№ 682
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 167/23.10.2019 г., постановено по т.д. № 24/2019 г. на Врачански
ОС, ТО е обявена неплатежоспособността на "Симеоново сити" ЕООД - в ликвидация, ЕИК
*********, с начална дата 26.07.2016 г.; открито е производство по несъстоятелност;
допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на
"Симеоново сити" ЕООД - в ликвидация; прекратена е дейността на дружеството и същото е
обявено в несъстоятелност; производството по несъстоятелност е спряно.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от "Симеоново сити" ЕООД -
в ликвидация, което моли то да бъде отменено и въззивният съд да отмени обявената
неплатежоспособност, да спре производството по несъстоятелност и да постанови
продължаване на дейността на дружеството и производството по ликвидация. Въззивникът
поддържа, че за ищеца Н.К. не съществувал правен интерес от предявяване на молбата.
Въззивникът не оспорва сключеният договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт № 121/31.07.2009 г. на нотариус Р. Р., per.№ 104 на НК, но
твърди, че към него имало последващи анекси, споразумения и платежни документи
отразяващи успешното приключване на сделката. На 17.09.2010 г. от офиса на счетоводна
къща „Финекс Консултинг“ ЕООД, която обслужвала "Симеоново сити" ЕООД - в
ликвидация били иззети всички счетоводни документи /установено от представения
Протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г./. Била представено удостоверение,
издадено на 15.03.2019 г. от Нотариус Р. Р., което потвърждава наличието на
непредоставени от ищеца документи, които обаче не били изискани по делото и не било
обсъдено твърдението за изпълнението на договора. Спогодбата, сключена с ликвидатора на
„Симеоново Сити“ ЕООД - Р. Й. М. била с невъзможен предмет - констатация и признаване
на несъществуващо в правния мир обстоятелство. Въззивникът поискал да бъде изискан
нотариално завереният договор за цесия или друг документ, доказващ по безспорен начин
датата му на сключване като твърдението му е, че такъв не съществува /потвърдено и от
1
бившият ликвидатор - Р. М. с нотариално заверена декларация от 02.02.2017 г./..
Представянето на Договор за цесия от 05.07.2010 г., сключен между Н. Г. К. и „Екстрем"
ЕООД, би бил факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на
документа. Следователно, дори този договор да е истински, същият бил антидатиран и
неговата най-ранна дата би могла да бъде за трети лица като цедента и цесионера - 2019 г.
Липсвало и уведомяване на длъжника при прехвърляне на вземане. Липсвали каквито и да
било плащания между Н.К. и „Екстрем“ ЕООД.
Ликвидаторът Р. Й. М. действал недобросъвестно, в ущърб на „Симеоново
Сити“ ЕООД, без знанието и решението на едноличния собственика на капитала на
дружеството, както и много след изтичането на срока за предявяване на претенции от страна
на кредиторите след публикуването на Поканата до кредиторите от 24.03.2014 г.,
публикувана в Търговския регистър по заявление Г1 и № 20140326155700.
Н.К. извеждал качеството си кредитор от 3 незаконно извадени изпълнителни
листа, по ч.гр.д № 148/2016, № 320/2016 и № 1298/2016 г. на Районен Съд Перник. По ч.гр.д
№ 320/2016 г. и № 1298/2016 г. съдът разпоредил обезсилването на изпълнителните листа, а
по ч.гр.д № 148/2016 г. - все още няма постановено решение въпреки обратните твърдения
на лицето К.. По делото било депозирано възражението в срок с per. № 15059/11.07.2016 г.
на PC – Перник. Липсвал елемент от хипотезата на чл.608, ал.4 ТЗ, тъй като липсвала
безспорност на вземането на кредитора.
Въззивникът твърди, че презумпциите за неплатежоспособност са оборими и с
оглед установеното в чл. 621а, ал. 1, т. 1 ТЗ засилено служебно начало, съдът трябвало да
изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като по
свой почин събира доказателства за това. Назначената от съда финансово-икономическа не
представила обективното състояние.
Сумата по издадения изпълнителен лист в полза на Н.К. по ч.гр.д № 148/2016
г. от 24 447.88 лв. била десетки пъти по-малко от активите на компанията, което също
сочело на липса на правен интерес при Н. Г. К.. Същият би се удовлетворил като кредитор
на дружеството след осребряване на имуществото в изпълнителното производство по
текущите изпълнителни дела. В изпълнителното производство по изпълнително дело №
20169210400251 на ЧСИ С. П. към момента имало събрани 234 000 лв., постъпили от
постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 18585/16.10.2017 г.
В предмета на дейност на „Екстрем“ ЕООД не била включена търговия с
недвижими имоти, поради което сделката не била търговска. Не била търговска и сделката
между „Симеоново Сити“ ЕООД и Н. Г. К..
Презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ не била приложима, тъй като за „Симеоново
Сити“ ЕООД било невъзможно да подаде какъвто и да било отговарящ на истината отчет,
при положение, че не разполага със счетоводните си документи от 17.09.2010 г. насам.
Съществувало неизплатено задължение на Н.К. към „Симеоново Сити“ ЕООД
в размер на 60 000 евро, обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 41, том VI, per. № 17122, дело № 841/2011 г., поради което „Симеоново Сити“
ЕООД не попадало в хипотезата на чл. 607а, ал.2 ТЗ. На база констатациите на вещото лице,
че за 2018 г. е подадена в срок декларация с регистрационен номер 20190401230807 в АП,
относно факта, че дружеството не е извършвало търговска дейност, ВОС следвало да се
съобрази чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ в сила от 01. 01. 2018 г., която
освобождава дружеството от задължението за подаване на ГФО и да не приложи
презумпцията за неплатежоспособност на основание чл.608, ал.2 от ТЗ.
