Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16001 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от А.С.Г., ЕГН ********** с адрес ***, офис 318 срещу ГД „Гранична
полиция” при МВР гр. София иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо 1833,23лева /след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 27.01.2020г./, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.10.2016г.- 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. експерт- мл. оперативен
дежурен в ГПУ- Варна при РДГП- Бургас. В периода 07.10.2016г. до 07.10.2019г. е
работил на 24часови смени, при сумирано изчисляване на работното време и е
отработил общо 1808часа нощен труд посочен по отделни месеци. Счита, че така
положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до
общо 258часа извънреден труд, който не му е заплатен. Твърди, че доколкото е
налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните
закони и в частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
РЗ. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
С писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Не
оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение, на смени, съгласно месечни графици и отработеното време е
изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с
положителните разлики на отработеното време за периода е формиран резултат,
който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като извънреден на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по отношение
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да
намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Излагат се подробни доводи относно приложимост към
възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР
касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г.
Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на
общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са
разписани 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният
извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за
успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода 07.10.2016г.- 07.10.2019г. е полагал
труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на
дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена
тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени
за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 07.10.2016г.-
07.10.2019г., по което ищецът е заемал длъжност мл. експерт- мл. оперативен
дежурен в ГПУ- Варна при РДГП- Бургас;
- че в периода 07.10.2016г.- 07.10.2019г. ищецът е работил на 24-часови
смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. За исковия период 07.10.2016г. до 07.10.2019г. отчитането се извършва
на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР. В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Така,
за процесния период от 07.10.2016г. до 07.10.2019г.
действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3,
ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г.
в сила от 02.08.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова
и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово
законодателство. Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да
бъдат поставени в това отношение в по- неравностойно положение спрямо
останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може
да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството, че на
служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от специалния
ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на полагания от
тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143. За периода 01.01.2018г.
до 13.07.2018г. не може да намери приложение и чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията й на ДВ бр. 41/2017г. в сила от 01.01.2018г. отм. с ДВ бр.58/13.07.2018г. предвиждаща, че отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане
на нощните часове в дневни. Тази Наредба урежда въпросите относно организацията
на работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите, и има характер на общ подзаконов
нормативен акт. Затова и регламентацията, която дава по тези въпроси не може да
намери приложение по отношение на работещите в МВР, доколкото за тях по
законовата делегация на чл. 187 ЗМВР, е регламентирано да се уреждат с акт на
министъра на вътрешните работи и това е именно действала за периода Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. В чл.1, от същата е регламентирано, че
с нея се определят редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР и по пар.
86 от ПЗР на ЗМВР/ДВ, бр. 14 от 2015г./. Т.е Наредбата за
работното време, почивките и отпуските би имала приложение единствено по
отношение на въпроси, които не са регламентирани от специалния подзаконов ред и
касаещи организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за почивка на държавните служители. Още повече, че чл. 9г. визира дейността по отчитането на положения
извънреден, а не тази по неговото заплащане на работниците и служителите.
Последните въпроси се регламентират от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, единствено намираща приложимост в настоящия казус. В
заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него и съобразно поясненията на в.л. се
установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни
и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен
годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден
труд за процесния период, възлиза на сумата от 1833,23лв., което не е заплатено на ищеца.
Размерът
е определен при отчитане на ползвани
отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца,
съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 127,88лева за
периода м.10-м.12.2016г.; 123,73лева за периода м.01-м.03.2017г.; 129,92лева за
периода м.04-м.06.2017г.; 173,22лева за периода м.07-м.09.2017г.; 142,29лева за
периода м.10-м.12.2017г.; 155,22лева за периода м.01-м.03.2018г.; 96,09лева за
периода м.04-м.06.2018г.; 162,61лева за периода м.07-м.09.2018г.; 177,40лева за
периода м.10-м.12.2018г.; 162,65лева за периода м.01-м.03.2019г.; 203,31лева за
периода м.04- м.06.2019г.; 170,78лева за периода м.07-м.09.2019г. Следователно
исковата претенция е доказана и в размера, в който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС разноски
за ДТ от 73,33лева и 200депозит за вещо лице, общо в размер от 273,33лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 340лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 03.10.2019г. Те се следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Г.,
ЕГН ********** сумата от общо 1833,23лева,
представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 07.10.2016г.- 07.10.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 07.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 273,33лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Г.,
ЕГН ********** сумата от 340лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: