РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Бургас, 19.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120205267 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод
жалба на „П.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Д.К.Дж., подадена против електронен фиш серия Г №
0028709 на ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ
(Кодекс на застраховането), вр. чл.638, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 вр. чл.461,
т.1 КЗ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
«имуществена санкция», в размер на 2 000.00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват
доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на
налагането на санкцията с електронен фиш. Отправя се молба за присъждане
на направените по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение.
За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание
пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което преписката е
изпратена на съда е отправена молба за оставяне процесната жалба без
последствия, като е направено a priori възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с
оглед наличието на доказателство, че процесния ел.фиш е получен на
16.11.2021 г. (л.27 откъм гърба), настоящият състав приема, че същата е
подадена на 23.11.2021 г., т.е. в законоустановения четиринадесетдневен срок
1
против акт, подлежащ на обжалване пред Районен съд - Бургас.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2021 г. в 12:27 часа в гр.Бургас и по улица „У.Гладстон“ в
посока към булевард „Сан Стефанов“, било заснето да се движи МПС – лек
автомобил марка «Honda» модел „CRV” с регистрационен *** НС.
Заснемането било извършено с АТС САИРН m*SpeeDet2D.
На 28.02.2021 г. в сайта на „Гаранционен фонд“ била извършена
проверка (л.28 от делото), при което било установено, че към 22.01.2021 г. за
процесния автомобил нямало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Неясно кога и как било установено, че собственик на
процесния специален автомобил е дружеството-жалбоподател (л.28 от делото
откъм гърба). След това бил издаден процесния ел.фиш.
При така установените факти съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Установено е по делото, че АТС, с която е заснет процесния
автомобил е автоматична система за измерване (контрол) на скоростта на
движение на МПС и това е ноторен факт, т.е. който не се нуждае от
доказване.
От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в
Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно
сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към 22.01.2021
г. В този смисъл, към тази дата е било налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението
си да сключи задължителната застраховка „ГО“. Без значение за
съставомерността е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като
към дата 22.01.2021 г. безспорно е видно, че това задължение не е било
изпълнено.
В случая обаче съдът намира, че от данните по делото е видно, че
нарушението не е установено и заснето с АТСС, за да може да бъде
приложена разпоредбата на чл.638, ал.4 КЗ. Напротив, същото е установено
впоследствие и неясно кога, чрез справка в Гаранционния фонд относно
обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка „ГО“ за
процесния автомобил. С други думи тези обстоятелства (липсата на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“) не се установяват към
момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за
измерване единствено за контрол на скорост на движение. В настоящия
случай, АНО е следвало да приложи общите правила на административно-
наказателното преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП, като в
административно-наказателното производство като веществено
доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по
аргумент на чл. 189, ал. 15 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба
„изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
2
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило в разрез с
установените материално правни и процесуални правила.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.58д, т.4
ЗАНН, 22. наказателен състав на Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г
№ 0028709, издаден от ОДМВР-Бургас;
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на „П.“ АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д.К.Дж.
сумата от 400.00 лева, представляваща направени по делото разноски
– заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Г.Ст.
3