МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1380 по
описа на Варненския районен съд за 2019 година, ІV състав.
Против
подсъдимия С.Я.С., Варненският районен
прокурор е повдигнал обвинение по чл.131 ал.2, пр.4 вр. т.З, вр.ал.1, т.12, вр.чл.130
ал.1 от НК за това, че на 22.05.2018г. в гр. Бяла, обл.Варна по
хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на полицейски орган - на М.М.М. старши полицай в група „Охрана на обществения
ред" в ПУ Бяла, към 04 РУ ОД - МВР Варна при и по повод изпълнение на
службата му, изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания
в областта на тила, гръдния кош, контузия на шията и контузия на гръдния кош,
което е което е обусловило разстройство на здравето неопасно за живота.
Пред
съда подс. С. не признава вината си.
Дава обяснения по възведеното
обвинение като сочи, че на
инкриминираната дата – 22.05.2018г. е бил в дома си в гр.Бяла, в аратамент на етаж 4 заедно със съпругата си – св.Р., зет си
– св.Н., св.З. и синът им св.В.Н..
Сочи, че имало спорове между него и свид.Р. и „някакви дразги“. Не било скандал но им казал да напуснат
апартамента зада не влизал повече в пререкания.
Не разбрал
кога Р. извикала полиция, но видял „двама полицаи“ в дома си, които му поискали
личната карта. Визира, че им казал че нямал лична карта и не ги пускал в дома
си. След като му заявили, че са извикани от тел.112 за битов скандал, подс.С. им обяснил че няма битов скандал, не е бил никого и
им казал да напуснат апартамента му.
Сочи че
тръгнал да слиза за да им даде личната си карта, като по пътя се сетил, че има
паспорт в апартамента си, но не го пуснали да се качи обратно и го блъскали
докато слизал по стълбите.
На улицата
извадил от автомобила си тефтерче с документи и предал личната си карта на
единият полицейски служител.
След това се
опитал да върне в автомобила си останалите документи, но не му било разрешено и
възникнали словесни пререкания с единият полицейски служител, докато в това
време другият се върнал обратно в сградата.
В този момент
полицаят го ударил с някакъв предмет който държал в ръката си и му поставил
белезници. След това полицаят му нанесъл няколко удара в областта на краката и
го избутал насила в полицейският автомобил. Докато го избутвал в патрулния автомобил
полицаят продължил да му нанася множество удари. Подсъдимият визира, че в този
момент „…Изразявах недоволство и наистина псувах самия него… Аз, нормално е от
моето поведение, защото бях афектиран, си разменях реплики с полицая… дойде
другия полицай и аз, явно бях много ядосан, бълвах, приказвах глупости…“.
Сочи, че и
след като в патрулният автомобил се качили полицейските служители и тръгнали за
гр.Варна продължил да ругае „….И си разменяхме. Той ме обиждаше и аз го
обиждах….“. Визира, че „….Пътуването до Варна мина напрегнато. Шофьорът се
извръщаше няколко пъти, удряше ме, аз го плюех и го псувах… Освен че го плюех,
аз не съм го удрял, няма как, защото колегата му беше до мен…..“.
При
пристигането в РПУ отказал да разписва документите.
Категорично отрича
по време на пътуването или преди това да е нанасял удари на полицейските
служители.
На въпроси на
защитата конкретизира, че първият получен удар бил в областта на лицето, но
след като заявил на полицейският служител, че „…искам да отида да си заключа
апартамента и да им кажат по някакъв начин да напуснат апартамента ми горе.
Говоря за И.Р., С.Н. и М.. Тогава ми нанесе удар с нещо в ръката….“.
По отношение
нанесените му удари в областта на краката отново на въпроси на защитата
конкретизира „….След като ми сложи белезниците отзад на ръцете обърнат, тогава
получих удари в областта на краката. Мисля, че когато ми сложи белезниците ме
караше да се разкрача. Аз му казах: „Как да се разкрача, като ръцете ми са
отзад.“ И ме буташе напред към моята кола, защото там се осъществи цялото това
действие…… Полицаят отвори вратата и ми каза да седна. Викам: „Какво, ще ме
арестувате ли?“ Той каза: „Няма да ти давам обяснения….Аз първо седнах, за да
мога да си прехвърля краката навътре и той започна в същия момент да ме рита и
ми нанесе няколко удара в областта на долната част на краката. След което аз
отидох навътре, защото той ме удряше и си бях вдигнал краката да се предпазя да
не ме удря. През това време аз изричах обидни думи….“.
В последната си дума подсъдимият сочи, че не се оправдава, но не бил искал да възпрепядства работата на полицейските служители. Допуска
хипотетично, че „…. множество пъти може да съм го ударил. Когато той започна да
ме удря в колата и съм си вдигнал краката, но аз това не си го спомням, защото
те не бяха два-три удара, бяха множество…“.
Защитата на подсъдимия счита , че деянието не е доказано
нито от обективна, нито от субективна страна.
След анализ на съдържанието на обвинителният акт моли
съда да не кредитира показанията на свид. М.М.,
т.като същият бил допуснал нарушение на разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му както при установяване самоличността му,
така и при влизането в дома на подсъдимия без неговото знание, както и предвид
противоречието им с останалите доказателства.
Анализира действията на подс.С. като визира, че дори и да е нанесъл удар на св.М. с
крак, то не било по хулигански подбуди, а „….те са изразени с очевидно ясен,
личен мотив за нанасяне на удар на лице, което е употребило към него
неправомерно физическа сила и помощни средства и същият е бил предмет на
физическа агресия и нанасяне на побой от полицейски служител…“.
Отново се спира на нарушенията, които били допуснали
свид.М. и Д. при изпълнение на
служебните си задължения, като счита че неустановяването на нарушения според
проведеното дисциплинарно производство било „…често срещана практика в дейността на МВР…“.
Моли съда да признае
подсъдимия за невинен поради недоказаност на обвинението.
Алтернативно прави искане да
бъде приложен института на „реторсията“ т.к. причинението телесни повреди на св.М. и на подс.С. били еднакви по вид.
Моли и за оправдателен
диспозитив като съдът да приеме, че подсъдимият е действал при самозащита и самоотбрана.
В пледоарията
си по съществото
на делото представителят на ВРП счита, че от
доказателствата по делото безспорно
се доказва вината на подсъдимия.
След кратък анализ на свидетелските показания и
заключението по СМЕ моли съда за осъдителна присъда като наложи ефективно
наказание „лишаване от свобода“ в рамките на една година.
След преценка на събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2018г. вечерта подс.С.Я.С.
***.
Домът му представлявал сграда на 4 етажа с обособени
апартаменти.
Процесната вечер подсъдимият бил в апартамента си на 4-ти етаж заедно със свид. Р. с
която живеел на семейна начала. На гости им били св.М.З. – дъщеря на св.Р.,
св.Ст.Н. – зет на св.Р. и синовете на св.З. – св.В.Н. и по-малкият му брат.
Свидетелите Р. и Ст.Н. били отседнали в
друг апартамент в сградата, а св.В.Н. и брат му в аратамент
на първи етаж с изглед към улицата.
По време на вечерята подс. С.
консумирал значително колическво алкохол, следствие
на което станал раздразнителен.
Между него и свид. Р. възникнал скандал, при което били
употребени множество реплики, обиди и заплахи на висок тон.
Тъй като поведението но подс.С.
било агресивно и отправял заплахи по отношение на св.Р. същата се изплашила и в 22:45 часа се обадила за
съдействие на тел:112. Разговора с оператор продължил 01.26 мин. При който
свид.Р. съобщила, че мъжът и е „пил няколко ракии и я рита и я бие“. Съобщила
точният адрес на сградата, като поосчила, че
действието се развива на четвърти етаж и заявила, че тя ще отключи и ще осигури
достъп до там.
В 23:02часа свид. Р. позвънила отново на тел.112 и
съобщила, че „той“ я пребива вече и никой не идва. На въпроси на оператора
заявила „…ама той ме рита и ме убива…“ като същевременно по телефона се чували
викове на лице. Оператър на НС 112 заявил на св.Р.,
че полицейските служители ще дойдат и тя да слезе долу да ги изчака.
Междувременно сигналът бил предаден на служителите на МВР
– ОДП-Варна при 04 РУП – св.М. и Д.. Същите работели като полицаи в група
„Охрана на обществения ред" в Полицейски Участък Бяла, при 04 РУ - ОД -
МВР - Варна , заемали длъжност „Старши полицай“ и били на работа нощна смяна
като изпълнявали задълженията си облечени в полицейски униформи по образец,
носещи отличителни знаци като дейността
си осъществявали с надлежно обозначев полицейски
автомобил.
Свид.М. и Д.
осъществили контакт по телефона със свид. Р. и се отправили към адреса в
гр.Бяла.
При пристигането си на адреса входната врата им била
отворена от свид.Р. и свид. М. забелязал, че същата е видимо изплашена и
разстроена. Свид. Р. обяснила, че С. е на последният
етаж и я е страх от него. Обяснила, къде точно се намира, както и колко и кои
лица са също в апартамента.
Свид. М. и Д.
заявили на свид. Р. да не се качва с тях, за да не дразни подс.С.
и да остане долу пред сградата, но въпреки това тя се качила заедно с тях.
Свид.М. и Д. и
свид. Р. се качили в жилището на 4 етаж където били посрещнати от подс.С., който бил във видимо нетрезво състояние и силно
лъхал на алкохол. Последният , се държал агресивно като говорел на висок тон и
отправял заплахи.
Полицейските
служители се представили и обяснили по какъв повод са били изпратени на адреса.
Подс.С. им казал,
че това е частен имот и им заявил да го напускат като същевременно се опитал да
избута с ръка свид. М. от жилището.
Свид. М. обяснил на
подсъдимия, че е полицейски служител, както и че няма право да го блъска и му
поискал да представи документ засамоличност.
Подсъдимият заявил че разполага с канадски паспорт, а в автомобила се пред
сградата имал също така и българска лична карта.
Тъй като и тонът и
поведението му до момента били агресивни, с оглед осигуряване на безопасността
си, свид. М. и Д., разпоредили на подс.С. той да се
движи пред тях. Последният не изпълнявал тези указания на служителите на реда,
дърпал се, опитвал се да се върне обратно и докато слизали по стълбите се
наложило да бъде избутван на няколко
пъти.
След като слезли пред сградата подс.
С. извадил от паркираният си отпред автомобил пакет в който държал документите
си, вкл. и личната си карта.
Веднага след това обаче подсъдимият отново станал
агресивен като започнал да отправя обидни реплики към служителите на МВР, като
ги наричал „олигофрени“ и същевременно ги ругаел и ги псувал използвайки
нецензурни изрази.
Агресивното му поведение и отказът да изпълни
полицейските разпореждания относно установяване на самоличността му, наложило
да бъдат предприети действия по задържането на подсъдимия от страна на свид. М..
Междувременно свид. Д. попълвал данните на свид. Р. от
личната и карта в служебната документация на предния капак на полицейския
автомобил, паркиран в близост до автомобила на подсъдимия.
Свид. М. заставил
подсъдимия да се обърне с гръб към него, поставил му белезници на ръцете, зад
гърба и го подпрял странично на полицейският автомобил. Тъй като подсъдимият
отказал да си разтвори краката за да му се извърши обиск, съобразно правилата
при задържане на лица, се ноложило свид. М. да
употреби сила за това като с краката си изблъскал краката на подсъдимия.
След това отвел подсъдимия до дясна задна врата на
полицейския автомобил и го поставил да седне на задната седалка в дясната и
част.
