РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Бургас, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Мила Г. Д.
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232100501187 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 260001 от 17.03.2023г., постановено по гражданско дело №
24/2019г. по описа на Районен съд – Царево, е изнесен на публична продан на
основание чл. 348 от ГПК недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 48619.502.209 по КККР на гр.Царево с площ от 196 кв.м.,
ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 48619.502.209.1 със застроена площ от 96 кв.м., при съседи на
поземления имот: 48619.502.427, 48619.502.210, 48619.502.208 и
48619.502.431, съгласно представените по делото скица на поземлен имот №
15-948790 от 19.12.2018г. и скица на сграда №15-948795 от 19.12.2018г. на
СГКК-Бургас, който недвижим имот представлява УПИ VIII -29 с площ от 196
кв.м., в кв.13 по РЗП на град Царево, ведно с построената в него масивна
двуетажна жилищна сграда, състояща се от мазе с три складови помещения -
югозападно с площ от 20 кв.м., средно-югоизточно с площ от 19.50 кв. м. и
крайно югоизточно с площ от 16.00 кв. м., първи етаж със застроена площ от
96.30 кв.м., състоящ се от три помещения със самостоятелни входове, стая и
санитарен възел със самостоятелен вход, втори етаж със застроена площ
110.80 кв.м., състоящ се от кухня - трапезария, четири стаи, коридор и
санитарен възел, при граници на имота по нотариален акт: северозапад -
парцел IX-208, североизток- парцел VII-210, югоизток и югозапад – улици,
при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при
1
продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните 1
квоти на собственост , а именно: 1/4 за П. К. П. с ЕГН **********; 1/4 за И. Д.
Д. с ЕГН **********, и 1/2 за Д. Д. Д. с ЕГН **********.
Със същото съдебно решение съдът се е произнесъл и по претенциите
по сметки,направени от съделителите,както следва:
П. К. П. е осъдена на основание чл.30 ал.3 от ЗС да заплати на И. Д. Д. и
Д. Д. Д. сумата от 11 187.50 лв. - за извършени подобрения в имота, като
претенцията в останалата част над уважения размер от 11 187.50 лева до
предявения размер от 11 250лв., е отхвърлена като неоснователна.
И. Д. Д. е осъдена на основание чл.30 ал.3 вр.чл.93 от ЗС да заплати на П.
К. П. сумата от 766.67 лева - обезщетение за неполучен наем от магазините на
първия етаж на сградата за периода от 16.01.2019г. до 17.09.2019г., ведно със
законната лихва до окончателното плащане на задължението, като
претенцията за размера над уважената сума от 766.67 лева до предявения
размер от 4000 лева за периода от 01.06.2016г. до 16.01.2019г. и периода от
17.09.2019г. до 30.10.2019 г. е отхвърлена.
Д. Д. Д. е осъден на основание чл.30 ал.3 вр.чл.93 от ЗС да заплати на П.
К. П. сумата от 1533.33 лева - обезщетение за неполучен наем от магазините
на първия етаж на сградата за периода от 16.01.2019г. до 17.09.2019г., ведно
със законната лихва до окончателното плащане на задължението, като
претенцията за размера над уважената сума от 1533.33 лева до предявения
размер от 12000 лева за периода от 01.06.2016 година, за периода от
01.06.2016г. до 16.01.2019г. и периода от 17.09.2019г. до 30.10.2019г. е
отхвърлена.
С решението е отхвърлена като неоснователна предявената от П. К. П.
против И. Д. Д. претенция по чл.31 ал.1 от ЗС за заплащане на обезщетение за
отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата за
сумата от общо 760 лева за периода от 16.01.2019 година до 11.08.2020 година,
ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до окончателното плащане на
задължението. Отхвърлена като неоснователна е и претенцията на П. К. П.
против Д. Д. Д. с правно основание чл.31 ал.1 от ЗС за заплащане на
обезщетение за отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на
сградата за сумата от общо 1140 лева за периода от 16.01.2019 година до 2
11.08.2020 година, ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до окончателното
плащане на задължението.
С решението съдът се е произнесъл и по разноските по делото,както
следва:
П. К. П. е осъдена да заплати по сметка на РС-Царево, сумата от 2
076.80 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела й,
сумата в размер на 447.50 лева, представляваща държавна такса върху цената
на уважения иск за подобрения, сумата в размер на 548.00 лева,
представляваща държавна такса върху цената на претенцията по сметки за
неполучен наем от магазините, сумата от 76.00 лева, представляваща
държавна такса върху цената на претенцията за лишаване от право да ползва
1/4 от жилищния етаж, както и сумата в размер на 5.00 лева в случай на
2
служебно издаване на изпълнителен лист.
И. Д. Д. е осъдена да заплати по сметка на РСЦарево, сумата в размер
на 2 076.80 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела й,
сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса за отхвърлената част от
претенцията за подобрения, както и сумата в размер на 5.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Д. Д. Д. е осъден да заплати по сметка на РС-Царево, сумата в размер
на 4 153.60 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела му,
сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса за отхвърлената част от
претенцията за подобрения, както и сумата в размер на 5.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
П. К. П. е осъдена да заплати на И. Д. Д. и Д. Д. Д. сумата в размер на
1435.33 лева, представляваща направени разноски съразмерно уважената част
от иска за подобрения и отхвърлената част на претенциите за заплащане на
обезщетение за неполучен наем за магазините и за лишаване от право на
ползване на жилището.
С решението е оставено без уважение искането по чл.344 ал.2 от ГПК
на П. К. П. за осъждане на ответниците И. Д. Д. и Д. Д. Д. да й заплащат
обезщетение в размер на 500 лева месечно за лишаване от правото й да ползва
имота, считано от датата на подаване на молбата – 08.09.2021г. до влизането в
сила на решението за делба, ведно с лихвата за забава.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. К.
П., чрез адв.А. Василева, съдебен адрес: гр. София, ул.“Лавеле“№ 20. Жалбата
е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите
реквизити по чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е
допустима. Решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени изцяло
претенциите за заплащане на обезщетение на основание чл.31 ал.1 от ЗС
за отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата
против ответниците И. Д. Д. и Д. Д. Д. за периода от 16.01.2019 г., до
11.08.2020 г ., ведно с законната лихва от 11.08.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите , както и частта, в която въззивницата е осъдена да
заплати на ответниците сумата в размер на 11187.50 лева за извършените
подобрения в имота. Жалбоподателката счита решението в обжалваната част
за неправилно, както и необосновано. По отношение на претенцията за
заплащане на извършени подобрения в делбените имоти, счита че същата
изначално не е конкретизирана по основание и размер, също така не може да
бъде предявена и в условията на солидарност. Твърди, че е налице
процесуално нарушение, тъй като претенциите не са индивидуализирани.
Предвид допуснатите процесуални нарушения от страна на съда и наличието
на неуточнени претенции, допуснатите и приети съдебнотехнически
експертизи не могат да бъдат достатъчно доказателство за вложените суми и
реализираните действия относно подобрения в имота, тъй като същите не са
конкретни и в самите заключения. Във всички експертизи, включително и тази
по количественостойностната сметка за извършените СМР като подобрения в
имота, вещото лице не е отговорило на въпроса защо счита, че в
3
количествено- стойностната сметка следва да се включват и прогнозни цени за
някои действия. Въззивницата излага становище, че прогнозни цени има при
създаването на количествено- стойностната сметка преди извършването на
СМР, но след като същите са извършени и завършени не би могло да има
прогнозни цени. Също така вещото лице е приело, че трудът вложен за тези
подобрения следва да е 80 % от цялата стойност, без да бъдат представени
договори за извършените СМР. Поради гореизложеното, счита съдебно-
техническата експертиза за неясна, неточна и непълна. Изразява несъгласие и
с извода на съда за неоснователност на възраженията за давност по отношение
на претенциите. Съдът е приел, че всички ремонтно-възстановителни
действия са доказани като извършени въз основа на строително разрешение
издадено № 157/2009 г.Оспорва се в жалбата, че това строително разрешение
не е било валидно към 2018 г., но въпреки това съдът е приел, че всички
строителни действия са извършени в периода от 2009 година до 2018 г. В тази
връзка заявява, че ако по делото бяха представени конкретни писмени
доказателства с дата, месец и година, то страната би имала възможността да
оспори някои от тях заради периодите, както и да посочи кои от тях са
погасени по давност. Счита, че всички подобрения са извършени за периода от
2009 до 16.01.2014 г. и са погасени по давност.Излага становище, че
подобренията би следвало да бъдат извършени в срок от 5 години след
издаването на строителното разрешение, след изтичане на този срок същите не
могат да се реализират, без да е презаверено строителното разрешение, т.е.
СМР след 2014 година не може да има.По отношение на свидетелските
показания във връзка с извършените подобрения, заявява, че същите не могат
да установяват вложените суми в монтажните работи. Освен това, от
показанията на свидетелите не са установи какви точно са били ремонтите,
кой ги е реализирал и на каква стойност са те.
По отношение на отхвърлените претенции за заплащане на обезщетение
за отнето право на ползване срещу ответниците заявява, че по делото е
установено, че П. П. от датата на завеждането на исковата молба - 16.01.2019 г.
до 11.08.2020 г. не е била допускана до делбените недвижими имоти, нито са й
превеждани суми за ползването на магазините. От разпитаните свидетели се
установява, че въззивницата и съпруга й са отсядали в дъщеря си, тъй като не
са имали друго място, или са отсядали в хотел.Поради неправилно установена
фактическа обстановка,съдът приема ,че претенцията е неоснователна и
поради това я отхвърля.Този извод е оспорен във въззивната жалба, като
неправилен. Посочва, че след като ответниците са предоставили единия
магазин за ползване на П., същите са спрели ел.захранването.
Иска от съда решението в обжалваните части да бъде отменено, като
бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена претенцията за
подобрения на стойност 11187.50 лева, както и да бъде уважена
претенцията с правно основание чл.31 ал.1 от ЗС срещу И. Д. Д. за заплащане
на обезщетение за отнето право на ползване на ¼ от вторият жилищен
етаж на сградата за сумата от 760 лева за периода от 16.01.2019 г. до
11.08.2020 г. ведно със законна лихва от 11.08.2020г., както и да бъде
уважена да претенцията с правно основание чл.31 ал.1 от ЗС против Д. Д. Д.
4
за заплащане на обезщетение за отнето право на ползване на ¼ от втория
жилищен етаж на сградата за сумата от 1140 лева за периода от
16.01.2019 г. до 11.08.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до
окончателното плащане.
В срока по закон не е постъпил отговор на жалбата от И. Д. Д. и Д. Д.
Д..
По делото е постъпила въззивна жалба от И. Д. Д., ЕГН ********** и Д.
Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. Г. Костадинов, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Патриарх Евтимий” № 2, вх. 1, ет.1. Жалбата е подадена в срок от лица,
имащи правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1, т.1,
2, 4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е допустима. Изложени са
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в частта, с
която съсобствеността върху недвижимия имот е прекратена по реда на
чл. 348 от ГПК чрез изнасянето му на публична продан. Решаващият мотив
на съда за извършването на делбата на процесния имот по реда на чл. 348 от
ГПК е непредставянето от страните по делото на одобрен по надлежния ред
инвестиционен проект за разделянето на сградата, предмет на делбата, на
самостоятелни обекти на собственост. Счита този извод за неправилен и в
противоречие с практиката на ВКС, според която, когато етажите са изградени
по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуваща етажна
собственост, без необхоД.ст от преустройство, инвестиционен проект не е
необходим - в този смисъл решение № 45 от 28.06.2017 год. по гр. д.
№3666/2016 г. на ВКС. От представените по делото доказателства, а именно:
заключение на съдебно-техническа експертиза и становище на главния
архитект на община Царево се установява, че процесната сграда е поделяема и
същата може да се раздели на четири самостоятелни обекти на собственост -
едно жилище на втория етаж и три търговски обекта на първия етаж. По
делото е представено и удостоверение № 284923/11.11.2020 г., издадено от
СГКК-Бургас, от което е видно, че е приет проект за изменение на КККР,
засягащо процесната сграда, по силата на който в нея се обособяват четири
самостоятелни обекти на собственост, със самостоятелни проектни
идентификатори. При така наличната документация и изразени становища
няма технически и законови пречки сградата, предмет на иска за делба да се
подели по реда на чл. 353 от ГПК. Иска от съда решението да бъде отменено
и делбата да бъде извършена по реда на чл.353 от ГПК.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от адв. А. Василева –
процесуален представител на П. К. П., съдебен адрес: гр. София, ул.“Лавеле“
№ 20. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че
действително съдът многократно е указал на страните да предприемат
действия по извършване на преустройство и отделяне на самостоятелни
обекти в делбените имоти, което не е сторено. Видно от доказателствата по
делото, има налични три отделни обекта със самостоятелни входове, но в тях
няма изградена нито тоалетна, нито ВиК инсталация, нито ел.инсталация.
Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС, в производството по чл.
341 и сл. от ГПК, съдът не може да извърши делбата без да получи
окончателно произнасяне от общинската администрация дали е възможно
5
обособяването на самостоятелните обекти, които ще се разпределят между
съсобствениците в индивидуална собственост, като за целта следва да има
одобрен инвестиционен проект, който да отразява начина на обособяването на
обектите. В тази връзка счита за неоснователно възражението на ответниците,
че в процесния случай не е необходим одобрен архитектурен проект.
С разпореждане № 2974 от 04.09.2023г. БОС е оставил без движение
молбата на И. Д. Д. и Д. Д. Д., депозирана в съдебно заседание на 11.08.2020г
по гр.д.№24/2019г на ЦРС, съдържаща претенции по сметки в производството
по делба,с правно основание чл.346 ГПК, като е УКАЗАЛ на ищците в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточнят поотделно и по
пера стойността на всяка претенция и годината на извършването й/ но в
рамките на заявеното с молба на ответниците, представена в с.з. на
11.08.2020г/, както и да изложат фактическите обстоятелства, на база на които
определят извършените СМР като необходими за запазване на сградата –
магазинен и жилищен етаж.
