са констатирали и показанията на електромера по отделните отчетни тарифи,
отразени и в КП от 18.06.2018 год. Натрупаното количество ел. енергия в
регистър 1.8.3 от 31 006 кВтч не е визуализирано на
дисплея, в резултат на което е налице нарушение на нормалната работа на
измервателния уред. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на
вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по – конкретно – в
тарифната му схема. Вмешателството представлява софтуерна манипулация на
показанията на консумираната ел. енергия, отчетена от електромера. Количеството
ел. енергия „прочетено“ в регистър 1.8.3 се съдържа в сумарния регистър на
електромера с фабр. № 1114 0214 6356 5062. Посоченото количество ел.
енергия от 31006 кВтч е технически възможно да бъде
доставено и потребено от обекта на ищеца за процесния
период от 1 година. Горното количество ел. енергия е правилно (математически
точно) остойностено, в съответствие с утвърдените от
КЕВР цени на ел. енергията за процесния период.
Според вещото лице, след като при
монтажа на електромера с фабр. № 1114 0214
6356 5062 показанията му по отчетни тарифи 1.8.1 и
1.8.2 са били нулеви, той е монтиран нов /неупотребяван/, следователно
показанията и по другите регистри са били нулеви.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и
условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен
за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение
№ 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване
на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 18.06.2018 год. не са част от действащото
право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018
г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване
на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като
отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на
обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд
на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“
според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът
на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата
на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите
на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена
от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия
(хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на
чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество
ел. енергия от 31006 кВтч е действително доставено
от ответника и потребено от обекта на ищеца по
следните съображения:
По делото не е
установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0214
6356 5062 на дата на обекта на ищеца на дата 25.09.2015 год. отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 /т. нар. „сумарен регитър“/
са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод,
че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран
за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена
от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена
при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, в частта му, в
която същото посочва, че след като при монтажа на
електромера с фабр. № 1114 0214 6356 5062 показанията му по отчетни тарифи 1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви, то и
показанията и по другите регистри са били нулеви, тъй като по същността си това
е предположение, а не извод, който може да бъде изведен от доказателствата по
делото.
Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър
1.8.3 на регистър 1.8.0 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно
да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ
момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет
отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение
Север“ АД-Варна и както е сторено при монтажа на дата 18.06.2018 год. на новия,
подменен електромер видно от констативния протокол на л. 25-26 от делото на
РС-Варна), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен
извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.3) от 31006 кВтч
е действително доставена от доставчика и потребена от
абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези
съображения сумата от 5731, 90 лева, съставляваща
стойност на служебно начислено количество ел. енергия за периода 19.06.2017 год. – 18.06.2018 год., за
обект, находящ се в гр. Варна, ул. Подвис, бл. 27, вх. В,
ет.8, ап. 75, с аб. № **********, за която сума ответното дружество е
издало фактура № **********/13.06.2019
г. е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 656 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника за
прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция е неоснователно, тъй като то е в рамките на установения в чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер,
а освен това заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция нае в двойно по – висок размер от
заплатеното от въззиваемия.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 5154/25.11.2019 год., постановено по гр. дело № 10216/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Е.П.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 656 лева /шестстотин петдесет и шест лева/ –
разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.