Относно публичните задължения на „Симеоново Сити“ ЕООД по делото била
приложена жалба, която дружеството подало за тяхното неправилно изчисляване.
Съдът незаконосъобразно приел наличие на хипотезата на чл.608, ал.4 от ТЗ.
Вземането на Н.К. с много по-малък размер от събраната по изпълнителното дело, заведено
от него, сума.
Въззивникът не сочи нови факти и нови доказателства за събиране във
2
въззивната инстанция.
Въззиваемият Н.К. оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила. Поддържа, че не е ясно кой е подал въззивната жалба от името на
„Симеоново Сити“ ЕООД. Това не можело да бъде ликвидаторът на дружеството, тъй като с
решението за откриване на производство по несъстоятелност, производството по
ликвидация било спряно и се възстановявали правата на органите на дружеството, макар и
ограничено. Поддържа, че с договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в Нотариален акт № 121/31.07.2009г., том II, per. № 18006, дело № 289/2009г.
на нотариус Р. Р., per. № 104 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. №
33283 от 31.07.2009г., акт № 122, том XCV, дело № 20803/2009г. „Екстрем“ ЕООД
прехвърлило в полза на ответника „Симеоново Сити“ ЕООД правото на собственост върху
следните свои собствени недвижими имоти: Поземлен имот, находящ се в гр. София, район
„***“, м. „***“, представляващ имот с планоснимачен № 1482, с площ от 2 693 кв.м. в кв.1
по плана на гр. София, м. „*** - Южен парк IV част“ и Поземлен имот, находящ се в гр.
София, район „***“, м. „***“, представляващ имот с планоснимачен № 1422, с площ от 3 000
кв.м. в кв.1 по плана на гр. София, м. „*** - Южен парк IV част“ срещу цена в общ размер на
850 000 евро. Към датата на сключване на процесната сделка, предметът на дейност на
„Екстрем“ ЕООД бил именно строителна и проектантска дейност, а такъв бил и основният
предмет на дейност на „Симеоново Сити“ ЕООД - търговия с недвижими имоти,
строителство, проектиране, управление и стопанисване на недвижими имоти. Налице била
хипотезата на чл.286, ал.1 ТЗ – сключена между търговци сделка, която по своя характер е
търговска, тъй като е свързана с упражняваното от договарящите страни занятие.
Продажната цена следвало да бъде заплатена от „Симеоново Сити“ ЕООД в полза на
продавача „Екстрем“ ЕООД в срок от шест месеца от сключване на нотариалния акт, което
задължение било изпълнено частично като непогасена била сумата от 212 500 евро. С
Договор за цесия от 05.07.2010 г. „Екстрем“ ЕООД прехвърлило на Н.К. вземането си към
„Симеоново Сити“ ЕООД в размер на 212 500 евро. По силата на нотариално заверена
Спогодба, сключена на 09.11.2015 г. между Н.К. и „Симеоново Сити“ ЕООД, длъжникът
поел задължение да изплати задължението в размер на 212 500 евро разсрочено и признал
съществуването на дълга си, произтичащ от търговската сделка по покупко-продажба на
недвижими имоти, сключена между търговците „Екстрем“ ЕООД и „Симеоново Сити“
ЕООД“ и от Договор за цесия, сключен на 05.07.2010 г. Това било потвърдено с нотариално
заверена декларация от ликвидатора Р. Й. М. от 04.02.2021 г., удостоверяваща, че на
09.11.2015 г. е сключен Договор за спогодба с предмет уреждане на сроковете за плащане на
съществуващото задължение на дружеството към Н.К. за сумата от 212 500 евро.
Следователно въззиваемият бил легитимиран да води производството по несъстоятелност.
Разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ обосновавала активната легитимация на кредитори по
всички извъндоговорни вземания, свързани с търговски сделки, да инициират производство
по несъстоятелност. Прехвърлянето на вземането не било основание за опорочаване на
търговския характер на сделката. Договорът за спогодба бил производен от търговска сделка
и сам по себе си бил сключен от търговец в процеса на осъществяване на търговската му
дейност - свързан с упражняваното от него занятие. Не била оборена презумпция на чл. 286,
ал. 3 ТЗ. Към конкретния случай не била относима хипотезата на чл.318, ал.2 ТЗ доколкото
не се касаело за закупуване на недвижим имот от физическо лице. Вземанията на молителя в
производството не произтичали единствено от издадената заповед за незабавно изпълнение
по ч. гр. дело 148/2016 г. на ПРС, доколкото същият имал вземане, включително в
качеството си на правоприемник на вземането на „Екстрем“ ЕООД по търговската сделка,
сключена със „Симеоново Сити“ ЕООД за сума в размер на 212 500 евро. Представените
доказателства за обезсилване на издадена в полза на молителя Заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.дело 320/2016г. на Пернишки районен съд срещу „Симеоново Сити“
ЕООД не установявали размерът на вземането, обективирано в същата. Самата обезсилена
3
заповед не била релевирана от Н.К. в молбата по чл.625 ТЗ. От мотивите на Решение №
8563/13.12.2017 г. ставало ясно, че същата заповед обективира вземането за сума в размер на
50 000 евро. Допълнително обезсилването на една заповед за незабавно изпълнение не
възпрепятствало кредитора отново да търси същото това вземане, предмет на обезсилената
заповед, по исков ред. Други доказателства, установяващи погасяване на целия размер на
вземането за сумата от 212 500 евро не били ангажирани от длъжника. Към момента било
налице изпълнителното производство по изп. дело № 20169210400251 по описа на ЧСИ С.
