Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
15.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15037/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Г.Т. ЕООД, с която са предявени искове с правно основание
чл.54, вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, както следва:
срещу С.О.за сумата от 37590,17 лв, представляваща
регресно вземане за платено от ищеца в полза на лицето Ф.А.В.обезщетение по
чл.200 КТ, лихва и разноски,
а при условията на евентуалност –
срещу етажните собственици в етажна собственост с адрес: гр.София, ж.к********,
представлявана от управителя С. Д. Д., както следва:
срещу Д.А.М.за сумата от 1540,82 лв.,
срещу Ц.К.Л.и С.Я.Х.за сумата от 1107,03 лв.,
срещу Ц. П.К. за сумата от 2051,11 лв.,
срещу И. Г. И. за сумата от 1540,82 лв.,
срещу Й. Г. В. за сумата от 1107,03 лв.,
срещу Т. С.ов П. за сумата от 2051,11 лв.,
срещу Д. С.ов Д. за сумата от 1540,82 лв.,
срещу Н. С.ов Х.за сумата от 2051,11 лв.,
срещу Б.К. К.за сумата от 1540,82 лв.,
срещу Д.П. А. и Г.Н.П.за сумата от 1107,03 лв.,
срещу Д. Л.В. за сумата от 2051,11 лв.,
срещу А. С.Н.за сумата от 1540,82 лв.,
срещу Т. Х.Р. за сумата от 1107,03 лв.,
срещу Л. А. С.за сумата от 2051,11 лв.,
срещу М.С.ов В. за сумата от 1540,82 лв.,
срещу С. К. С.ов за сумата от 1107,03 лв.,
срещу Б.Л.Х. за сумата от 2051,11 лв.,
срещу Х. Х.И. за сумата от 1540,82 лв.,
срещу Й.Ц.М. за сумата от 1107,03 лв.,
срещу Л.А.Н.за сумата от 2051,11 лв.,
срещу Д. Д. И. за сумата от 1540,82 лв.,
срещу М.Г.Х. за сумата от 1107,03 лв.,
срещу А. А.А.за сумата от 2051,11 лв.,
представляваща регресно вземане за
платено от ищеца в полза на лицето Ф.А.В.обезщетение по чл.200 КТ, лихва и
разноски.
Ищецът твърди, че с влязло в сила
съдебно решение е осъден да заплати на Ф.А.В.обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила
при връщане от работното място, въз основа на което пострадалият се е снабдил с
изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело срещу него, по което е
наложен запор върху банковите му сметки до размера на 37675,92 лв., които
ищецът е превел по сметка на ЧСИ на 11.10.2017 г. В производството по иска с
правно основание чл.200 КТ са били конституирани като подпомагащи страни на
ответника С.О.и етажната собственост с адрес: гр.София, ж.к********,
представлявана от управителя С. Д. Д.. Твърди, че трудовата злополука е
настъпила при подхлъзване на заледен участък от тротоара пред жилищния блок на
пострадалия, за чиято поддръжка и снегопочистване отговаря С.О., евентуално - етажната
собственост, поради което в негова полза е възникнало регресно вземане за
исковата сума. Претендира законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът С.О.оспорва
предявения срещу него иск по съображения, че злополуката е настъпила на прилежащ
към жилищния блок терен, за чиято поддръжка отговаря етажната собственост.
Ответникът етажната
собственост с адрес: гр.София, ж.к********, представлявана от управителя С. Д. Д.,
оспорва предявения срещу него иск по съображения, че в хода на производството
по чл.200 КТ е било установено между страните, че злополуката е настъпила извън прилежащите на етажната собственост
площи, поради което отговорността за поддръжката и снегопочистването е на С.О..
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.54, вр. чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД срещу С.О.:
С влязло в сила на 16.08.2017 г. решение
№ 175364/19.07.2017 г. по гр.д. № 14328/2016 г. на СРС, II ГО, 56 състав (л.5) Г.Т. ЕООД е осъдено да заплати на Ф.А.В.,
на основание чл.200 КТ, сумата от 24000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от трудова злополука, настъпила на 04.01.2015 г., заедно със
законната лихва за забава от датата на увреждането - 04.01.2015 г. до
окончателното плащане; на основание чл.200 КТ – сумата от 1195,10 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от трудова злополука, настъпила на
04.01.2015 г.; на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 1250 лв. разноски по
делото.
Решението е
постановено при участието на С.О.и на Етажната собственост на вх.1, бл. ********в
гр.София като трети лица - помагачи на страната на ответника Г.Т. ЕООД. Съгласно
чл.223, ал.2, изр.1 ГПК, това, което съдът е установил в мотивите на решението
си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага
или която го е привлякла. В мотивите на решението си СРС е приел, че при
връщане от работното си място до основното си място на живеене Ф.А.В.се е
подхлъзнал на заледен участък, в причинна връзка с което е претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
Видно от
запорно съобщение изх. № 27595/09.10.2017 г. по изп.дело № 20178760403695 до Р.Б.ЕАД
(л.11), въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.09.2017 г. от СРС на
основание съдебно решение по гр.д. № 14328/2016 г. на СРС, е образовано изп.дело № 20178760403695
срещу Г.Т. ЕООД, по което
лицето дължи сумата от 37675,92 лв., от
които: главница в размер на 24000 лв. със
законна лихва в размер на 6824,86 лв. за периода 04.01.2015
г. – 23.10.2017 г.; 1195,10 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н); 1250 лв. присъдени
разноски; 1524 лв. разноски по изпълнителното дело в ползва на взискателя Ф.А.В., както и такси и разноски в размер на
2881,96 лв., съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. С представеното
запорно съобщение е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Р.Б.ЕАД
до размер на сумата 37675,92 лв., изчислена към 23.10.2017 г.
С платежно
нареждане от 11.10.2017 г. (л.12) Г.Т.
ЕООД е наредило извършването на превод по сметка на ЧСИ рег.876 по изп.дело №
20178760403695 на сумата от 37590,17 лв.
Отговорността
на работодателя по чл.200 КТ е гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Той
отговаря спрямо пострадалия работник или служител в случай на трудова
злополука, на основание наличието на трудово правоотношение с увредения
работник или служител, независимо дали трудовата злополука е настъпила в
резултат на случайно събитие, непреодолима сила или действие на трето лице.
Когато вредите от трудовата злополука са причинени от чуждо виновно поведение –
от лице, което няма качеството на работник или служител при същия работодател и
съответно чл.202 КТ не може да намери приложение, след заплащане на
обезщетението по чл.200 КТ работодателят разполага с регресно материално
субективно право, осъществимо чрез иска по чл.54 ЗЗД. Целта е отговорността за
вредите да бъде понесена от този, който ги е причинил. Отговорността е за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /в
посочения смисъл - решение № 321/26.04.201 г., по гр. д. № 4161/2008 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, решение № 395 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1538/2011 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, решение № 29/11.07.2019 г. на ВКС, III ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Съгласно чл.54 ЗЗД лицето, което отговаря за вредите, причинени виновно от другиго, има иск
против него за това, което е платил.
Установява се
от мотивите на решението на СРС, които се ползват с установително действие
между подпомаганата и подпомагащите я страни, и от ангажираните в настоящото
производство доказателства, че е налице фактическият състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Страните са обвързани от установително действие на мотивите на решението
на СРС относно претърпените от пострадалия вреди и размера на определеното обезщетение и
относно механизма на настъпване на увреждането – падане поради подхлъзване на
непочистен от заледяване тротоар.
От представените
писмени доказателства – заверено копие на цветна скица на прилежащите площи на бл.465,
гр.София, ж.к.********, утвърдена със заповед № РД-06-417/23.08.2010 г. на
кмета на СО-район Младост (л.103) и показанията на свидетеля Анатоли Филипов
Велковски, син на пострадалия и очевидец, се установява, че пострадалият е
паднал на тротоара до булеварда, находящ се до бл.465. След предявяване на
скицата свидетелят сочи, че конкретното място на падането е извън оцветената в
зелено площ, представляваща тревна площ, тротоари и др. Ето защо съдът приема
за установено, че падането на Ф.А.В.се е реализирало извън прилежащата на бл.465 площ.
Съгласно чл.2,
ал.1, т.2, вр. чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, вр. с §7, т.4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките
на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа,
представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява
предоставената й собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в
интерес на населението й с грижата на добър стопанин - чл.140 КРБ и чл.11, ал.1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както
изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за
чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване
на пешеходци и возила /в посочения смисъл – решение № 124 от 18.07.2019 г. по
гр.д. № 3057/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/. Общината не е
изпълнила задължението си за поддръжка и снегопочистване на процесния тротоар. Ето защо, следва да се приеме, че с бездействието си е причинила
претърпените от пострадалия имуществени и неимуществени вреди. Предвид
обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества
на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на
ответника следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на осонавние
обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от
виновното и противоправно поведение на служители на ответника С.О..
Платилият обезщетението разполага с иск по чл.54 ЗЗД към причинителя на
вредите както за заплатената сума по обезщетението, така и за заплатената лихва
/решение № 6/84 ОСГК, решение № 36/81 ОСГК, решение № 1238/84 г. ІV г.о. ВС/, и
разноски.
По изложените съображения ищецът има регресно вземане към ответника С.О.до размера на платената сума от 37590,17 лв.,
поради което искът е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер.
Върху посочената сума се дължи и законна лихва от датата на исковата молба
– 20.11.2017 г. до окончателното изплащане.
Тъй като съдът намира предявения срещу ответника С.О.иск за изцяло основателен, не следва да се пристъпва към разглеждане
на претенцията по отношение на евентуалните ответници – етажните собственици.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди сумата от 3004 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ********,
с адрес: гр.София ул.********, да заплати на Г.Т. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес: ***, на основание чл.54,
вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 37590,17
лв., представляваща регресно вземане за
платено от ищеца в полза на Ф.А.В., ЕГН ********** обезщетение по чл.200 КТ,
лихви и разноски, заедно със законната
лихва от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Г.Т. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес: ***, искове с правно
основание чл.54, вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, срещу: етажните собственици в етажна
собственост с адрес: гр.София, ж.к********, представлявана от управителя С. Д. Д.,
както следва: срещу Д.А.М.за сумата от 1540,82 лв., срещу Ц.К.Л.и С.Я.Х.за
сумата от 1107,03 лв., срещу Ц..П.К.за сумата от 2051,11 лв., срещу И.Г.И.за
сумата от 1540,82 лв., срещу Й.Г.В. за сумата от 1107,03 лв., срещу Т.С.П.за
сумата от 2051,11 лв., срещу Д.С.Д. за сумата от 1540,82 лв., срещу Н.С.Х.за
сумата от 2051,11 лв., срещу Б.К.К.за сумата от 1540,82 лв., срещу Д.П.А.и
Г.Н.П.за сумата от 1107,03 лв., срещу Д.Л.В. за сумата от 2051,11
лв., срещуА.С.Н. за сумата от 1540,82 лв., срещу Т.Х.Р.за сумата
от 1107,03 лв., срещу Л. А.С. за сумата от 2051,11 лв., срещу М.С.. В.
за сумата от 1540,82 лв., срещу С. К.С.ов за сумата от 1107,03 лв.,
срещу Б. Л. Х. за сумата от 2051,11 лв., срещу Х.Х. И. за сумата
от 1540,82 лв., срещу Й.Ц.М.за сумата от 1107,03 лв., срещу Л. А.Н.за
сумата от 2051,11 лв., срещу Д.Д.И.за сумата от 1540,82 лв., срещу М.Г.
Х. за сумата от 1107,03 лв., срещу А. А.А.за сумата от 2051,11 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: