Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
01. 09. 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, тринадесети състав, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. №
3970 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
В
районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от ***ЕИК / БУЛСТАТ ***, против ***., с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 472, 03 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д №
1014 / 2019 г. и е издадена е Заповед
за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от
връчването на заповедта писмено възражение.
Ищецът е предявил иск за
съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника,
че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника. Ответникът
по делото признава иска в писмено
становище и моли задължението да бъде разсрочено.
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Безспорно
е, че съдът е разпоредил ***с ЕГН
**********,***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
424,94лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена ***за
периода от ***. до ***.; 47,09лв. – лихва върху главницата за периода от ***.
до ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – ***. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 50лв. – ***възнаграждение.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена ***за имот в
гр.Плевен, ул. ***. *** за периода от ***. до ***.
Има
извършени от ответника плащания след счетоводната експертиза.
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в
конкрекния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът с писмена молба е направил
изявление, че признава иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск
за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер.
Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.
Съдът,
като съобрази задължителната
тълкувателна практика на ВКС и основателността на предявената искова претенция в посочения размер, счита, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство, съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
Водим
от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,
ал.1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК, по
отношение на ***с ЕГН **********,***. ***, че ДЪЛЖИ ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми: 163, 78 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена, но незаплатена ***за периода от ***. до ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението ***г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направени деловодни разноски: 25 лв. – внесена държавна
такса и 50 лв. – ***възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б.Т.В.,
ЕГН **********,***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените
разноски в исковото производството в размер на 150
лв. за ***възнаграждение и 150 лв. за възнаграждение на ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Плевен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :