Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                            

                                                                 №.......

                        

                                                 гр.ЛОВЕЧ, 14.09.2022 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията  търговско  дело № 60 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по реда на чл.250 от ГПК.

 

Постъпила е молба вх.№ 260978/05.07.2022 година от Г.К.У., чрез адвокат Н.Д. и адвокат Сияна Христова, с искане за допълване на решение № 260012/30.06.2022 година.

Ищецът счита, че съдът не се е произнесъл по искането му, формулирано от него с допълнителна искова молба с вх.№ 260580/08.04.2022 година, с която е направил изменение на претенциите си по реда на чл.214, ал.,предл.3-то от ГПК.

Моли, да бъде постановено решение, с което решението да бъде допълнено, като бъдат присъдени и:

- законна лихва върху изплатената извънсъдебно сума от 80 000 лева, част от главницата за неимуществени вреди, съгласно чл.429 от КЗ от датата на деликта- 01.11.2019 г. до датата на нейното изплащане-28.06.2021 година, както и законна лихва върху горепосочената сума (главница и законна лихва по чл.429 от КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от 30.01.2020 година (15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция) до датата на нейното изплащане- 28.06.2021 година и

- законна лихва върху изплатената сума от 9079 лева, част от главницата за имуществени вреди, съгласно чл.429 от КЗ от датата на деликта- 01.11.2019 г. до датата на нейното изплащане-01.11.2019 година, както и законна лихва върху горепосочената сума (главница и законна лихва по чл.429 от КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от 30.01.2020 година (15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция) до датата на нейното изплащане- 08.02.2022 година

В срока по чл.250,ал.2 ГПК не постъпил отговор от ответника

Съдът, като взе предвид подадената от ищеца молба и като прецени, че не е необходимо призоваване на страните в открито заседание за изясняване на неразрешената част от спора, намира, за установено следното:

С решение № № 260012/30.06.2022 година, постановено по делото, съдът е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявения от Г.К.У., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му –адвокат Н. Н. Д., служебен адрес: ***, полуетаж, офис 4, против AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, представлявано от Ч.М.Я.-Б., ЕИК *******, ул*******, в качеството му на кореспондент, иск по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-  болки и страдания, претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 01.11.2019 г. ,около 11,20 часа, на път III - 3505 ( Априлци-Ловеч) при км. 6+700 на кръстовището за с. Българене, Ловешка област, по вина на водач на л.а. БМВ X 5, с рег. № *******, със сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, иск за заплащане на законна лихва за забава по чл.429 от КЗ върху главницата от 20 000 лева от 01.11.2019 г. и до окончателното ѝ изплащане и иск за заплащане на законна лихва по чл.497, ал.1,т.1 от КЗ върху горната сума (главница и лихва по чл.429 КЗ), считано от 30.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Осъдил е AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплати на Г.К.У., ЕГН **********,  сумата 430.00 (четиристотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- стойността на ортеза за гръбначен стълб и МРИ на лумбални прешлени, съгласно фактури № 8910/07.11.2019 г. и № 535/16.12.2019 г., претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на 01.11.2019 г., около 11,20 часа, на път III - 3505 (Априлци-Ловеч) при км. 6+700 на кръстовището за с. Българене, Ловешка област, по вина на водач на л.а. БМВ X 5, с рег. № *******, със сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2020 г. и до окончателното ѝ изплащане, като иска за лихва по чл.497, ал.1,т.1 от КЗ върху главницата и лихвата по чл.429 КЗ, считано от 30.01.2020 г. и до окончателното изплащане- отхвърлил, като неоснователен и недоказан.

Съдът е присъдил на страните разноските, на основание чл.78 ГПК, с оглед изхода на делото.

Според чл.250,ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане.Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила.

Предпоставките за допустимост на молбата са: 1.ако решението е непълно; 2.молбата да е подадена от легитимирано лица и 3.да е спазен едномесечния срок.

В случая молбата е подадена от страна в производството и срокът е спазен, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В първоначалната искова молба ищецът Г.К.У. е поискал съдът да се произнесе по предявените срещу ответника обективно съединените искове, като да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие причиняването на телесни увреждания при въпросното ПТП от 01.11.2019 г., ведно със законната лихва по чл.429 КЗ, считано от датата на ПТП- 01.11.2019 г. и до окончателното изплащане, законна лихва върху посочената сума, считано от 15 дни след уведомяването с извънсъдебната претенция, съгласно чл.497, ал.1 ГПК, а именно- 30.01.2020 г. до окончателното изплащане; имуществени вреди в размер на 9509.00 лева, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва по чл.429 КЗ върху тази сума, считано от 22.01.2020 г.до окончателното изплащане, законна лихва върху посочената сума, считано от 15 дни след уведомяването с извънсъдебната претенция, съгласно чл.497, ал.1 ГПК, а именно- 30.01.2020 г. и до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

С Определение № 260359/20.08.2021година делото е спряно, на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК и след влизане в сила на присъдата по НОХ дело № 213 по описа за 2021 година на Ловешкия окръжен съд е възобновено с Определение № 260107/23.03.2022 година.

На 08.04.2022 година е постъпила молба от Г.К.У., чрез адвокат Н.Д., с която  направено изменение на предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, поради това, че в хода на производството ответникът е изплати на ищеца сумата от 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 9079 лева обезщетение за имуществени вреди.

С Определение от 04.05.2022 година, постановено в открито съдебно заседание, съдът е уважил искането на ищеца за изменение на исковете по реда на чл.214 ГПК, като предявеният иск за неимуществени вреди се счита предявен за сумата 20 000 лева, ведно със законна лихва за забава по чл.429 КЗ от 01.11.2019 г. и до окончателното изплащане, както и законна лихва върху горната сума (главница и лихва по чл.429 КЗ), съгласно чл.497, ал.,т.1 КЗ, считано от 30.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; а искът за имуществени вреди – за сумата 430 лева, ведно със законна лихва за забава по чл.429 КЗ от 22.01.2020 г. и до окончателното изплащане, както и законна лихва върху горната сума (главница и лихва по чл.429 КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 КЗ, считано от 30.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. По тези претенции съдът се е произнесъл с решението си.

С молбата по чл.214 от ГПК ищецът е поискал съдът да му присъди и законна лихва върху изплатената извънсъдебно сума от 80 000 лева, част от главницата за неимуществени вреди, съгласно чл.429 от КЗ от датата на деликта- 01.11.2019 г. до датата на нейното изплащане-28.06.2021 година, както и законна лихва върху горепосочената сума (главница и законна лихва по чл.429 от КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от 30.01.2020 година (15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция) до датата на нейното изплащане- 28.06.2021 година, както и законна лихва върху изплатената сума от 9079 лева, част от главницата за имуществени вреди, съгласно чл.429 от КЗ от датата на деликта- 01.11.2019 г. до датата на нейното изплащане-01.11.2019 година, както и законна лихва върху горепосочената сума (главница и законна лихва по чл.429 от КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от 30.01.2020 година (15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция) до датата на нейното изплащане- 08.02.2022 година.

Видно е, че съдът не се е произнесъл по целия според предмет, с който е сезиран, тъй като липсва формирана воля относно съединените акцесорни искове за лихви върху главниците за неимуществени и имуществени вреди, които главници частично са платени доброволно от ответника в хода на съдебния процес.

 Съгласно чл.386, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ. В чл.346 КЗ е дефинирано, че застрахователната сума представлява договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.

В специалните норми на чл.429 КЗ, приложими по отношение на  договорите за застраховка на гражданската отговорност е уредено, че застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на основание чл.429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. В ал.2, т.2 на чл.429 КЗ е предвидено, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал.3. Това налага извод, че отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. Изрично в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ е разписано, че в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.Следователно застрахователят не дължи лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие.

При задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е регламентирано, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В ч.494 КЗ са посочени изключенията от покритието и в т.10 изрично са записани лихвите и съдебните разноски освен в случаите по чл.429,ал.2 и 5 при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно застрахователят не покрива лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяването му.

В постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК се приема изрично, че: „В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ ( в сила от 01.01.2016 г.) се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.“

Съобразявайки тази утвърдена съдебна практика, съдът приема, че претенцията за заплащане на законна лихва за забавеното плащане на главницата от 80 000 лева за неимуществени вреди е основателна за периода от датата на уведомяване на застрахователя- 08.01.2020 г. и до датата на изплащане- 28.06.2021 г. Неоснователна е и следва да се отхвърли за периода от датата на деликта- 01.11.2019 г. до 08.01.2020 г. Като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорния иск за законна лихва върху горепосочената сума (главница и законна лихва по чл.429 от КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от 30.01.2020 година (15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция) до датата на нейното изплащане- 28.06.2021 година, тъй като законът не допуска начисляване на лихви върху лихви.

По отношение иска за присъждане на законни лихви върху сумата от 9079 лева, представляваща имуществени вреди, изложените по-горе мотиви са относими и спрямо тази акцесорна претенция, поради което съгласно чл.429 от КЗ застрахователят дължи лихви за забавено плащане, считано от датата на уведомяване. Видно е от доказателствата по делото- обратна разписка от 27.01.2020 година (стр.57 от делото), че в нея се съдържа датата, на която ответникът е уведомен за размера на тези вреди, поради което и с оглед посочената в исковата молба дата- 30.01.2020 г. ответникът дължи законна лихва за забавеното плащане върху сумата от 9079 лева за времето от 30.01.2020 г. до датата на плащане- 08.02.2022 година, а за периода от датата на деликта- 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г. искът следва да се отхвърли.Като неоснователен  и недоказан следва да се отхвърли и иска за законна лихва върху горепосочената сума (главница и законна лихва по чл.429 от КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от 30.01.2020 година (15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция) до датата на нейното изплащане- 08.02.2022 година.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че допуснатата непълнота на решение № 260012/30.06.2022 година следва да се отстрани по реда на чл.250 ГПК в посочения смисъл.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И  :

 

ДОПЪЛВА, на основание чл.250 ГПК, РЕШЕНИЕ № 260012/30.06.2022 година, постановено по т.дело № 60 по описа за 2020 година на Ловешкия окръжен съд,  както следва:

ОСЪЖДА AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, представлявано от Ч.М.Я.-Б., ЕИК *******, ул*******, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, да заплати на Г.К.У., ЕГН **********,***, законна лихва за забавеното плащане на главницата от 80 000.00 лева за неимуществени вреди за периода от 08.01.2020 г. и до датата на изплащането ѝ- 28.06.2021 г., като иска за законна лихва за периода от датата на деликта- 01.11.2019 г. до 08.01.2020 г., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения Г.К.У., ЕГН ********** срещу AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, ЕИК ******* иск за законна лихва върху горепосочената сума (главница и законна лихва по чл.429 от КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от 30.01.2020 година (15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция) до датата на нейното изплащане- 28.06.2021 година.

ОСЪЖДА AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, представлявано от Ч.М.Я.-Б., ЕИК *******, ул*******, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, да заплати на Г.К.У., ЕГН **********,***, законна лихва за забавеното плащане на главницата от 9079.00 лева, представляваща имуществени вреди за периода от 30.01.2020 г. до датата на плащане- 08.02.2022 година, като иска за законна лихва за периода от датата на деликта- 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г., като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения Г.К.У., ЕГН ********** срещу AXA BELGIUM S.A.Place du Trone 1, BE- 1000, Bruxelles, Belgiumq чрез “АВУС БЪЛГАРИЯ- регулиране на щети” ЕООД, ЕИК ******* иск за законна лихва върху горепосочената сума (главница и законна лихва по чл.429 от КЗ), съгласно чл.497, ал.1,т.1 от КЗ, считано от 30.01.2020 година (15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция) до датата на нейното изплащане- 08.02.2022 година.

Настоящото допълнително решение може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: