№ 1638
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20241100101191 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. М. Н., с която са
предявени срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 95 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 17 180 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт, осъществен на
16.04.2023 г. от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника.
Ищцата твърди, че на 16.04.2023 г., около 09:25 ч., в гр. София, при
слизане от автобус №94 с инвентарен номер 2009 и с peг № ******* на спирка
№ 2366 - „Читалище Добри Чинтулов“, поради неполагане на необходимото
внимание, водачът затворил вратите на превозното средство, при което
притиснал ръката на ищцата и потеглил. Впоследствие след реакция на
пътниците в превозното средство отворил вратите преди да спре и тя паднала.
От произшествието получила следните травматични увреждания: скъсване на
Ахилесовото сухожилие - 3-та степен, едем в мастната тъкан, скъсване на
мускула на долния крайник, частична увреда с дегенерация на предна кръстна
връзка. На 25.09.2023 г. ищцата е оперирана, извършена й е сложна
оперативна интервенция чрез извършване на пластика на Ахилесовото
сухожилие. След извършената операция ищцата има значителни двигателни
затруднения, била е близо месец на постелен режим, търпяла е значителни
социално-битови ограничения през период от повече от седем месеца,
провеждала рехабилитационни процедури, за които е заплащала сама.
Дъщерята на ищцата я е подпомагала в ежедневието й – за придвижване,
смяна на облекло, пазаруване, поради което не е могла да започне работа след
1
ползван отпуск по майчинство, заради необходимостта да се грижи за майка
си. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 95 000 лв.
заедно със законната лихва от деня на поканата до дружеството - 25.08.2023 г.
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 180 лв., от които 8 180 лв.
– за разходи за лечение (2 300 лв. – за оперативната интервенция и 5 880 лв. –
разходи за рехабилирация) и 9 000 лв. – разходи за полагани грижи от трети
лица, членове на домакинството на ищцата, поради което те са пропуснали да
реализират доход и е необходимо да бъдат овъзмездени от делинквента и за
които в тежест на ищцата е възникнало задължение за заплащане на
полаганите грижи, което задължение тя не е изпълнила поради липса на
средства (според уточненията на претенцията, направени в съдебното
заседание на 20.11.2024 г. и в молба от 03.12.2024 г.). Относно иска за
имуществени вреди се претендира законната лихва единствено върху
разходите за рехабилитация, считано от датата на ПТП.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че е налице
валидно застрахователно правоотношение към момента на процесното ПТП.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието като поддържа, че няма доказателства за местоположението
на участниците при настъпване на ПТП, че липсват данни относно
движението и скоростта на автобуса, както и по каква причина отсъстват
увреди на горния крайник, затиснат от вратата. Оспорва и настъпването на
описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, като
оспорва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
произшествието и вредите. Твърди, че произшествието е настъпило изцяло по
вина на ищцата, а евентуално - прави възражение за съпричиняване на вредите
от ищцата, тъй като не е проявила дължима грижа към здравето си и не се е
съобразила с подадените от водача сигнали за затваряне на вратите и
потегляне на автобуса. Оспорва размера на претендираните неимуществени
вреди като несъобразен с критерия за справедлИ.ст. Оспорва и размера и
основанието на имуществените вреди, като твърди, че същите не са в
причинна връзка с процесното ПТП и травми.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се представените доказателства (в това число постъпили от
работодателя на ищцата и представляващи преписка на НОИ ТП-София-град
относно трудова злополука) и свидетелските показания, че ищцата е
пострадала при злополука, осъществила се на 16.04.2023 г., около 09,25 ч., в
гр. София, при слизане от автобус №94 с инвентарен номер 2009 и с рег. №
******* на спирка № 2366 - „Читалище Добри Чинтулов“. Видно от
представените писмени доказателства (л.116 –л.127) инцидентът е настъпил
през време и по повод извършваната от ищцата работа – по осъществяване на
контрол на превозните документи на пътниците в градския транспорт, поради
което същият е деклариран и приет като трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО
от НОИ, Териториално поделение София-град. От показанията на
2
свидетелката-очевидец Д.Л. се установява, че произшествието е настъпило
при следния механизъм: при слизане от втора врата на процесния автобус,
ищцата е била зад свидетелката, предприела слизане от автобуса, стъпила на
земята и в момент докато все още се е държала за разделителя на вратата,
шофьорът на автобуса е затворил вратите, затиснал лявата ръка на ищцата и
потеглил. След сигнализиране от пътуващите в автобуса, водачът е спрял, след
това отворил вратата, а ищцата е паднала на земята. След падането ищцата се
изпитала силна болка, била в невъзможност да се изправи сама и да ходи.
