Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 08.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1122/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 465547/07.08.2018 г. по гр. д. №
50461/2017 г. по описа на СРС, 63 с - в е признато
за установено, че П.Д.Г., с ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, с
ЕИК ********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
сумата от 1 872, 03 лв. - представляваща цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Триадица,
ж. к. „********за периода м. 12.2012 г. - м. 04.2016 г., ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.02.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11226/2017 г. по описа на CPC, II ГО, 63 с - в.
С решението е отхвърлен иска за главница за
разликата над уважения размер от 1 872, 03 лв. до пълния предявен размер от 1 895
лв., както и изцяло е отхвърлен иска за лихва за забава в размер на 385, 44 лв. върху дължимата главница
за периода от 31.01.2013 г. до 14.02.2017 г. Ответникът е осъден за разноски в
исковото и заповедното производства.
Недоволен от
решението е останал ищеца „Т. С.“ ЕАД, който го обжалва само в отхвърлителната част, по отношение
отхвърляне на претенциите за лихви за забава, с доводи за неправилност,
необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Ищецът се позовава
на чл. 32, ал. 1 от ОУ на дружеството, в които е определен реда и срока, по
който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Излагат се единствено съображения,
че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът
е изпаднал в забава и дължи лихви върху непогасените вземания за топлоенергия.
Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част относно лихвите и
да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски, прави евентуално възражение
за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна П.Д.Г., починал в производството пред СГС на 21.08.2019 г. и
заместен от наследника си по закон М.П.Г., чрез особения си представител,
оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се остави без уважение, като се
потвърди решението в оспорената част.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД,
редовно призовано, не взема становище по жалбите.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено в оспорените части.
Решението се оспорва само в
отхвърлителната част, в която не е уважена претенцията за установяване на
задължения за заплащане на лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В частите, в които са
уважени исковете за установяване на суми за доставена топлоенергия и в която
главният иск за ТЕ е отхвърлен до пълния предявен размер, решението не се оспорва от страните и е влязло в сила.
Доколкото
главната претенция е обуславяща по отношение на акцесорните искове за лихви следва
да се посочи само за пълнота, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия -
чл.
153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е предвидил като
условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки
че е уредена възможност потребителите да искат специални условия като внесат в
топлопреносното предприятие писмено заявление. Тъй като ответникът не е възразил
срещу прилаганите от ищеца ОУ следва, че главните страни са обвързани от
договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в
процесния период.
Предмет на производството са вземания за ТЕ за периода
м. 12.2012 г. – м. 04.2016 г., като се претендира установяване на лихви за
забава за периода 31.03.2013 г. 14.02.2017 г.
Съдът намира, че за сумите за ТЕ претендирани
до м. 02.2014 г. приложение ще намерят правилата за изпадане в забава на потребителя
съгласно ОУ на дружеството от 2008 г. Според тях,
купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.
Относно изискуемостта на сумите за топлинна енергия, консумирана
след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., по отношение на които настоящият
състав споделя изводите на СРС, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30 - дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33,
ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че
отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на
месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на
плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване
на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на
интернет страницата на ищеца.
В
заключение от изложеното следва, че за сумите за ТЕ консумирана за периода от
м. 12.2013 г. до м. 02.2014 г. ответникът ще изпадне в забава и без покана –
съгласно ОУ от 2008 г. Поради това, за разлика от СРС настоящият състав приема,
че върху тези суми се дължи лихва за забава.
Единствено
за сумите за използване ТЕ дължими за периода от м. 03.2014 г. до м. 04.2016 г.
се отнася приетото от СРС, че ищецът не е ангажирал доказателства относно
датата на публикуване на задълженията в сайта на дружеството и не е установил
изпадането на ответника в забава.
Доколкото
обаче лихвата за забава върху дължимите суми за топлоенергия за периода м.
12.2013 г. - м. 02.2014 г., определена на база ССчЕ и по реда на чл. 162 ГПК, е
в по - висок размер от претендираната от ищеца общ размер на лихвата,
претенцията за установяване на задължения в размер на 385, 44 лв. следва да се
приеме за изцяло основателна по размер.
Тъй като изводите на
въззивният състав частично не съвпадат с тези на СРС, решението в оспорената
част, в която е отхвърлена претенцията за установяване на задължения за лихви за
забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главните задължения, следва
да се отмени и исковете да се уважат.
При
този изход от спора в полза на ищеца следва да се присъдят изцяло разноските за исковото и заповедното
производства пред СРС, както следва : за заповедното още 20, 13 лв., а за
исковото още 32, 74 лв. Доколкото други разноски не са присъждани в решението,
такива не могат да се присъдят и от въззивният съд.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски има ищеца. В
негова полза съдът присъжда 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за СГС, 150
лв. за особен представител пред СГС и 25 лв. държавна такса - 225 лв., на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 465547/07.08.2018 г. по гр. д. № 50461/2017
г. по описа на СРС, 63 с – в, в частта, в която са отхвърлени исковете за признаване за установено, че първоначалният
ответник П.Д.Г., с ЕГН ********** - починал
на 21.08.2019 г. и заместен от наследника си по закон М.П.Г., ЕГН **********,
дължи на „Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, лихва за забава в размер на 385, 44 лв. за периода от
31.01.2013 г. до 14.02.2017 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 11226/2017 г. по описа на CPC, II ГО, 63 с - в и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.Г., ЕГН **********,
конституирана като правоприемник на първоначалния ответник П.Д.Г., с ЕГН **********
- починал на 21.08.2019 г., дължи на „Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и лихва за забава в размер на 385, 44
лв. за периода от 31.01.2013 г. до 14.02.2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11226/2017 г. по описа на CPC, II ГО.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********, с адрес на особения
си представител : гр. София, ул. „********, чрез адв. Б., (конституирана като
правоприемник на първоначалния ответник П.Д.Г., с ЕГН ********** - починал на
21.08.2019 г.) да заплати на „Т.С."
ЕАД, с ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК,
разноски както следва : за СРС - за заповедното производство още 20, 13 лв., за
исковото производство - още 32, 74 лв., а за СГС общо разноски от 225 лв. - за
държавна такса, особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частите, в
които са уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ за установяване на суми за доставена топлоенергия, като главният иск
за ТЕ е отхвърлен до пълния предявен размер, като неоспорено от страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.