Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр. С., 02 август 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на трети юли 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1140 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците С.С.Р.
и Р.С.Р. (наследници на първоначалния ищец С.С.К.) твърдят, че чрез НА № .. т. ..
по описа на СВ – С.за 2014 г.
тяхната наследодателка прехвърлила на ответника по време на брака му с втората
ответница правото на собственост върху СОС с идентификатор ..... по
кадастралната карта и регистри на гр. . одобрени със заповед № РД-18-66 от
02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. “Я. Т.”
№ ., ет. ., ап. . със застроена площ от
70 кв.м., който обект представлява жилище, състоящо се от две стаи, хол с
кухненски бокс, коридор и сервизно
помещение, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ от 3 кв.м., както
и 4,55 % идеални части от общите части
на сградата и с правото на строеж върху общинското дворно място за 77,92 кв.м.,
срещу поето от негова страна задължение да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот и средства за
издръжка докато е жива. Твърди, че
ответникът не изпълнил задълженията си по договора, като не й оказал финансова
и фактическа подкрепа, вместо което се наложило тя да наеме жена, която да се
грижи за нея срещу възнаграждение, което заплащала от собствената си пенсия.
Ответникът единствено заплащал с нейните средства разходите за ток и вода, а
понякога и храна, а от м. юни 2018 г. до смъртта й през м.
ноември 2018 г.
преустановил изцяло контактите си с нея. Поради изложените причини молят съда
да развали договора, чрез който С.С.К. е
прехвърлила на ответниците имота си срещу задължението да я издържат и гледат,
поради цялостното неизпълнение на задълженията им по този договор. Претендират
и направените по делото разноски.
Ответниците Е.Л.Д.
и М.К.Д. изразяват становище, че искът е неоснователен, поради което молят съда
да го остави без уважение. Твърдят, че първият ответник е изпълнявал
задълженията си по договора за издръжка и гледане, тъй като е осигурявал храна
на прехвърлителката, заплащал е сметките (ток, вода, телефон, кабелна
телевизия), данъците, разходите за входа, купувал е лекарства, осигурявал дърва
за отопление, наел е жена, която да се грижи за нея, за хигиената в дома й и за
приготвянето на храната. Твърди, че прехвърлителката правила няколко опита за
самоубийство, при единия от които изпаднала в тежко здравословно състояние и
прекарала няколко месеца на легло; в този период ответникът наемал жени, които
да сменят памперси, да я къпят, да чистят дома й и да я хранят, като освен това
й осигурявал храна, подходяща за консумация в нейното състояние. Ответникът
също така присъствал и при всички случаи, когато прехвърлителката ползвала
спешна медицинска помощ, той я водил на медицински прегледи, включително и в
гр. В., Р.и С.. Всяка година ответникът правил ремонт на апартамента, който
прехвърлителката обитавала, боядисвал всекидневната, ремонтирал изцяло банята,
закупувал вещи за апартамента, включително и печка тип камина. Твърди, че
прехвърлителката била доволна от неговите грижи, каквито той полагал още преди
сключването на договора за издръжка и гледане, както и че за нея се грижил единствено
той, тъй като тя нямала деца, а роднините й не я посещавали. Същата започнала
да проявява недоволство и агресия едва
кратък период преди настаняването си за лечение в психиатричната болница
в Б., което нейно поведение било последица от психичната й болест, провокираща
конфликтите ѝ не само с ответника, но и с жените, които се грижели за
нея, както и със съседите ѝ. При отхвърляне на иска претендират
направените по делото разноски.
След като
прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
От
представените по делото писмени доказателства се установи, че на 08.09.2014 г. С.С.К. в качеството на
прехвърлител и ответникът Е.Л.Д. в качеството на приобретател сключили договор
за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
НА, извършен на 08.09.2014 г. № .., т. . по описа на СВ – С. за 2014
г., чрез който С.К. прехвърлила на ответника правото на
собственост върху СОС с идентификатор ...
по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от
02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. “Я. Т.”
№ ., ет. ., ап. ., срещу задължението на
приобретателя да поеме занапред издръжката и гледането на прехвърлителката,
като ѝ осигурява средства за издръжка, спокоен и нормален живот, какъвто
ѝ е осигурявал и досега – лично или чрез трети лица, докато е жива. Между
страните не е спорно, че към момента на сключване на договора за издръжка и
гледане, както и към настоящия момент, ответникът Е.Л.Д. се е намирал в
съпружески отношения с втората ответница. От представено по делото експертно
решение № 3046 от 16.12.2013 г. се установява, че прехвърлителката е освидетелствана със 100 %
трайна неработоспособност; същата е предложена
от РП – С. за настаняване за принудително лечение по реда на чл. 155 и
сл. ЗЗ, чрез постановление, внесено в съда на 12.07.2018 г. С решение № 322 от
16.08.2018 г. по ЧНД № 484 по описа на СРС за 2018 г. съдът е настанил
предложената за задължително стационарно лечение в ДПБ – Б. за срок от три
месеца. На същата дата С.К. *** искова
молба за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане, а след смъртта
ѝ, настъпила на 07.11.2018 г. като ответници по делото са конституирани
наследниците ѝ С.С.Р. и Р.С.Р.. Според заключението по назначената по ЧНД
№ 484 по описа на СРС за 2018
г. съдебно – психиатрична експертиза С.К. страдала от
органично разстройство на личността на базата на диенцефален синдром;
същата съдържа данни, че предложената двукратно е правила опити за
самоубийство, първият път приемайки препарат за почистване на фаянс, а вторият
път – сода каустик, при които е била хоспитализирана в ОАИЛ при „МБАЛ С.“ АД в
периода от 14.05.2017 г. до 17.05.2017 г. - първият път, и от 24.08.2017 г. до 31.08.2017 г. - вторият
път.
Съгласно
показанията на разпитаната по искане на ответника свидетелка Т. К. същата в
края на 2016 г.
(м. октомври или ноември) била ангажирана от него да полага грижи за С.К. срещу заплащане на дължимо от самия ответник
възнаграждение. Прехвърлителката през
този начален период се намирала в тежко здравословно състояние, не можела да
става от леглото и да обслужва ежедневните си потребности, поради което грижещата
се за нея жена отговаряла за нейното къпане, смяна на памперси, пране,
приготвяне на храна, палене на печка. Свидетелката изпълнявала тези задължения
в рамките на 3 часа дневно; около 11 ч. всеки ден ответникът посещавал
прехвърлителката, като носил със себе си храна (супи, манджи, кюфтета,
кебапчета, салами, банани), след което транспортирал свидетелката до нейния
дом. Според свидетелката именно той закупувал дърва за отопление през зимния
сезон и ги качвал до апартамента на
прехвърлителката, а също така заплащал и възнаграждението ѝ;
същият ѝ носил храна и през празничните дни, за което свидетелката съди
от обстоятелството, че намирала такава в нейния дом. Тя полагала грижи за С.К.
до м. юни – юли 2017 г.,
след което последната се отказала от нейните услуги, т.е. я изгонила, както
сторила преди това и с други жени, натоварени със задължения по нейното
обгрижване.
Свидетелят Д.
Н., колега на ответника, сподели, че С.К. се обръщала към колегата му за
таксиметрови услуги, като той я водил на зъболекар, на доктор и по банки, и според
нейните собствени думи „се грижил за нея“.
Според
свидетеля Н.Р., съсед на прехвърлителката от м. април или май 2017 г., същата създавала
множество проблеми в етажната собственост, тъй като няколкократно причинявала
пожари, много често през нощта се обръщала към Спешна медицинска помощ, като
изпратените специалисти търсели достъп до жилището ѝ, звънейки на други
живущи в сградата, притеснявала съседите си с викове и разговори на висок тон,
включително и в нощните часове. За обслужването на ежедневните ѝ нужди и
поддържане на домакинството ѝ били ангажирани различни жени, които често
се сменяли и които получавали възнаграждение за труда си от ответника, за
което свидетелят имал информация от
своите съседи, както и от самата С.К., която, търсейки помощник в
домакинството, обещавала на кандидатите, че ответникът ще заплаща тяхното
възнаграждение. От прехвърлителката и от съседи свидетелят узнал, че именно
ответникът качва чували с дърва в коридора на апартамента ѝ, в което
лично веднъж се убедил; той също така забелязвал, че понякога ответникът я
посещава около 20 – 21 ч. и остава в дома ѝ за около час –два, а освен
това той се отзовавал при всяко искане за съдействие, което свидетелят му
отправял в качеството си на съсед на прехвърлителката и домоуправител на
етажната собственост.
