РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Велико Търново , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500387 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Делото е образувано по жалба, подадена от Н.Н. И. – Т. лично и като майка и законна
представителка на малолетното си деца ИВ. АЛ. Т. и АЛ. АЛ. Т. против действия на
съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20207260400075 по описа на ЧСИ Димитър
Бойчев, рег. № 726 в КЧСИ – възбрана и опис на недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 11 на четвърти етаж с идентификатор 10447.503.153.5.23, намиращ се в
сграда с идентификатор 10447.503.153.5, построена в недвижим поземлен имот с
идентификатор 10447.503.153. Твърди, че действията са незаконосъобразно, тъй като
посочения недвижим жилищен имот, съгласно решение № 746 от 02.11.2020 г. по гр.д. №
2333/2020г. на РС-Велико Търново, е предоставен за ползване на нея и децата, след като
бракът й с длъжника АЛ. ИВ. Т. е бил прекратен чрез развод. Принудителното изпълнение
върху правото на ползване било несеквестируемо; никога не била уведомявана за
образуваното принудително изпълнение; учредената върху имота ипотека била в нарушение
на чл. 26 от СК. С огед на това моли съда да постанови решение, с което да бъдат отменени
извършените до момента изпълнителни действия. Претендира разноски по делото.
Изпълнена е процедурата по чл. 436 ГПК и е постъпило възражение от взискателя
„СИС КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, гр. София, представлявано от изпълнителни директор
Пламен Йончев чрез юрисконсулт Павел Димитров. Изложени са възражения за
1
неоснователност на жалбата. Твърди, че имотът, върху който е насочено принудителното
изпълнение е собственост на длъжника,включително и към в момента на налагане на
възбраната. Освен това върху този имот има учредена договорна ипотека и към датата на
сключването му, не са допуснати нарушения на чл. 26 от СК.
Длъжникът АЛ. ИВ. Т. не е взел становище по жалбата.
Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 20207260400075 г. по описа на ЧСИ
Димитър Бойчев, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Счита, че частната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Взема становище по всяко едно от
възраженията, като ги намира за неоснователни.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея
възраженията на жалбоподателя, становището на взискателя, писмените обяснения на ЧСИ
и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 20207260400075 по описа на
ЧСИ № 726 – Димитър Бойчев, намира за установено следното:
Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на частната жалба
съдът намира следното:
Доколкото чрез разглежданата частна жалба е подадена от лице, което твърди че към
момента на налагане на възбраната е във владение на имота, то на основание чл. 435, ал. 4
ГПК същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна и против действие на
съдебния изпълнител подлежащо на съдебен контрол. Същата е подадена в срок. Жалбата
като редовна и допустима следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното дело № 20207260400075 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев рег. №
726 на КЧСИ е образувано по молба на взискател „СИС КРЕДИТ“ АД с молба вх. № 03948
от 16.12.2020 година против длъжниците КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „СДРУЖЕНИЕ-94“, ЕИК *********, представлявана от
АЛ. ИВ. Т. и лично АЛ. ИВ. Т., въз основа на представен изпълнителен лист № 1001 от
27.11.2020 година, издаден по ч.гр.д. № 2858/2020 година на РС – Велико Търново, издаден
по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК. Като принудителното изпълнение е насочено върху
недвижимия имот, описан в подадената жалба, който е предмет на договорна ипотека,
учредена чрез нотариален акт № 89, том III, рег. № 6273, дело № 417 от 2019 година на
нотариус Петко Кънчевски. Чрез тази ипотека е обезпечено именно вземането на
кредитора/взискателя/ по изпълнителния лист, което произтича от Договор за заем №
3826/25.10.2019 година. Не е спорно обстоятелството, че процесният недвижим имот –
жилище, апартамент е лична собственост на АЛ. ИВ. Т., който е бил семейно жилище и
което семейно жилище, съгласно решение за прекратяване на брака поради развод, е
предоставено за ползване на жалбоподателката и малолетните деца на бившите съпрузи, до
2
навършване на тяхното.
Като способ за принудително изпълнение взискателя е посочил публична продан на
този недвижим имот, позовавайки се на учредената в негова полза ипотека, която е първа по
ред. Съдебния изпълнител е поискал от съдия по вписванията при РС – Велико Търново да
впише възбрана върху този имот, което е сторено на 08.01.2021 година. Насрочен е опис на
имота за 29.01.2021 година, което е съобщено на длъжниците чрез изпратената покана за
доброволно изпълнение, получена на 09.01.2021 година.На 11.01.2021 година
жалбоподателката е подала молба до ЧСИ с искане за отмяна на описа, тъй като на нея е
предоставено ползването на този имот. По силата на решение по гр.д. № 2333/2020 година
по описа на РС-Велико Търново., като е представено и самото решение.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Чрез разглежданата жалба се атакува насочването на принудителното изпълнение
против недвижим имот, който към момента на възбраната е бил във владение на
жалбоподателите. Наведените в жалбата обстоятелства и възражения не могат да се
противопоставят и да изключат процесуалната законосъобразност на насоченото върху
имота принудително изпълнение – възбраната като способ за обезпечаването му е
противопоставима на жалбоподателите, независимо от обстоятелството, че в деня на
налагането те се намират във владение, респективно държат имота на правно основание.
Към монета на налагане на възбраната, а и към настоящият момент процесния недвижим
имот е собственост на длъжника А.Т. и това право не се оспорва от жалбоподателите.
Процесният имот е и предмет на ипотека, обезпечаваща вземането на взискателя по договор
за кредит. Направените възражения от жалбоподателката са непротивопоставими от една
страна, а от друга възраженията за неспазване на чл. 26 от СК при учредяване на ипотеката
не могат да се правят в изпълнителното производство и следва да бъдат релевирани пред
съд по исков ред.
Съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗЗД кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има
право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято
собственост и да се намира той. Както приобретателят, така и държателят на такъв имот е
длъжен да търпи упражняването на преобразуващото субективно право на предпочтително
удовлетворяване на кредитора от стойността на имота, съответно по размер на обезпеченото
с нея вземане. Освен това процесният имот, както бе отбелязано по-горе е собственост на
длъжника. Предмет на настоящото производство е единствено и само законосъобразността
на извършеното принудително действие. Ето защо съдът приема за законосъобразни
извършените от съдебния изпълнител действие по принудително изпълнение – образуването
на изпълнителното дело и насочване принудителното изпълнение срещу описания в жалбата
недвижим имот чрез налагане на възбрана върху него и извършване на опис. Жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна на основание чл. 435, ал. 4 изр. второ от ГПК.
3
Предвид изложените съображения, съдът намира жалбата на Н.Н. И. – Т. лично и
като майка и законна представителка на малолетното си деца ИВ. АЛ. Т. и АЛ. АЛ. Т.
против действията на съдебния изпълнител за неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.Н. И. – Т. лично и като майка и законна
представителка на малолетното си деца ИВ. АЛ. Т. и АЛ. АЛ. Т., против действията на
съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20207260400075 по описа на ЧСИ Димитър
Бойчев, рег. № 726 в КЧСИ – насочване на принудителното изпълнение по отношение на
недвижими имоти с идентификатор 10447.503.153.5.23, находящи се в град Велико Търново,
ул. .., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4