Решение по дело №52376/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1090
Дата: 19 януари 2024 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20231110152376
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1090
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110152376 по описа за 2023 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
124 ГПК.
Ищецът В. С. Л. е предявил иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника „Софийска вода“ АД, че
не му дължи сумата от 1292,73 лева, представляваща стойност на ВиК услуги за
периода от 18.09.2012 г. до 13.07.2020 г., начислени по партида с клиентски №
**********, разкрита на името на ищеца, с адрес на потребление: гр. София, ул.
Ищецът В. Л. твърди, че процесната сума е начислена от ответника
„Софийска вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в
гр. София, ул. „ по партида, водена на името на ищеца. Счита, че не дължи
заплащането й поради липса на облигационно отношение с ответника, както и
поради погасяването на сумата поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
вземанията се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок по смисъла
на чл. 111 ЗЗД, доколкото представялват задължения за периодични плащания.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност
на предявения иск. Изрично признава предявения отрицателен установителен иск
на всички заявени от ищеца основания. Сочи, че ищецът не е направил
извънсъдебно искане от ответника за отписване на процесните задължения, което
искане да е било оставено без уважение. Сочи, че ответникът не е предприемал
действия за събирането на сумите, като не е отправял и покана за плащане.
Излага, че приложената към исковата молба справка е изготвена по молба на
ищеца. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следва да
понесе отговорността за разноски. Намира, че следва да бъде приложена
1
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът да не бъде осъждан за заплащане
на разноски, като на свой ред претендира такива. Моли да бъде постановено
решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
С молба от 11.01.2024 г. ищецът е направил искане за постановяване на
решение с оглед направеното от ответника признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК – при признание на
иска, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да
може да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради което
искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество,
като съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е направил
искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на
делото оспорване на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска.
Посочените две предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице
кумулативно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че изрично
признава недължимостта на процесната сума на заявените от ищеца основания –
липса на качеството на потребител за процесния период и процесния имот, както
и поради изтекъл давностен срок. Ответникът по предявен установителен иск не
може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен
интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание
на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца,
като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията между
страните. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за
да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане. Дори да е
изпратена извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, каквито данни в настоящия случая не са налице,
не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор
на исковата молба. В случая не се установи кредиторът да е разполагал с
изпълнителен титул или възможност за друга извънпроцесуална принуда, поради
което се налага извод, че не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е
константната практика на съдилищата – така напр. Определение № 474/07.11.2019
г. по ч. гр. дело № 3063/2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение
№11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о.,
II-А въззивен състав, Определение №20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, I ГО, 169 състав, Определение № 298/30.05.2009
2
г. по ч. гр. дело № 297/2009 г. по описа на I г.о. на ВКС и др.
Поради изложеното, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не следва да бъде
осъждан за разноски в настоящото производство.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника също не следва да бъдат
присъждани разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
В. С. Л., ЕГН ********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********
сумата от общо 1292,73 лева, представляваща стойност на ВиК услуги за периода
от 18.09.2012 г. до 13.07.2020 г., начислени по партида с клиентски №
**********, разкрита на името на ищеца, с адрес на потребление: гр. София, ул. „
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3