Препис от разпореждането е връчен редовно на И. и Д. Д.и на
03.10.2023г.,като в указания от съда едноседмичен срок нередовностите на
молбата не са отстранени.
В хода на въззивното производство е починала съделителката И. Д.
Д.,който факт е установен с представен от Д. Д. препис извлечение от акт за
смърт № 0003 от 22.01.2024г.,от който е видно,че И. Д. Д. е починала на
20.01.2024г.в гр.Царево.Съделителката И. Д. е заличена от списъка на лицата,а
производството по делото е продължило само с участието на
правоприемниците и, законните наследници –дъщеря П. К. П. и син Д. Д.
Д.,които участват като страни по делбата.
В съдебно заседание съделителят Д. Д. не се явява и не се
представлява.Не ангажира нови доказателства.
В съдебно заседание съделителката П. П. се представлява от адв.А.
Василева от САК,която поддържа въззивната жалба.Намира,че няма законови
пречки делбата да бъде извършена от съда чрез разпределение на допуснатите
до делба недвижими имоти,като П. К. П. получи в дял двата самостоятелни
обекта с проектни идентификатори № 48619.502.209.1.3 с площ 16.15 кв.м. и
трайно предназначение- за търговска дейност и № 48619.502.209.1.4 с площ
19.11 кв.м.и трайно предназначение за търговска дейност,ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата,съгласно
заключението на приетата във въззивното производство повторна СТЕ.
Съделителят Д. Д. да получи в негов дял самостоятелен обект с проектен
идентификатор № 48619.502.209.1.1 с площ 110.80 кв.м. и трайно
предназначение- жилище и самостоятелен обект с идентификатор № №
48619.502.209.1.2 с площ 27.65 кв.м.и предназначение- за търговска
дейност.Съделителката П. П. счита,че тоалетната,изградена на първия етаж и
обособената стая на първия етаж със стълбището за сутерена следва да
останат в съсобственост,тъй като според заключението на вещото лице
избеното помещение се разпределя като складови помещения към всеки един
от търговските обекти на първия етаж. По отношение на поземления
6
имот,върху който е изградена делбената сграда,същият следва да остане
съсобствен между съделителите при квоти 37.50 ид.части за П. П. и 62.50
ид.части за Д. Д.. Моли решението на ЦРС да бъде отменено или обезсилено в
частта,с която е уважена претенцията по сметки на Д. Д. и И. Д. на основание
чл.30 ал.3 ЗС за сумата 11 187.50 лв.,тъй като претенцията не е била уточнена
и индивидуализирана. В писмените бележки е заявено искане да се уважи
претенцията и за обезщетение за лишаването и от ползване на жилищния етаж
/втория етаж на сградата/,както и да се уважи изцяло претенцията на П. П. по
чл.30 ал.3 ЗС за присъждане на обезщетение за неполучен наем от магазините
и да и се присъди цялата претендирана сума от 4 000 лв.,за целия претендиран
период .
Делото е за делба и се намира във фазата на извършването и.
С влязлото в сила решение в първата фаза съдът е допуснал извършването
на делба на гореописания делбен имот между П. К. П.,И. Д. Д. и Д. Д. Д.,при
квоти: 1/4 за П. К. П. ,1/4 за И. Д. Д. и 1/2 за Д. Д. Д.. След настъпилата в хода
на въззивното производство смърт на съделителката И. Д. Д.,същата е
заместена от своите законни наследници-съделителите Д. Д. и П. П.,които са
нейни деца и наследствените им дялове са равни. Така,Д. Д. след смъртта на
майка си участва в делбата с квота 5/8 ид.части или 62.50% ,а П. П. участва в
делбата с квота 3/8 ид.части или 37.50%.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното съдебно решение за валиден,но частично недопустим съдебен
акт.
Във втората фаза на делбата съделителите са заявили своевременно
претенциите си по сметки. Д. Д. и И. Д. са предявили срещу Петка П.
претенция с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС – за осъждане на П. П. да им
заплати сумата от 11 250 лв. за извършени подобрения в имота. ЦРС е уважил
тази претенция до размера от 11 187.50 лв.
Както бе посочено по-горе,след образуване на въззивното дело с
разпореждане № 2974 от 04.09.2023г. БОС е оставил без движение молбата
на И. Д. Д. и Д. Д. Д., депозирана в съдебно заседание на 11.08.2020г по гр.д.
№24/2019г на ЦРС,като е констатирал,че същата е нередовна. На
съделителите-ищци по тази претенция по сметки съдът е дал указания за
отстраняване на нередовности на молбата си,но в законоустановения
едноседмичен срок И. и Д. Д.и не са направили посочените от съда уточнения
и конкретизации. При това положение съдебното решение на ЦРС в частта,с
която е уважена претенцията по сметки,заявена от И. и Д. Д.и следва да
бъде обезсилено,а производството по делото-прекратено в тази част,тъй като
съдът се е произнесъл по нередовна претенция по сметки,имаща характера на
искова молба по иск с правно основание чл.30 ал.3 ЗС,чиито нередовности са
останали неотстранени и във въззивното производство,а исковата молба
следва бъде върната. В този смисъл,въззивната жалба на П. П. в тази и част се
явява основателна,тъй като основните и оплаквания са в насока,че съдът е
уважил претенцията по сметки на останалите двама съделители по нередовна
молба.
7
В останалите обжалвани части решението е валидно и допустимо,с едно
изключение,което ще бъде обсъдено от съда при разглеждане на въззивната
жалба на П. П..
По извършването на делбата БОС намери следното:
С обжалваното решение ЦРС е изнесъл процесния делбен имот на
публична продан по реда на чл. 348 от ГПК като е приел,че друг способ на
извършване на делбата е неприложим,тъй като страните по делото не са
представили одобрен по надлежния ред инвестиционен проект за разделянето
на сградата, предмет на делбата, на самостоятелни обекти на собственост.
Въззивната жалба на съделителя Д. Д. срещу решението на ЦРС в тази
част е основателна.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-техническа експертиза и становище на главния архитект на община
Царево се установява, че процесната сграда е поделяема и същата може да се
раздели на четири самостоятелни обекти на собственост - едно жилище на
втория етаж и три търговски обекта на първия етаж. По делото е представено
и удостоверение № 284923/11.11.2020 г., издадено от СГКК-Бургас, от което е
видно, че е приет проект за изменение на КККР, засягащо процесната сграда,
по силата на който в нея се обособяват четири самостоятелни обекта на
собственост, с отделни проектни идентификатори. При това положение
въззивният съд приема,че няма технически и законови пречки сградата,
предмет на иска за делба да се подели по реда на чл. 353 от ГПК- чрез
разпределение. За целта във въззивното производство е допусната съдебно-
техническа експертиза,извършена от вещо лице И. М. със задачи- да даде
заключение за актуалната пазарна стойност на делбените имоти,да предложи
няколко варианта за групиране на имуществото в дялове за всеки от
съделителите. Допусната е и допълнителна СТЕ със задача за проучи дали
павилионът,поставен в дворното място има характер на преместваем обект по
чл.56 ЗУТ и §3 ДР на ЗУТ или е строеж по смисъла на ЗУТ и има ли
административна преписка за премахването му.
БОС е приел основното заключение на вещото лице М. само в частта
му,относно оценката на делбените имоти,а по въпроса за обособяване на
дялове е допуснал повторна СТЕ,извършена от вещото лице Я. и приета от
съда без възражения и оспорвания на страните.
По отношение на поставения в дворното място павилион от
заключението на в.л.М. и приетите по делото писмо от 22.05.2023г.и Заповед
№ РД-01-109 от 19.02.2021г.на кмета на община Царево се установява,че
същият е незаконно поставен и подлежи на премахване,поради което същият
не представлява част от делбеното имущество.
Въззивният съд намира,че делбата следва да се извърши чрез
разпределение по реда на чл.353 ГПК, като се формират два дяла съобразно
приетото по делото заключение на СТЕ изготвена от вещото лице Я..
Действително,имотите в двата дяла не са еднородни/еднакви по вид и
предназначение/,но еднородността им не е задължителна предпоставка за
извършването на делбата им по реда на чл.353 ГПК.В този смисъл е даденото
8
разрешение в Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д. №
2/2021 г., ОСГК, докладчик съдията Бонка Дечева.
В заключението си в.л.Я. е предложил вариант за делба,на базата на
приетата оценка и квотите в съсобствеността,който максимално близко
съответства на квотите на съделителите,така,че да се налага най-малко
парично уравнение и най-малко преустройства. Към заключението вещото
лице е представило Приложения №1,2 и 3,в които нагледно са очертани
обособените дялове: Първи дял,оцветен в жълто,за Д. Д. и втори дял,оцветен в
червено за П. П..
Сутеренът на сградата/Приложение №1/ се разпределя както следва:
Първи дял с площ 20 кв.м.на Д. Д.,втори дял с площ 42 кв.м.на П. П. и обща
част на сутерена-25 кв.м.
Първият етаж /Приложение №2/ се разпределя както следва: Първи
дял,съдържащ един търговски обект,с площ 27.65 кв.м. за Д. Д.,втори
дял,съдържащ два търговски обекта,преддверие и тоалетна,с площ 52.19
кв.м.-за П. П., обща част – 16.16 кв.м. Сутеренът е разпределен в три складови
помещения,за всеки от търговските обекти.
