Протокол по ВНОХД №195/2025 на Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ
№ 244
гр. Бургас, 03.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова

Петя Ив. П. Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600195 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.10 часа поради продължилото
разглеждане на НВОХД № 245/2025 г. от същия съдебен състав.

За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява
Апелативният прокурор Л. П..

Жалбоподателят подсъдим П. Р. Р., редовно призован, се явява лично
и с упълномощените си защитници адв. П. Д. и адв. Б. П..

Жалбоподателят частен обвинител и граждански ищец Т. Н. А.,
редовно призован, се явява лично и с адв. Г. М., редовно упълномощен с
пълномощно, което представя в днешно съдебно заседание.
Не се явява другият повереник адв. М. Д..

Жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци И. Д. Ж.
и А. Т. А., редовно призовани, не се явяват.
Не се явява и техният повереник адв. П. Н., редовно призован.
За жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци И. Д.
1

Ж. и А. Т. А. се явява техният повереник адв. Г. М., редовно упълномощен.

Свидетелят Л. Д. Л., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят Д. А. Х., редовно призован, се явява лично, доведен
принудително от органите на съдебната охрана.

По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Т. А.:
Съгласен съм да се гледа делото в отсъствието на адв. Д..
АДВ. Д.: Няма пречки, моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ П. Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законова пречка за даване ход на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Производството ПРОДЪЛЖАВА във фазата на съдебното
следствие.

Съдът в предходно съдебно заседание констатира необходимост да
бъдат призовани и повторно разпитани свидетелите Л. Д. Л. и Д. А. Х..
Същите са със снета по делото самоличност.

Свидетелите, предупредени за наказателната отговорност по чл.290,
ал. 1 от НК, обещават да говорят истината.

Свидетелят Д. А. Х. беше изведен от съдебната зала.

2

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Л. Д. Л..
Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК. Обещава да говори
истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Л. Л.: Поддържам показанията, които съм депозирал.
С пострадалия, покойния, не се познаваме. Виждал съм го в квартала,
но не се познаваме лично. С подсъдимия П. се познаваме от деца.
Лятото на 2022 г. бях се уговорил с един мой приятел да пием кафе на
кафе „Шоколад“, което се намира малко по-нагоре от съда, по-точно до кафе
„Калина“. Тогава аз подраних и отидох по-рано от уговореното време.
Срещата беше около 5 часа, аз подраних с около 10 - 15 минути и седнах да
изчакам моя приятел да дойде. Приятелят ми се казва И., той живее в
чужбина. Седнах, поръчах си кафе и го очаквах да дойде. През това време
видях, че влиза един мой познат, който се казва Г.. Той беше заедно с
въпросния И.. Като влязоха, с Г. се поздравихме и се заговорихме за някакви
тривиални неща. Питахме се: „Как си? Добре ли си?“. Ние си говорихме, като
Г. и И. минаха леко зад мен. Аз бях седнал в дъното на кафето, по-точно на
предпоследната маса. Зад мен имаше сепаре, където Г. и И. седнаха.
Като се разминахме, аз продължих разговора с Г. и леко се обърнах
надясно към него и си говорехме с Г. някакви нормални неща, при което той
ми каза изречението: „С такива приятели как да съм“. И аз в този момент се
обърнах към въпросния И., погледнах го и в този момент той подскочи и каза:
„Какво стана? Проблем ли има?“ и изкара голям нож, който аз видях. Аз се
стреснах и леко се отдръпнах настрана. И. не е идвал при мен, както си беше
седнал, в момента, в който се обърнах и го погледнах, той подскочи: „Какво
стана? Проблем ли има?“ и видях доста голям нож, който изкара. Не го е
размахвал, но го изкара и видях, че е огромен нож. Личеше си, че много голям
нож се подава. Аз видях само част от него, не изкара целия нож. Аз се
стреснах, дръпнах се настрана и казах: „Какво правиш бе, човек?“ и И. каза:
„Проблем ли има?“ В този момент Г. се намеси и му каза: „Приятел ми е,
недей да реагираш така. Успокой се!“. Тъй като те седяха точно зад мен,
продължих си разговора с Г., но вече се дръпнах встрани, за да мога да виждам
все пак какво се случва, какво прави И.. Това негово поведение ме стресна
доста. След това дойде моят приятел, пихме кафе набързо и си заминахме.
Това беше случаят с И., който ми се случи на мен лично. Би трябвало в кафето
да има камери, видеозаписи, на които най-вероятно ще се види тази случка.
Това се случи лятото, юни или юли месец. Предполагам, че може да се
провери това на видеозаписите. Беше много странно. Тъй като се стреснах,
разпитах мои приятели и познати и ми казаха за И., че момчето е агресивно,
че много случаи има, в които той е проявявал агресия и е наръгвал хора.
Имах една ситуация, в която пътувахме с П., с приятелката ми и с
неговото гадже към момента, в посока Варна и му бях споделил за случая. Той
3

ми каза: „По-добре не се занимавай с това момче, много е опасно. По-скоро би
си имал проблеми. Наръгал е доста хора, много внимавай“.
Тогава И. нямаше яке, но явно ножът беше под фланелката му, не се
виждаше, предполагам, че е бил в панталона, защото беше голям нож. Аз
видях само част от ножа, беше скрит, не се виждаше, нито го е носел в ръка.
Този И. аз съм го виждал и в квартала. Виждал съм го с други
приятели, познати. Не сме близки с него, не се познаваме, но съм го виждал.
Виждал съм го да пие бира с други момчета в квартала.
Предполагам бих познал ножа, той беше доста голям нож. Когато И. го
хвана, видях какъв нож изважда, беше много голям. Може би ще го разпозная
по острието. Видях, че беше дебел нож и дръжката беше дървена. Нещо
отличително не се сещам по ножа. Видях го за секунди, погледнах го,
стреснах се. Мога да пробвам, да позная ножа. Мога да посоча кой е ножът,
ако ми бъде представен.

Съдът ПРЕДЯВИ на свидетеля Л. Л. веществените доказателства под
№ 1 и № 4.

СВИДЕТЕЛЯТ Л. Л.: Според мен този нож с дървената дръжка,
веществено доказателство № 4 е ножът на И.. Според мен, този голям нож
беше в панталоните му. Аз видях острието. Предполагам, че го държи в калъф,
защото в противен случай ще се нарани. Според мен този нож /свидетелят
посочва веществено доказателство №4/, прилича на ножа на И., който той
извади в кафенето.

Въпрос на прокурора: Коя година беше този случай, 2021 г. или 2022
г.?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: През 2022 г. би трябвало да бъде,
защото приятелката ми беше бременна към оня момент.

Въпрос на съда: Преди момчето да извади ножа, Вие не сте видял по
него нещо като нож.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Да, не видях, когато минаха покрай
мен. Г. мина, аз бях седнал. Г. мина от едната страна, а И. мина от другата
страна. Аз бях на масата.

Въпрос на съда: И Вие видяхте И. като минава покрай Вас?
4

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Да, но говорех с Г., не съм обръщал
внимание на И.. И. просто мина и седна отзад.

Въпрос на съда: Не Ви ли направи никакво впечатление в облеклото му
или това, което е на кръста му, да има някакъв калъф за нож. Видяхте ножа,
след като го извади, така ли?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Видях ножа впоследствие. И. не го е
изкарал целия нож. Той просто го хвана. В момента, в който аз си говоря с Г.
от тази страна и ми каза нещо от рода „такива приятели“ и аз се обърнах на
другата страна. В този момент момчето се стресна: „Какво стана? Проблем ли
има?“ и се изправи, защото нямаше как седнал да извади ножа.

Въпрос на съда: Преди да извади ножа, видяхте ли дали този нож беше
в калъф?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Това стана за части от секундата. Той
просто както беше седнал, само стана.

Въпрос на съда: Видяхте ли дали ножът беше в калъф, това Ви питам?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Калъф не видях, видях острието на
ножа със сигурност.

Въпрос на съда: Не можете да кажете точно откъде е извадил ножа,
така ли да разбирам, дали е било в калъф или в панталона му запасан, защото
има разлика?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Не мога да бъда сигурен за това.

Въпрос на съда: По повод на времето, в което се е случил този
инцидент, сте казал, че сте се притеснил, защото приятелката Ви е била
бременна. По този период, когато тя е била бременна, може ли да ни
ориентирате за времето на инцидента.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Да, беше през 2022 г. Точно тогава
беше бременна приятелката ми.
5

Въпрос на съда: А помните ли И. как беше облечен, с какви дрехи?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Не ми направи впечатление с какво е
облечен. Предполагам, че беше стандартно, с анцуг и фланела. Не беше
официално облечен. Със сигурност беше с нормални дрехи от сорта на дълъг
анцуг, мисля, че беше с фланелка с къс ръкав.

Въпрос на съда: Но по никакъв начин И. не е размахвал този нож и не
го е насочвал към Вас.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Не изкара изцяло ножа, но аз видях
просто, че го хвана и го изкара донякъде, видях острието. Аз се стреснах и се
отдръпнах леко встрани, леко се обърнах за да мога да го виждам, защото не
знам как ще реагира, той е седнал зад мен.

Въпрос на съда: Тоест, Вие имахте опасение, че ще Ви нападне?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Да, притеснявах се. В смисъл, само
заради това, че съм го погледнал, той скача изведнъж и изважда нож в кафето,
притесних се определено. Аз не съм някакъв гангстер.

Въпрос на съда: По повод на случая подадохте ли жалба, примерно в
полицията, направихте ли някакво оплакване срещу И.?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Точно това възнамерявах да направя,
но мои приятели ме посъветваха да внимавам, защото момчето е много опасно
и да не се занимавам с него, защото може да имам проблеми впоследствие.
Подадох жалба, след като разбрах, че пострадалият си е отишъл.

Въпрос на съда: Вашият приятел Г. какви прякори има?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Мисля, че му викат „Дългия“ или
„Високия“.

Въпрос на прокурора: Когато сте разпитан пред окръжния съд и
приключи Вашият разпит, бил сте освободен от залата, нали?
6

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Да.

Въпрос на прокурора: Скоро след това, след 10-15 минути, пак да са
Ви извикали в залата и да са Ви разпитвали?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Не, нямаше такова нещо. Разпитът
ми пред окръжен съд протече без прекъсване. Не съм влизал повторно в
залата. Ние бяхме много хора пред залата за разпит, 7-8 човека мисля, че
бяхме. Аз бях по към средата. Не бях в началото. Не помня кой беше разпитан
след мен.

Въпрос на адв. М.: В чужбина живял ли сте?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Да.

Въпрос на адв. М.: В кой период сте живял в чужбина, имате ли
спомен?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: От 7-ми до 12-ти клас съм живял в
Испания, след което заминах за Англия и учих висше образование.

Въпрос на адв. М.: Тоест, като години можете ли да кажете кога?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Да, през 2011 година завърших
бакалавър в Англия и се върнах в България.

Въпрос на адв. М.: А кога сте пътувал към Варна заедно с П.?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Месец, може би два месеца след това
събитие, което ми се случи.

Въпрос на адв. М.: Познавате ли лице с имена Ж. Ж.?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Познавам Ж. от квартала, да,
познавам го.
7

Въпрос на адв. М.: В какви отношения сте с него?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: С Ж. сме добри познати. Като се
видим, се поздравяваме, питаме се: „Как си? Добре ли си?“.

Въпрос на адв. М.: Знаете ли Ж. Ж. да има някакви хобита?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Не сме толкова близки с него, не
мога да кажа дали той има някакво хоби. Ние си говорим по телефона и се
разбираме за кафе или нещо такова. Нямам идея какво хоби има Ж..

АДВ. М.: Нямам други въпроси.

Въпрос на подсъдимия П. Р.: Казахте, че сте видели И. да изкарва
донякъде ножа, а не целия. Как преценихте колко е дълго острието, след като
не сте го видели целия?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Защото когато той го изкара, видях,
че ножът продължава още нататък.

Въпрос на подсъдимия П. Р.: Има ли вероятност ножът да не е бил
толкова дълъг?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Възможно е. Видях просто, че ножът
е доста голям. Не мога да кажа, че е точно такъв. Според мен беше голям нож,
огромен нож.

Въпрос на подсъдимия П. Р.: Тогава на базата на какво разпознахте
този нож?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: На базата на дръжката, на част от
дръжката и част от острието.

Въпрос на подсъдимия П. Р.: Възможно ли е да е бил различен, само
по дръжката да си прилича?

8

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Л. Л.: Възможно е. Не мога да споря за
размера на ножа.

ПОДСЪДИМИЯТ П. Р.: Нямам повече въпроси.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси.

Със съгласието на страните свидетелят Л. Л. бе освободен от съдебната
зала.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Д. А. Х..
Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК. Обещава да говори
истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. Х.: Представям копие от болничен лист относно
причината за неявяването ми в предходно съдебно заседание и заявявам, че
искам да ми бъде отменена глобата.

Въпрос на съда: Вие сте разпитван и в досъдебното производство и
пред първата инстанция. Един път ли сте разпитван пред първата инстанция?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Да.

Въпрос на съда: Този свидетел, който беше преди Вас, познавате ли го?
Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Да, познавам свидетеля Л., който
беше разпитан преди мен.