Водачът на автобуса помогнал на свидетелката да вдигнат ищцата, а после
свидетелката я съпроводила до Болница „Пирогов“.
Съобразно изложеното съдът приема, че водачът на автобус №94 с
инвентарен номер 2009 и с peг № ******* е извършил протИ.правно деяние -
нарушение на чл.68, ал.2 и чл.132, т.2 ЗДвП, като не е изпълнил задълженията
си да осигури възможност за безопасното качване и слизане на пътниците
както и преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
безопасното превозване на пътниците.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицицинска
експертиза и представените медицински документи се установява, че в
резултат на произшествието на 16.04.2023 г. ищцата е получила следните
увреждания: навяхване на лявата колянна става, частично прекъсване на
вътрешната странична връзка на лявата колянна става и частично разкъсване
на дясното ахилесово сухожилие. В експертизата се сочи, че описаните
телесни увреждания на ищеца биха могли да бъдат получени при процесното
ПТП като механизма на получаването им е следния: навяхването на колянната
става се получава при не много силно изразено насилствено извиване на
коляното навън, като подбедрицата се извърта при фиксирано стъпало.
Страничната връзка се разтяга силно и настъпва частично разкъсване на
отделни нейни влакна, но последната като цяло не допуска странично
разместване на подбедрицата. Падането на ищцата е предизвикало
максимално намаляване на ъгъла между подбедрицата и ходилото.
Мускулатурата на прасеца рефлекторно прави екстремна контракция, така че
още в самото начало на падането напред ахилесовото сухожилие се намира в
силно напрегнато състояние и в процеса на падането това напрежение достига
своята най-висока точка. В този момент сухожилието се къса фибра по фибра,
като руптурата на ахилесовото сухожилие настъпва по индиректен механизъм.
На 16.04.2023 г. пострадалата е прегледана в болница „Пирогов” където е
установено навяхване на лявата колянна става и е поставена гипсова шина. На
10.05.2023 г. ищцата е прегледана от ортопед и е установено допълнително
увреждане на същата става, а именно – частично прекъсване на вътрешната
странична връзка. Назначено е лечение - да носи обездвижваща шина за 30
дни, като е препоръчано да се направи ядрено - магнитен резонанс за
диагностично уточняване на оплакванията от десния глезен. На 20.05.2023 г.
ищцата е направила предписаното изследване и е установено разкъсване на
ахилесовото сухожилие. На 22.05.2023 г. ищцата е прегледана отново от
3
ортопед, който е назначил медикаментозно лечение с лечебната физкултура и
физиотерапия. От 31.05.2023 г. е провеждана физиотерапия - 20 процедури за
7 дни. На 25.09.2023 г. ищцата е оперирана, направена й е пластика на
ахилесовото сухожилие. През месец ноември 2024 г. провела лечение с
физиотерапия и рехабилитация. На ищцата е изготвен индивидуален
кинезитерапевтичен план от Клиника по артроскопска травматология и
ищцата е провела такова - направени са 12 процедури. От извършен от вещото
лице личен преглед на ищцата се установява, че ищцата се придвижва без
помощно средство, има следните остатъчни явления: оперативен белег на
дясна глезенна става - 15 см., деформация и болезнени движения на лявата
колянна става с обем, с 10 %по-малък от нормата. От експертизата се
установява, че възстановителният период при навяхване на колянна става с
частично разкъсване на вътрешна странична връзка продължава около 4-5
месеца, а по отношение на частичното разкъсване на Ахилесово сухожилие е
около 4 месеца, като ищцата е имала нужда от чужда помощ за около 30 дни
след инцидента и за около 30 дни след операцията на 26.09.2023 г. Вещото
лице отбелязва, че ищцата има множество придружаващи заболявания,
подробно описани в експертизата, а с оглед характера, вида и
местоположението на травматичните увреди, давността на получаването им,
вида на проведеното лечение и възрастта на пострадалата, не се очаква пълно
възстановяване обема на движения на лявата колянна става.
