Решение по дело №288/2022 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 175 от Административно-процесуалния кодекс за поправка на очевидна фактическа грешка във вр. с чл. 286, ал. 1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/

Образувано е по молба на С. А. П. с ЕГН ********** от с. С., обл. Р. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 27 от 20.02.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год. на Административен съд – Разград, поправено с Решение за поправка на допусната фактическа грешка от 03.04.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год.

В молбата се твърди, че при постановяване на Решението от 03.04.2023 год., с което е поправено поради допусната ОФГ Решение № 27 от 20.02.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год. съдът не е взел предвид нов юридически факт, който е настъпил след постановяване на Решение № 27 от 20.02.2023 год. , а именно, че е изтекъл давностния срок на публичните задължения на П., което водело и до промяна на диспозитива на Решение № 27 от 20.02.2023 год. , която промяна от своя страна водела до несъответствие на формираната воля на съда за правилно прилагане на закона. От съда се иска да допусне поправка на решението като го отмени и постанови друго, с което да уважи жалбата му срещу Решение № 250 от 07.11.2022 год. на директора на ТД на НАП – Варна в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане изх. № С220017-137-0008942 от 06.10.2022 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Разград, както и да обезсили издадени по делото изпълнителен лист.

Ответната по молбата страна - Директорът на ТД на НАП – Варна, не заявява становище по молбата.

Разградският административен съд, като прецени допустимостта на молбата и изложените в нея доводи, съгласно разпоредбата на чл. 175 от АПК, приема за установено следното:

Молбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.

С решение № 27 от 20.02.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год. АС – Разград е отхвърлил оспорването на С. А. П. , срещу Решение № 250 от 07.11.2022 год. на директора на ТД на НАП – Варна в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане изх. № С220017-137-0008942 от 06.10.2022 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Разград и го е осъдил да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

С решение от 03.04.2023 год. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 27 от 20.02.2023 год. по административно дело № 288/2022 год. на Административен съд Разград като в абзац трети на лист пети изразът „ давността не е текла от 13.03.2020 год.” да се чете „давността не е текла от 24.03.2020 год.”, изразът „давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 год.” да се чете „давностният срок е спрял да тече на 24.03.2020 год.” и изразът „и следва да изтече на 11.03.2023 г.” да се чете „и следва да изтече на 28.02.2023 г.”. В мотивите на решението си съдът изрично е посочил, че така допуснатите поправки не водят до промяна на диспозитива на решението по делото, който съответства на действително формираната воля на съда.

В настоящото си молба оспорващият се позовава на нов юридически факт, настъпил след постановяване на решение № 27 от 20.02.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год. и преди постановяване на решението от 03.04.2023 год., който според него съдът не е взел предвид при постановяване на решението за поправка. Това позоваване е неоснователно.

В производството по чл. 175 от АПК за поправка на съдебно решение поради допусната очевидна фактическа грешка съдът не може да се позовава на факти, настъпили след постановяване на решението, чиято поправка се иска, нито да въвежда нови факти, които не са установени в хода на съдебното производство. Този извод следва от разпоредбата на чл. 235, ал. 1 и 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Наред с това следва да се посочи, че съгласно чл. 142 от АПК съответствието на оспорения пред съда административен акт с материалния закон се преценява към датата на издаването му, като настъпилите след издаването му факти от значение за делото се преценяват към момента на приключване на устните състезания, които в случая са приключили на 08.02.2023 год. Ето защо дори и да е изтекла погасителната давност за процесните публичните задължения на оспорващия на 28.02.2023 год., както той твърди, този факт не може да бъде взет предвид при постановяване на решението от 03.04.2023 год. за поправка на очевидна фактическа грешка , допусната в решение № 27 от 20.02.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год.

На следващо място следва да се посочи, че е недопустимо в производството по поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в съдебно решение, да се стига до пререшаване на спора по същество. Както е посочено в чл. 175, ал. 1 от АПК допустими са само поправки на писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, допуснати в решението или при несъответствие на формираната в мотивите на решението воля на съда с диспозитива на решението. В настоящия случай видно от изложеното в молбата оспорващия по същество иска пререшаване на правния спор по същество.

По отношение искането за обезсилване на изпълнителния лист следва да се посочи, че в разпореждането за издаване на изпълнителния лист съдът е посочил редът и начинът за обжалване на разпореждането въз основа на което той е издаден и той не е предвидения в чл. 175 от АПК ред.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователно и недоказано искането на С. А. П. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 27 от 20.02.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год. на Административен съд – Разград, поправено с Решение за поправка на допусната очевидна фактическа грешка от 03.04.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год.

Мотивиран така и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на С. А. П. с ЕГН ********** от с. С., обл. Р. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 27 от 20.02.2023 год. по адм.д. № 288/2022 год. на Административен съд – Разград, поправено с Решение за поправка на допусната очевидна фактическа грешка от 03.04.2023 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

	Съдия:	/п/