№ 980
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110156971 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 17.09.2024 г., от
Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, бул. „*************“ № 3,
представлявана от Д.С.В. в качеството му на професионален домоуправител, против Д. Л. Д.,
З. П. и Л. Д. Д., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане от всеки един от ответниците поотделно на сумата в размер
на по 360 лева, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 17.10.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането, представляваща сбор от непогасени такси за
управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от месец октомври 2020 г.
до месец септември 2023 г. и сумата в размер на по 62,60 лева, представляваща обезщетение
за забава върху претендираните суми за периода от 01.10.2020 г. до 30.09.2023 г. Направено е
искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът Д. Л. Д. притежава право на
собственост върху ½ идеална част от апартамент № 8, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост в гр. София, бул. „*************“ № 3, ведно с 2.75% ид.ч. от общите
части на сградата, че в полза на ответницата З. П. е учредено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху горепосочения имот, както и че ответникът Л. Д. Д. е обитател на
жилището. Изложени са твърдения, че с решение на Общото събрание на етажните
собственици от 2016 г., като ведно с исковата молба е представен препис от решение на
ОС на ЕС от 09.04.2016 г., е прието всеки един от живущите в сградата да внася сумата в
размер на 10 лева месечно за управление и поддръжка на общите части. В исковата молба са
изложени твърдения, че ответниците не са заплатили вноските за периода от м. октомври
2020 г. до м. септември 2023 г. включително, като общо незаплатената сума възлиза на 1080
лева, а всеки един от ответниците дължи поотделно сумата в размер на по 360 лева, както и
обезщетение за забава в размер на по 62,60 лева за периода от 01.10.2020г. до 30.09.2023 г.
Представителят на ищеца поддържа, че с решение на общото събрание на ЕС от 14.09.2023 г.
1
е прието незаплатените от ответниците суми да бъдат претендирани по съдебен ред.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците поддържат доводи за недопустимост на
производството, тъй като лицето депозирано исковата молба – Д.С.В. не притежава
качеството управител на Етажната собственост, поради което не може да предявява искови
претенции от името на ЕС. В отговора на исковата молба са изложени доводи, че сключеният
между ЕС и Д.С.В. договор не е такъв по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, а представлява договор за
услуга по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС. В допълнение ответниците поддържат, че на Д.С.В. не е
учредена представителна власт да води съдебни производства от името на ЕС, тъй като
същият няма право да извършва действия по управление, а само по поддръжка на етажната
собственост. В отговора са изложени твърдения, че ответникът Д. Д. е предявил искове с
правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на ЕС по
протоколи от 29.06.2023 г. и 14.09.2023 г., сред които са и взетите решения за избор на
управителен съвет на ЕС в лицето на Искра Рачкова Гологанова, Емилия Радева Богданова и
Виктория Димитрова Ослан, и за сключване на договор с лицето Д.С.В., по които искове са
образувани гр. д. № 41663/2023 г. по описа на СРС, 38 състав и гр. д. № 55987/2023 г. по
описа на СРС, 29 състав, които се явяват преюдициални по отношение на настоящото
производство. В депозирания отговор са изложени твърдения, че атакуваните решения са
взети при грубо незачитане на влязъл в сила съдебен акт с цел заобикаляне на силата на
пресъдено нещо по Решение № 7180/27.06.2022 г. по гр. д. № 33003/2021 г. на СРС, 27
състав, с което са отменени всички взети от ОС на ЕС решения, обективирани в протокол от
11.05.2021 г., в това число решение за избор на Д.В. за професионален домоуправител.
Ответниците поддържат, че с отмяна на решението на ОС на ЕС от 11.05.2021 г.
отношенията във връзка с управлението и поддържането на общите части се уреждат
съобразно валидно взето решение на ОС на ЕС от 15.03.2018г., с което от своя страна е
преустановено действието на предходното решение от 2016 г. всеки живущ в сградата да
заплаща такса в размер на 10 лева. В отговора са изложени твърдения, че съгласно
протокола от ОС на ЕС от 15.03.2018 г. Етажната собственост има сключени договори за
отдаване под наем на общи части от сградата, а получените наеми представляват лични
средства на етажните собственици, с които се покриват разходите за поддръжка и
управление. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ищецът да бъде задължен
да представи в оригинал всички документи, представени с исковата молба, както и протокол
от ОС на ЕС от 15.03.2018г. с приложения към него, всички договори за наем на общи части,
ведно със заверен отчет за получаваните наеми за 5 години назад, както и всички договори
за поддръжка и управление, сключвани с Д.С.В.. Направено е искане за откриване на
производство по чл.193 ГПК по отношение на протокол за проведено ОС на ЕС от
2
25.05.2022 г.
По допустимостта на производството:
Съдът намира, че от изисканите справки относно страните, предмета и движението на
посочените от ответниците производства по чл. 40 ЗУЕС се установява, че решението за
избор на подалото искова молба лице Д.С.В. за професионален домоуправител на етажната
собственост не е отменено по специалния ред разписан в ЗУЕС, нито изпълнението на
атакуваното решение е спряно по реда на чл.40, ал.3 ЗУЕС като обезпечителна мярка.
Съгласно разясненията дадени с Определение № 60138/30.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4097/2021
г. на ВКС, II ГО, решенията на Общото събрание на Етажната собственост подлежат на
изпълнение независимо от уредената в чл. 40, ал.1 ЗУЕС възможност за бъде искана
отмяната им. Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на атакуваните
решения, освен ако съдът постанови друго - чл. 40, ал.3 ЗУЕС. Когато решението на Общото
събрание, чиято отмяна се иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, е за избор на нов управител, то
извършените от управителя действия в периода докато трае спора относно
законосъобразността на избора не са лишени от представителна власт. Представителната
власт на управителя / по чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 1, пр. 1 ЗУЕС/ възниква с избирането му и
не би могла да отпадне с влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл. 40, ал. 1
ЗУЕС, т.е. решението на съда има действие занапред. Липсва разпоредба, която да придава
обратно действие на отмяната, а и действието занапред е наложително за гарантиране
правната сигурност предвид отношенията с трети лица, в които влиза етажната собственост.
От изложеното следва, че до отмяна на решението за избор на Д.С.В. за управител на
етажаната собственост с влязъл в сила съдебен акт, респ. до постановяване на определение
за спиране на изпълнението на решението, соченото лице може да извършва валидни правни
действия. От горното следва, че не е налице и основание за спиране на настоящото
производство по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл сила съдебен акт на
посочените от ответниците производства. Доводите в отговора на исковата молба относно
липса на възлагане на управлението на професионалния домоуправител и
незаконосъобразността на избора на такъв са предмет на отделни производства, поради
което са извън предмета на настоящия спор.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните доказателствени
искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 6, ал. 1,
т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът Д. Л. Д. притежава право на собственост върху ½ идеална част от
апартамент № 8, разположен в сграда в режим на етажна собственост, че ответницата З. П.
има учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, че ответникът Л.
Д. Д. притежава качеството обитател на имота, че е взето валидно решение на общото
събрание на етажната собственост от 2016 г. за определяне на месечни вноски за поддръжка
и управление на общите части на база брой живущи лица в имота, което е било в сила за
процесния период, броя на живущите лица, размерът на таксата и настъпване на
3
изискуемост на вземанията.
В доказателствена тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по
обстоятелствата възложени в доказателствена тежест на ищеца, респ. да докажат
възраженията си по отговора, че с влязло в сила решение на ОС на ЕС от дата последваща
посоченото от ищеца решение от 2016 г. е прието вноските дължими от отделните етажни
собственици за управление и поддръжка на общите части на сградата да бъдат прихванати
срещу вземания на отделните етажни собственици за припадаща се част от наемни вноски за
отдаване на общи части от сградата под наем.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съдът при съобразяване на становището на страните намира, че на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК, следва да обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че Д.
Л. Д. притежава право на собственост върху ½ идеална част от апартамент № 8, разположен
в сграда, находяща се в гр. София, бул. „*************“ № 3, че в полза на ответницата З.
П. е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот, а
ответникът Л. Д. Д. е обитател на имота.
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими, относими и необходими, заради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Съдът намира, че следва да уважи направеното от ответника искане
за задължаване на ищеца да представи по делото намиращи се у него документи, а именно
сключени договори за отдаване под наем на общи части от сградата. Съдът намира, че
следва да изиска за послужване производството по гр.д. 33003/2021г. по описа на СРС, 27-ми
състав.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи в оригинал всички
приложени към исковата молба доказателства, ведно с приложенията към тях следва да бъде
оставено без уважение. Разпоредбата на чл. 183 ГПК няма самоцелно приложение, а във
връзка и ако има изрично оспорване истинността на документа /чл. 193 ГПК/ или наличие на
чисто обективни недостатъци на представения препис, свързани с това, че копието е неясно,
нечетливо или създава съмнение за външно въздействие. Във връзка с направеното от
ответниците оспорване на истинността на протокол от проведено ОС на ЕС от 25.05.2022 г.
следва на първо място да се отбележи, че ищецът поддържа, че вземанията за вноски за
управление и поддръжка на общите части произтичат от решение на общото събрание от
2016 г., респ. направеното оспорване по същество се явява неотносимо към предмета на
доказване. На следващо място с Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, I
ГО, е разяснено, че след изтичане на срока за оспорване на съдържанието на съставения
протокол от ОС на ЕС по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Прието е, че в
производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения,
съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол, като в тежест на
4
оспорващия е да установи, че е оспорил съдържанието в определения по закон срок, че
въпреки това протокола не е поправен и че представения препис от протокола не отразява
достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание, включително и
факта, че такова изобщо не е проведено. В разглеждания случай ответниците не излагат
твърдения нито да са оспорили съдържанието на протокола от 25.05.2022 г. в срока по чл. 16,
ал. 9 ЗУЕС, нито да са оспорили взетите решения по реда на чл. 40 ЗУЕС. Предвид
изложеното направеното оспорване на истинността на документа по чл. 193 ГПК не
подлежи на разглеждане. Искането на ответниците за задължаване на ищеца да предостави в
оригинал всички договори за поддръжка и управление, сключени между Етажната
собственост и управителя Д.В., следва да бъде оставено без уважение, тъй като соченото
искане е неотносимо към предмета на доказване по делото.
Съдът намира, че съдът следва да отложи произнасянето по искането на ответниците за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото съдебно заседание след
евентуално представяне на намиращи у ищеца документи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба по делото с препис за ответниците да представи препис от намиращи се у него
документи - сключени договори за отдаване под наем на общи части от сградата.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по гр.д. 33003/2021г. по описа на
СРС, 27-ми състав.
ОТЛАГА произнасянето по направеното от ответниците искане за изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответниците.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.03.2025 г. от 15:00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на
ищеца и препис от отговора на исковата молба, а на ответниците препис от становище
на ищеца от 17.09.2024 г.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
5
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6