Медицинската експертиза установява още, че извършените разходи за
потребителска такса, избор на екип за операция, изготвяне на индивидуален
кинезитерапевтичен план и анкърен имплант за фиксация, за МРТ на коляно и
глезен, и за кинезитерапевтични процедури, които са в общ размер от 3 421,80
лв. са били извършени във връзка с лечението на процесните увреждания.
От показанията на свидетелката Я. Н. (дъщеря на ищцата) се установява,
че след падането майка й била в много лошо състояние, не можела да ходи.
Имала увреждане и на двата крака и изпитвала силни болки, не можела да спи.
Страхувала се, че ще остане инвалид и че няма да може да се движи. Ищцата
можела да се придвижва само помощта на свидетелката и от инцидента на
16.04.2023 г. до януари 2024 г. се нуждаела от помощта на свидетелката -
правела й сготви храна, да я нахрани, за водене до тоалетна, къпане.
Свидетелката сочи още, че от месец април 2023 г. до месец януари 2024 г.
майка й лежала на легло, неподвижно, не можела да се придвижва сама, нито
вкъщи, нито навън. Била с шина на десния крак, която обхващала и
обездвижвала коляното, а след операцията ищцата се е придвижвала с
помощта на свидетелката на кратки разстояние. Свидетелката посочва, че
когато се случил инцидентът е била в отпуск по майчинство, като втората
година на майчинството й изтекла на 16.08.2024 г., но не се е върнала на
работа, а е започнала да ползва неплатен отпуск по причина, че детето й не е
прието на градина и защото трябва да се грижи за майка си. Съдът кредитира
показанията, с изключение в частта относно периода, в който се е налагало
свидетелката да полага грижи за майка си, доколкото в тази част показанията
4
са в протИ.речие с медицинската експертиза. Съдът възприема заключението
и разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, съгласно които
ищцата е имала нужда от чужда помощ за около 30 дни след инцидента и за
около 30 дни след операцията на 26.09.2023 г., а в останалия период ищцата е
можела да се придвижва самостоятелно, макар и придвижвала трудно и не е
имало нужда някой да я пренася физически от място до място.
Съобразно изложеното съдът намира, че са налице петте елемента от
фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
протИ.правност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Установи се, че процесното ПТП е настъпило в резултат на протИ.правно
поведение - нарушение на чл.68, ал.2 и чл.132, т.2 ЗДвП, извършено от водача
на автобус № 94 с инвентарен номер 2009 и с peг № *******. Причинната
връзка между произшествието и травматичните уврежданията на ищеца се
установява безпротИ.речИ. както от писмените доказателства, така и от
медицинската експертиза и показанията на свидетелката Н.. Поради това,
следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача на автобус № 94 с
инвентарен номер 2009 и с peг № *******.
Не е спорно между страните наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието
на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения, съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти - броя и вида на
уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на
възстановяване; възрастта на ищцата; наличието и характера на последиците
от полученото увреждане за здравето на пострадалата, съществуващите
придружаващи заболявания към момента на настъпване на инцидента и след
това. Установи се от медицинската експертиза и показанията на свидетелката
Н., че ищцата е получила наранявания в областта на лявата колянна става и на
дясното ахилесово сухожилие. Поставена й била обездвижваща шина за 30
дни и й била извършена оперативна интервенция - пластика на ахилесово
сухожилие. Интензитета и продължителността на болката и период на
възстановяване (за срок от общо около 4-5 месеца за всяка от травмите), като
ищцата е била трудно подвижна, и е имала нужда от чужда помощ в
ежедневието си за около 30 дни след инцидента и за около 30 дни след
операцията на 26.09.2023 г. е била обгрижвана от близките си. Налице е пълно
възстановяване на увредата на коляното и глезена, с изключение на 10 %
5
намаление на движението в лявото коляно, което не възпрепятства
възможността на ищцата да се движи самостоятелно. При съобразяване на
посочените критерии, съдът намира, че справедлИ.то обезщетение е в размер
на 50 000 лв.
Видно от представените писмени доказателства и заключението на
медицинската експертиза, ищцата е направила разходи, свързани с лечението
си на стойност 3 421,80 лв. Вещото лице сочи, че разходите за потребителска
такса, избор на екип за операция, изготвяне на индивидуален
кинезитерапевтичен план и анкърен имплант за фиксация в размер на 2 031,80
лв. и за кинезитерапевтични процедури в размер на 840,00 лв. са били
необходими за лечение на получената при процесния инцидент увреда на
ахилесовото сухожилие, докато разходите за МРТ (магнитно-резонансна
томография) на коляно и глезен в размер на 550,00 лв. са направени по
желание на ищцата. Съдът намира, че ползването на тези услуги е обичайно и
правомерно и е израз на правото на пациента да положи за здравето си най-
добрата според възможностите си грижа, без да е някакъв вид луксозна
добавка към лечението. Ето защо посочените разходите, включително
магнитно-резонансна томография, представляват вреда, която следва да се
присъди в полза на ищеца. Съдът счита, че така извършените от ищеца
разходи са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и като
такива подлежат на обезвреда.
Установява се от фактура № **********/11.12.2023 г., че са проведени и
заплатени 12 бр. кинезитерапевтични процедури по 70 лв. – всяка, общо за
сумата от 840 лв. От свидетелските показания на свидетелката Я. Н. се
установява, че на ищцата е провеждана рехабилитация в дома й, за период
около 2 месеца след операцията. По делото липсват доказателства за
провеждане на рехабититационни процедури за период извън посочените два
месеца. Ето защо съдът приема за недоказано твърдението за проведени
процедури в периода 01.06.2024 г. до 01.02.2024 г. (9 месеца) по 70 лв. на ден
три пъти седмично в месеца.
Ето защо, частта от претенцията за имуществени вреди, представляващи
разходи за рехабилитационни процедури за увредените крайници, е
недоказана за разликата над 840 лв. до претендирания размер от 5880 лв.
В обобщение: съдът приема за основателна претенцията за имуществени
вреди за сумата от 2 581,80 лв., представляващи разходи за лечение и за
сумата от 840 лв., представляваща представляващи разходи за
рехабилитационни процедури.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за полагани грижи от трети лица и придружители, съдът намира
следното:
Съгласно чл.493, ал.1, т.2 и т.3 КЗ застрахователят по „Гражданска
отговорност“ дължи вредите причинени на чуждо имущество, както и
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
6
увреждането.
Съгласно т.4 от ППВС № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г. „ Когато
се касае до влошаване на здравословното състояние, пряка и непосредствена
последица от увреждането е не само това влошаване, но и разходите,
свързани с лечението на пострадалия. Такива разходи могат да бъдат и
заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се налага.
Възможно е с гледане на болен да се заеме близък сродник, като възходящ,
съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи другаде по
трудов договор и да не получава трудово възнаграждение. В този случай
също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
необходимото възнаграждение за болногледач“. Посоченото разрешение се
отнася до действаща разпоредба на Закона за задълженията и договорите и
представлява задължителна съдебна практика, с която настоящият състав е
длъжен да се съобрази. В по-новата практика на ВКС, включително по реда на
чл.290 ГПК, се приема, че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е.
правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди,
а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до
случаи на неоснователно обогатяване – мотиви към ТР № 3 от 13.01.2023 г. по
тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 163 от 31.10.2013 г. по т. д.
№ 82/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г.
на ВКС, ТК, II т. о. и други. Така според решение № 163 от 31.10.2013 г. по т.
д. № 82/2012 г., ІІ ТО на ВКС „Възможно е полагането на грижите за
увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък
сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е
принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този
случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на необходимото възнаграждение за болногледач. Грижите за
пострадалото лице могат да бъдат полагани и от други хора, извън кръга на
роднините, и в този случай се дължи заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение.“. В подобен
смисъл е и решение № 394 от 28.03.2023 г. по гр.д. № 251/2020 г. на САС, 8 гр.
с-в. В обобщение: съдебната практика приема, че полагането на необходимите
за пострадалия грижи представляват пряка и непосредствена последица от
причиненото увреждане, като когато грижите за пострадалото лице са
полагани от трети лица, извън кръга на роднините, се дължи заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение, а
когато грижите за увреденото лице са осъществявани от член на семейството
или друг близък сродник, който по тази причина е принуден да не работи и е
останал без трудово възнаграждение, се дължи заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач.
В настоящия случай грижите са полагани от родственик, живеещ в едно
домакинство с ищцата – нейната дъщеря . Не е налице обаче второто условие
за възникване на право на обезщетение, а именно – родственикът да е
пропуснал трудово възнаграждение поради полаганите грижи за пострадалия.
7
От показанията на Н. се установява, че по време на периода, в който
свидетелката е полагала грижи за майка си, не е пропуснала трудов доход, тъй
като е била в отпуск по майчинство, а след изтичането на втората му година
(м. август 2024 г.) е продължила да ползва неплатен отпуск поради това, че
детето й не е прието в детска градина. Ето защо пропуснатият трудов доход не
се дължи на необходимостта за полагане на грижи за пострадалата -
свидетелката е останала вкъщи, за да гледа и малкото си дете, което не е било
прието в детска градина след изтичане на двугодишното й майчинство. От
посоченото може да се направи извод, че пропускът да се получи трудов доход
от свидетелката не представлява пряка и непосредствена последица от
нуждата да бъдат полагани грижи към ищцата, тъй като не е налице е сигурно
увеличаване на имуществото на родственицата.
С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че искът за
имуществени вреди, представляващи разходи за полагани от трети лица грижи
и придружители е неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
неполагане на дължимата грижа към здравето си и несъобразяване с
подадените от водача сигнали за затваряне на вратите и потегляне на автобуса.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалия е налице, когато с
поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Допринасянето може да се
осъществи с действия или бездействия, като вредните последици трябва да са
в причинна връзка и с деянието на увредения. От свидетелските показания на
свидетеля – очевидец Д.Л. се установява, че при настъпване на инцидента
ищцата е слизала, ползвала е за опора разделителя на вратата и падането й се
дължи на затискане на ръката на ищцата и потегляне на автобуса, а не на
спъване, загуба на равновесие, липса на внимание или друго поведение на
пострадалата, стоящо в собствен пропуск да положи дължима грига към
безопасността си. Следователно, по делото не се установява ищцата да не
положила дължимата грижа за здравето си, а напротив - същата е спазила
задължението си, произтичащо от чл.68, ал.3 ЗДвП да слиза само на спирките,
когато превозното средство е неподвижно. По изложените съображения
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По претенцията за законна лихва:
Ищцата претендира законната лихва, считано от 25.08.2023 г. (датата на
предявяване на доброволната претенция срещу застрахователното дружество)
по отношение на претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, а
върху обезщетението за имуществените вреди, представляващи разходи за
рехабилитационни процедури, считано от 16.04.2023 г. (датата на ПТП).
Върху така определените по-горе обезщетения за неимуществени вреди
и за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ответникът
8
дължи законна лихва съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, която
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. С молба от 25.08.2023 г. ищцата
е отправила до застрахователя искане – застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение, поради което съдът приема, че това е моментът на
уведомяване на застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищцата
законна лихва върху определеното застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и имуществени вреди, представляващи
разходи за рехабилитационни процедури.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна
такса, в размер на сумата от 200 лв. и за депозит за вещо лице по допуснатата
експертиза, съразмерно с уважената част от исковете – 142,86 лв.
На процесуалният представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за оказана безплатна правна
помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото, обема на
извършени процесуални действия, проведени открити заседания и обема на
доказателствения материал и при съобразяване на размера възнаграждението
на насрещната страна, определен в условията на свободно договаряне, съдът
определя възнаграждението на сумата от 10 000 лв. Съразмерно с уважената
част от иска на адвоката следва да се присъди сумата от 4 762,15 лв.
На ответника следва да се присъдят направените разноски за депозит за
съдебно-медицинска експертиза, съдебни удостоверения и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, – за сумата от
6 573,73 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК общо сумата от 1 936,87 лв.,
представляваща държавна такса.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да
заплати на Е. М. Н. с ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, както
следва:
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от деликт, осъществен от лице, застраховано по застраховка
9
„Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника, заедно със
законната лихва от 25.08.2023 г. до окончателното плащане,
сумата от 2 581,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от деликт - разходи за лечение,
сумата от 840 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
от деликт - разходи за рехабилитационни процедури, заедно със законната
лихва от 25.08.2023 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 342,86 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 95 000 лв., както и за обезщетение за
имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 17 180 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да
заплати на адв. Л. Г. Г., АК-Перник, на основание чл. 38 ЗА сумата от 4 762,15
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Е. М. Н. с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
6 573,73 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от
1 936,87 лв., представляваща държавна такса.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на страната
на ответника – „Център за градска мобилност“ ЕАД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10