След поставяне на белезниците С. още по- силно започнал
да буйства и да се държи агресивно като отправял множество закани, обиди ,
заплахи и псувни към двамата полицейски служители и членовете на техните
семейства.
Докато свид. Д. все още попълвал служебните документи
приведен на предния капак на патрулният автомобил, свид. М. отворил предна
дясна врата и се навел във вътрешността на автомобила за да си вземе мобилният
телефон.
В този момент, въпреки че бил с поставени белезници на
ръцете подсъдимият С. се пресегнал с крак между двете предни седалки и нанесъл
силен удар с крак в областта на лицето на свид.М..
Докато нанасял удара с крак и след това подс.С. продължил да буйства и да се държи агресивно като
отправял множество закани, обиди, заплахи и псувни към двамата полицейски
служители.
За да прекрати тази вербална и физическа агресия свид. М.
отнорил задната врата на патрулният автомобил и
нанесъл няколко удара в областта на краката на подсъдимия.
През това време свид. Д. върнал документите на свид. Р.,
обяснил и че ще задържат подсъдимия в 04 РУП и се върнал до служебния
автомобил.
Съобразно правилата за транспортиране на задържани лица
патрулният автомобил бил управляван от свид. М., на задната седалка в дясно седнал
свид. Д., а по средата и бил седнал подсъдимия.
След като потеглили в посока гр.Варна по време на
пътуването подсъдимият С. продължил да обижда и ругае полицейските служители и
многократно си провирал краката между предните седалки и нанасял удари с крака
в областта на главата, шията и гръдния кош на свид. М., въпреки опитите на
свид. Д. да го ограничи.
При пристигането си в гр.Варна свид. М. и Д. предали подс. С. на дежурният служител в управлението и докладвали
на свид.Ив.Г. – дежурен офицер за случилото се.
По време на настаняването на подс.
С. в помещенията за задържане същият продължил да буйства, да крещи и за блъска
по решетките на помещението.
На следващият ден -23.05.2018г. било отпочнато
настоящето наказателно производство срещу подс. С.
като първоначално същото било отпочнато с оглед данни
за деяние по чл.325 ал.2 от НК.
Непосредствено след отпочване
на производството по отношение на подс.С. била
назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза /л.18-21ДП/.
Видно от приетото от съда заключение по същата е,че подс.С.Я.С. не страда от психично разстройство. Няма данни
и за зависимост към алкохол психоактивни вещества. Към момента на извършване на
деянието на 22.05.2018 г. подс.С. е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Подс.С. е
могъл да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава годни
показания за тях. Той е способен да участва в извършените с него
процесуално-следствени действия.
На същата дата била назначена и изготвена и
съдебно-медицинска експертиза по отношение на телесните увреждания причинени от
подс. С. на свид. М./л.24-26ДП/.
Видно от приетото от съда заключение е, че свидетелят М.М.М. в следствие на нанесените удари е получил травматични
отоци и кръвонасядания в областта на тила, контузия
на шията и гръдния кош. Описаните травматични увреждания са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните
време и начин, при удари с юмруци, ритници и други реализирани в областта на
тила и основата на шията. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Отзвучават за период от около
10-15 дни.
Изложената фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства: показанията на разпитаните в с.з. свидетели, вкл. прочетените такива от ДП по реда на чл.281 от НПК, справка за
съдимост, заключения на назначените СПхЕ
и СМЕ,приложените писмени доказателства: Справка с приложени документи от ОД-МВР-Ваарна /л.168-177 от делото/, Справка от РЦ:112,
длъжностна характеристика и месечен график на дежурствата в 04 РУП при
ОД-МВР-Варна и др. като всички те са
непротиворечиви и се допълват взаимно.
Преди да приеме за установена изложената
фактическа обстановка, съдът прецени
събраните гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
На първо място при анализ на гласните доказателства
следва да се посочи, че в хода на съдебното следствие се събраха такива, които
условно бихо могли да бъдат диференцирани в три
основни групи:
В първата група следва да се обособят показанията на
свидетелите въз основа на които се подкрепя обвинението като към тази група
следва да се отнесат показанията на свидетелите М.М.,
Д.Д. и Ив.Г., като характерното за тях е, че всички
те са полицейски служители.
Във втората група свидетелски показания следва да се
отнесат тези на разпитаните в хода на ДП и на съдебно следствие свидетели – Ир.Р., Ст.Н., М.З. и Н.Н. като
характерното за тях е, че същите са в близки отношения с подсъдимия С. – свид. Р.
е живяла с подсъдимия на семейни начала дълго време и към момента са в много
добри приятелски отношения, свид. З. и св.Ст.Н. са нейни дъщеря и зет, а свид. Н.
е дългогодишен приятел на подсъдимия.
Към третата група свидетели следва да се визират тези
разпитани в хода на съдебното следствие по молба на подсъдимия и защитата –
св.В.Н., Я.Я. и Ал.Ц. като характерното и за тях е,
че също са в близки отношения с подсъдимия С.- свид.В.Н. е внук на св.Р., св.Я.
е баща на подсъдимия, а свид. Ц. е също бивш колета и приятел на подсъдимия при
когото е бил отседнал на гости в процесната вечер.
Пред съда свидетелите М. и Д. дават продробни
показания като описват случилото се на инкриминираната дата от подаването на
сигнала от тел.112 да отвеждането на подсъдимия в сградата на 04 РУП в гр.Варна
и задържането му.
Свид. М. и Д. са
категорични, че след пристигането на адреса и легитимираните им подсъдимият
първоначално е отказал да им представи български документ за самоличност, бил е
видимо алкохолно повлиян и се е държал агресивно към полицейските служители
вкл. се е опитвал да избута с ръце свид. М..
Идвамата свидетели сочат, че подсъдимият след като е бил отведен до автомобила си и
е извадил от там пакета съдържащ документи отново е отказал да се предаде
личната си карта като започнал да отправя обидни реплики към служителите на
МВР, като ги наричал „олигофрени“ и същевременно ги ругаел и ги псувал
използвайки нецензурни изрази.
Свид. М. сочи, че
именно агресивното му поведение и отказът да изпълни полицейските разпореждания
относно установяване на самоличността му, наложило да бъдат предприети действия
по задържането на подсъдимия.
От показанията на тези свидетели се установява, че след
поставянето на белезници на подсъдимия и отвеждането му в патрулният автомобил подс.С. още по- силно започнал да буйства и да се държи
агресивно като отправял множество закани, обиди , заплахи и псувни към двамата
полицейски служители и членовете на техните семейства, както и че при опит на
свид. М. да си вземе мобилният телефон от автомобила подсъдимият С. се
пресегнал с крак между двете предни седалки и нанесъл силен удар с крак в
областта на лицето на свид.М..
От показанията на тези свидетели се установява, че след
като потеглили в посока гр.Варна по време на пътуването подсъдимият С.
продължил да обижда и ругае полицейските служители и многократно си провирал
краката между предните седалки и нанасял удари с крака в областта на главата,
шията и гръдния кош на свид. М., въпреки опитите на свид. Д. да го ограничи.
В показанията си свид. Ив.Г. косвено подкрепя показанията
на свид.М. и Д., доколкото той в качеството си на дежурен офицер ги е изпратил
в дома на подс.С. по сигнала от тел.112 и през цялото
време е бил уведомяван от тях за развия на събитията, вкл. и причините и
действията по зедържането на подсъдимия.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид.
М., Д. и Г. като обективно дадени и от лица незаинтересовани пряко от изхода на
процеса.
Показанията на свид. М., Д. и Г. не следва да се
разглеждат изолирано, доколкото същите се подкрепят и от останалите събрани в
хода на съдебното следствие доказателства.