Въпрос на съда: Вие спомняте ли си дали пред Окръжен съд сте бил
разпитан непосредствено след този свидетел?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Не мога да си спомня в каква
поредност бях разпитан от окръжен съд. Бяхме 10 човека пред залата за
разпит.

Въпрос на съда: Да ни разкажете в какви взаимоотношения сте с
подсъдимия, в какви взаимоотношения сте били с пострадалия, с кой от тях
сте бил приятел, с кой от тях сте бил просто познат.
9

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: С подсъдимия взаимоотношения
нямам. На „здравей“, „здрасти“ сме. Познати сме, в един район в Бургас
живеем. С пострадалия И. бяхме приятели. Познавахме се от началното
училище „Васил Априлов“.
След като завършихме, поддържах контакт с И. до едно време, после
малко се отдалечих от него, тъй като по мое лично мнение, беше малко
нестабилен психически.
Аз отидох в София, тъй като работех в „Хепи“ в гр. Бургас. Изпратиха
ме в командировка в София. Един ден И. ми се обади, че има път към София и
предложи да се видим. До момента на обаждането не бяхме поддържали
никакъв контакт с него в продължение на над половин година, може и една
година. Излязохме с И. да хапнем, да пием по една бира и да се видим. Той
беше с автомобила на баща си. Паркирахме в квартал „Жулио Кюри“ в София.
До един строеж И. паркира. Хапнахме, пихме. Стори ми се нормален. Може
би 2019 - 2020 година това да е било. Като бяхме в заведението, всичко беше
нормално, у И. нямаше никакви признаци, че нещо лошо ще ми се случи.
Вървяхме заедно към колата и аз вървях пред него. Беше много тъмно. Това не
беше точно паркинг, а едно кално място до строежа и там бяха паркирани
колите. Вървейки зад мене вдясно, просто без да казва нищо, И. ме удари
отзад. С юмрук посегна и ме удари някъде в главата. Не точно в лицето, а по-
скоро някъде в главата беше, вдясно, в главата.
Първата ми реакция беше, като се обърнах да се защитя и в момента, в
който го направих, И. си вдигна блузата и показа един нож без да го вади от
канията, но беше доста голям нож. Изкара го от анцуга си, тъй като той беше с
анцуг, с канията изкара ножа, без да го вади от канията. Не е изкарал самия
нож от канията. Аз казах: „Какво ти става И., добре ли си, нормален ли си?“.
Започна да ми обяснява за Ю. И. имаше една бивш приятелка, голямата му
любов, Ю. се казваше. Те бяха разделени в този момент, в който става случаят,
от години. И. започна да ме обвинява, че съм спал с Ю. Аз му обяснявах, че
никога нищо не съм имал с това момиче. Говореше, че съм му бил враг,
някакви такива несвързани неща. И. преди това не е избивал на агресия поне
лично към мен или към някой от приятелите ни, но в конкретния случай, както
просто си вървяхме, той ме удари.
Според мен И. беше избрал мястото, къде да отиде, къде да паркира.
Почти съм сигурен в това, защото това е едно тъмно място. Както е паркинга и
до паркинга има един строеж. Той беше паркирал до строежа, където няма
нито осветление, нито нищо. Точно зад метростанцията на „Жулио Кюри“, там
отзад има една нова сграда, която тогава беше в строеж още. След като И.
изкара ножа, честно да си призная вече се изплаших яко. Накара ме да си
хвърля телефона на земята. Хвърлих телефона на земята и оттам нататък
започна доста сериозно да ми нанася удари. Свали ме на земята с колене. И.
беше доста едър човек. Счупи ми носа. Удряше ме и с юмруци, удряше ме и с
10

колене, и с шутове. Аз бях на земята. Той нямаше да спре да ме удря, ако не
беше минала една кола, която започна да свири с клаксона яко. И в този
момент И. ме препъна, тъй като аз се помъчих да избягам. Една кола
излизаше, започна да надува клаксона и в този момент И. ме остави. На
тръгване той ми каза, че ако разкажа на някой за случилото се, ще ме разпори
и ще ми пръсне червата на улицата, това му бяха думите.

Въпрос на съда: Докато Ви нанасяше тези удари, упрекваше ли Ви в
нещо? Нещо казваше ли Ви?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Да, казваше, че съм спал с бившата
му приятелка Ю. Викам: „И., няма такова нещо. Нито съм я виждал, нито съм
я чувал“. Минали са години, нямам връзка с това момиче. Някой му бил казал
за това, той знаел това нещо. Казваше, че съм бил в някакъв заговор срещу
него. Някакви много несвързани неща говореше. Някакъв заговор имало
срещу него. Честно казано, като Ви налагат и докато държи нож в ръката, не
сте концентриран върху това какво говори. Аз наистина се уплаших много и
казах за случилото се само на най-близкия ми приятел П. Д.. Доста време по-
късно, след като се върнах в Бургас, реших да пусна жалба в полицията. Доста
време ходех много нащрек и сам не се прибирах вечер от работа. Карах колеги
да ме изпращат до вкъщи.

Въпрос на съда: Опасявахте се, че И. може да Ви причака пред дома
Ви и да Ви нападне ли?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Точно така. Затова двама, трима
човека карах да ме изпращат до вкъщи. Не беше хубав период от живота ми.

Въпрос на съда: После какво се случи? Какво беше развитието по
повод на жалбата Ви?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Тогава братът на И. - Т. и баща му,
решиха да му помогнат, да го вкарат в психиатрията, да го лекуват. Помолиха
ме да разпиша нещо, нямам спомен какво точно разписах, на един хвърчащ
лист се разписах и ме помолиха да оттегля жалбата, с мисълта да му
помогнем, а не да го вкарваме в неприятности.

Въпрос на съда: С други ваши приятели, познати, споделяли ли сте
тази случка и най-вече за тази промяна в поведението на И.? Другите имаха ли
такива впечатления за неговото поведение?
11

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Да, всъщност преди да се случи това
събитие, всички от компанията ни бяхме започнала да отбягвахме И., тъй като
изглеждаше психически нестабилен.

Въпрос на съда: А можете ли да отдадете на някаква причина тази
негова промяна в поведението, защото казахте, че имал раздяла с най-
голямата си любов, като период, ако сте били продължително време заедно?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Тази случка стана няколко години
след раздялата на И. с приятелката му Ю.

Въпрос на съда: Говорим за това, какво Вие наблюдавате? Вие казахте,
че рязко сте се дистанцирали с вашата компания от него, защото той имал
промяна в поведението и психически е бил нестабилен. Дали го отдавате на
някаква случка, повод, защото не е инцидент, доколкото разбирам от
показанията.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Не мога да кажа на какво се дължи.
Не съм психолог, но по-скоро, по-рано започна наистина, преди тази случката
започнаха проблемите. Преди моята случка, която разказах, може би 2-3
години преди това започна така нещо да има у И., някаква психическа
нестабилност.

Въпрос на съда: След тази случка И. търсил ли Ви е? Звънял ли Ви е?
Виждали ли сте се?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Не. Един път, не мога да бъда
сигурен, но просто прибирах се от работа, пак така ме изпращаха и видях все
едно беше неговият силует, но не мога да го кажа с ръка на сърцето, че И. ме
чака пред нас.

Въпрос на съда: Тоест, повече не сте се срещали?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: След това не сме се виждали. Аз съм
му изтрил номера. Никакъв контакт не съм искал да имам повече с този човек.
Баща му и брат му го лекуваха. Съгласих се те да го лекуват, но аз просто
повече не исках да имам с него никакви взаимоотношения.

12

Въпрос на съда: А Вие колко пъти сте виждали този нож на И., който е
извадил тогава?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Честно да Ви кажа, аз в момента
точно не огледах ножа как изглежда, за да кажа – точно това беше ножът.
Просто аз много се стреснах наистина. След като видях ножа, той каза:
„Хвърляй телефона!“ и аз си хвърлих телефона на земята.

Въпрос на съда: Преди това, като бяхте в заведението, казахте:
„Хапнахме, пийнахме“, казахте, че е бил голям ножът. Нещо направи ли Ви
впечатление в дрехите му, в тях да е бил този нож или не?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Аз го познавам от години. Той не
излизаше от тях без нож и аз съм сигурен, че е имал нож в него.

Въпрос на съда: Визуално дали му личеше да има нож?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Не съм обърнал внимание. Аз просто
не търся в него нож, защото знам, че И. има, той си ходи винаги с нож. Не съм
се оглеждал за нож. Той винаги излиза с нож и просто за мен това нещо е
нормално за И..

Въпрос на съда: Виждали ли сте го този нож или какъвто и да е нож?
Казвате, че винаги носи нож. Сега не сте видели, че той носи нож до момента,
в който го е извадил.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Много пъти съм виждал в него нож.

Въпрос на съда: Но как сте го виждал? По какъв повод сте го виждал,
ако той го носи запасан, скрит?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Примерно, И. ми идва на гости
вкъщи или сядаме на кафенетата, тогава И. вади ножа на стола отзад.

Въпрос на съда: Защо го носи? Не го ли питате защо носи този нож?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Той си имаше проблемно минало.
13

Ходеше си с ножове постоянно.

Въпрос на съда: За собствена защита, така ли?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Нямам идея защо е ходил с ножове.
Ходеше си въоръжен, имаше си проблемно минало, страхуваше се за себе си.

Въпрос на съда: А Вие можете ли да го разпознаете този нож с
канията?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Имаше едно руско складче във к-с
„Възраждане“, оттам И. си купуваше ножове, имитации на щик на АК-47 и
приличаше на такова. Той не го е изкарал от канията, да каже това е ножът.
Канията беше светлокафява, дръжката дървена.

Въпрос на съда: Ако Ви се покаже такъв нож, ще го разпознаете ли?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Ами предполагам, че ще го позная,
да. И пред Окръжен съд казах и сега казвам, не съм оглеждал ножа, гледах
човека в очите.

Въпрос на съда: Вие казахте, че преди това като е идвал у вас на гости
или сте сядали на кафе, той вадил ножа. Един и същи нож ли е? Тоест, имаше
ли си някакъв нож, който винаги беше с него или сменяше ножовете?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Имаше няколко ножа, с които съм го
виждал. Имаше един пак щик на АК, само че целият беше увит с тиксо. Този
не беше в случая. С няколко вида ножове съм го виждал да носи в себе си, не е
един-единствен нож. Виждал съм го и със сгъваеми ножове.

Съдът ПРЕДЯВИ на свидетеля Д. Х. веществените доказателства под
№ 1, № 2 и № 4.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Тази кания страшно много ми
прилича на нещото, което изкара И. тогава, само че пак казвам, не изкара ножа
от канията, така че най-много мога да позная канията. Дръжката беше в
ръката му, но канията беше светлокафява и не беше облепена със скоч, така че
по това прилича доста на неговата. Но от двата ножа наистина не мога да кажа
14

със сигурност кой е ножът на И.. Мога да предположа.
Веществено доказателство № 2 прилича на канията на пострадалия И..
Това е щик, такива ги продават. В к-с „Възраждане“ имаше едно
складче поне преди, сега не знам, продаваха ги там и струваха по 10 лева,
примерно. Не е вадил ножа от канията.

На въпрос на прокурора: Вие когато си оттеглихте жалбата срещу него,
с цел да го лекуват близките му, знаете ли дали са го вкарали в психиатрия за
лечение.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Знаех, че след като си оттеглих
жалбата от полицията, брат му и баща му го вкараха на лечение в
психиатрията. Брат му ме държеше в течение за лечението му.

ПРОКУРОРЪТ: Няма други въпроси.

Въпрос на адв. М.: Преди подаване на жалбата, разговор с бащата или
брата на И. имали ли сте относно този случай?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Не мога сега да си спомня точно
това, но лично аз мисля, че не. Не съм имал разговор с баща му или с брат му.
По едно време вече когато се разнесе, когато станаха повече случаите, се чух с
брат му по телефона какво е станало, като човекът показа загриженост,
разпита ме какво се е случило и т.н.

Въпрос на адв. М.: Запознат ли сте въз основа на коя жалба е въведен
за лечение?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Не съм запознат въз основа на коя
точно жалба И. е бил настанен за лечение.
Тогава трябваше да се разпишем няколко човека, тъй като той е
пълнолетен, че нещо не е добре, за да го вкарат принудително за лечение и
съответно тогава аз и доста от приятелите ми от компанията се разписаха.

Въпрос на адв. М.: Имате ли спомен, когато сте ходили с И. в
заведението да хапнете и пийнете по време на случая, за който ни разказахте,
кое е било заведението и кой го избра?

15

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: И. избра заведението. За пръв път
стъпвах там. Аз съм в командировка в София, нито познавам София, нито
нищо. И. каза, че е видял едно заведение, нещо като „Гирос“ беше, само че не
будка, ами с масички вътре. И. каза: „Видях едно заведение, дай да отидем там
да ядем“.

Въпрос на адв. М.: Това относително близо ли е било до мястото,
където сте паркирали колата или е имало по-голямо разстояние, в смисъл
вървели сте повече от половин час или по-малко от половин час?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: По-малко от половин час, максимум
5-6-7 минутки вървяхме.

