Решение по дело №2148/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 163
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20213630202148
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Шумен, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. Илиева
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630202148 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0001078 от 07.07.2021г. изд. от
Директор на РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, с което на основание чл.53 и
чл.104, ал.7 от ЗАв.П на „ПРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Каспичан, ул. Ропотамо № 7, представлявано от Г.К.П. е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.91в, т.1 от ЗАв.П. В
жалбата са изложени подробни доводи защо счита наказателното постановление за
незаконосъобразно. Сочи, че са налице нарушения на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
нарушение на чл.18 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и при съществени
процесуални нарушения. В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява
представляващия. Явява се процесуален представител – адв. Б. от ШАК, който изцяло
поддържа жалбата и моли за присъждане на направените разноски.
За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител. В съпроводително писмо към преписката се дава становище за
неоснователност на жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. ШРС, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
На 12.01.2021 г. пълномощник на дружеството-жалбоподател „Примекс“ ЕООД,
Булстат *********, получил покана от ИА “АА“ / стр.14 и 15/ във връзка с извършване на
проверка на документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода от
01.07.2020г до 30.09.2020г. - да бъдат предоставени на проверяващите документи, между
които и тахографски листи, съгласно изискванията на Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ . В
пункт І т.5 от поканата било посочено изискването да се предоставят пътни листи,
1
товарителници и тахографски листи за периода по дати, във възходящ ред, за всяко
използвано МПС, както и при използване на дигитални тахографи - информацията
извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите на магнитен носител, съгласно
изискванията на Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ. В поканата бил посочен 7 - дневен
срок за изпълнение на искането. През месец април в хода на извършваната комплексна
проверка в офиса на дружеството в гр. Шумен, свид. К. Н. К. – ст. инспектор при РД „АА“
гр. Варна, констатирал, че дружеството не е съхранило най –малко една година след тяхното
приключване всички тахографски листи с информация за дейностите на водачите,
използвани в аналогов тахограф марка „SIEMENS VDO„ тип 1324.7100, № 01555591,
монтиран в товарен автомобил марка „Мерцедес“ от кат. N 3, с рег. № Н00 61ВМ за периода
от 01.07.2020г. до 30.09.2020г., с което МПС са извършени превози за собствена сметка на
товари, попадащи в обхвата на регламент /ЕО /561/2006г. За горепосочения период били
представени 18 бр. тахографски листи, като липсвали такива за общо 5 330 км, установено
след съпоставка с представените 7 броя заповеди за превоз за собствена сметка на товари и
справка за технически прегледи на товарния автомобил /от 22.07.20г. до 23.07.20г. - 36 км. ;
от 29.07.20г. до 30.07.20г. - 32 км.;от 30.07.20г. до 21.08.20г. – 1 699 км. и от 21.08.20г. до
22.09.20г. – 3 563 км. Доколкото всички изискани тахографски листи не били съхранявани в
офиса и не били представени, свид. К.К. съставил на дружеството[1]жалбоподател АУАН, за
извършено нарушение на чл.91в, т.1 от ЗАвт.П. АУАН № 289609 бил съставен на
21.04.2021г., в присъствие на пълномощник на представляващия, като актосъставителят
посочил, че е извършено нарушение на чл. 91в, т.1 от ЗАП, а именно дружеството-
жалбоподател, осъществяващо дейност като превозвач, притежаващ Лиценз на общността
№11527 за превоз на товари, не е съхранило най–малко една година след тяхното
приключване всички тахографски листи с информация за дейностите на водачите,
използвани в аналогов тахограф марка „ SIEMENS VDO„ тип 1324.7100, № 01555591.
монтиран в товарен автомобил марка „Мерцедес“ от кат. N 3. с рег. № Н00 61ВМ за периода
от 01.07.20г. до 30.09.20г., с което МПС са извършени превози за собствена сметка на
товари, попадащи в обхвата на регламент /ЕО /561/2006. За гореописания период са
представени 18 бр. тахографски листи, като липсват такива общо за 5 330 км. АУАН бил
връчен на упълномощено от представляващия, лице, което го подписало със следното
възражение: „Има предоставени обяснения“. В срока по чл.44. ал.1 от ЗАНН не било
депозирано писмено възражение. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
Наказателно постановление № 23-0001078 от 07.07.2021г. от директора на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация"-Варна, с което на „Примекс“ ЕООД, Булстат
*********, представлявано от Г.К.П. на основание чл. 104, ал.7 е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 91в, т.1 от ЗАП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел
- актосъставителя. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същия
пресъздава това което е възприел непосредствено и показанията му кореспондират със
събраните писмени доказателства.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно - наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред. По отношение на
2
субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна. За налагане на имуществената санкция е необходимо
само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не
е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. В НП
също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Описаното нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Нормата на чл. 91в, т.1 от ЗАП посочва, че
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи тахографските листове от аналогови
тахографи; информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача; пътните листове. Нормата на чл.104, ал.7 от ЗАвт.Пр. предвижда ангажиране
отговорността на превозвач, който не съхранява тахографските листа за период от 365 дни
(предл. 1), или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи (предл. 2. Двете
изпълнителни деяния са предвидени алтернативно и извършването, на което и да е от тях
влече административнонаказателна отговорност на задълженото лице – превозвач.
Описанието на изпълнителното деяние в АУАН и в НП конкретно като "не е съхранило"
всички тахографски листи на МПС е точно. Процесното нарушение се установява от
писмените и гласните доказателства по делото. Отразената в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се
потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетеля К.К.. С обжалваното наказателно
постановление, е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател за несъхранение на всички тахографски листи за периода от 01.07.2020г. до
30.09.2020 г. От приложените по делото доказателства се установява, че в посочения период
дружеството е извършвало превозваческа дейност с процесния товарен автомобил, поради
което и предвид наличието на работещ аналогов тахограф, за същия е възникнало
задължението на дружеството да съхрани и при проверка да представи всички тахографски
листи, касаещи процесния период.
В хода на проверката е установено по безспорен начин, че не са съхранени в
дружеството тахографски листи, относими общо за 5 330 км, т.е безспорно с осъщественото
бездействие е нарушена нормата на чл. 91в, т.1 от ЗАвт.П и правилно административно-
наказващият орган е наложил санкция на основание разпоредбата на чл.104, ал.7 от ЗАвт.П.
Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснато нарушение на чл. 42 и чл. 57 ал.1 от
ЗАНН. Съдът намира, че правилно е определена датата на извършване на нарушението.
Видно от приобщените по делото доказателства, дружеството-жалбоподател, чрез свой
представител, е получило надлежна покана за представяне на процесните документи на
12.01.2021 г., като указаният срок от 7 дни е изтекъл и доколкото констатацията е направена
на 21.04.2021г., то правилно е отразена като дата на нарушението. В случая са посочени
датите, на които е следвало да са издадени въпросните тахографски листи, което е
достатъчно, за да се установи, че към датата на извършване на проверката, описана в АУАН
и НП и приета за дата на извършване на нарушението, превозвачът все още е имал
задължение да ги съхранява, респективно като не го е сторил, към тази дата е реализирал
вмененото му неизпълнение на административно задължение. Правилно е посочено като
място на извършване на нарушението офиса на дружеството, доколкото дължимото
поведение – съхранението на процесните листи е следвало да бъде осъществено именно там,
независимо, че седалището на дружеството е в гр. Каспичан.
Съдът намира за неоснователен и довода за нарушение на чл.18 от ЗАНН, доколкото
възведеното обвинение, макар и да се отнася за тахографски листи за няколко различни
периоди, е за нарушение, осъществено чрез едно изпълнително деяние, реализирано под
формата на бездействие. Неоснователна е и тезата, че не става ясно в какво качество е
3
санкционирано оспорващото дружество, предвид непосочване в АУАН и НП дали се
наказва в качеството му на "лицензиран превозвач" или в качеството му на "ръководител на
лицето, извършващо превоз за собствена сметка". Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗАвтП,
"превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. В случая дружеството е наказано в качеството му на лице,
притежаващо лиценз за превоз на товари, поради което е пределно ясно, че е санкционирано
в качеството му на превозвач по смисъла, вложен в чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП. Доколкото
административната санкция е предвидена в константен размер в нормата на чл. 104 ал.7 от
ЗАП, съдът не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията й. Съдът намира,
че не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на случая като
маловажен такъв. С нарушението се засягат значими обществени отношения свързани с
гарантиране на ефективното и своевременно осъществяване на проверки от контролните
органи, чрез обезпечаване на дейността им с предоставяне на дължимата, според закона
информация, така че да се предотврати изтичане на сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН
при евентуално наличие на предпоставки за образуване на административно-наказателно
производство.
Предвид изложеното вмененото на дружеството-превозвач административно
нарушение по чл.91в, т.1 от ЗАвт.Пр. е обективно съставомерно, доказано и правилно
квалифицирано и санкционирано на основание чл.104, ал.7 от ЗАвт.П.
Искането на АНО в съпроводителното писмо за присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, съдът намира за неоснователно. По правилата
на чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско
възнаграждение се дължи, ако органът е бил защитаван от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В настоящия случай пред районния съд, административно
наказващия орган не е бил представляван от процесуален представител, поради което не са
налице цитираните по-горе нормативни предпоставки за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0001078 от 07.07.2021г. на
Директор на РД “Автомобилна администрация” гр.Варна, с което на основание чл.104, ал.7
от ЗАв.П на „ПРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Каспичан, представлявано от Г.К.П. е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.91в, т.1 от
ЗАв.П, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4