Определение по дело №2038/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ -139                                                   14.01.2020 г.                                          град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                втори въззивен граждански състав

На:      четиринадесети януари                                               две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                    ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа въззивно гражданско дело номер 2038  по описа за 2019 година.

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на К.И.А. с постоянен и настоящ адрес ***, ляв, подадена чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.М.М., адрес ***, против решение № 2777/30.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 1333/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът К.И.А. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас, ЕИК *********, сумата от 4711.42 лв. – стойност на потребени през периода 28.06.2016 г. – 02.02.2018 г. ВиК услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода за обект – ляв апартамент в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.7, вх.3, ет.3 (аб.№ 806930), съгласно фактури, издадени от дружеството-ищец през периода 25.08.2016 г. – 26.02.2018 г. и сумата от 221.08 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 26.09.2016 г. – 10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземяния съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3971/31.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 7318/2018 г. по описа на РС-Бургас. С решението К.И.А. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас сумата от 757.85 лв. – разноски в производството по чл.422 ГПК и 148.65 лв. – разноски в заповедното производство.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, като съдът не е разгледал в цялост събраните доказателства, не е обсъдил и не е взел предвид изложените от ответната страна аргументи. Счита се за неправилен извода на съда, че ответницата е клиент на ищцовото дружество, което не съответства на действителното положение, тъй като има разлика в административния адрес на апартамента по искова молба и представените от ищеца документи, поради което не може да се направи безпротиворечив извод за идентичност на имота. Сочи се, че представените от ищеца документи, с които се стреми да докаже собствеността на А., не съответстват на изискуемата форма по чл.183 ГПК, същите не са заверени за верността им с оригинала и по тази причина районният съд не е следвало да ги взема предвид при постановяване на решението. Счита се за неправилен и извода на съда относно консумираното количество вода от 1746.26 куб.м., тъй като такава консумация от битов клиент буди основателно съмнение, още повече, че по делото не се е твърдяло разхода да е за повече от един потребител. Според въззивницата, установеното от св.Михова обстоятелство, че при отчитането жилището е било необитаемо и водомерите са били нередовни (единият без пломба, а другият откъртен) означава, че приетите от БРС потребени количества вода, върху които е изчислена дължимата сума, са недостоверни и недоказани по безспорен начин, като в този случай би следвало да се приложи чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Сочи се също, че ищецът е следвало да приложи нормите на чл.24, ал.4 от ОУ, но вместо това той дълго време е бездействал. Поддържат се и изложените в отговора на исковата молба аргументи, които се моли да бъдат взети предвид при разглеждане на въззивната жалба.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Алтернативно, моли съда решението да бъде отменено в частта, с която са начислени суми за потребени ВиК услуги над изчислените по реда на ОУ и по Наредба № 4/14.09.2004 г., а именно за водомера за студена вода № 847/80 – количеството вода да бъде изчислено съгласно чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г., вр. чл.24, ал.4 и чл.49 от ОУ, които съгласно приетата СТЕ са в размер на 658.80 куб.м., а за водомера за топла вода № 847/81 – да се прижи чл.26, ал.2, вр. чл.25, ал.8 от ОУ, т.е. по 6 куб.м. на месец, или за 18 месеца в размер на 108 куб.м.

Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на възнаграждение на особения представител на въззивницата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, подаден чрез гл.ю.к.Златева, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, моли се за нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че въззивницата К.И.А. се представлява от назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, който е и подател на въззивната жалба, а при депозирането й БРС не е определил възнаграждение на особения представител, намира, че това следва да бъде сторено от въззивния съд. Съобразно чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, БОС намира, че в конкретния случай, с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, за въззивното производство на особения представител следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв. на разноски на въззиваемото дружество, поради което на същото следва да се укаже в срок до съдебното заседание да представи по делото квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер на 150 лв. за възнаграждение на адв.М.М..

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде разгледано в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 2038/2019 г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответницата К.И.А. и постъпилия отговор от въззиваемия-ищец „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас.

УКАЗВА на въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в срок до съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер на 150 лв. за възнаграждение на адв.М.М., назначен за особен представител на въззивника-ответник К.И.А. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, като УКАЗВА на въззиваемия, че при неизпълнение ще се предприемат действия за принудително събиране на сумата.

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез процесуалните им представители.

За дадените от съда указания въззивника да се уведоми чрез процесуалния му представител гл.ю.к.Златева по телефона.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.