Показанията на свид. М., Д. и Г. се подкрепят и допълват
изцяло от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза. Видно от
заключението по СМЕ е, че следствие на нанесените удари с крак от подсъдимия на свид. М. е била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания в областта на тила,
гръдния кош, контузия на шията
и контузия на гръдния кош, което
е обусловило разстройство на здравето неопасно
за живота.
Показанията на
свид. М. и Д. се подкрепят и допълват изцяло и от приобщените като
доказателство материали по извършената дисциплинарна проверка на действията на
полицейските служители при която не са били констатирани данни за допуснати от
тях нарушения на служебните им задължения при задържането на подс.С..
Показанията на
свид. М. и Д. се подкрепят и от
приложената Справка от РЦ 112 относно повода за сигнала и използваните
изрази от свид. Р.,която заявява, че подсъдимият е консумирал алкохол и е
агресивен физически /“…рита и ме бие….той ме пребива вече… Ама той ме рита и ме
убива….“/.
Показанията на свид. М. и Д. се подкрепят и частично от показанията на свид. Р., св.Ст.Н.
и св.М.З. които макар и по различен начин сочат, че подсъдимият е бил алкохолно
повлиян, и в такива случаи ставал по-раздразнителен и повишавал тон, че е имало
битов скандал и заплахи станали повод за подаването на сигналите до
тел.112 от които се установяват повода
за пристигане на служителите на МВР на адреса и необходимостта от установяване
самоличността на лицето.
Не на последно място показанията на свид. М. и Д. се
подкрепят макар и частично и от обясненията на подсъдимия С..
В обясненията си пред съда подс.С.
не отрича, че на процесната дата е възникнал битов скандал в дома му и е искал
да изгони от там свид. Р., Ст.Н. и З.. Сам сочи, че след пристигането на адреса
на полицейските служители им е заявил, че няма лична карта, както и че се е
опитал да ги изгони от дома си. В обясненията си пред съда подсъдимия сочи, че
многократно е обиждал, ругал и плюел върху полицейските служители, като
оправдава действията си с това, че бил афектиран. Сам подсъдимият сочи „….И ми сложи белезници.
След което аз започнах
да го псувам.
Да, не отричам,
че го псувах,
обиждах го… Изразявах недоволство и наистина псувах самия него…. Аз, нормално е от моето поведение,
защото бях афектиран, си разменях
реплики с полицая….. аз, явно
бях много ядосан, бълвах, приказвах глупости…. Той ме обиждаше
и аз го обиждах….. Пътуването до Варна мина
напрегнато. Шофьорът
се извръщаше няколко пъти, удряше
ме, аз го
плюех и го псувах….. Освен че го плюех, аз не
съм го удрял,
няма как…..“.
Макар и подс.С.
да отрича да е нанасял удари на свид. М. обясненията на същия подкрепят
горевизираните свидетелски показания относно установените факти, че е бил
алкохолно повлиян, държал се е провокативно и агресивно към пристигналите на
адреса полицейски служители, както и че е отказвал да изпълни разпорежданията
на същите.
С оглед изложеното съдът
намира, че следва да кредитира показанията на сивдетелите
свид. М., Д. и Г. като обективно дадени и подкрепени от
останалия събран по делото доказателствен материал.
Извън показанията на тези свидетели съдът прецени и
показанията на останалите две обособени групи свидетели, разпитани в хода на
производството.
В показанията си свид.Р. сама сочи, че е възникнал
скандал с подсъдимия като всички лица към него момент са били употречили алкохол. Сама сочи, че се е изплашила, изпаднала
е в паника и е извикала полиция защото се е чувствала застрашена.Сочи, че
двукратно се е обаждала на тел.112 както и че е заявила, че я ритат и че я
убиват.за последвалите събития, пряко касаещи възведеното обвинение свид. Р.
сочи, че не е пряк свидетел.
Показанията на свид. Н. и З. са идентични и се
припокриват с показанията на свид. Р..
Показанията на свид. Н.Н.
касаят период от време след инкриминираното деяние, като характерното при
същите, е че свид. Н. също сочи, че при разговор с подсъдимия, той му е заявил,
че е псувал полицейските служители.
Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
по искане на подсъдимия и защитата свидетели Я., Ц. и В.Н. също касаят период
предхождащ деянието.
Характерното в показанията на свид. Я. е само
обстоятелството, че същият е виждал само нанесените на сина му т.е. подсъдимия
удари /в повече отколкото визира самият подсъдим/ и отправени към него
множество обиди и заплахи от полицейският служител /отново в повече от
заявените от подсъдимия/, но нито е виждал, нито е чул подсъдимия да удря или
да обижда и ругае полицейските служители / отново в разрез с обясненията на
самият подсъдим/. Съдът намира, че горевизираните несъответствия се дължат
както на напредналата възраст на свид. Я., така и на обстоятелството, че същият
е баща на подсъдимия.
Съдът намира, че следва да кредитира тези показания С
изключение на свид. Я., като обективно дадени, но същевременно следва да се
отбележи, че те по никакъв начин не оборват приетата от съда фактическа
обстановка, т.к. касаят период от време непосредствено преди инкриминираното
деяние или такъв който е последващ.
Предвид изложеното по- горе, съдът прие за безспорно
установено по делото, че подс. С. е причинил на св.М.
сочената от обвинението телесна повреда като мотивът му е бил хулигански.
При установяване на фактическата обстановка по делото и
квалификацията на деянието, съдът извърши анализ соченото от защитата по
същество на делото.
По съществото на делото защитата на подс.С.
сочи, че деянието не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна.
Съдът с оглед изложеното по-горе намери, че деянието за
което е възведено обвинение срещу подсъдимия е доказано по категоричен начин, като
не е необходимо преповтаряне на гореизложените мотиви в тази насока.
Защитата по същество на делото моли съда да не кредитира
показанията на свид. М.М., т.като същият бил допуснал
нарушение на разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му.
Съдът с оглед изложените по-горе мотиви защо следва да
кредитира показанията на свид. М., намира подобно възражение за неоснователно.
По отношение твърдяните от
защитата нарушение на разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му видно от материалите по делото, е че по отношение действията на М.
и Д. е била възложена с нарочна заповед дисциплинарна проверка, като
проверяващите не са констатирали такива.
Защитата счита, че действията на подс.С. като визира, че дори и
да е нанесъл удар на св.М. с крак, то не било по хулигански подбуди, а „….те са изразени с очевидно ясен, личен мотив за
нанасяне на удар на лице,
което е употребило към него неправомерно
физическа сила и помощни средства и същият е бил предмет
на физическа агресия и нанасяне на побой от
полицейски служител…“.
Съдът не споделя подобна позиция доколкото от анализа на
доказателствата по-горе при установяване на фактическата обстановка намира, че
е безсорно доказано че подсъдимият и свид. М. не са
се познавали изобщо и не са имали лични отношения. Поведението на подсъдимия –
алкохолно повлиян, скарване с гостуващите в лица и последвалото им гонене от
жилището му, проявената спрямо тях агресия, станала повод за уведомяването на
тел.112 и изпращането на полицейски екип на место обуславят извода, че
подсъдимият под въздействието на алкохол става раздразнителен и агресивен към
околните.
Отказът на подсъдимия да изпълни на униформени полицейски
служители разпорежданията относно установяване на самоличността му, опитите да
прогони същите от дома си включително и чрез използване на физическа
сила-избутване, отправените множество обиди, ругатни, псувни и закани-вкл. и
към близките на полицейските служители, оказаната съпротива при задържането му и
последвалите множество обиди, плюене и нанасяне на удари докато го
транспортират с патрулният автомобил сочат, че поведението на същия е било
продиктувано единствено по хулигански подбуди, а именно да демонстрира
незачитане на установения обществен ред.
По същество на делото защитата, алтернативно прави искане да бъде приложен
института на „реторсията“ т.к. причинението
телесни повреди на св.М. и на подс.С. били еднакви по
вид.С оглед възведеното обвинение за деяние по чл. 131 ал.2 от НК съдът намира,
че подобно искане е недопустимо и неприложимо, поради което и не следва да бъде
обсъждано.
По съществото на делото защитата на подс.
С. моли и за оправдателен
диспозитив като съдът да приеме, че подсъдимият е действал при самозащита и
условията на неизбежна отбрана.
Съдът намира, че в случая подсъдимият не е бил изправен
пред подобна хипотеза, доколкото полицейските служители не са извършвали
действия с които да застрашат по някакъв начин живота, здравето или дома му, а
са действали единствено в изпълнение на служебните си задължения. Касае се за
униформени лица, които са се легитимирали и неизпълнение на техните
разпореждания и действията на същите по осъществяване на задържането не могат
да повокират действия на подсъдимия които да бъдат
квалифицирани като такива при условията на
неизбежна отбрана.
С
оглед на така установеното съдът прие, че
подсъдимия С. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл.131, ал.2,
пр.4 т.3, вр.ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 22.05.2018 г. в гр. Бяла, обл. Варна по
хулигански подбуди е причинил лека телесна
повреда на полицейски орган – на М.М.М. старши полицай в група „Охрана на обществения
ред“ в ПУ Бяла, към 04 РУ ОД – МВР Варна при и по
повод изпълнение на службата му,
изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания в областта на тила, гръдния
кош, контузия на шията и контузия
на гръдния кош, което е обусловило
разстройство на здравето неопасно за живота.
Квалификацията на деянието по т.З на чл.131 ал.2 от НК се
обуславя от факта, че пострадалият М.М.М. е униформен
полицейски служител, който към момента на деянието на 22.05.2018г. е изпълнявал
служебните си задължения към група „Охрана на обществения ред" в ПУ-Бяла и
е получил травматични отоци и кръвонасядания в
областта на тила, гръдния кош, определени като разстройство на здравето
неопасно за живота .
Квалификацията на деянието по т.12 на чл.131 ал.1 от НК
се обуславя от факта, че с нанасянето на ударите върху пострадалия М.,
подсъдимият С.Я.С. е действал по хулигански подбуди,като е нарушил установения
правов ред и проявил явно неуважение към обществото.
От
обективна страна с деянието са засегнати
обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност на хората. Изпълнителното
деяние се изразява в действия на подс.С., насочени към нанасяне
на телесни увреждания на св.М. полицай
- охрана на обществения ред в ПУ-Бяла към ОД на МВР - Варна при изпълнение на службата и функциите
на полицейски орган.
Субект на престъплението :
пълнолетно вменяемо физическо лице.
От
субективна страна деянието е извършено от подс. С. при
условията на пряк умисъл - подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, могъл е да предвиди настъпването
на общественоопасните последици и е искал и целял тяхното настъпване.
Причини
за извършване – лекомислие,
недооценяване на определени житейски ситуации.
При
определяне на наказанието на подсъдимия,
на основание чл.54 от НК, съдът прецени
степента на обществена опасност на конкретното деяние под средния размер, предвид липсата на обстоятелства които да го
отличават от останалите подобни деяния.
Съдът констатира наличието на смегчаващи
отговорността обстоятелства предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът също не
констатира.
Изложените обстоятелства мотивираха съда
да определи наказание в
предвидения минимален размер, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на дееца не
е необходимо той да бъде изолиран от обществото и с определяне на изпитателен
срок ще се постигнат по - ефективно целите на генералната и специалната
превенция. С оглед изложеното, съдът намери , че следва да отложи изтърпяването
на наказанието с изпитателен срок в минимален размер, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
изпълнени целите на генералната и специална превенция.
Съдът
възложи направените деловодни разноски на подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл.189,
ал.3 от НПК.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :