О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-298 27.01.2020
година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело
№ 89 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 122 от ГПК.
С Определение № 142/09.12.2019г. по гр.д. № 237/2019г.
по описа на РС Малко Търново е повдигнат спор за местна подсъдност между РС Малко
Търново и РС Бургас по повод искова молба на А.Г.Н. с адрес гр. *** против
Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1202, ул. „Мария Луиза“ № 46 чрез Главен комисар Светлан
Кичиков.
РС Малко Търново е намерил, че спорът се касае за
искове за заплащане на трудово възнаграждение и че съгласно чл. 114 ГПК
работникът-ищец може да предяви иск срещу работодателя по мястото, където
обичайно полага труд, но че тази подсъдност е изборна и че право да упражни
избор има само ищецът. В случая ищецът не се възползвал от възможността да
предяви иска си по мястото, където полага труда и не е направил избор, а този
избор не можел да направи ответника с възражение с отговора на исковата молба,
тъй като по този начин недопустимо упражнявал чужди процесуални права. Ето защо
повдига припирня за подсъдност.
Бургаски Окръжен съд намира за установено следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от А.Г.Н. против
Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР за заплащане на сумите 3000лв. -
допълнително възнаграждение за положен и неизплатен извънреден труд от 500,5 часа за периода от 01.09.2016г до
01.09.2019г., получен след приравняване на положения нощен труд към дневен по
коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане и сумата 500лв., представляваща сбора
на мораторните лихви върху
стойността на неизплатен месечен
нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден, изчислена от
момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане - 30 число на месеца до
датата на депозиране на исковата молба; сумата 420лв., представляваща
обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по
назначаването ободрителни напитки, по 1
лв. на смяна, по време на полаганите от
ищеца 420 нощни дежурства за периода от 01.01.2015г до 01.09.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за неподсъдност на делото на РС Бургас, тъй като ищецът бил назначен
на длъжност и изпълнявал служебните си задължения в ГПУ – Малко Търново, което
било структура на ГДГП и компетентен да разгледа спора бил РС Малко Търново,
където било местонахождението на граничния полицейски участък, а не в Бургас,
поради което моли делото да се изпрати по подсъдност в РС Малко Търново.
С Определение № 9465/12.11.2019г. по гр.д. № 7432/2019г.
БРС е намерил, че възражението на ответника е допустимо, а по същество е
преценено като основателно, тъй като ищецът не предявил иска си по правилата на
чл. 105 ГПК, а се възползвал от възможността по чл. 114 ГПК, но не полагал труд
в гр. Бургас, а в Малко Търново, поради което на основание чл. 114 ГПК е
преценено, че предявените искове са подсъдни на РС Малко Търново. Делото е
прекратено и изпратено по подсъдност на РС Малко Търново.
Процесуалният представител на ищеца адв. Балбазанова е депозирала становище по повод повдигната препирня за подсъдност, в което заявява, че
спорът следва да се разгледа от РС-Малко Търново, тъй като се касае за трудово
възнаграждение, ищецът е работил в ГПУ
–Малко Търново и по правилата на изборната подсъдност по чл.114 ГПК спорът
следва да се разгледа от РС-М.Търново, макар по грешка да е предявен пред БРС. На
второ място се сочи, че по правилата на чл.108, ал.2 ГПК, ГПУ-М.Търново е
поделение на ответника и процесното правоотношение е възникнало в гр.Малко
Търново, за което обстоятелство,
според нея, по делото няма спор.
При така посочените факти, този състав намира, че съгласно
чл. 114 ГПК работникът може да предяви иск
срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. Целта на
разпоредбата е да се облекчи защитата на определена категория лица с оглед
естеството на заявеното за защита право по всички дела, свързани с полагането
на труд по трудово правоотношение. В случая е безспорно, че правоотношението е служебно, но дори да се
приеме, че разпоредбата на чл.114 ГПК е приложима, то ищецът не се е възползвал
от нея, предявявайки исковете пред БРС. Възражение за местна неподсъдност на
осн. чл.114 ГПК не може да се прави от ответника по спора, тъй като се касае за
изборна подсъдност и изборът се упражнява от ищеца.
Относно местната подсъдност на споровете, възникнали
във връзка със служебно правоотношение важат общите правила за подсъдност на
исковете. Ответникът може да направи отвод за местна неподсъдност на делото по
общите правила на чл.108, ал.2 ГПК, в срока за отговор на исковата молба. Отделно,
според новата разпоредба на чл.119, ал.3 ГПК възражението за неподсъдност на
делото по чл.108, ал.2 ГПК може служебно да се повдига от съда до приключване
на първото по делото заседание.
Разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК, която е специална по
отношение на общата подсъдност по чл.105 ГПК, предвижда исковете срещу
държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните
се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което
произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК. В
случая служебното правоотношение е възникнало между ищеца и ГД „Гранична
полиция“ София. В чл.37, ал.1 ЗМВР е предвидено, че главните дирекции са сред основните структури на МВР. Според чл.38 ЗМВР една от
главните дирекции е ГД „Гранична полиция“, а в чл.40 ЗМВР е посочено, че в главните дирекции могат да
се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от
по-нисък ранг. Съобразно чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността
на МВР, териториални звена на ГДГП са
регионалните дирекции „Гранична
полиция“, в които могат да се създават
гранични полицейски управления. ГПУ „Малко Търново“ е в структурата на РДГП
Елхово. Това обстоятелство се твърди и
от ищеца. Тъй като РДГП –Елхово, като териториално поделение на ГД ГП, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити (такова не е граничното полицейско управление),
то спорът следва да бъде разгледан от РС-Елхово, по правилото на чл.108, ал.2 ГПК.
С оглед
на гореизложеното настоящият състав намира, че компетентен да
разгледа предявените искове от А.Н. против ГД ГП София не е нито БРС, нито
РС-Малко Търново, а би следвало да е РС – Елхово.
В настоящото производство обаче, спорът за подсъдност
е между РС – Бургас и РС – Малко Търново. В този смисъл, БОС не може
да се произнесе по реда на чл.122 ГПК и да изпрати делото на РС – Елхово, тъй
като не може да определи като компетентен трети съд, различен от
съдилищата, между които е спорът за подсъдност. Предвид горното, БОС намира, че
настоящото дело следва да бъде прекратено и върнато на районен
съд-Малко Търново, който следва да приложи нормата на чл.118, ал. 2 ГПК, като
препрати същото на надлежния Районен
съд- Елхово.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 89/2020 г.
по описа на БОС.
ВРЪЩА на Районен съд –Малко Търново гр. д. №
237/2019 г., който следва да приложи процедурата по чл. 118, ал.2 ГПК, като
препрати делото на надлежния Районен съд
– гр. Елхово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.