П., per. № 921, образувано от Н.К. като взискател срещу „Симеоново Сити“ ЕООД за
принудително събиране на вземането за заплащане на част от продажната цена по сделката
от 31.07.2009 г. Същото вземане, предмет на изп. лист от 12.01.2016 г. по ч.гр.дело №
148/2016 г. по описа на Пернишки районен съд било предмет на принудително
удовлетворяване и към настоящия момент, тъй като възражението на длъжника по гр. дело
148/2016 г., представено с отговора му на молбата по чл.625 ТЗ, било оставено без
разглеждане като просрочено. Следователно в полза на Н.К. имало съществуващо и
изискуемо вземане, произтичащо от търговска сделка.
Въззиваемият твърди, че са налице предпоставките по чл.608, ал.2 ТЗ и чл.608,
ал.З ТЗ. Последният обявен годишен финансов отчет на „Симеоново Сити“ ЕООД бил този
за периода на 2010 г., поради което било изпълнена хипотезата на чл.608, ал.2 ТЗ. Молбата,
с която длъжникът заявил декларация, че през 2018 г. не е извършвал дейност на основание
чл.38, ал.9, т.2 ЗСч. била заявена за вписване в Търговския регистър № 20190401230807 едва
на 10.04.2019 г. или два месеца след подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност.
Налице била и презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ, съгласно която
неплатежоспособността на длъжника „Симеоново Сити“ ЕООД се предполагала, доколкото
по изп. дело № 20169210400251 по описа на ЧСИ С. П., per. № 921, образувано за
изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е
останало изцяло неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за
доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение за сумата от 24 447.88 лева, по
изпълнително дело № 20169210400251 до „Симеоново Сити“ ЕООД била връчена на
юридическото лице на 11.07.2016 г., което обстоятелство било видно и от представеното по
делото с молба от 11.09.2019 г. Удостоверение изх. № 21412/22.08.2019 г. по същото
изпълнително дело. Към този момент изпълнителният лист от 12.01.2016 г., издаден на
основание Заповед за незабавно изпълнение от 12.01.2016 г. срещу „Симеоново Сити“
ЕООД на основание чл.406 във вр. с чл.417 във вр. с чл.418 ЕПК по ч. гр. дело 148/2016 г. по
описа на Пернишки районен съд бил влязъл в сила, предвид несвоевременно заявеното от
длъжника възражение срещу изпълнителното основание по реда на чл.414 ГПК, което
възражение е оставено без уважение. Длъжникът не е ангажирал доказателства относно
уважаване на представеното от него възражение по чл.414 ГПК, което да е довело до
последиците, предвидени в хипотезата на чл.415, ал.1 ГПК и да е препятствало влизането в
сила на Заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК. Към датата на предявяване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Симеоново Сити“ ЕООД,
предвиденият в закона шестмесечен срок по чл.608, ал.4 ТЗ за удовлетворяването на
вземането отдавна бил изтекъл. Видно от удостоверение изх. № 21412/22.08.2019г. по
изпълнително дело № 20169210400251 по описа на ЧСИ С. П. относно актуалния размер на
задълженията на длъжника, към датата на откриване на производството по несъстоятелност
вземането на Н.К. към „Симеоново Сити“ ЕООД не било погасено.
Приетите по делото основно и допълнително заключение на допуснатата
съдебна финансово-икономическа експертиза, изготвени от вещото лице К. А., финансовите
задължения на „Симеоново Сити“ ЕООД били в общ размер на 1 523 711.45 лева, което се
установявало и от Удостоверение изх. № 060371901712133/10.07.2019г. от НАП - ТД Велико
Търново, отразяващо актуализиран размер на задълженията на „Симеоново Сити“ ЕООД;
Удостоверение от Столична Община - Дирекция „Общински приходи“ - Отдел ОП
„Средец/Триадица“ с изх. № ДСЦ19-ДИ11-513(1)/26.08.2019г.; Удостоверение изх. №
4
21412/22.08.2019 г. по изпълнително дело № 20160210400251 по описа на ЧСИ С. П.. От
така установените вземания, публичноправните били в общ размер на 1 203 455.72 лева, от
които вземания за местни данъци и такси в общ размер от 292 079.16 лева, а в
първоначалното си заключение вещото лице А. сочел публични задължения в размер от 889
963.46 лева, възникнали от Ревизионни актове по ЗДДС. От присъединения кредитор в
производството С. Д .А. постъпили доказателства за наличието на вземания срещу
„Сименово Сити“ ЕООД в общ размер от 703 658.40 лева. От така твърдяната сума, предмет
на Удостоверение изх. № 21412/22.08.2019 г. по изпълнително дело № 20169210400251 по
описа на ЧСИ С. П. е единствено сума в размер от 365 509.30 лева. Длъжникът не оспорил
наличието и размера на задълженията си към С. Д .А. в общ размер от 703 658.40 лева. Не
били оспорени по размер и основание и публичноправните вземания на Държавата в общ
размер от 911 376.56 лева. Единствено оспорване било направено с молба на длъжника от
20.09.2019 г., с твърдения за неточно определен размер на задълженията на „Сименово
Сити“ ЕООД за заплащане на местни данъци и такси. Следователно като безспорно
установени и неоспорени от длъжника в първоинстанционното производство били вземания
на кредиторите С. Д .А. и Република България, представлявана от НАП в общ размер от 1
615 034.96 лева. Видно от обявения по партида на длъжника и допълнен и одобрен от съда
по несъстоятелността Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на
„Симеоново Сити“ ЕООД - в несъстоятелност, предявени в срока по чл.685 ТЗ, качество на
приети вземания по смисъла на чл.693 ТЗ имали претенции на обща стойност от 2 175
185.08 лева. В одобрения от съда по несъстоятелността с Определение от 07.05.2021 г.
списък на приетите вземания по чл.685 ТЗ били включени претенциите на въззиваемия за
сумата от 318 800.29 лева. Липсвали доказателства за погасяване на тези задължения.
Събраните в изп. дело № 20169210400251 по описа на ЧСИ С. П. суми били предмет на
влязло в сила разпределение и не съставляват част от масата на несъстоятелността, като
същевременно разпределението им не било в полза на Н.К.. Дължимата по Нотариален акт
от 29.11.2011 г. сумата от 60 000 евро в срок до 29.02.2012 г. била изплатена от К., но дори
да не била, погасителната давност за задължението изтекла още към 01.03.2017 г. като
„Симеоново Сити“ ЕООД не представяло доказателства за предприети действия по
събиране на така твърдяното от него, но несъществуващо вземане, нито за прекъсване на
погасителната давност за същото. По делото не били представени и доказателства за
реалното съществуване на другия твърдян от длъжника актив, вземане към търговско
дружество „Ай Ти Продукт“ ЕООД отново по договор за продажба на недвижими имоти по
Нотариален акт от 30.05.2012 г., плащането на цената, по който договор е следвало да бъде
извършено в срок до 30.11.201З г. За същото вземане била изтекла 5 годишна погасителна
давност, като от „Симеоново Сити“ ЕООД не са представени доказателства за предприети
действия по събиране на твърдяното просрочено задължение. Следвало да се отбележи, че за
длъжника не е било налице пречка да започне воденето на редовно счетоводство дори след
твърдяното от него изземване на счетоводната му документация на 17.09.2010 г., т.е. преди
сключване на сделките от 29.11.2011 г. и 30.05.2012 г., по които се претендира наличие на
вземания в полза на „Симеоново Сити“ ЕООД. Съдебно-счетоводната експертиза
установява, че единственият дълготраен актив на длъжника съставлявал Поземлен имот,
находящ се в гр. София, район „***“, м. „***“, представляващ имот с планоснимачен №
1422, с площ от 3 000 кв.м. в кв. 1 по плана на гр. София, м. „*** - Южен парк IV част“. На
база на изследване на съотношението между имуществото на дружеството и паричните му
задължения за периода, се установявало, че към края на 2018 г. изцяло липсват материални
запаси и парични средства, което означава, че ответното дружество не е в състояние да
обслужва задълженията си към кредитори с наличните активи. Съдът обосновано приел, че
не са опровергани законовите презумпции за неплатежоспособност.
Единственият наличен и годен за осребряване актив на „Симеоново Сити”
ООД бил реализиран в производството по изп. дело 20189210401766 по описа на ЧСИ С. П..
От Доклад за оценка с вх.№ 047555/25.02.2019 г. било видно, че Поземлен имот, находящ се
в гр. София, район „***“, м. „***“, представляващ имот с планоснимачен № 1422, с площ от
3 000 кв.м. в кв.1 по плана на гр. София, м. „*** — Южен парк IV част“ бил оценен на
5
сумата от 127 900 лева, като същият бил предложен за продажба по реда на чл.487 и сл. от
ГПК за сумата от 147 939.50 лева /Обявление за публична продан от 15.04.2019 г. по изп.
дело 20189210401766/. В резултат на така проведената продан на имота, за същия била
предложена максимална цена при устните наддавания от 319 346 лева, при която цена е и
обявен купувач по реда на чл.492, ал.1 ГПК, съгласно представения Протокол за обявяване
на наддавателни предложения № 163 от 23.05.2019г. по изп. дело 20189210401766.
Осребряването на имота в посоченото изпълнително производство към настоящия момент
не било приключило с влязло в сила постановление за прехвърляне на правото на
собственост върху имота, като същият все още бил част от патримониума на „Симеоново
Сити“ ЕООД. Съседен на процесния имот друг имот на длъжника с № 1482 с площ от 2 693
кв.м. по графични данни и с площ от 2 838 кв.м. съгласно Скица № 15-58308-13.02.2017г.
бил реализиран при цена 234 000 лова /Постановление за възлагане изх. №
18585/16.10.2017г. по изп. дело 20169210400251 по описа на ЧСИ С. П., per. № 921 на
КЧСИ, вписано в Служба по вписванията гр. София с вх. per. № 6765 от 09.02.2018г., акт №
20, том XV, дело № 4539/2018г./ Следователно цената на актива би била крайно
недостатъчна за покриване на задълженията на длъжника, които към датата на откриване на
производството по несъстоятелност са били на стойност от поне 1 523 711.45 лева.
Приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-
икономическа експертиза, установявали че длъжникът „Симеоново Сити“ ЕООД не е в
състояние да обслужва задълженията си към кредиторите с наличните си активи. Единствен
актив на длъжника съставлявал дълготраен материален актив - недвижим имот.
Дружеството било декапитализирано и напълно зависимо от своите кредитори и не било в
състояние да изпълни задълженията си към своите кредитори. Дори длъжникът да бил в
състояние да погаси парични вземания на Н.К., неплатежоспособността произтичала от
обективната невъзможност да се платят други изискуеми парични задължения, отговарящи
на визираните в чл.608, ал.1 ТЗ признаци, като публичните вземания на Държавата по
Ревизионни актове по ЗДДС в размер над 900 000 лева. Налице било тежкото общо
икономическо и финансово състояние на дружеството, което сочело на неговата
неплатежоспособност.
Въззиваемият С. Д .А. не е подала отговор на въззивната жалба.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, намира установено следното:
Първоинстанционното производство е о Образувано е по молба на Н. Г. К. за
откриване на производство по несъстоятелност срещу "Симеоново Сити"ЕООД - в
ликвидация, ЕИК *********. Молителят твърди, че с договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, обективиран в нот.акт №121 от 31.07.2009г., том II, рег.№ 18006, д.
№289/2009г. на нотариус Р. Р., рег.№104 на НК "Екстрем"ЕООД е прехвърлило на
"Симеоново Сити"ЕООД правото на собственост върху подробно изброени недвижими
имоти в гр.София срещу задължение на купувача да заплати цена в общ размер 850 000
евро. В предметите на дейност на дружествата-страни по договора се включвали
строителство и търговия с недвижими имоти. Купувачът не заплатил изцяло договорената
продажна цена в предвидения в договора шестмесечен срок от датата на нотариалния акт и с
договор за цесия от 05.07.2010 г. „Екстрем“ ЕООД прехвърлило на молителя вземането си
срещу длъжника в размер на 212 500 лв. По силата на спогодба от 09.11.2015 г. длъжникът
признал задължението си към молителя и е поел задължение да го изплати разсрочено в
срок до 18.11.2015 г., което не сторил. Молителят се снабдил със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№148/2016 г. по описа на Пернишки районен съд, за
сумата 24 447.88 лв. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№251/2016 г. по
описа на ЧСИ С. П., рег.№ 921. Молителят имал изискуемо парично вземане срещу
длъжника, произтичащо от търговска сделка. Твърди, че последният обявен в търговския
регистър годишен финансов отчет на дружеството-длъжник бил за периода 2010 г. Налице
6
била хипотезата на чл.608, ал.2 от ТЗ. Приложение намирала и презумпцията по чл.608, ал.4
от ТЗ, доколкото в изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в
сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането останало неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение, която е
връчена на длъжника на 11.07.2016 г. В изпълнителното производство била установена
липса на краткотрайни активи на длъжника, а дълготрайните такива са осребрени, поради
което дружеството не е в състояние да изпълни задълженията към кредиторите си. Поискано
е обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на "Симеоново Сити"ЕООД -
в ликвидация с начална дата 25.07.2016 г. /датата, на която е изтекъл двуседмичният срок за
доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 от ГПК/, както и да бъде открито производство по
несъстоятелност, да бъде назначен временен синдик и определена датата на първото
събрание на кредиторите.
Ответникът „Симеоново Сити“ ЕООД чрез ликвидатора на дружеството
оспорва молбата, навежда насрещни твърдения, но сочи, че на 17.09.2010 г. от офиса на
Счетоводна къща „Финекс Консултинг“ ЕООД, която е обслужвала дружествата - страни по
договора за покупко-продажба, с протокол за претърсване и изземване са иззети всички
счетоводни документи, които ликвидаторът не е в състояние да представи.
Като кредитор в производството на основание чл.629, ал.4 от ТЗ е
присъединена С. Д .А..
С договор за покупко-продажба, инкорпориран в нотариален акт № 121, том II,
рег.№ 18006, д.№289/2009г. на нотариус Р. Р., рег.№104 на НК „Екстрем“ ЕООД е продало
на „Симеоново Сити“ ЕООД описаните в акта свои недвижим имоти в гр.София на обща
цена 850 000 евро без ДДС срещу задължение на купувача да заплати договорената цена в
срок от шест месеца от подписването на нотариалния акт по банков път.
Със спогодба от 09.11.2015 г., с нотариална заверка на подписите, Р. Й. М., в
качеството на ликвидатор на "Симеоново Сити"ЕООД - в ликвидация е констатираал и
признал задължението на дружеството към Н. Г. К., възникнало по силата на нотариален акт
№ 121 и договор за цесия от 05.07.2010 г.., в размер на 212 500 лв. Страните по спогодбата
са постигнали съгласие за разсрочено изплащане на задължението на пет вноски до
15.01.2016 г.
По Заповед № 69/12.01.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнител лист, „Симеоново Сити“ ЕООД е
осъдено да заплати на Н. Г. К. сумата 24 447.88 лв., представляваща неизплатена сума по
договора за покупко-продажба на недвижими имоти и спогодбата от 09.11.2015 г. Въз
основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 251/2016 г. по описа на ЧСИ С. П., рег.
№ 921 от КЧСИ, по което, видно от представеното удостоверение, към 04.02.2019 г.
размерът на задължението на "Симеоново Сити"ЕООД - в ликвидация е 27 023.29 лв.
Видно от покана за доброволно изпълнение, същата е връчена на „Симеоново
Сити“ ЕООД на 11.07.2016 г. чрез неговия ликвидатор Д. А..
Представен е Протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. по ДП №
173/2010 г., пр.пр.№ 10265/20Юг. на Софийска градска прокуратура за изземване на
предмети и книжа, намиращи се в офиса на Счетоводна къща „Финекс Консултинг“
ЕООДЕООД, сред които - обект № 97 – 2 класьора документи на „Симеоново Сити“ ЕООД
Представена е справка, издадена на 06.10.2016 г. от Пернишки районен съд, в
която е посочено, че има три частни граждански дела, образувани срещу „Симеоново Сити“
ЕООД - ч.гр.д № 148/2016, № 320/2016 и № 1298/2016 г. на Районен Съд Перник.
С определение от 30.03.2017 г. издадената по ч.гр.д.№ 320/2016 г. на ПОС
заповед за незабавно изпълнение е обезсилена.
С решение № 8563 от м.декември 2017 г. по ч.гр.д.№ 14574/2017 г. по описа на
7
СГС е потвърдено постановлението, с което е прекратено изпълнителното дело, образувано
по изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№ 320/2016 г. на ПОС.
Представено е разпореждане № 150/16.05.2018 г. по ч.т.д.№ 47/2018 г. и
изпълнителен лист, издадени от Окръжен съд - Враца, с които „Симеоново Сити“ ЕООД - в
ликвидация е осъдено да заплати на С. Д .А. сумата 298 500 лв., представляваща разноски по
сключен договор за управление на недвижим имот въз основа на арбитражно решение на
Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация - гр.София, както и
разпореждане и изпълнителен лист, издадени от Окръжен съд - Враца по ч.т.д.№ 11/2018 г.
въз основа на арбитражно решение на същия арбитражен съд за сумата 242 390 лв. Въз
основа на изпълнителните листове са образувани изп.д.№ 754/2014 г. по описа на ЧСИ С. Я.,
рег.№ 844 на КЧСИ и изп.д.№ 251/2016 г. по описа на ЧСИ С. П., рег.№ 921.
Представено е удостоверение изх.№ 21412/22.08.2019 г. на ЧСИ С. П., от което
е видно, че по образуваното пред него изп.д.№ 251/2016 г. длъжникът „Симеоново Сити“
ЕООД - в ликвидация дължи на Национална агенция за приходите сумата 729 712.35 лв. и
такси по изпълнението, на Н. Г. К. - сумата 29 746.43 лв. и на С. Д .А. - сумите 106 689.34
лв. и 73 846.44 лв. и такси по изпълнението.
С постановление за възлагане, издадено по изп.д.№ 251/2016 г. на ЧСИ С. П.,
влязло в сила на 16.01.2018 г., след приключила процедура по публична продан е възложен
собствен на „Симеоново Сити“ ЕООД - в ликвидация недвижим имот в гр.София, продаден
за сумата 234 000 лв.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице е посочила, че длъжника не му е представил счетоводни документи
- баланси, отчети за приходи и разходи, оборотни ведомости, главни книги и счетоводни
регистри като с електронно писмо го е уведомил за изземването на счетоводната
документация на дружеството на 17.09.2010 г. При липсата на счетоводна документация
проверката на вещото лице се е ограничила до извършването на справки в ТД на НАП,
Агенция по вписванията и ОД на МВР, Сектор "Пътна полиция", при които е установено, че
от страна на ТД на НАП, Велико Търново е наложена възбрана върху два недвижими имота
на длъжника в гр.София - имоти пл.№1482 и №1422 в р-н Триадица, м."***". На 09.02.2018
г. в Служба по вписванията е отразено постановлението на съдебен изпълнител за възлагане
на собствения на длъжника недвижим имот пл.№1482. Дружеството не притежава
регистрирани МПС. Установено е, че публичните задължения на длъжника са в размер на
889 963.46 лв. по удостоверение на ТД на НАП, Велико Търново. Основанията за
възникване на тези задължения са ревизионни актове по ЗДДС от 21.04.2014 г. и 13.11.2015
г. Срещу длъжника е предприето принудително изпълнение по изп.д.№ 14150003388/2015 г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП, Велика Търново, офис Враца. Вещото лице е
констатирало, че за 2018 г. „Симеоново Сити“ ЕООД заявило с декларация, че не е
извършвало дейност на основание чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, от което може да се направи извод,
че за този период не е реализирал печалби и загуби. Дружеството не разполага с парични
средства.
Изслушано е допълнително заключение на счетоводната експертиза. При
допълнителната си проверка вещото лице е установило, че по партидата на длъжника в
Столична община, район Триадица, Отдел "Местни данъци и такси", както и по партида на
недвижими имоти с пл.№ 1422 и 1482 в гр.София, район Триадица, м."*** - Южен парк IV
част" същият има непогасени задължения, които, видно от удостоверение от 26.08.2019 г., са
в размер на 292 079.16 лв., дължими за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.
Въз основа на предоставена информация от ТД на НАП, Велико Търново, удостоверение на
Столична община, Дирекция "Общински приходи", Отдел ОП"Средец/Триадица" и
удостоверение на ЧСИ С. П., вещото лице е изготвило таблица на задълженията на
„Симеоново Сити“ ЕООД - в ликвидация. Общият размер на задълженията на дружеството е
1 523 711.45 лв. Вещото лице е установило, че длъжникът притежава един поземлен имот
пл.№1422 с площ по документи 3 000 кв.м. в гр.София, м."***", но поради липса на
8
специални знания не може да определи неговата стойност.