Въпрос на частния обвинител и граждански ищец Т. А.: Казахте, че
И. ви е счупил носа. Къде го лекувахте?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Лекувах счупения си нос зад
Механото, при един лекар „Уши, нос и гърло“. Тогава веднага не си изкарах
медицинско. По-късно, когато решихме да пускаме жалбите, отидох да си вадя
медицинско, но ми казаха, че е минало много време от случката и не могат да
ми издадат.

Въпрос на съда: А медицински документи имате ли за Вашето
лечение?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Сигурно имам някъде медицински
документи, но се преместих в София, минаха 10 години от тогава, не мога да
кажа къде са тези документи.

Въпрос на частния обвинител и граждански ищец Т. А.: Казахте, че
брат ми е идвал у вас с такъв голям нож и го е вадил и го е оставял зад себе си.
Според Вас, каква е причината да го изважда и да го слага зад себе си.

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Ножът му пречеше да седне
нормално, тъй като му беше в крачола и не можеше да седне нормално.

Въпрос на частния обвинител и граждански ищец Т. А.: В това
заведение, което казахте, че е с масички за сядане, прави ли стояхте или
седнахте?
16

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Седнели бяхме в заведението.

Въпрос на частния обвинител и граждански ищец Т. А.: Тогава И.
не го ли извади ножа, за да може да седне?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Ами не съм обърнал внимание в
интерес на истината тогава за ножа.

Въпрос на частния обвинител и граждански ищец Т. А.: Последен
въпрос. Срещали ли сте се с Ж. Ж. след смъртта на брат ми?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Да.

ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Т. А.: Нямам
други въпроси.

Въпрос на съда: Ж. Ж. от вашата компания ли е, в какви отношения сте
с него, за какво се срещнахте, по какъв повод разговаряхте?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Отношенията ми с него са на
„здравей“ - „здрасти“, по същия начин както сме с обвиняемия П.. Не сме били
никога приятели. Поводът, заради който се срещнахме, беше да кажа дали съм
съгласен да разкажа моята случка в полицията. В смисъл не да свидетелствам,
тогава делото беше в полицията, трябваше да отида там. Първо Ж. ме пита
дали съм съгласен и това беше. Това ни беше разговорът. Един-единствен път
сме се виждали с него. Каза: „Съгласен ли си? Кажи само истината“. В
интерес на истината Ж. ми каза: „Кажи си историята, всички я знаем“ и дали
съм съгласен да се явя в полицията да свидетелствам.

Въпрос на адв. Д.: Само да попитам, по някакъв начин провокирали ли
сте И., за да извърши това нападение спрямо Вас?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Не съм го провокирал, по никакъв
начин.

Въпрос на подсъдимия П. Р.: Оказахте ли му съпротива?
17

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: В момента, в който ме удари, се
обърнах и просто си вдигнах ръцете, това беше като защита.

Въпрос на съда: Вие към него някаква агресия проявявал ли сте?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Не съм, просто си вдигнах ръцете и
той ми каза: „Гард ли ми вдигаш?“ и изкара ножа, „Ще се бием ли?“ и изкара
ножа. Каза „Хвърляй си телефона!“. Хвърлих си телефона и това беше.
Направо не знаех какво става. Казах: „И., какво правиш?“, особено като
изкара ножа. Като взе да ми говори за Ю., си казах, че той се връща 5 - 6
години назад, какво става. Мислех си, че може и да не изляза от тази кал там.
Силно се притеснявах.

Въпрос на подсъдимия П. Р.: Вие знаете ли И. да е използвал ножа, да
е причинявал някаква прободна рана?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Знам за случаи, в които И. е
използвал ножа, който носи в себе си. Аз бях свидетел на един случай, в който
И. използва ножа. Беше 8-ми декември, не помня коя година. Бяхме на
дискотека. Сбихме се пред дискотеката. Било е може би 2017 г. Сбихме се
пред дискотеката и И. мушна едно момче в крака с по-малък нож. Отделно от
този, имаше и друг случай. В “Грийн бар“ бяхме на рожден ден и там също
възникна ситуация с И.. Когато възникне конфликт, И. използва ножа, но не е
инициирал той нападението. Просто в конфликт използва ножа. И в двата
случая беше в конфликт.

Въпрос на подсъдимия П. Р.: Може би един пояснителен въпрос
относно конфликта, защото както зададохме въпроса, не се знае кой е
инициирал конфликта, а не може ли да се допусне, че той се е защитавал само
или че някой път той е инициирал конфликта?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Дали е конфликтен човек, да -
конфликтен човек беше И., но в случая с наръгването пред дискотеката, не
беше той инициаторът на конфликта. По-скоро в самото меле И. е извадил
ножа.

Въпрос на подсъдимия П. Р.: А относно случая в „Грийн бара“, в какво
състояние е бил поставен тогава?
18

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: В състояние на нанасяне на побой
тогава, в смисъл момчето е на земята. Просто две компании се сбихме тогава.
Бях в началото свидетел, после си тръгнах, като взе да става сериозно.
Възникна конфликт между две компании. Буквално в заведението бяха две
компании, рожден ден на едната, рожден на другата. Възникна конфликт, на
който отново И. не беше инициатор и в това сбиване той отново извади ножа.
Даже мисля, че го осъдиха тогава. Използва ножа и мисля, че имаше
наказателно производство по този повод.

Въпрос на подсъдимия П. Р.: Пострадалият беше ли паднал на земята,
когато И. го е наръгал?
Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Да.

Въпрос на адв. Д.: Аз имам още един въпрос. Аз разбирам, че доста
добре познавате пострадалото лице. Според Вас агресивна и конфликтна
личност ли беше И.?

Отговор на СВИДЕТЕЛЯ Д. Х.: Да, И. беше агресивна и конфликтна
личност.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат други въпроси към
свидетеля.

По повод искането на свидетеля Д. Х. за отмяна на наложената му в
предходното съдебно заседание глоба и като съобрази представения от него
амбулаторен лист, установяващ влошено здравословно състояние на
свидетеля към 20.10.2025 г., съдът приема, че неявяването на свидетеля в
съдебното заседание на посочената дата се дължи на уважителна причина,
поради което следва да отмени наложената санкция.
С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ глобата в размер на 500 лева, наложена на свидетеля Д. А.
Х.. за неявяването му в предходното съдебно заседание на 20.10.2025 г.

Със съгласието на страните, съдът освободи свидетеля Д. Х. от
19

съдебната зала.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. М.: Нямаме други доказателствени искания.

АДВ. Д.: Имам доказателствено искане за допускане на комплексна
експертиза, доколкото според скромното мнение на защитата, механизмът на
причиняване на нараняването категорично не е изяснен от събраните
доказателства, затова молим уважаемия съд да допусне комплексна
експертиза от вещи лица - биомеханик, травматолог и специалист по
компютърни изследвания, които на базата на представения видеозапис, както
и на останалите събрани доказателства в производството - свидетелски
показания, обяснения на подсъдимото лице, да изведат и да пояснят точно и
ясно механизма на причиняване на прободно-порезната рана в тялото на
пострадалото лице И. А..
Ще си позволя да представя на съда с оглед характеристичните данни
на подсъдимия, една написана от него статия и дадена за едно списание. От
нея става ясно като какъв човек познават подсъдимия.

ПРОКУРОРЪТ: Ще предоставя на съда да реши дали да назначи
исканата експертиза, понеже съм в малко деликатно положение, тъй като
предния път подкрепих искането за трасологична експертиза, въпреки че има
доказателства и без нея за механизма на причиняване на нараняването.
Мисля, че до голяма степен се дублират двете искания и предвид
Вашето становище в предходно съдебно заседание, не намирам основание за
назначаване на тази експертиза. Щом отхвърлихте трасологичната експертиза,
сега претендираната е излишна.

АДВ. М.: Намирам, че становището на държавното обвинение за
назначаване на комплексна експертиза за неправилно. В предходното съдебно
заседание настоящият съдебен състав се произнесе по такова искане и го прие
за неоснователно по факти и обстоятелства, които е преценил, че са напълно
изяснени. Касателно представеното писмено доказателствено средство, за мен
в качеството ми на повереник не стана ясно от кое печатно издание е тази
статия, тъй като на копието не пише. Няма пречка да бъдат приети под
всякаква форма данни за характеристични данни, но да са ясно удостоверени.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представеното от адв. Д. писмено
доказателство.
АДВ. Д.: Представям за справка списание „Градът“, бр. 1 от 2022 г.,
стр. 118-119, относно представената от нас статия, публикувана в цитираното
20

списание, на която статия е автор подзащитният ни П. Р..

Съдът извърши справка по представеното от адв. Д. списание „Градът“,
бр.1 от 2022 г. и установи, че на стр. 118-119 от списанието е публикувана
статия „НОУБЪЛ ХАУС“ – ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И
ДОВЕРИЕ“ с автор П. Р., собственик на „НОУБЪЛ ХАУС“, като след
справката списанието беше върнато на адв. Д..

Съдът се оттегля на тайно съвещание по направените доказателствени
искания в 12.20 часа.

Съдебното заседание продължава в 12.35 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор П., подсъдимия П. Р., неговите
защитници адв. Д. и адв. П., гражданския ищец и частен обвинител Т. А. и
неговия повереник адв. М..

АДВ. П.: Г. председател, за улеснение на съдебния състав представям
снимки с по-добро качество от видеоекспертизата, които са от самото дело.

АДВ. М.: Господин председател, намирам, че така разпечатаните
снимки не могат да бъдат приобщени към доказателствените материали,
доколкото има ред за разпечатване на такъв тип снимки. В случай, че
настоящият съдебен състав се нуждае от снимки в по-голям мащаб, то няма
пречка да бъде възложено на техническа експертиза да изготви такива
снимки.

След проведеното тайно съвещание съдът счита, че следва да бъде
приобщено като писмено доказателство по делото представеното от защитата
копие на статията „НОУБЪЛ ХАУС“ – ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И
ДОВЕРИЕ“ с автор П. Р., публикувана на стр. 118-119 в списание „Градът“,
бр.1 от 2022 г.
Съдът намира за неоснователно искането за назначаване на комплексна
експертиза в състав от вещи лица - биомеханик, травматолог и специалист по
компютърни изследвания, доколкото с претендираната експертиза се цели
установяване на механизма на причиняване на увреждането на пострадалия. В
предходното съдебно заседание по аналогично искане за назначаване на
трасологична експертиза с идентична цел – за изясняване механизма на
нараняване на пострадалия, съдът прие, че това обстоятелство е установено от
събраните вече доказателства по делото, поради което не е необходимо
назначаване на исканата комплексна експертиза.
21

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмено доказателство по делото
представеното от адв. Д. заверено копие на статия „НОУБЪЛ ХАУС“ –
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И ДОВЕРИЕ“ с автор П. Р., публикувана
в списание „Градът“, бр.1 от 2022 г., стр. 118-119, за която беше извършена
справка в представеното списание „Градът“, бр. 1 от 2022 г., стр. 118-119.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВЕНИЕ искането на защитника адв. Д. за
назначаване на комплексна експертиза от вещи лица - биомеханик,
травматолог и специалист по компютърни изследвания.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да представям други доказателства. Да се
приключи съдебното следствие.
АДВ. М.: Ние също няма да представяме други доказателства. Да се
приключи съдебното следствие.
ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Т. А.: Нямам
искане за събиране на други доказателства.
АДВ. П.: Нямаме други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното следствие.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ: П. Р.: Нямам искане за събиране на други
доказателства.

С оглед изразените становища на страните и след направена от
съдебния състав преценка за изясняване на спора от фактическа страна, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОТЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбите са
22

неоснователни, а обжалваната присъда на Бургаския окръжен съд следва да се
потвърди като законосъобразна, обоснована и справедлива.
Аз поддържам изцяло фактическата обстановка, правната
квалификация на деянието и аргументите за доказаност на обвинението,
посочени в мотивите на обжалваната присъда, които се основават на подробен
и убедителен анализ на събраните по делото доказателства.
Авторството на деянието, според мен, е несъмнено доказано от
събраните по делото доказателства, които в своята цялост, единство и
логическа връзка водят до единствено възможния извод, а именно, че
подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е осъден от окръжен съд.
Макар и ненапълно, но има и признания на Р. за авторството на
деянието. Той единствено твърди, че е хвърлил ножа в парабула по посока на
пострадалия, а не му е нанесъл силен директен удар с ножа в тялото. Това
всъщност е и единственият основен спор по фактологията, по който защитата
искаше назначаване на трасологична експертиза, а днес и на комплексна
експертиза за същото обстоятелство. Тъй като и двете искания не бяха
уважени, в тази насока следва да се приемат становищата на двете тройни
съдебномедицински експертизи, който са категорични, че тези наранявания на
пострадалия не може да се причинят от хвърляне на ножа от разстояние От
видеозаписа на камерата също се вижда, че има замахване на ръката с ножа от
страна на Р., а не хвърляне на ножа.
Първоинстанционният съд много подробно и аналитично е обсъдил
всички гласни доказателства, включително и най-подробно обясненията на
подсъдимия Р. и показанията на свидетелите Ж. и М., като ги е съпоставил с
другите обективни доказателства по делото и е посочил аргументирано на
каква част от тях им дава вяра, на коя част не дава вяра и защо. Тези мотиви на
съда също ги поддържам, много са подробни и не е нужно да ги преповтарям.
Няма спор по отношение на причинените на А. наранявания. Правилно
първоинстанционният съд е посочил причината за настъпване на смъртта на
пострадалия - масивна тромбоза на белите дробове, с последвалия в резултат
на нея сърдечен арест, а причината за тази тромбоза, са нараняванията с нож
на черния дроб, довело до освобождаване на кръвосъсирващи фактори от
увредената чернодробна тъкан, респективно повишено тромбообразуване и
преминаване на тези тромботични маси в белодробните съдове на пациента. За
това са категорични и двете тройни съдебномедицински експертизи, особено
след като са изследвани хистологичните проби. Безспорно е наличието на
причинно-следствена връзка между нараняванията с ножа и настъпилата
смърт на А., за което експертите също са категорични.
По спора за правната квалификация. Спорен е въпросът по отношение
предумисъла, като има аргументи и в двете насоки. Да, Р. , Ж. и М. са били с
ножове и тръби, както и с автомобил, с който са се оттеглили от
23

местопроизшествието. Но мисля, че правилно окръжният съд е оправдал
подсъдимия за престъпление по чл. 116, т. 9 от НК, като изцяло споделям
аргументите в тази насока - защото наличието на предумисъл не е доказано по
несъмнен начин. Факт е и че няма протест от прокурора от Окръжна
прокуратура срещу този оправдателен диспозитив на присъдата.
Наличието на ножове у Р. и М. се обяснява с обстоятелството, че
пострадалият А. е носел винаги със себе си голям нож, той е имал агресивно
поведение срещу свои познати и приятели. Освен това подсъдимият и двамата
му приятели не са се насочили към дома на пострадалия да го причакват, а са
го видели случайно на улицата, а и първоначално Ж. е искал да говори с А..
Мястото е било публично и нетипично за реализиране на предумисъл за
убийство. Така че решението на Р. да прониже с нож А. в създалата се
суматоха на размаха на ножове, е било следствие от спонтанно възникнал
умисъл за убийство у подсъдимия, а не на предварително планирани такива
действия.
Факт са и показанията на свидетели, че след деянието Р. бил притеснен
за живота на А. и изпратил свои приятели да дадат кръв за него, което също не
е типично поведение, ако имаше предумисъл за убийство.
Тезата на защитата, че деянието е извършено в условията на неизбежна
отбрана, намирам за неоснователна и подкрепям аргументите на БОС в тази
насока. От показанията на обективните свидетели-очевидци В. и Д., както и
благодарение на видеозаписите от охранителните камери на Инвестбанк,
категорично се изяснява кой към кого се е насочил, кой кого е преследвал,
настигнал и нападнал, а пък и от кого и от какво е причинено увреждането на
пострадалия, респективно настъпилият тежък съставомерен резултат.
Обстоятелството, че пострадалият А. също е размахвал нож, е напълно
обяснимо. Той е отстъпвал и се е опитвал да се отдалечи от преследващите го
три въоръжени лица, като е размахвал нож за да ги респектира и да ги държи
на дистанция, и в края на краищата да се предпази от тях. Не приемам тезата
на защитата, че отстъпването на А. назад било с цел да заеме по благоприятна
позиция за атака срещу Р. и Ж.. Това противоречи и на елементарната логика,
и на установената фактология по делото.
С цялостното си поведение Р. и двамата му приятели явно са
демонстрирали желание да увредят А., а не да се защитават от него. И след
като толкова ги беше страх от него и не му вдигат телефон и не искат да се
срещат, защо не избягаха те, а го преследват, очевидно с цел за саморазправа.
Категоричен съм, че не се касае за деяние по чл. 118 от НК. Да, приемам го
безспорно, имало е обиди и закани спрямо Р. от страна на пострадалия,
включително предната вечер. Поради това напълно е възможно подсъдимият
да е изпитвал емоции на гняв и раздразнение, но това са по-скоро смекчаващи
вината обстоятелства. Най-важното е, че експертизите са категорични, че към
момента на деянието подсъдимият Р. не се е намирал в състояние на силно
раздразнение и е бил в състояние адекватно да ръководи постъпките си.
24

Не приемам и тезата на защитата, че е осъществен състав на
престъпление по чл. 124 от НК. Тук е доказано наличието на пряк умисъл у
подсъдимия за причиняване на смърт. Съдебната практика в тази насока е ясна
и константна. В случая имаме средство, годно да причини смърт - нож с
дължина на острието 28 см, нанасяне на макар и единичен удар, но със
значителна сила, от близко разстояние, засегнал множество органи, части от
човешкото тяло, където именно се намират тези жизнени важни органи. А
защо не му е нанесъл друг удар с нож? Този удар, с този огромен нож е бил
достатъчен да причини тежко нараняване или смърт, а може да остане дори в
тялото на пострадалия.
Относно наказанието, наложено на Р., чието намаляване, съответно
увеличаване се иска, аз намирам наказанието за правилно определено за
престъплението по чл. 115 от НК. Окръжният съд правилно е посочил
отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства. Приел е техния баланс и
според мен правилно е наложил наказание „лишаване от свобода“ към
средния предвиден в закона размер.
Определяне на наказание „лишаване от свобода“ в максималния размер
от 20 години или „доживотен затвор“ при осъждане по чл. 116, ал.1, т. 9 от НК,
както се иска от частните обвинители и граждански ищци, не могат да
изпълнят целите и на генералната, и специална превенция. Да, деянието е с
много висока степен на обществена опасност, отнет е човешки живот без
съществена причина и то на млад човек, на публично място.
В конкретния случая следва да се съобразят посочените от БОС
смекчаващи вината обстоятелства, едно от които е много съществено -
поведението на пострадалия преди деянието – побоища, обиди, закани на
негови приятели и познати, включително и закани за убийство спрямо Р.
предходната вечер. Обстоятелството, че до голяма степен А. е провокирал
този инцидент, ме мотивира да поддържам присъдата изцяло. Алтернативно,
може да се аргументира известен спад на наложеното наказание, но не и
значително, именно защото А. е провокирал конфликта.
Считам за правилно определени и по основание и размера
обезщетенията за причинени неимуществени вреди на бабата, майката и брата
на пострадалия А., като БОС правилно ги е диференцирал и е обосновал. Като
цяло размерите са съобразени и със съдебната практика.
Моля да потвърдите обжалваната присъда, казах алтернативно с
известен спад на наказанието, но не и значителен. Моля да потвърдите и
мярката за неотклонение „домашен арест“ на Р., от която той досега не се е
отклонявал, която е към настоящия момент най-адекватна както с оглед на
обвинението, така и с оглед размера на наказанието наложено от БОС и
съобразно чл. 39, ал. 3 от НПК.

АДВ. М.: Уважаеми съдии, моля да постановите съдебен акт, с който
25

да уважите въззивните ни жалби и постановите нова присъда, с която да
признаете подсъдимото лице за виновно по първоначално повдигнатото
обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК.
Считам, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съдебен
състав е установил извършеното деяние, авторството на същото, като няма да
се спирам по повод на това. Считам, че неправилно е прието, че не е налице
предумисъл за убийство. Считам, че е игнориран фактът за предварително
въоръжаване на лицата, същественият елемент, че слизайки от автомобила
лицата са носили тези оръжия със себе си, че тези оръжия не са били
единствено ножове, а към тях е имало, както експертизата сочи -
продълговати предмети, че с изключително висока интензивност нападателите
са преследвали пострадалия. Видно от разпитаните свидетели, подсъдимият
заедно със свидетеля Ж. и свидетеля М., са били запъхтени, дишали са тежко.
Т.е. един значителен период от време те са бягали след А., предвид на което
намирам, че е било налице едно предварително взето решение в действително
спокойна среда за извършване на това убийство.
Беше посочено от страна на държавното обвинение, че не било налице
предумисъл у подсъдимото лице, независимо, че след деянието той е избягал
от местопроизшествието и се е укрил, тъй като след това е съдействало за
даряване на кръв от негови приятели за спасяване на пострадалия. Това не
отговаря на обективната истина, тъй като тези негови приятели, всъщност са
били приятели на пострадалото лице И. А., както и на брат му Т. А., поради
което това се явява ирелевантно.
Съществено за наличието на предумисъл са обективираните действия,
а не последващите обяснения от страна на подсъдимото лице дали е искал,
какво е искал, какво е считал. Намирам, че не може да се приеме за внезапно
възникнал умисъл за убийство слизането от МПС, като в едната ръка се държи
продълговат предмет, неясно какъв според експертизата, в другата ръка се
държи нож и се бяга значително време, преследвайки пострадалото лице.
Считам, че обстоятелството, че убийството е извършено на публично място и
в светлата част на денонощието следва да бъде отчетено като отегчаващо
наказателната отговорност обстоятелство. Това обстоятелство не е от тези,
които да изключват предумисъл. Напротив. Показва едно тотално незачитане
на обществения ред и порядки.
Предвид изложеното, моля да постановите присъда, с която да
признаете подсъдимия за виновен по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК.
Касателно размера на наложеното наказанието, моля наказанието да
бъде „доживотен затвор“, доколкото считам, че не са налице данни, от които
да може да се направи извод, че подсъдимият ще се поправи. В случай, че не
приемете, че деянието е предумишлено, то по същественото е, че
подсъдимият е убил свой познат, приятел, човек, с който е прекарал
значително време от живота си, който е брат на подзащитния ми Т. и го е
извършил по един изключително безцеремонен начин. По делото са налице
26

данни в свидетелските показания на Н. А. и Т. А. за предшестващи заплахи от
страна на Р. за това какво ще се случи на И. А..
На следващо място, моля да имате предвид, че от събрания
доказателствен материал се установи действително, че пострадалото лице И.
А. е имал агресивно поведение, но то е в един значително предхождащ момент
убийството. Повечето свидетели говорят за такива инциденти през 2017 - 2019
г. Т.е. към момента на убийството такива данни не са били налице.
Касателно присъденото обезщетение, поддържам доводите изложени в
допълнението към въззивните жалби и в самите жалби.
Моля да се произнесете в този смисъл.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Т. А.: Уважаеми съди, аз се придържам
към думите на адвоката си. Имайки предвид събраните доказателства, които
са безспорни в папките по това дело, за мен също има предумисъл на
деянието, тъй като първоначално нападението се е извършвало пред входа на
дома ми, след това се е пренесло на друго място, преследвайки пострадалия,
на голяма дистанция от другата страна на сградата. И другото важно
обстоятелство, което е доказано от доказателствения материал, е
многократното преминаване на автомобила, с който са били Р. , Ж. и М., около
сградата, в която живеем.
За това аз също смятам, че подсъдимият трябва да бъде осъден по
повдигнато обвинение по чл. 116 от НК - за предумишлено убийство,
извършено с особен цинизъм и на публично място.

ПОДСЪДИМИЯТ П. Р.: Във връзка с първоинстанционната ми
присъда, бих искал фактическата констатация в мотивите да бъде премахната
и да се констатира, че Окръжен съд не е установил фактите правилно. Има
грешни факти за предмети, например, че съм носел дървена бухалка един
метър, а това всъщност е дървената кания на ножа около 30 см, която е
изключително лека.
Има избирателна оценка на свидетелите, както и избирателно и
неправилно тълкуване на показанията им. Има нарушение на материалния
закон относно несправедливото наказание, игнориращо многото смекчаващи
вината обстоятелства, а такива са следните: звънене на сестра от Спешен
център - Бургас няколко пъти и молба за оказване на помощ; изпратен SMS
към същата с текст: „Моля те, направете всичко възможно. Лекари, пари,
всичко ще помогна. Животът е безценен“; молба към хора да даряват кръв;
отиване в полицията и желание да наема медицински хеликоптер, да се
премести пострадалия в по-добра болница и при по-добри лекари. Бих задал
въпроса, кой друг е търсил хеликоптер в такъв случай? Дадени са 5000 лв. на
семейството на пострадалия, когато той е бил извън опасност, преди да
получи сърдечния арест. Аз платих и намерих контакта с доц. С. за втората
27

операция, която му е правена и който не оперира в тази болница. На следващо
място, смекчаващо обстоятелство е оставяне на ножа на мястото на
инцидента, за да може да се разкрие обективната истина. Друго смекчаващо
обстоятелство е замахването от пострадалия към врата на Ж., което беше
директен опит за убийство на Ж. и което реално не се случи поради моята
намеса, а след това последваха и два замаха от пострадалия към моето лице.
Това считам за изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Непредпазливото хвърляне на ножа също е смекчаващо обстоятелство.
Уплахата и шока, които изпитах, първо като видях ситуацията с Ж. и как той
залита. И второ, уплахата, която получих от атака към мен, смятам за
смекчаващо обстоятелство. Освен това, няколко пъти помолих И. да пусне
ножа, което също показва, че не съм искал да стане тази ситуация. Заплахите
от пострадалия, който е психично болен, както и това, че съм знаел за всички
нападения с нож, които той е правил включително и над собствения си баща,
ми даваха основание да смятам, че няма да прояви милост към мен.
Забележете, това са четири посягания към жизнено важни зони, от
негова страна, към нас. Тормоз от над 6 години към мен и моите приятели,
също смятам за такова смекчаващо обстоятелство.
Към момента на инцидента съм неосъждан. Намесата ми е
продиктувана само от желание да спася мой приятел, на чийто деца съм
кръстник и познавам цялото му семейство.
Агресивният характер на пострадалия, честата му употреба на
наркотици и отмъстителният му нрав също смятам, че са смекчаващи вината
обстоятелства. Смятам, че всички тези смекчаващи вината обстоятелства, са
многобройни и изключителни и напълно обосновано е да се приложи чл. 55 от
НК в максималния му вид, както и да формира по-леки състави на
престъплението, а именно превишаване пределите на неизбежна отбрана,
както и деяние в състояние на силна уплаха и страх.
Окръжен съд - Бургас се позовава на съдебномедицинска експертиза
две и съдебномедицинска експертиза три, но не взима предвид разпита на
съдебния медик Г. М., че тя допуска хвърляне заради вида на ножа, както и
това, че не е в нейната компетенция да каже дали има хвърляне на ножа, а в
компетенцията на трасолог. Същият съд отказа трасологична експертиза,
което е съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13 от
НПК. Дори при наличието на заключение, което съдът кредитира,
пренебрегването на противоречията и отказът да се използват специални
знания за пълното изясняване, води до непълнота на доказателствата. Това
логично трябва да води до отменяне на присъдата на този съд. Това е
необоснован отказ за събиране на решаващо доказателство, което е
ограничило правото на защитата и е довело до неправилна квалификация.
Това е нарушение на материалния закон, което е следствие от процесуално
нарушение. Когато има непълнота на доказателствения материал, са нарушени
чл. 13, чл. 14 от НПК. Тук визирам противоречията между показанията,
28

експертизите, липсата на изясняване на механизма на удара не позволяват да
се направи категоричен извод за умисъла на дееца. Когато механизмът и
причиняването на увреждането е спорен, от съществено значение за правната
квалификация е дали е умишлено, непредпазливо или в условията на
неизбежна отбрана. Необоснованият отказ да се назначи експертиза,
изискваща специални знания - трасология, кинематика, ограничава правото на
защита на подсъдимия. Нарушението е съществено, тъй като е попречило на
правните и фактически изводи. В този случай, където има видими разстояния,
противоречиви показания, липсата на ножа в ръката на дееца и действията на
пострадалия, замахване със щик 52 см., е идеален пример за неизяснени
ключови факти. Тъй като има непълнота на доказателствата заради отказаната
експертиза, не може да се направи категоричен извод за вината и умисъла.
Мисля, че е задължителен чл. 144 от НПК.
Съществено нарушение е това, че не се вземат предвид двете
замахвания към Ж. от страна на пострадалия, които де факто пораждат моята
намеса, както и последващите две посягания към самия мен, към жизнено
важна зона - лицето ми, което поражда моята уплаха и непредпазливото ми
деяние - хвърляне на ножа, с цел да възпра И.. Последователните и умишлени
посягания от И. към Ж., при които Ж. залитна и загуби равновесие, след което
са замахванията с цяло тяло към мен, говорят за един умисъл у И. за убийство
или поне тежко нараняване на някой от нас. Такъв извод може да се направи
от броя на посяганията, интензитета на посяганията и зоните, към които бяха
отправени, а именно врат и лице.
Съдът не е обсъдил категорично тези действия на пострадалия, които са
непосредствено и директно нападение и формират моята нужда от отбрана,
както и формират усещането ми за силна емоционална уплаха, смущение и
паника, заради които се стига до неточната ми реакция, а именно хвърляне с
нежелана и неочаквана парабула. Еднократно хвърляне на нож, предшествано
от два замаха към лицето ми с дълъг щик от психично болен, нетрезво
мислещ и агресивен човек, са изключителен аргумент за защита, както и за
емоцията ми, което съвкупно изключва всякакъв вид умисъл в действията ми.
Веднага след хвърлянето аз отстъпвам назад и се отдалечавам на безопасно
разстояние, което само по себе си също говори, че единствената ми цел е била
да се предпазя, а не да нараня пострадалия.
Съдът е пропуснал да обсъди в мотивите си и думите ми към И., с
които започна намесата ми за да предпазя Ж., а те са: „Спри, хвърли ножа!“.
Те изключват всякакъв умисъл от моя страна. Чл. 12, ал. 4 от НК дава
възможност на съда да отчете човешкия фактор и емоционалното състояние
при непосредствена заплаха за живота, като оправдае по отношение на
наказанието. Съдът се мотивира, че не кредитира показанията на Н. и Ж. като
заинтересована страна от изхода на делото, което не почива на никакви данни.
Колкото са били близки двамата с мен, толкова са били и близки с другата
страна, а именно брата на пострадалия. Тук мога да се посоча, че Ж. е
29

кръстник на Т.. Към момента аз не поддържам никакви отношения и с дамата,
визирам Ж. и Н., така че това твърдение на съда е преднамерено и невярно.
Смятам, че Ж. трябва да ми е благодарен винаги за това, че предпазих неговия
живот, жертвайки своя. Въпреки благородните ми намерения за да спася
неговия живот, аз опетних своя. Заради това не поддържам отношения с Ж. от
средата на 2023 г. и не съм желал да ми идва на свиждане.
Същевременно съдът кредитира изцяло пострадалата страна в
разказите и преразказите им, което е тенденциозност от страна на съда,
особено че беше доказано несъмнено, че визираната страна многократно
излъга, като тук мога да се позова на конкретните доказателства относно това,
че пострадалият употребяваше наркотици, ходеше въоръжен с нож,
агресивния му характер, както и оборените твърдения от съдебномедицинска
експертиза - 1, че му е нанесен побой.
Спрямо определената финансова част в присъдата, не се взима под
внимание нападенията на И. над семейството си, а именно справка в ЦПЗ. Тук
отчитам повода за хоспитализация на И.. От няколко години е с промени в
поведението. От 2013 г. употребява наркотици и става подозрителен. През
2015 г. се страхува, че ще го убият. Обвинява близките си, че му се подиграват.
През 2016 г. мисли, че го шпионират и го наблюдават с камери. Лекуван
амбулаторно с медикамент, който приемал епизодично. Последните месеци
станал много агресивен към близки и непознати. Облепил прозорците с тиксо.
Монтирал камери в стаята си. Нанесъл побой на свой приятел, при който му е
спукал главата. Нападнал майка си и баба си, заплашвайки ги, че ще ги
изнасили и убие. Неподходящ е за доброволно лечение.
Относно психиатричната експертиза, също смятам, че има
субективност. Визирам това, че аз съм удостоверил с подписа си, че на този
етап няма да давам сведения в частта на експертизата, защото не съм дал
такива и в досъдебното производство. Въпреки което, д-р З. импровизирайки
със своя разказ, непочиващ на истината, се опита да подреди някаква
фактология, което естествено направи погрешно. В съдебния разпит му
зададох въпрос: „Не допускате ли, че съм изпитал страх и уплаха в момента на
замахванията към мен?“, а той отговори, че няма такива замахвания. Поне в
тази част дори и Окръжен съд в мотивите си казва, че са налице две такива
замахвания. Всичко това показва тенденциозност и обуславя една линия на
всички експертизи в досъдебното производство, поръчани от Окръжна
прокуратура. Тази линия се поддържа и в съдебномедицинска експертиза - 2 и
в съдебномедицинска експертиза – 3, целящи да оборят показанията на двама
свидетели относно механизма на увреждането при инцидента. Ако една
съдебномедицинска експертиза би трябвало да отговори дали прободна рана
от хвърляне на нож и то с нежелана парабула или от целенасочен удар, то тя
би трябвало да изследва посоката на раната. Тук раневият канал е отгоре
надолу. Този факт категорично потвърждава парабула, а ако имаше ръгане,
раната щеше да е хоризонтална. Би било логично ако има наръгване, да има и
30

отбранителни рани, тип прорезни, каквито категорично няма.
Тук категорично говорим за липса на наръгване, на неочакван удар
вследствие на хвърлен падащ предмет. Пострадалият не вижда удара, защото е
падащ. При хвърляне върхът може да намери място между ребрата, с по-малка
кинетична енергия от тази, която би приложила ръка, с цел проникване.
Обстоятелство за липса на умисъл. Никой не е хвърлял оръжие, което
държи, срещу въоръжен човек, ако иска да го нарани. Това е по-скоро реакция
на самозащита. Кой би хвърлил ножа си, ако иска да убива. Това е единствено
рефлексна реакция. Много важно обстоятелство, ако ножът е напуснал ръката
ми, то това е дефиниция на хвърляне. Тук няма спор, ако има наръгване,
ножът трябва да остане в моята ръка, особено ако е от много близко
разстояние, каквото няма. Веднага се отдръпвам назад, на възможно най-
голямо разстояние, а пострадалият е на крака, с нож в ръката. Друг факт е, че
не се държа агресивно. Казвам му, ако е наранен, да отиде до болницата.
Не може да се приеме, че съм действал с умисъл за убийство, след като
самият аз съм бил обект на нападение, с многократно замахване срещу мен.
Замахването с нож се квалифицира като насилие от страна на пострадалия и то
е пряката причина за смут в мен. Несигурността на метода хвърляне от
дистанция, хвърлянето на нож от разстояние е действие, чийто изход е
несигурен, може да удари с дръжката, да падне, да удари ръка, рамо, черепа,
каквото и очаквах да стане с гърба на острието. Ако имах умисъл, бих избрал
сигурен и непосредствен метод.
Еднократното хвърляне на ножа категорично говори за самозащита и за
телесна повреда, а множество удари могат да говорят за умисъл. Има
тълкувателни становища на ВКС, че при свада един удар не е категоричен
аргумент за умисъл за убийство, а тук нямаме умишлен удар и има реален
момент на самозащита. Хвърлянето на нож с гърба на острието е действие,
което цели да спре, а не да нарани сериозно. Действието не е насочено към
причиняване на тежко нараняване, а към отблъскване на нападение. Всичко се
случва за секунди и при непосредствено нападение, което не позволява
формиране на умисъл. Хвърлянето е по-безопасно от влизане в близък бой със
замахващ човек, въоръжен с дълъг щик. Това е защитно действие, а не е
нападение. Когато И. посяга към лицето ми със щик 52 см, това е финалният
решаващ момент на непосредствено нападение. Действията ми в този момент
се оценяват спрямо опасността от щика, а не от това, кой какво е направил
преди това, дори ако съдът кредитира неправилната фактология и ме обвинява
несправедливо за предхождащата ситуация. Ако нападението с дългия щик е
непосредствено и реално, то за мен няма друг начин да го предотвратя, аз
имам право да се защитя, дори и съдът да кредитира теза, в която аз по
някакъв начин съм виновен за ситуацията до момента, защото поведението на
замахващия представлява ново и изключително опасно нападение, което
легитимира защитата. При еднакъв ръст между мен и пострадалия, при моя
разкрач и негова приведеност замахвайки, именно хвърляне напред и нагоре
31

прави рана отгоре надолу. Ако нямаше хвърляне, би трябвало той да е паднал,
а аз да съм отгоре.
Вещото лице Х. казва, че няма засегнати костни структури. Такива
счупвания на костни структури биха били логични според мен ако има
наръгване и прилагане на силата на ръката, което в случая няма. При
съдебномедицинска експертиза- 2 вещото лице М. изключва хвърляне заради
посоката на раневия канал отгоре надолу и заявява: „Няма как да се получи
при едно хвърляне на нож, едно такова направление на канала, което говори за
действия със замах“. Аз оспорвам това твърдение отново в думите, именно
хвърляне към по-висока точка, а именно горната част на главата, със
страничната част на острието, което се обръща и прави нежелана парабула и
удря отгоре надолу със свободно падане и тежко острие, придаващо силата на
проникване. Съдът задава следния въпрос на вещото лице: „Доколкото
виждам в експертизата, Вие се мотивирате донякъде и с това, че пострадалият
според Вас е бил в изправено положение. Разглеждали ли сте хипотеза, в която
пострадалия да е бил приклекнал и възможно ли е раната да е получена по
този начин чрез хвърляне на нож?“
Тук вещото лице говори за маса, енергия и скорост на летящ нож, което
категорично не е в неговата компетентност и познания, особено без
изследване на вида на ножа. Вещото лице няма как да се аргументира с наука,
в която не е квалифицирано и не е направен задълбочен научен анализ на
предмета. Но вещото лице не отговори на въпроса на съда за позицията на
пострадалия. В същия момент г-жа Г. М., вещо лице в съдебномедицинска
експертиза - 1, апострофира вещото лице М. с думите: „Да не забравяме все
пак, че дължината на ножа е 43 см, а острието 28 см“. Последва въпрос на адв.
Д., че ножът е минал само през меки тъкани, което потвърди и г-жа М., че
ножът е минал в междуребрие и само през меки тъкани.
Вещото лице М. заявява, че не е трасолог. Аз бих казал, че той не е и
физик, но прави заключения в тези науки, които не бива да бъдат кредитирани,
заради липсата на научни познания. Последва въпрос на съда относно
хистологията, дали би променила заключението за причината на смъртта, в
съдебномедицинска експертиза - 2, на което вещото лице отговаря: „Това вече
е съвсем различна информация, друга информация“. Първоначалното
заключение беше, че се касае за сърдечен арест, а не беше, че има причинно-
следствена връзка между прободно-порезното нараняване и причината за
смъртта, и ние за това направихме тази експертиза.
Аз лично тълкувам тези думи по следния начин – те са направили
погрешно заключение, само и само да докажат причинно-следствена връзка.
За мен това говори за тенденциозност и за неправилни тълкувания, а не за
търсене на обективната истина.
Цитирам въпрос на съда към вещото лице Х.: „Ако ножът бъде
хвърлен, какви биха били параметрите на такава рана?“. Забележете, неговия
отговор: „Не може да се отговори на този въпрос, поне ние не можем да
32

отговорим. Не се конкретизира с коя част на ножа ще влезе в контакт с тялото,
с каква сила е хвърлен, от какво разстояние“. Този отговор на вещото лице за
мен еднозначно говори за това, че този въпрос не е в компетенцията на вещото
лице. Всъщност идеята на поставената експертиза е именно да отговори на
тези експертизи, с които да обясни механизма на увреждането. Същото вещо
лице отговаря на друг въпрос на съда, че не е гледал записа. Отново на въпрос
на съда: „Може ли да кажете, въз основа на какви конкретни находки и
показатели сте приели, че нараняването на пострадалия не може да се
получи…“.
На стр. 4 от мотивите, които цитират моите обяснения, не съм казвал
никога, че съм хвърлял ножа с дръжката напред, а че съм го хвърлил напред и
нагоре, с обратното на острата част на острието, с цел да го възпра, понеже
има два замаха срещу мен, с цяло рамо, с 52 см щик.
На стр. 6, не се познаваме от деца. Аз съм бил на 24 години, когато съм
се запознал с него. Това съм обяснил в досъдебното производство.
Тезата, че искам да уточняваме взаимоотношения от гледна точка на
това, да бъде приет в компанията, е абсолютна глупост. Пострадалият бил
приятел на Ж. и Н. К., но не на мен. По никакъв начин не съм влиял или
убеждавал някой да не излиза с пострадалия. Дори нападнатите момчета,
разпитани по делото, са били негови приятели, а на мен - само познати.
Просто от 2016 г. всички страняха от И., защото беше зверски опасен и
агресивен и непредсказуем. Т. никога не е повдигал тема с мен да ни среща.
Напротив. Често е обиждал брат си заради поведението му, както той самият
му е зареждал пистолет, за да се предпази от него. Били са се няколко пъти,
даже му е чупен носа. Причината за заплахата бе психическото състояние на
И. и това, че постоянно си търсеше мишени, които да напада и така да се
чувства значим. И мен искаше да напада през 2016 г. и 2019 г., звъня ми,
заплашва ме, но за щастие 2019 г., след като за един месец нападна трима
човека, също така и майка си, и брат си, го вкараха в лудницата.
Относно стр. 7, въобще не е сигурно, че И. е бил в дома на баба си. Това
го твърди заинтересованата страна, която очевадно лъже. Тук бих искал да
задам въпроса - защо И. й е звънял сутринта отново в 07.45 часа?
Продължавам със стр. 7. Когато видяхме И., той вървеше в посока моя дом и
аз искрено подозирах, че когато сме се обърнали, той ни е видял, че вървим в
обратна посока. Имам идентичен случай с него в София, когато чакахме брат
му и баща му пред нотариус. И. вървеше, видя мен и колегата ми, изведнъж
отби и не го видяхме повече.
На стр. 8, относно написаното, че Ж. е знаел, че Т. и баща му са на лов,
това не е вярно. Ж. казваше, че само Т. е на лов. Т. ни обясняваше, че баща му
е в тежко състояние и му отказват лечение, а в такава фаза човек не ходи на
лов. Въобще не е коментирано, че е бил на лов, напротив, Ж. каза, че ще
говори с него.
33

Относно тезата, че сме отишли да бием И., абсолютно не отговаря на
истината. Ние всички сме били приятели с Т. и не сме толкова глупави да
смятаме, че ще бием брат му. Нещо само по себе си невъзможно, защото И. е
изключително опасен човек.
Относно твърденията, че съм носел дълъг продълговат предмет около
метър, това е поредният абсурд, защото се вижда, че не съм носел такъв
предмет и това показва, че не трябва да се кредитират визуалните тълкувания
на съда, които са тенденциозни.
Няма момент, в който се отправяме тримата към И. и това е подкрепено
от думите на М. С., Д. Н., С. С., както и свидетеля Б..
Относно твърденията на съда за отиване от няколко души, всъщност
единствено Ж. отиде да разговаря с И. и ситуацията се разви много бързо
именно между тях и това е констатирано от свидетелите Д. Й. и С. С..
На стр. 21 от мотивите, съдът визира разпита на А. С., като неправилно
тълкува думите му и тенденциозно казвайки, че свидетелят е разпознал мен, а
преди мен са бягали две момчета, а след мен е бягал друг човек на 5 - 10
метра, а реалните свидетелски показания на А. С. бяха, че е видял в края на
блока, в посока бул. „Стефан Стамболов“ два силуета, а преди това време,
минавайки покрай него в другия край на блока, което говори на голямо
разстояние, именно две групи хора от по двама човека, е видял мен и след мен
още един човек.
Относно свидетеля Б., който единствено казва, че е чул хора да тичат
под терасата му.
Относно показанията на Д. Н. и С. С., бих желал да оспоря мотивите с
имотна справка на С. С., което да даде отговор дали има имот в района.
Относно това, че не са дали убедителен отговор относно маршрута им на
движение в разпита, а разпитът е две години след инцидента, никой не би
имал реален спомен за това, точно какво е правил преди две години и откъде е
минал.
Относно това, че не са сигнализирали на МВР, това може да се
обоснове с лични мотиви, с нежелание да бъдат разпитвани и съпричастни
към случващото се. Единият от тях е осъждан. Тяхната интерпретация на
събитията не е по-непълна и неясна от на всеки друг свидетел на случващото
се, като например З. В., Д. Д. и др. Техните показания се подкрепят и от
показанията на свидетеля М. С., цитирани на стр. 23 абсолютно погрешно, а
именно, че момче с шапка бягало първо. Всъщност, свидетелят С. каза нещо
много по-различно. Казва, че е видял двама човека, първият по-слаб, а вторият
по-едър и че единият е бил с шапка. На множество въпроси от семейството на
пострадалия, той каза: “Може би първият беше с шапка“, но забележете,
ключовия момент, който е неоспорим и оборва твърдението на съда.
Свидетелят М. С. познава И., клиент му е, като И. е изключително едър и
всичко това значи, че той не е видял И., а именно първо мен и след мен Н.,
34

който е значително по-едър от мен и носи шапка.
Цитират се думите на З. В., че пострадалият е бягал и се е обърнал чак
на кашпата пред банката. Това категорично се вижда на записа, че не е вярно,
като вече при динамичната ситуация, която е започнала още от
„Еврофутбола“, И. влиза в обсега на банкоматната камера, крачейки
заднешком с гръб към З. В. и държащ дълъг щик, а не тича обърнат с лице към
З. В.. Може би свидетелят се води от впечатление, а не по-реално видяна
ситуация, която той всъщност вижда с периферията. Относно твърденията за
поредността на пристигане, тук категорично отново има категорична
неправилност в хронологията. На стр. 23 пише, че пристига първо И., след
него аз, след мен Ж., а след Ж. - М.. Тази хронология описва момента пред
банковата камера при вече възникнала ситуация около Еврофутбола, може би
няколко метра преди това, при която аз пристигайки видях И. и Ж. диагонално
един срещу друг, като Ж. беше от лявата страна до стената, а И. беше откъм
пътя, стискайки нож и след като пристигнах, И. веднага ми посегна към
корема с хоризонтален замах. За щастие бях на дистанция и успях да избегна
ножа, но в този момент Ж. посегна към ръката на И. с дълъг предмет, което
накара И. да започне да върви заднешком, след което аз пристъпих напред за
да вървя до Ж., за да не може И. да го нападне, в опита си да го изтласкаме и
да изпусне ножа, с който ни застрашаваше, като Ж. вървеше до мен от
страната на стената и съответно камерата на банкомата, която обхваща мен,
защото съм от страната на пътя и в по-широк обсег. Това се обосновава и от
последващото движение на Ж., влизайки в обсега на банкоматната камера
точно от страна на стената и отново замахвайки отдалеч към ръката на И., при
което И. отново направи бързи крачки назад. Записът показва, че стигайки до
кашпата, в опита си да го изтласкаме и да изтърве ножа, И. се нахвърля върху
Ж. с два замаха, втория към врата, което категорично се вижда на фигура 24
от видеоекспертизата, където И. закачи щика си и яката на якето на Ж. и
просурка същото, а Ж. прикляка, за да не бъде наранен. Този детайл
категорично и неправомерно е отречен в мотивите с думите, цитирам: „На
записа от охранителната камера липсва момент, в която непосредствено преди
подсъдимият да нанесе удар в гърдите на пострадалия, И. А. да се намира в
голяма близост към свидетеля Ж., да замахва с ножа си към гърлото му и
просурква якето му с него“. Както се вижда на фигура 24, това категорично не
е вярно и е поредно пренебрегване на факти, за да се оправдае повода ми за
намеса. Няма по-голям аргумент от фигура 24, в която се вижда посоката на
замаха на И. с дясната ръка, с която държи ножа, както и позата на Ж.
приклекнал, приведен назад, с изпъната напред лява ръка, за да се предпази от
замаха и приведена глава, което е ясна индикация за момент на защита и
безпомощност.
Относно хронологията на идване има две тези, тази на свидетеля Ж.,
който казва, че той пристига пръв, а след него И. и тази на свидетеля С. С.,
който казва, че първо идват двама души, а след тях бягат други двама, което за
пореден път формира тезата, че има две групи от хора и там И. е нервничел,
35

ръкомахал, според свидетеля С.. В обясненията съм казал, че аз не съм станал
очевидец на тяхното пристигане на ъгъла и съответно на случилото на
„Еврофутбола“, но съм направил извода, че някъде след ъгъла се е случило
въртенето, търсенето на позиция между И. и Ж., за което Ж. твърди в разпита
си.
Връщаме се към най-критичния и най-важен момент, ситуацията пред
банката. Съдът умишлено игнорира двете посягания към Ж. и твърди, че Ж.
замахва и нанася удар по посока на А. с дълъг светъл предмет, след което
отстъпва. Именно тук са игнорирани двете посягания към Ж., който наистина
замахва, видно от записа, но единствено да избие ножа на И., след което
отстъпва назад вследствие на двата замаха, като вторият замах от страна на И.
е към врата на Ж., което е породило моята намеса.
Съдът казва, цитирам: „След това се вижда, че пострадалия А. замахва
към Ж. и Р. с дясната си ръка“, а всъщност се вижда, че той замахва два пъти
към Ж., след което аз пристъпвам. Тук отново цитирам: „След това негово
действие се вижда, че подсъдимият Р. пристъпва към А. и с дясната си ръка
замахва с ножа към дясната част на тялото на А., след което веднага отстъпва
назад“. Гледайки фигура 27, се вижда мое пристъпване, но и пристъпване на
И. към мен. Именно разликата в позицията на краката между фигура 24 , в
която той е с изнесен ляв крак напред когато замахва към Ж. и фигура 27, в
която замахва към мен и десния му крак е в една линия с левия, като дясното
му стъпало е изправено на пръсти, тялото приведено напред, замахвайки с
цяла длан с дясната ръка, опитвайки се да ме достигне, като ножът и замахът
му са на равнището на врата и лицето ми. Няма замахване от моя страна, а
вдигане на ножа нагоре за да го възпра и както казах в показанията си, му
казах да пусне ножа. Вижте в тези кадри позицията на лакътя ми вдигнат
нагоре. От такава позиция няма как да се нанесе удар, това противоречи на
всякаква механика на движенията на ръцете. От такава позиция единствено
може да се хвърли предмет и то нагоре и напред, и е категорично
доказателство, че няма ръгане и че няма как да се преодолее дистанцията от
3,5 - 4 плочки, 40 см на 40 см всяка, при диагонално разположени участници,
което допълнително увеличава разстоянието и факта, че той ми замахва два
пъти, но не ме достига с ножа.

Съдът ОБЯВИ 15 минути почивка.

Съдебното заседание продължава в 14.50 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор П., гражданският ищец и частен
обвинител Т. А. и неговия повереник адв. М., подсъдимият П. Р., неговите
защитници адв. Д. и адв. П..

ПОДСЪДИМИЯТ П. Р.: Уважаеми съдии, пред Вас стои не казус за
36

хладнокръвно и преднамерено престъпление, а за трагична непредпазливост,
породено от непосредствена заплаха. Като почтен човек, аз чувствам срам и
приемам, че съм длъжен да поема отговорност за това, че момчето пострада.
Но поемането на отговорност трябва да бъде за това, което съм извършил, а не
за това, което е удобно да се приема. Единственото ми искане е деянието да
бъде оценено обективно, според действителната фактическа обстановка, която
категорично изключва умисъла за убийство по чл. 115 от НК.
Мотивът на моето действие не е бил агресия, а защита на моя приятел
Ж. и впоследствие на моя собствен живот. Хронологията на събитията ясно
показва, че съм бил принуден да действам. Преди моето действие е налице
градация на агресията от страна на пострадалия. Той е посягал с нож към Ж.
просурквайки яката му, а кулминацията е била в два силни замаха с ножа
директно към моя врат и лице. Имайки предвид личността на И., системната
употреба на алкохол и наркотични вещества, и неговата непредсказуемост,
отключената агресия, доказана и със заплахи към собствения му баща, аз съм
бил убеден, че съм се намирал в непосредствена и реална опасност.
Игнорирането на тези замахвания на врата е равносилно на игнорирането на
мотива за моето действие. Тези замахвания са ме принудили да реагирам за
предотвратяване неминуемото нараняване на Ж. и на мен самия. Ключовият
момент е в механизма на действие, който пряко опровергава наличието на
умисъл. Не е нанесен целенасочен удар. Аз не съм нанасял точен,
смъртоносен удар. Вместо това съм хвърлил предмета напред и нагоре със
страничната част на острието, за да възпра пострадалия и да отвлека
вниманието му, спирайки серията му от замахвания. Това е била
инстинктивна, непрецизна реакция, нежелана парабула. Човек, който желае да
убива, нанася насочен удар, човек, който се брани, инстинктивно действа,
хаотично.
Пред Вас стои казус, при който намерението, защита и възпиране, и
крайният резултат – смърт са в трагично противоречие. Аз не съм желал и не
съм предвиждал промяната в траекторията на ножа и настъпването на
смъртта. Това е психическо отношение присъщо на непредпазливост, а не на
умисъл.
Уважаеми съдии, доказателствата по делото не установяват умисъл за
умъртвяване. В тази връзка претендирам за следното:
Неизбежна отбрана - действал съм, за да защитя себе си и приятеля си
от непосредствено започнало противоправно нападение.
Превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 124, ал. 4 от
НК. В случай, че съдът не приеме, че пределите на отбраната са превишени,
моля да бъде квалифицирано като убийство, извършено поради силното ми
смущения и уплаха, породено от агресията на нападателя и носенето на
оръжие.
Алтернативно, непредпазливо причиняване на смърт по чл. 122 от НК.
37

Ако не се приеме неизбежна отбрана, моля деянието да бъде
преквалифицирано като непредпазливо причиняване на смърт.
Аз не съм желаел да нараня пострадалия, а единствено съм се надявал,
че хвърлянето на ножа с тъпата част напред няма да причини тежък резултат.
Претендирам за смекчаващи вината обстоятелства и чл. 55 от НК, приемайки,
че съм поел отговорност като се явих доброволно в полицията и че моят мотив
е бил защита на приятел. Смятам, че са налице изключително и множество
смекчаващи обстоятелства.
Моля съдът да приложи чл. 55 от НК в пълния му размер, тъй като
няма по-изключително обстоятелство от опита да предпазиш приятел и себе
си, когато си изправен пред реална и непосредствена заплаха.
Уважаеми съдии, моля Ви за справедливост, която е съизмерима с
действителното ми намерение да предпазя приятел, а не да нараня човек.
Животът е безценен и аз изключително съжалявам за случилото се.
Моля за преквалификация на деянието и приложение на чл. 124, ал.4
или на чл. 122, както и чл. 55 от НК. Представям писмени бележки. Благодаря!

АДВ. Д.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни съдии,
аз поддържам депозираната жалба срещу присъдата на Окръжен съд – Бургас,
както в наказателно-осъдителната част, така и в гражданско-осъдителната й
част. Няма да повтарям, направил съм изключително подробен анализ на
фактическата обстановка при пренията пред Окръжен съд – Бургас, която
фактическа обстановка споделям и към настоящия момент, доколкото няма
нови събрани както гласни, така и писмени доказателства и доказателствени
средства, които да оборват съжденията ми за така изведената фактическа
обстановка.
Считам, че Окръжен съд - Бургас в мотивите си е направил превратно
тълкуване на доказателствата, като е дал вяра и е предпочел едни за сметка на
други. Считам, че неправилно Окръжен съд – Бургас в мотивите си е направил
опит да игнорира свидетелските показания на свидетелите Ж. и М., които
считам за единствените преки свидетели очевидци на цялата развила се
ситуация. Считам за недопустимо и направеният опит отново от страна на
Окръжен съд – Бургас в мотивите си за игнориране на показанията на Д. Н. и
С. С., тъй като, забележете - същите не са били убедителни в отговорите на
зададените им контролни въпроси. Моят подзащитен изрази становище по
този въпрос, аз няма да го преповтарям, но няма двама души или две лица в
света, които могат по един и същи начин да преповторят една и съща
фактическа обстановка, макар и заедно да са я наблюдавали и е нормално
същите да са забравили определени факти и обстоятелства. Считам обаче, че
както пред първоинстанционния съд, така и пред Вас, стоят за решаване два
основни въпроса, а именно:
На първо място, налице ли е нанасяне на удар с ножа от страна на
38

подсъдимия по отношение на пострадалия И. А..
И второ, има ли данни и има ли доказателства за наличие на умисъл за
причиняването на смърт на И. А. с нанесената прободно-порезна рана. В тази
насока бяха нашите искания за допускане на няколко експертизи, тъй като
считаме, че механизмът на причиняване на телесното увреждане и на
причиняване на прободно-порезната рана не са в детайли установени.
Считам, че от събраните годни доказателства, свидетелски показания,
видеозаписи, направените снимки, а не интерпретацията на вещите лица по
изготвената видеотехническа експертиза, обективно може да се достигне до
извода, че подсъдимият П. Р. не е нанесъл удар с нож, а имаме хвърляне на
такъв нож от близко разстояние по отношение на пострадалия. Обективно
самото разстояние между пострадалия и подсъдимия не позволява да има
нанасянето на такъв удара, тъй като то е по-голямо от разстоянието, до което
Р. може да достигне при опъната дясна ръка и извършване на телодвижение
навеждане напред. Както той самият ни показа и многократно ни го повтори,
разстоянието между тях е повече от 1.50 метра, което не позволява нанасянето
на такъв удар, но Вие това ще го изясните допълнително в мотивите си към
Вашето решение.
На второ място, това, което посочих, е именно дали има умисъл за
причиняване на смърт от страна на подсъдимия Р. по отношение на
пострадалия И. А.. Тук ще си позволя да обърна внимание на Вас, уважаеми
апелативни съдии, на обстоятелството, че – да, действително прободно-
порезната рана е дълбока и прониква навътре, като засяга няколко органа, но
това обстоятелство се е получило единствено и само поради нещастно
стечение на обстоятелството. От внимателно проследяване на видеозаписа е
видно, че в момента, в който П. Р. хвърля ножа към пострадалия И. А., същият
волно или неволно извършва също движение за привеждане тялото напред.
Именно поради тази причина ножът попада и траекторията му на движение е
отгоре надолу, от белия дроб към черния дроб. Ако И. А. беше останал в
изправено положение, раневият канал и прободно-порезната раната щеше да
имат коренно различна траектория. Това обстоятелство поне на мен ми дава
основание да изкажа съждение, че у подсъдимия категорично липсва умисъл
за причиняване на смърт. Останалите обстоятелства така, както съм изложил
пред Окръжен съд – Бургас, както и той самият го е изложил, е, че няма
продължаващо нападение след това единствено нараняване от негова страна.
Още нещо, което искам изрично да подчертая пред Вас, е фактът, че ако
имаше нанасяне на удар с нож, логичното е при нанасянето на удара, ножът да
остане в ръката на подсъдимото лице, той да извърши движение напред и след
това да го върне назад. Досега поне от практиката и от решенията, която съм
чел, обикновено така се случва. В случая той е хвърлил ножа и затова
дръжката не е останала в неговите ръце. Всички останали съждения той
изложи пред Вас.
Затова, аз считам, без да продължавам в детайли, че в случая можем да
39

говорим за умисъл за причиняване на телесна повреда, такава, каквато е
определена от трите съдебномедицински експертизи, а именно тежка телесна
повреда.
Отново подсъдимият пред Вас разви изключително подробно
съждението, че в случая тази тежка телесна повреда е причинена при
превишаване пределите на неизбежна отбрана и затова той желае да се
позовете на хипотезата на ал. 4 на чл. 124 от НК. Вие разбира се ще го
прецените това с крайния си съдебен акт.
Въпреки всичко считам, че категорично има доказателства за умисъл за
причиняване единствено и само на тежка телесна повреда, защото средството,
което е използвал подсъдимият, предполага и би следвало той да изведе
изводи, че с него може да причини едно тежко телесно увреждане на
пострадалото лице, въпреки че той е сторил това при своята самоотбрана.
Развил съм съждения пред Окръжен съд – Бургас, които няма да
повтарям пред Вас, с цитирана практика, каква е разликата между съставите
на чл. 124 и чл. 115 от НК. Затова и жалбата ни е в тази насока, за оправдаване
по чл. 115 от НК и преквалифициране на деянието, както и самият подсъдим
посочи. Ако обаче, разбира се, уважаеми съдии, прецените, че няма основание
за преквалификация на деянието, ще Ви помоля да редуцирате наложеното
наказание по отношение на Р., тъй като считаме, че същото е значително
завишено, като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите вината
обстоятелства, с които по наше скромно мнение делото е пълно. Първо,
чистото съдебно минало, съдействието, желанието за оказване на помощ на
пострадалия от страна на подсъдимия, характерът и агресивното поведение на
пострадалото лице и всички тези останали обстоятелства.
Аз считам, че така, както е посочено в мотивите на Окръжен съд –
Бургас, категорично не е налице паритет между смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, за да бъде определено наказанието към средния размер
на предвиденото наказание за това престъпление. Считам, че ако уважаемият
апелативен съд прецени, че деянието, за което би следвало да бъде признат за
виновен Р., продължава да бъде такова по чл. 115 НК, наказанието следва да
бъде определено при приложението на чл. 55 от НК.
На последно място, без да Ви отегчавам ще посоча, че присъдата е
неправилна и в гражданско-осъдителната си част. За първи път виждам
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, при които по
отношение на брат на пострадалото лице е определено по-високо по размер
обезщетение в сравнение с това на неговия баща. Простете ми, но само на това
основание категорично считам присъдата в гражданско-осъдителната й част за
неправилна.
Първо, аз считам, че частният обвинител Т. А., както и свидетелските
показания, не успяха да докажат чак такава близка връзка между двамата
братя, първо, за да се присъди обезщетение в негова полза, а на следващо
40

място, това обезщетение да бъде в такъв висок размер. Приемаме, че
пострадалият А. е живял при баща си, а съответно присъждаме по-висок
размер на обезщетение на неговата майка и баба, и неговия брат, в сравнение с
това на бащата. Категорично считам това за неправилно.
На последно място, което единствено пропуснах да кажа в пледоарията
си, че Окръжен съд е дал вяра на свидетелските показания на частните
обвинители, които препредават уж заявеното от пострадалия И. А. и
преразказано им на тях, което е една опосредена връзка за представяне на
свидетелските показания. Да, обаче заявеното в тази част от свидетелите,
както от Т. А., така и от бащата Н. А., категорично се оборва от събраните
писмени доказателства, а именно съдебномедицинската експертиза и тук
единствено ще посоча един факт, че те твърдят, че И. А. е бил бит преди това,
като му е било извадено рамото и други телесни увреждания, а при аутопсията
и в съдебномедицинската експертиза такива увреждания не са установени.
Затова, моля Ви, уважаеми апелативни съдии, за обективен прочит на
доказателствата и за произнасяне на решение в посочения от нас смисъл.
Благодаря Ви!

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, като вече трети говорящ в
защита на подсъдимия, включително и неговата пледоария като правна
възможност за защита, аз ще бъда по-ограничен в пресъздаване на
фактологията, за да избегна риска да се повтарям.
Искам да заявя, че изцяло се солидаризирам с казаното от колегата Д.,
няма да повтарям неговите аргументи, но ще се опитам да ги надградя малко с
нещо, което, когато се запознавах с делото и съдебната практика установих по
моя преценка, а то е следното:
Безспорен е фактът, възпроизведен от девет свидетели и от цялостна
преценка на доказателствата по делото, че пострадалият е бил в приятелски
отношения с подсъдимия в близкото минало, но с времето така назад, е развил
заболяване, което е психично. Налагало му се е да бъде лекуван в
психиатричното отделение на Психиатрична болница - Бургас. Започнал да
употребява наркотици, извършил е престъпление против личността,
включително и за наркотици бил е осъждан, изтърпявал е наказание
„лишаване от свобода“. И всички тези факти, характеризиращи личността на
пострадалия, са били в съзнанието на дееца. Това не е без значение, когато се
прави по-нататък правен анализ и трябва да съпоставим фактите с правната
норма, която удовлетворява защитата.
Що се отнася до несъгласието ми с мотивите на съда, е следното:
Както и колегата Д., както и самият подсъдим, така малко палеативно казано,
но и той го е установил, че свидетелските показания на основните свидетели
по делото, се тълкуват превратно, възпроизведени са частично в мотивите по
такъв начин, щото да удовлетворяват обвинителната тезата и ще Ви дам
41

пример, за да не бъда голословен.
За основните свидетели, това са Ж. и М., които много последователно
разкриват фактите, съдът е посочил, че отказва да ги кредитира, като се е
позовал на разпоредбата на чл. 121, т. 1 от НПК. Това е изключително
несериозно. Това е разпоредбата, която дава възможност на свидетеля да
откаже да свидетелства по обстоятелства, които биха го уличили него в
престъпление. Само че веднъж допуснати в качество на свидетели,
възпроизвеждащи фактическата обстановка в това си качество, те носят
отговорността по чл. 290 от НК и за разлика от ГПК, НПК не допуска така
наречените заинтересовани страни. Следователно, този аргумент на
проверявания съд, че съгласно разпоредбата на чл. 121, т. 1 от НПК не следва
да бъда кредитирани показанията на основните свидетели, е
незаконосъобразно и неправилно аргументирано.
Да продължим нататък с другите важни свидетели, които обосновават
една друга фактическа обстановка. Ще отворя едни скоби и ще кажа, че
фактологията по това дело не разкрива висока сложност, да речем, че тя е от
средна сложност, но е от изключителна важност за да бъде направена правната
квалификация, която по моя преценка разкрива малко по-висока сложност,
правната преценка на фактите. Пак ще Ви кажа няколко изречения в тази
връзка.
Другите важни свидетели, които имат отношение към механизма на
извършване на деянието, както и естествено към неговата правна обосновка,
са да речем М. С.. Този продавач от магазин „Плод-зеленчук“, който е казал, че
от 30 - 40 метра е видял две лица, първия с шапка и по-дребен и вторият по-
едър. Сега, кой е по-едър, кой е по-дребен, няма да ги теглим на кантар, но
единият е с шапка. Обаче съдът неправилно възприема, че тези показания
обосновават факта, че е видял Ж. и Р., да речем, защото той е бил без шапка, а
пострадалият бил с шапка. Това не е така, защото този свидетел прекрасно
познава пострадалия. Той е пазарувал при него постоянно и нямаше как ако
действително беше видял И. и Р., да ни каже, че: „Видях А. и Р. да минат
покрай мен“. Той е видял две лица, единият с шапка, другия без и само тях,
което означава, познавайки, че не е И., това са други лица. Кои са другите
лица, това е подсъдимият Р. и М.. Защо акцентирам на този факт, защото
анализът на фактите дава възможност за една по-друга преценка на тяхното
структуриране, което има изключително важно значение за правната
квалификация. По мое виждане, а и доказано от фактите е, че първоначалният
конфликт е възникнал между пострадалия и Ж., което има доказателствена
опора във всички доказателствени източници в това дело, при който инцидент
пострадалият е заплашил Ж. с ножа и двамата тръгнали да се гонят, като
логично е, гоненият е бил Ж., а гонещият с ножа, защото Ж. по пътя си се е
въоръжил с пръчка. Пръчката не е оръжие за нападение, пръчката е оръжие за
защита. И именно след като са се отдалечили на 40-50 метра, тръгва втората
група, т. е. втората двойка, това са подсъдимият и М.. М. е този, който е
42

отворил багажника и е взел ножовете, които са там. Няма доказателства, които
да оспорват твърдението на Ж., че той е държал тези ножове заедно с една
скара, торба с дървени въглища и т.н., инструменти и ножове за пикник. Това
твърди Ж. и с нищо не се опровергава това твърдение. Поради което е
недопустимо да се градят правни изводи, че става въпрос за предумисъл,
предварително въоръжаване и т.н., защото имаме друго обяснение, което не е
оспорено и не е оборено.
Продължаваме нататък, за да стигнем до структурата на фактологията.
Следващият свидетел е една жена, която разхождала куче, свидетелката К..
Съдът също се позовава на нейните показания, но защо така не включва най-
важното изречение от нейните показания, а то е, че тя е възприела тичането на
младежите като игра. Заедно са бягали и са се бутали. Не е като някаква
агресия, не е като хвърляне със застрашаване на живота, защото тя,
свидетелката се е уплашила за кученцето си. Не заради тези младежи, защото
имали ножове в ръцете си. Така че и тази свидетелка и нейните показания,
разгледани в цялост, не подкрепят нито обвинителната теза, нито избирателно
подбраните фрази от нейните показания, в подкрепа на решението на съда да
приеме това за правна квалификация и да наложи това наказание.
И нека да стигнем до двамата свидетели, които съдът не кредитира.
Това са свидетелят Д. Н. и С. С., които са чули очевидно пострадалият да се
заканва: „Сега ще те разпоря!“ и т.н. и понеже тези показания не подкрепят
обвинителната теза, те са игнорирани, забележете с какъв мотив - тези
свидетели, според съда, не дават достоверна информация на фактите, защото,
видите ли, те не могли да си спомнят по какъв маршрут са пътували от „Меден
Рудник“ и къде са паркирали колата в Бургас. За мене този мотив да откажеш
да кредитираш или най-малкото да обсъдиш показания на свидетел, които са
съществени за изясняване на делото от фактическа страна, е недопустимо, не е
и професионално.
И искам да приключа с анализа на свидетелските показанията, с
показанията на един неутрален, но доста важен и основен свидетел, това е З.
В.. Съдът е приел, че кредитира изцяло показаният му. Обаче пак както и в
показанията на К., пропуска важни детайли от тези показания, тъй като
очевидно ги възприема избирателно и е написано на лист 18 в мотивите, че ги
кредитира изцяло, а всъщност е пропуснато нещо много важно, което е казал
този свидетел, а то е –„Първоначално възприел групата от младежи.
Поведението им не било като сбиване, тъй като у никой от тях не е имало
такова изражение, което човек има, за да нарани някого“, това е цитат от
неговите показания. И още нещо, на въпрос на защитата свидетелят заявява:
„Между участниците от двете страни е имало разстояние. Свидетелят не е
видял близък контакт в нито един момент между пострадалия и някой от друга
група“. И какво още казва: „Едва когато пострадалият отстъпил леко назад и
след това се обръща и тръгва срещу другата група, е имало жестоко размятане
на предмети, на ножове и такива неща от двете страни“. Не е видял обаче
43

някой да намушква някого. Чул единия да казва: „Въй, намушка ме!“ Видял,
че след този вик има нож паднал на земята и на два пъти свидетелят заявява,
че не е имало пряко съприкосновение, а само размахване на ножове от двете
страни. Тази част от показанията на свидетеля З. В. отсъства от анализа в
мотивите на проверявания съд. Защо обръщам внимание на тези
обстоятелства. Защото моето виждане за тази фактология е така малко по-
различна от приетото, от обвинението и от съда в неговите мотиви, а то е, че
цялото събитие е минало през две фази. В първата фаза участват Ж. и И., а във
втората фаза, която се развива почти пред „Инвестбанк“, където е и заснето на
камерите, е с участието на Ж., Р. и И.. В първата фаза на това събитие, Р. не
участва. Това се подкрепя и от свидетелите, които цитирах, че са видели само
двама и т.н. След като Р. не е бил в първата фаза на деянието, ние не можем да
разсъждаваме кой е нападател и кой е защитаващ се, защото подсъдимият не
участва в тези събитие. Ние имаме право да анализираме тези събития по
отношение на нападение и защита, в които участва подсъдимият, това е
очевидно, няма какво да го коментираме, а това става от момента, в който
нападнатият се обръща до кашпата и тръгва напред с ножа. Той е заснет на
записите. В мащабиран вид сме представили снимки и от тези снимки много
очевидно се вижда, че позицията на пострадалия, още не съм казал кой е
нападател, кой не е, е силно наведена напред, с крак стъпил по такъв начин,
щото да изтласка тялото напред, с опъната ръка, държаща нож с острие 43 см,
който е веществено доказателство № 4 по делото.
При това положение, трябва вече да анализираме имаме ли нападение
или нямаме. Тук ще си позволя да насоча Вашето внимание, тъй като Вие
очевидно ще положите усилия в тази насока, защото това е същността на този
процес, да съобразите Постановление на Пленума на Върховния съд №
12/1973 г., но обърнете внимание на точка 9, на това Постановление. Точка 9
дава обяснение на така наречената правна фигура на мнимата неизбежна
отбрана. Не е за пренебрегване този факт, защото по-нататък това
Постановление е развито в едно решение, което моля да прочетете внимателно
– Решение № 278/2015 г. по н.д. № 751/2015 г. на Трето н.о., с докладчик съдия
П., е посочено, че в случаите, когато имаме размяна на роли, нападателят
прекратява нападението, след което то се възобновява от нападнатия. Какво
казва Върховният съд, то намина опора и в т. 9 от Постановлението. Имаме
една реторсия, квалифицира се като мнима неизбежна отбрана, при
реализирана реторсия, при което предният нападател се превръща в
отбраняващ се. В този случай е казано, че ако действията на пострадалия са
били предвидими, а в конкретния случай действията на пострадалия са били
предвидими, защото той е размахвал голям нож срещу две лица, тогава
отговорността е непредпазлива. Т.е. отговорността е по чл. 122 от НК. Смятам,
че има много сериозно поле за размисъл по тази правна квалификация, защото
ситуацията е точно такава. Според мен, тя би била приложима ако обвиняем
беше Ж., само че не е и затова ако разделим деянията, събитията на две фази,
първата фаза казах и втората фаза казах, тогава без никакво съмнение
44

нападателят е пострадалият, защото от този момент той проявява активни
насочени действия, насочени срещу тези, които до този момент, да речем, са
били нападатели. Ето тук е сложността на този казус и за това е изключително
важно прецизно да се анализират фактите, а не както е постъпил
първоинстанционният съд, игнорирайки част от показанията, за да угоди на
намерението си да осъди лицето, да го признае за виновен, което за мене не е
професионално. Така че аз бидейки в ролята на един последен говорящ, само
още две неща да кажа.
Несъгласен съм и с това, че първоинстанционният съд не намира опора
в цитираното от защитата Решение № 123 по дело № 485/2018 г. на Върховния
съд, по дело на Бургаския апелативен съд, защото съдът приема, че има
разлика, тъй като в делото, което цитирам на Върховния съд, имало предходни
отношения, които са мотивирали за това извършителя да действа. В случая
обаче при нас, настоящият случай е също такъв. Ние имаме предходни
манифестирани желания за разправа, а това са заплахите чрез SMS от
предходната вечер. Те са ясни, недвусмислени и представляват заплаха, което
по-натам мотивира адресата на тези заплахи да действа при условията на
неизбежна отбрана, защото това решение приема, че такава фактологическа
обстановка обосновава правен извод за превишаване пределите на
неизбежната отбрана. Тук също би могло да се помисли по този въпрос, а
превишаването, както съм посочил пред първоинстанционен съд, е в това, че
не интензитетът е по-голям, а че са от едната страна трима души въоръжени,
единият с пръчка макар, срещу един човек, та тук малко балансът се
разрушава на еднакъв интензитет на действията на двете страни.
И за да не затруднявам повече съда с много приказки, мисля, че
възможно най-синтезирано казах нещата, които бяха важни и моля на
основание чл. 337 от НПК да измените присъдата, като вариантите са
различни, естествено да се намали наказанието. В случая имаме основание
дори ако не промените квалификацията, да приложите чл. 55 от НК, дори има
голяма възможност. Другият вариант е да приложите закон за по-леко
наказуемо престъпление по текстовете, които посочих, да не ги повтарям.
И не на последно място, разбира се, подкрепям казаното на колегата и
по отношение на гражданско-правната претенция, която също по мое мнение
не отговаря на изискванията по чл. 52 от ЗЗД. Върховният съд, гражданската
колегия е имала основание да посочи, че фактическото състояние на
родствени отношения не е достатъчно основание да бъде присъждано
обезщетение или още повече голямо по размер обезщетение. Фактите по
делото говорят за влошени отношения между страните. Единствено с брата са
били по-близки и за това съдът е присъдил пък нещо, което противоречи на
съдебната практика, на брат по-високо възнаграждение отколкото на родител.
Така че имайте предвид накратко казаното от мен и Ви моля в този смисъл да
постановите Вашия съдебен акт.

45

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

Дава възможност на ПОДСЪДИМИЯ П. Р. Р. да упражни правото
си на последна дума.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ П. Р. Р.: Моля да бъде
оправдан по чл. 115 от НК, защото не съм извършил никакво умишлено
престъпление. Не съм искал И. да пострада по никакъв начин, дори и
прободна рана да има, въобще не съм допускал. Същевременно моля в частта
на присъдата за обезщетенията, да бъдат намалени до справедлив размер.
Ще завърша с думите, категорично никога не съм бил склонен и не съм
бил съгласен някой да пострада по такъв начин и до ден днешен не мога да го
приема.
Съжалявам за инцидента. Съжалявам наистина, че момчето пострада.
Какъвто и да е, той си е човек и заслужава да живее. Това мога да кажа.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________

46

Номер на акта:	244
Дата:	3 декември 2025 г. (в сила от 3 декември 2025 г.)
Съдия:	Светла Миткова Цолова

Дело:	20252000600195
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 август 2025 г.

Протокол по ВНОХД №195/2025 на Апелативен съд - Бургас

Съдържание на акта