Според
показанията на разпитаната по искане на ищците свидетелка Х.Р., приятелка на С.К.,
последната разполагала със значителни средства в банковите си сметки, постъпили
от продажбата на земеделски земи, които изтеглила под давлението на ответника и
похарчила заедно с него. Горното свидетелката узнала от самата прехвърлителка,
която била разочарована и огорчена от отношението на ответника към нея и недостатъчното
внимание и грижи, които ѝ засвидетелства, поради което се измъчвала вътрешно
и в знак на отчаяние предприела няколко опита за самоубийство. Тази свидетелка
признава, че именно ответникът със собствени средства заплащал сметките на С.К. за ток, вода и
телефон, както и че понякога го е забелязвала да носи храна и по - конкретно
банани, мляко и боза; същевременно понякога се налагало свидетелката също да
носи храна на приятелката си, което дава
основание за предположението ѝ, че ответникът не е постоянствал в
обезпечаването на тези основни потребности на прехвърлителката. Свидетелката
счита, че средствата за възнаграждението на жените, ангажирани с поддръжка на
домакинството на С.К., били отделяни от собствената ѝ пенсия, а през зимата тя била принудена да стои на
студено, тъй като Е.Д. не ѝ позволявал нито да пренася в апартамента дърва за камината, нито
да се отоплява на електричество, последното поради опасенията му от натрупване
на прекалено високи сметки. По –
интензивните контакти между свидетелката Р. и прехвърлителката започнали след
изписването на последната от ОАИЛ (според свидетелката преди 3 – 4 години),
когато нямало кой да ѝ помогне, за да се прибере в дома си, въпреки че тя
била почти напълно обездвижена. Помощ в тази насока оказала свидетелката заедно
с още една жена, а след това няколко човека от блока, които помогнали с
пренасянето ѝ по стълбите. Именно свидетелката се ангажирала с
процедурата по осигуряване на проходилка и инвалидна количка за
прехвърлителката, които се предоставяли чрез органите по социално подпомагане.
Ответникът Е.Д.
е разпитан в качеството си на свидетел в съдебното производство за настаняване
на С.К. за принудително лечение (ЧНД № 484 по описа на СРС за 2018 г.), като в съдебно
заседание от 01.08.2019 г. той заявява пред съда, че е сторил всичко, с което е
могъл да помогне на прехвърлителката, но че повече не е в състояние да се грижи
за нея, тъй като не е в състояние да издържи на усложнената ситуация помежду им
(„на нерви, на глупости“). В заседанието е изразил намерението си да
преустанови за в бъдеще всякакви грижи и отговорност за предложената, като е
заявил, че е взел решението си от датата на инцидент, свързан със запалването
на автомобила му и че от тогава не е стъпвал и няма да стъпи в нейния дом. В
същото съдебно заседание самата С.К. е
заявила, че от 24 дена ответникът спрял да праща издръжка и ѝ заявил „Ти
ще си плащаш вода, ти храна, ти всичко“, като инцидентът със запалването на
автомобила на ответника се споменава като случай и в молба на прехвърлителката
по ЧНД № 484 по описа на СРС за 2018
г., входирана в съда на 26.07.2019 г.
При така възпроизведените
събрани по делото доказателствени
средства съдът счита, че предявеният иск за разваляне на сключения между С.К. и
Е.Д. договор за издръжка и гледане е основателен и следва да се уважи. На първо
място съдът счита, че ангажираните от ответника доказателства да установяване
на полаганите от него грижи в периода след сключването на договора за издръжка
и гледане касаят 2017 г.
и 2018 г.,
тъй като следва да се приеме, че показанията на свидетелката Тодорка Койчева се
отнасят за периода от октомври – ноември 2017 г. до юни - юли 2018 г., а не както самата
тя заяви октомври – ноември 2016
г. до юни- юли 2017 г. Същата споменава, че към момента, в
който поела грижите за нея, прехвърлителката се намирала в тежко здравословно
състояние, без възможност да става, да се придвижва и да се самообслужва, т.е.
след натравянето ѝ със сода каустик, което според данните от СПЕ се е
случило през м. август 2017 г.
и наложило болничен престой от 24.08.2017 г. до 31.08.2017 г. Впечатленията на
свидетелката Х. Р. очевидно също обхващат периода след този опит за
самоубийство, тъй като тя споделя, че по – интензивните ѝ контакти с
прехвърлителката са започнали едва след изписването ѝ от ОАИЛ при „МБАЛ С.“
АД, когато тя не е била физически
способна да се движи самостоятелно – състояние, в което няма данни да се е
намирала и на по – ранен етап от живота си. Съдът приема, че от м. октомври 2017 г. до началото на м.
юли 2018 г.
ответникът е полагал в най – общ план грижи за прехвърлителката, тъй като е
заплащал сметките ѝ, видно от показанията на свидетелката Р. и е
ангажирал е жени, които са осъществявали фактическите грижи спрямо нея. Спорно
е доколко ответникът е заплащал
възнаграждението на жените, тъй като в тази насока се разминават показанията на
свидетелите К. и Р.от една страна и
свидетелката Р. от друга, които обаче намират подкрепа в изявленията на самата
прехвърлителка от съдебното заседание от 01.08.2018 г. по ЧНД № 484 по описа на СРС за 2018 г. „… пенсията ми е 354
лв., 300 лв. съм давала на жена да ме гледа, 54 все на Е. не стигат парите за
тока.“. При тези обстоятелства съдът кредитира показанията на свидетелката К.,
че именно ответникът е заплащал нейното възнаграждение, но счита, че данни в
тази насока не се събраха за останалите обслужващи я жени, т.е. приема, че
ответникът не е бил последователен в изпълнението на тази част от договорните
си задължения. Става ясно, че през този период ответникът е носил и храна на
прехвърлителката, тъй като в тази насока свидетелства както Т. К., така и
отчасти свидетелката Р., според която при посещенията си при С.К. е намирала
храна, оставена по думите ѝ от г-н Д.. Същевременно става ясно, че през
зимния сезон на 2017/2018 г. ответникът не
осигурил постоянно отопление в дома на прехвърлителката, т.е. такова
чрез електрически уреди, а печката на дърва се
палила единствено сутрин от свидетелката К., след чието заминаване в 11
ч. не е имало кой да поддържа горенето, за да се гарантира нормална за живеене
температура. Става ясно също така, че по време на престоя на С.К. в болнично
заведение от 24.08.2017 г. до 31.08.2017 г., както и при изписването ѝ от
болницата, ответникът не бил ангажиран с нейните нужди, тъй като
не съдействал за транспортирането до
дома й и по този начин поставил почти в
безизходица прехвърлителката, както и свидетелката Р., която не била в
състояние да осъществи преместването ѝ със собствени усилия.
Въпреки
повърхностните впечатления на свидетеля Р. съдът е склонен да приеме, че в
периода след преместването на свидетеля през м. април - май 2017 г. в същата жилищна
сграда до м. август 2017 г. С.К. е могла да
разчита на наети от ответника жени, които да изпълняват домакинските задължения
в дома й, като на база събраните гласни доказателства би могло да се заключи,
че в най - общ план задълженията му са били изпълнявани и на предходен етап в
обем, съответен на наблюденията на
свидетеля, т.е. по сходен начин. Става ясно, че ответникът е преустановил
изпълнението на задълженията си от началото на м. юли 2018 г. до съдебното
заседание от 01.08.2018 г. по ЧНД № 484
по описа на СРС за 2018 г.,
образувано за принудителното ѝ лечение, като няма данни грижите да са
възобновени на по – късен етап – в периода до настаняването в ДПБ – гр. Б.,
осъществило се кратко след 24.08.2018 г. (датата на влизане в сила на решението
за настаняване), или след настаняването до смъртта ѝ на 07.11.2019 г. От показанията на
свидетелката Р. става ясно, че именно тя и съпругът ѝ са транспортирали С.К.
до лечебното заведение в гр. Б., за да предотвратят принудителното ѝ
отвеждане и неговото травмиращо въздействие върху емоционалното ѝ
състояние, поради което може да се заключи, че до този последен момент на
пребиваването си в С., т.е. общо около два месеца, прехвърлителката е била
принудена самостоятелно да се грижи за своите нужди и по – конкретно да разчита
в тази насока на помощта на трети лица. По делото няма данни, че С.К.
неоснователно е отказала да приеме предложеното ѝ от ответника изпълнение
по сключения договор, като от изявленията ѝ в съдебното заседание от
01.08.2018 г. по ЧНД № 484 по описа на
СРС за 2018 г.
е видно, че тя е била изключително разстроена и засегната от решението му да
преустанови полагането на дължимите
грижи. Установи се, че отказът му в тази насока не е еднократен и инцидентен, тъй като през м.
август 2017 г.
при опита си за самоубийство и престоя си в болницата прехвърлителката отново
не е могла да разчита на неговата подкрепа, поради което транспортирането
ѝ до нейния дом е било организирано от свидетелката Р., която срещнала немалки трудности във връзка с
настаняването ѝ в автомобил и качването до жилището ѝ, за което се
принудила да търси помощ и от случайни лица. Вижда се, че този период на разрив
в отношенията между страните по договора не е бил краткотраен, тъй като
снабдяването на прехвърлителката с проходилка и инвалидна количка също било
организирано от свидетелката Р., което индицира, че ответникът е възобновил
грижите си едва на по – късен етап – около м. октомври 2017 г., когато ангажирал
като помощник в домакинството ѝ свидетелката К.. Като се вземе предвид
както този период на бездействие на ответника, така и двата месеца преди настаняването
на С.К. ***, през които той допуснал пълно неизпълнение на задълженията си по
договора за издръжка и гледане, а също така и недостатъчно качественото
изпълнение на задълженията през част от останалото време – недостатъчното отопление
в дома ѝ през зимния сезон на 2017/2018 г., неплащането на
възнаграждението на обслужващите я жени, освен на свидетелката К., съдът
приема, че неизпълнението не може да се квалифицира като незначително по
смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, тъй като прехвърлителката не е могла да разчита
на помощта му в най – трудните моменти от живота си, съответно е била принудена
да търпи лишения през други периоди, през които е получавала само част от
необходимите ѝ издръжка и грижи. Дължимата от ответника престация по
договора е за продължително изпълнение, каквото той не е осигурил на
съконтрахента си, преустановявайки самоволно дължимите грижите при всяко влошаване на отношенията
им, поради което са налице предпоставките за разваляне на сключения договор поради
неизпълнение на поетите от длъжника задължения.
Поради
уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят
на ищците направените по делото разноски, възлизащи на 122,34 лв. за държавна
такса и 1200 лв. за адвокатски хонорар и 20 лв. за депозит за разпит на
свидетел, а искането на ответниците за присъждане на деловодни разноски следва
да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С.районен
съд
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ
сключения на 08.09.2014 г. с НА № .. т. ..
по описа на СВ – С.за 2014 г.
договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на следния
недвижим имот: СОС с идентификатор .......... (..............) по кадастралната
карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ......... (........),
построена в имот с идентификатор ....... (...........), находящ се в гр. С.,
ул. “Я. Т.” № . (...), ет. .. (..), ап. .
(.) със застроена площ от 70 кв.м. (седемдесет кв.м.), който обект представлява
жилище, състоящо се от две стаи, хол с кухненски бокс, коридор и сервизно помещение, ведно с прилежащото му
избено помещение № . (.) с площ от 3 кв.м. (три кв.м.), както и 4,55 % (четири
цяло и петдесет и пет стотни процента) идеални части от общите части на сградата и с правото на
строеж върху общинското дворно място за 77,92 кв.м., при съседи: на същия етаж
- СОС с идентификатор .........., под обекта - СОС с идентификатор ...........
и над обекта - СОС с идентификатор .........., който договор е сключен между наследодателката
на ищците С.С.Р. с ЕГН ********** *** и Р.С.Р. с ЕГН ********** *** - С.С.К. с
ЕГН **********, от една страна в качеството ѝ на прехвърлител, и
ответника Е.Л.Д. с ЕГН ********** *** по време на брака му с ответницата М.К.Д.
със същия адрес, от друга страна в качеството му на приобретател поради неизпълнение на
задълженията на последния.
ОСЪЖДА
Е.Л.Д. с ЕГН ********** и М.К.Д. *** да заплатят на С.С.Р. с ЕГН ********** ***
и Р.С.Р. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 122,34 лв. (сто двадесет и два лв. и 34 ст.) за
държавна такса и 1200 лв. (хиляда и двеста лв.) за адвокатски хонорар и 20 лв.
(двадесет лв.) за депозит за разпит на свидетел.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С..окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М.
Петрова/