При служебна справка по партидата на „Симеоново Сити“ ЕООД в
Търговския регистър към Агенция по вписванията - ТРРЮЛНЦ се установява, че на
09.07.2011 г. е обявен последния годишен финансов отчет на дружеството - за 2010 г. като
след тази дата други такива не са обявени. На 03.10.2019 г. е обявена декларация по чл.38,
ал.9, т.2 от ЗСч за 2018 г.
Първоинстанционният съд на основание чл.629б от ТЗ с определение №
870/03.10.2019 г. е указал на лицата по чл.625 от ТЗ и на другите кредитори на „Симеоново
Сити“ ЕООД - в ликвидация в едноседмичен срок да предплатят по особената сметка на
съда сумата 6 000 лв., необходима за издръжка на производството за срок от 6 месеца.
Указани са последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ. Определението е обявено в търговския
регистър на 03.10.2019 г. под №20191003151908. Към датата на произнасяне разноските не
са предплатени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По предявения иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу
„Сън - Фокус" ЕООД:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице
всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до
компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на
чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията
на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Молителят по делото Н.К. се явява частен правоприемник на цедираното му от
„Екстрем“ ЕООД вземане за част от цената, дължима от „Симеоново Сити“ ЕООД по
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Сделката има търговски характер, предвид
търговското качество на договарящите дружества и извършваните от тях сделки по занятие,
съобразно чл.286, вр. чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ. Към датата на сключване на договора за покупко-
продажба, предметът на дейност на „Екстрем“ ЕООД бил именно строителна и проектантска
дейност. Такъв е бил и основният предмет на дейност на „Симеоново Сити“ ЕООД -
търговия с недвижими имоти, строителство, проектиране, управление и стопанисване на
недвижими имоти. Следователно е налицеа хипотезата на чл.286, ал.1 ТЗ – сключена между
търговци сделка, която по своя характер е търговска, тъй като е свързана с упражняваното от
договарящите страни занятие. Продажната цена по сделката била дължима в срок от шест
месеца от сключване на нотариалния акт. По делото не са представени доказателства за
пълното й изплащане и конкретно за сумата от 212 500 евро. С Договор за цесия от
05.07.2010 г. „Екстрем“ ЕООД прехвърлило на Н.К. вземането си към „Симеоново Сити“
ЕООД в размер на 212 500 евро. С нотариално заверена Спогодба, сключена на 09.11.2015 г.
между Н.К. и „Симеоново Сити“ ЕООД, длъжникът поел задължение да изплати
задължението в размер на 212 500 евро разсрочено и признал съществуването на дълга си,
произтичащ от търговската сделка по покупко-продажба на недвижими имоти, сключена
между търговците „Екстрем“ ЕООД и „Симеоново Сити“ ЕООД“ и от Договор за цесия,
сключен на 05.07.2010 г. Това е потвърдено с нотариално заверена декларация от
ликвидатора Р. Й. М. от 04.02.2021 г., удостоверяваща, че на 09.11.2015 г. е сключен
Договор за спогодба с предмет уреждане на сроковете за плащане на съществуващото
9
задължение на дружеството към Н.К. за сумата от 212 500 евро.
От посочените доказателства следва легитимацията на Н.К. да води
производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ обосновава
активната легитимация на кредитори по всички извъндоговорни вземания, свързани с
търговски сделки, да инициират производство по несъстоятелност. Прехвърлянето на
вземането не опорочава търговския характер на сделката, а сключената спогодба е
производна от търговската сделка като отделно е сключена от търговец в процеса на
осъществяване на търговската му дейност - свързан с упражняваното от него занятие.
Въззивният съд не счита оборена презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ. В процесния случай не е
приложима хипотезата на чл.318, ал.2 ТЗ доколкото не се касае за закупуване на недвижим
имот от физическо лице. Вземанията на молителя в производството по несъстоятелност не
произтичат единствено от издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело
148/2016 г. на ПРС. Вземането му в качеството на правоприемник на вземането на
„Екстрем“ ЕООД по търговската сделка, сключена със „Симеоново Сити“ ЕООД е за сума в
размер на 212 500 евро.
Представените доказателства за обезсилване на издадена в полза на молителя
Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело 320/2016г. на Пернишки районен съд срещу
„Симеоново Сити“ ЕООД не установяват размерът на вземането по заповедта /което
вземане не е посочено в молбата, по която е образувано производството по
несъстоятелност/. От мотивите на Решение № 8563/13.12.2017 г. се установява, че тази
заповед обективира вземане за сума в размер на 50 000 евро.
Присъединеният кредитор С. Д .А. се легитимира като такъв с представени по
делото изпълнителни листи, с които „Симеоново Сити“ ЕООД е осъдено да й заплати суми
по Договори за управление на недвижим имот. Договорът за управление на недвижим имот
не е абсолютна сделка, по чл.1, ал.1 ТЗ, но сключването му от страна на търговско
дружество, обосновава приложение на презумпцията на чл.286, ал.З ТЗ, оборването на
която изисква установяване, че договорът не е свързан с търговската дейност на ответника.
Такива обстоятелства не са установени по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че е установено, че ответникът има
дължими и незаплатени задължения към молителя и присъединения кредитор, подробно
описани в молбите като падежът им е настъпил.
При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът
изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения
по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпциите на чл.608
ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване
на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
С оглед бездействието на страните по делото съдът не разполага с информация
за икономическото състояние на ответникът за периода 2010 до момента на приключване на
съдебното дирене по делото.
От справка по партидата на „Симеоново Сити“ ЕООД в Търговския регистър
се установява, че дружеството е подавало само ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2018 г. и
Декларация към тях, че дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за
счетовоството. Дружеството не е заявявало за обявяване в търговския регистър годишните
си финансови отчети за последните три години и не е представяло никакви ГФО. Това са
факти, които съдът е длъжен да отчете при издирването на действителното икономическо и
финансово състояние на дружеството. При установено наличие на предпоставките на чл.608,
10
ал.2 от ТЗ, че ответникът не е заявявал за обявяване в Търговския регистър годишните си
финансови отчети за последните 3 години, съдът е длъжен да приеме, че е налице състояние
на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това
може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява
задълженията си. Такъв анализ обаче е невъзможно да бъде направен с оглед
обстоятелството, че ответникът не е публикувал в Търговския регистър финансови отчети,
както и че не е ангажирал други доказателства по делото, от които да се установи
актуалното му икономическо и финансово положение.
Налице са основания за прилагане и на презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ,
съгласно която неплатежоспособността на длъжника „Симеоново Сити“ ЕООД се
предполага, доколкото по изп. дело № 20169210400251 по описа на ЧСИ С. П., per. № 921,
вземането на молителя Н.К. е останало изцяло неудовлетворено в рамките на 6 месеца след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение за
сумата от 24 447.88 лева, по изпълнително дело № 20169210400251 до „Симеоново Сити“
ЕООД е връчена на длъжника на 11.07.2016 г., което се установява и от представеното по
делото с молба от 11.09.2019 г. Удостоверение изх. № 21412/22.08.2019 г. по същото
изпълнително дело. Към този момент изпълнителният лист от 12.01.2016 г., издаден на
основание Заповед за незабавно изпълнение от 12.01.2016 г. срещу „Симеоново Сити“
ЕООД на основание чл.406 във вр. с чл.417 във вр. с чл.418 ЕПК по ч. гр. дело 148/2016 г. по
описа на Пернишки районен съд е влязъл в сила, предвид несвоевременно заявеното от
длъжника възражение срещу изпълнителното основание по реда на чл.414 ГПК, което
възражение е оставено без уважение. Длъжникът не е ангажирал доказателства относно
уважаване на представеното от него възражение по чл.414 ГПК, което да е довело до
последиците, предвидени в хипотезата на чл.415, ал.1 ГПК и да е препятствало влизането в
сила на Заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК. Към датата на предявяване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Симеоново Сити“ ЕООД,
предвиденият в закона шестмесечен срок по чл.608, ал.4 ТЗ за удовлетворяването на
вземането отдавна е изтекъл. Видно от удостоверение изх. № 21412/22.08.2019г. по
изпълнително дело № 20169210400251 по описа на ЧСИ С. П. относно актуалния размер на
задълженията на длъжника, към датата на откриване на производството по несъстоятелност
вземането на Н.К. към „Симеоново Сити“ ЕООД не е погасено. По делото не са представени
доказателства за погасяването му.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че презумпцията на чл.608,
ал.4 от ТЗ не е оборена в настоящото дело.
Предвид осъществяването на състава на чл.632, ал.1 от ТЗ, молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде и законосъобразно и основателно е уважена с обжалваното решение.
По аргумент на чл.608, ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на
понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на
която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска
сделка.
В Търговския закон липсва регламентация относно критериите за определяне
на началната дата на неплатежоспособността. В съдебната теория се приема, че началната
дата на неплатежоспособността следва да бъде най-ранно установената по делото дата, към
която са налице всички признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и
необратимо финансово затруднение на длъжника/. Трайно установената съдебна практика
по въпроса за началната дата на неплатежоспособността преодолява становището, че това е
датата на последното плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели
11
плащанията/, като приема, че "неплатежоспособността" представлява трайно и обективно
икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане/погасяване на
задълженията / към всички кредитори. Счита се, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи не според датата на първото спиране на
плащанията, нито чрез датата на последното погасяване на задълженията /последното
извършено плащане към определен кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността
следва да се определи, като се вземе предвид онова спиране на плащанията, което
представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на длъжника да
погасява задълженията си. Началната дата на неплатежоспособността трябва да бъде израз
на последваща, бъдеща, трайна и обективна невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си /в този смисъл е напр. решение № 90 от 20.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
1152/2011 г., I т. о., по чл. 290 от ГПК/. Следва да се има предвид и, че съгласно чл. 608, ал.3
от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Съдът счита, че при наличните данни по делото и с оглед установяването на
състоянието на неплатежоспособност, при приложение на презумпцията на чл.608, ал.2 и
ал.4 от ТЗ, за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата,
определена от първоинстанционния съд - 26.07.2016 г., когато е изтекъл двуседмичният
срок за доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 от ГПК по изпълнителното дело, образувано
въз основа на издадения в полза на молителя Н.К. изпълнителен лист, по което
изпълнително дело се изпълняват и вземания и на други кредитори на длъжника.
Въззивтният съд също приема, че към тази дата „Симеоново Сити“ ЕООД е било в
невъзможност за изпълнение на свои изискуеми задължения.
Съдът намира, че следва да се постанови налагане на общ запор и възбрана
върху имуществото на длъжника.
По делото е установено, че наличното имущество е недостатъчно за покриване
на началните разноски и такива не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Налице са
условията за постановяване на решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/23.10.2019 г., постановено по т.д. № 24/2019
г. на Врачански ОС, ТО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13