Вторият етаж ,който е с предназначение жилище,състоящ се от три
спални,дневна,кухня и санитарен възел,с площ 108 кв.м.се разпределя в
първия дял на Д. Д..Към жилищния етаж като складова площ е отнесено
използваемото подпокривно пространство /таван/,с площ 108 кв.м.,като
площта му не се добавя към този дял,тъй като се касае за подпокривно
пространство,придадено към жилищния етаж,съгласно чл.37 ЗС.
Вещото лице е дало отговор,че общата стая на първия етаж със
стълбището за сутерена има достъп от двора към северната фасада на
делбената сграда,което съответства на одобрената проектна документация и
установено при огледа на място,видно и от приложения снимков
материал.Достъпът до тоалетната на първия етаж е откъм северната фасада на
сградата,той е самостоятелен и външен.
Съдът е поставил на вещото лице задача в случай,че преддверието на
първия етаж няма достъп до жилищния етаж,то банята,преддверието и стаята
със стълбището към сутерена да се вземат предвид като общи
части,обслужващи само трите самостоятелни обекта-магазини ,намиращи се
на първия етаж и като такива да бъдат включени като припадащи идеални
части към всеки самостоятелен обект-магазин. При огледа на място арх.Я. е
констатирал,че от преддверието на първия етаж /магазинен/,няма достъп до
жилищния етаж на сградата,което е в съответствие с одобрената проектна
документация и е потвърдено по време на огледа.Вещото лице обаче е
посочило,че поставената му от съда задача предполага изработване на вариант
за делба с необосновано увеличена площ на общите части на сградата и
съответно намалена площ на дяловете,при положение,че функционалното
предназначение на стаите,тяхното разположение и наличие на външен
самостоятелен вход на стаята със стълбището към сутерена позволява да се
представи изработеният вече от вещото лице вариант за делба,който
максимално отговаря на поставените задачи и удовлетворява изискването за
9
най-малко парично уравнение на дяловете. Така,стаята със стълбището към
сутерена е определена като обща част,със застроена площ 16.16 кв.м.,
тоалетната и коридора до нея са разпределени в дела на П. П., а входът и
стълбището към жилищния етаж/втория етаж/ са разпределени в дела на Д. Д..
Въззивният съд кредитира изцяло заключението на арх.Я.,което не е
било оспорено и от страните, като намира,че предложеният от вещото лице
вариант за разпределение на делбения имот удовлетворява в максимална
степен интересите на съделителите. Съсобствеността върху жилищната сграда
ще бъде прекратена,като всеки от двамата съсобственици ще получи в свой
дял самостоятелни обекти,обособените два дяла съответстват на квотите в
съсобствеността,при минимално парично уравнение на дяловете.
С прекратяването на съсобствеността върху сградата възниква етажна
собственост по смисъла на чл.38 ЗС,като дворното място придобива статут на
обща част и дяловете на собствениците съгласно чл.40 ЗС са съразмерни на
съотношението между стойностите на отделните помещения,които те
притежават в сградата,изчислени при учредяването на етажната собственост.
Нормата на чл.39 ЗС урежда възможността съсобствениците да си поделят
общата сграда на етажи или части от етажи,като по същия начин
съсобствената сграда може да се раздели по съдебен ред,ако отделните етажи
или части от етажи могат да се ползват самостоятелно без значителни
преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.В случая
съсобствеността върху жилищната сграда може да бъде прекратена съобразно
варианта за делба,предложен от вещото лице Я., според който всеки от
двамата съсобственици ще получи в свой дял самостоятелни обекти,с
прилежащи складови помещения,части от сградата ще променят
предназначението си и ще придобият статут на общи части, без да има
съществени неудобства или необхоД.ст от значителни преустройства.
Обособените два дяла са максимално близки на квотите в съсобствеността,при
минимално парично уравнение на дяловете.
Според предложения от в.л.Я. и възприет от съда вариант за
делба,сутеренният етаж ще претърпи преустройство,като в него ще се
обособят три складови помещения,принадлежащи към всеки от трите
самостоятелни обекта с търговско предназначение- магазини,а част от
сутерена ще се обособи като коридор- обща част.Статут на обща част ще
придобие стаята на първия етаж със застроена площ 16.16 кв.м.Съгласно
приетото от съда и неоспорено от страните заключение на в.л.Я.,сградата е с
обща застроена площ 291 кв.м. ,като 41.16 кв.м. при разпределението ще
придобият статут на общи части,което е 14.14% , в Първи дял се разпределят
155.65 кв.м.,което съответства на 53.49% ид.части ,а във Втори дял- 94.19
кв.м.,което съответства на 32.27% ид.части.
Вещото лице не е имало за задача да определи процентното
съотношение на идеалните части от общите части след преустройството,в
резултат на което стаята на първия етаж и част от сутеренния етаж ще
придобият статут на общи части. За това изчисление не са необходими
специални знания и същото няма пречки да бъде извършено от съда чрез
извършване на няколко прости аритметични операции. За да се определят
10
идеалните части от общите части на сградата,първо следва да бъдат
изключени общите части- т.е. 41.16 кв.м./коридор в сутерена и стая на първия
етаж с вход към стълбище/.Така,застроената площ на сградата за целите на
изчислението ще възлиза на 249.84 кв.м.,от които в Първи дял на Д. Д. се
разпределят 155.65 кв.м.,а във Втори дял на П. П. се разпределят 94.19 кв.м.
Припадащите се общи части към всеки от дяловете следва да се
определят,като площта на всеки от дяловете се раздели на застроената
площ,т.е. 155.65:249.84=62 % ид.части и 94.19:249.84=38%. При определяне
стойността на всеки от дяловете,съдът ще вземе предвид предвидените с
предложения вариант за делба преустройства,както и изчисленият от съда
процент идеални части от общите части на сградата,припадащи се към всеки
дял.
Пазарната оценка на всички обекти в делбения имот е извършена от
в.л.М. в приетата в тази част СТЕ,като съдът я възприема изцяло и ще
извърши разпределението при така приетата оценка,която не е оспорена и от
страните. Така,според заключението пазарната стойност на делбените имоти
е следната:
1.Сутерен - 30 700 лв.
2.Магазин №1- 40 630 лв.
3.Магазин №2 -35 500 лв.
4.Магазин №3- 42 870 лв.
5.Преддверие- 9 740 лв.,тоалетна- 2600 лв.,стая- 26 000 лв.
6.Жилище на ет.2- 118 000 лв.,таванска стая с тераса- 5 700 лв.
Вещото лице М. е допуснало очевидна фактическа грешка в
заключението,в частта,в която е посочило,че пазарната стойност на целия
делбен имот/без дворното място/ е 300 000 лв.При извършване на
аритметичната операция събиране на стойностите на отделните обекти се
получава сумата 311 740 лв. ,а не 300 000 лв.,т.е.сумата 311 740 лв.е пазарната
стойност на делбения имот,без дворното място.
Съделителите са с квоти в съсобствеността 5/8 за Д. Д. и 3/8 за П.
П.,които отнесени към оценката на сградата са 194 837.50 лв.за Д. Д. и 116
902.50 лв.за П. П..
На съделителя Д. Д. се разпределя Дял Първи съгласно заключението на
арх.Я. и Приложения №1,2 и 3 към него,които съдът възприема за неразделна
част от настоящото съдебно решение,както следва:
1.Магазин № 1 на първия етаж от сградата, със застроена площ 27.65
кв.м.,включваща и стълбището за втория етаж, ведно със складово помещение
в сутеренния етаж със застроена площ 20 кв.м.
2.Целият втори етаж,с предназначение жилище, със застроена площ 108
кв.м.,състоящ се от три спални,дневна,кухня,балкон,санитарен възел и
коридор,ведно с използваемо таванско пространство,таван с площ 108 кв.м.
На съделителката П. П. се разпределя Дял Втори съгласно заключението
на вещото лице арх.Я. и Приложения №1,2 и 3,неразделна част от настоящото
11
съдебно решение,както следва:
1.Магазин №2 на първия етаж,с площ 16.15 кв.м.,коридор с площ 5.59
кв.м.и тоалетна с площ 1.51 кв.м.,ведно с прилежащо складово помещение №2
в сутеренния етаж,с полезна площ 15.44 кв.м.
2.Магазин №3 с площ 19.11 кв.м.,ведно с прилежащото му складово
помещение №3 в сутеренния етаж с полезна площ 17.40 кв.м.
Общата застроена площ на двете складови помещения,които се
разпределят в дела на П. П. според заключението на в.л.Я. възлиза на 42
кв.м.Вещото лице не е посочило поотделно за всяко бъдещо складово
помещение каква е застроената му площ,а е посочило поотделно полезната
площ на всяко от двете складови помещения. За складовото помещение,което
се разпределя в дела на Д. Д. в заключението е посочено,че то е със застроена
площ 20 кв.м.,а полезната му площ е 14.57 кв.м. Разликата между полезната и
застроената площ е поради необхоД.стта да бъдат изградени вътрешни
зидове,които ще разделят трите складови помещения.
По отношение оценката на складовата площ в сутерена съдът взе
предвид,че вещото лице е определило пазарна стойност на целия сутеренен
етаж 30 700 лв.,със застроена площ 87 кв.м.,като стойността на 1 кв.м. от
сутеренния етаж възлиза на 352.87 лв.
П. П. получава общо 42 кв.м. застроена площ от сутеренния етаж,на
стойност 14 821 лв., Д. Д.- 20 кв.м.застроена площ на стойност 7057.40 лв.
Стойността на частта от сутерена от 25 кв.м.,която се обособява като
коридор,следва да се разпредели към всеки от дяловете,като към Първи дял,на
Д. Д. се прибави сумата 5 469.50 лв.,съответстваща на припадащите се към
дела му 62 % ид.части от общите части на сградата ,а към Втори дял на П. П. -
сумата от 3352 лв.,съответстваща на припадащите се към дела и 38% ид.части
от общите части на сградата.
По отношение на стаята на първия етаж,която придобива статут на обща
част в резултат на делбата, същата е оценена от вещото лице М. на стойност
26 000 лв. Тази стойност се разпределя в двата дяла по същия начин,както
частта от сутерена,като към Първи дял на Д. Д. се прибави сумата 16 120 лв.,а
към Втори дял на П. П. се прибави сумата 9880 лв.
При съобразяване на пазарната стойност на отделните обекти в сградата
съгласно заключението на в.л.М.,възприетият от съда вариант за делба чрез
разпределение,предложен в заключението на в.л.Я. и допълнително
извършените от съда аритметични изчисления,съдът определи следната
пазарна стойност на всеки от двата дяла:
Дял Първи на Д. Д.:
1.Магазин № 1 на първия етаж от сградата, със застроена площ 27.65
кв.м. на стойност 40 630 кв.м., ведно със складово помещение в сутеренния
етаж със застроена площ 20 кв.м.и полезна площ 14.57 кв.м.,на стойност
7057.50 лв.;
2.Целият втори етаж,с предназначение жилище, със застроена площ 108
кв.м.,състоящ се от три спални,дневна,кухня,балкон,санитарен възел и
12
коридор,ведно с използваемо таванско пространство,таван с площ 108 кв.м.на
обща стойност 123 700 лв.
3. Придобиващи статут на общи части площи от сутерена и първия етаж
на обща стойност 21 589.50 лв./5 469.50 +16 120/.
Общата пазарна стойност на първи дял възлиза на сумата 192 977 лв.
Дял Втори на П. П.:
1.Магазин №2 на първия етаж,с площ 16.15 кв.м.,коридор с площ 5.59
кв.м.и тоалетна с площ 1.51 кв.м.,ведно с прилежащо складово помещение №2
в сутеренния етаж,с полезна площ 15.44 кв.м. на обща стойност 53 288.30 лв.
/35500+ 9740+ 2600+5 448 /;
2.Магазин №3 с площ 19.11 кв.м.,ведно с прилежащото му складово
помещение №3 в сутеренния етаж с полезна площ 17.40 кв.м. на обща
стойност 49 010 лв. /42870 +6140/.
3. Придобиващи статут на общи части площи от сутерена и първия етаж
на обща стойност 13 232 лв. /9880+ 3352 /.
4.Към стойността на този дял следва да се прибави и сумата 3 233 лв.-
пазарната стойност на 9.16 кв.м.,представляващи разликата между
застроената площ в сутерена,оставаща в дела на П. П.- 42 кв.м.и полезната
площ на двете складови помещения /15.44+17.40/. Това допълнение се
налага,тъй като за разлика от складовото помещение,което остава в дял на Д.
Д.,за което вещото лице е посочило застроената площ- 20 кв.м. и полезната
площ- 14.57 кв.м.,за двете складови помещения оставащи в дела на П.
П.,вещото лице е посочило само сборната им застроена площ-42 кв.м.,а
поотделно за всяко складово помещение само полезната площ.
Общата пазарна стойност на втория дял възлиза на 118 763 лв.
За уравнение на дяловете П. П. следва да бъде осъдена да заплати на Д. Д.
сумата 1860.50 лв.,представляваща надвишението на стойността на дела и в
съсобствеността и респективно-намалението на стойността на дела на Д. Д.
със същата сума.
При извършване на разпределението на самостоятелните обекти в
делбената сграда съдът ще извърши индивидуализацията им по Приложения
№1,2 и 3 към СТЕ на в.л.Я.,които ще бъдат обявени за неразделна част от
настоящото решение.
По претенциите по сметки:
С решението е отхвърлена като неоснователна предявената от П. К. П.
против И. Д. Д. претенция по чл.31 ал.1 от ЗС за заплащане на обезщетение за
отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата за
сумата от общо 760 лева за периода от 16.01.2019 година до 11.08.2020 година,
ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до окончателното плащане на
задължението.
Отхвърлена като неоснователна е и претенцията на П. К. П. против Д. Д.
Д. с правно основание чл.31 ал.1 от ЗС за заплащане на обезщетение за отнето
право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата за сумата от
13
общо 1140 лева за периода от 16.01.2019 година до 11.08.2020 година, ведно
със законната лихва от 11.08.2020г. до окончателното плащане на
задължението.
В тази част решението на ЦРС е обжалвано от П. П.,като е отправено
искане до въззивния съд за отмяната му и уважаване на така предявената
претенция.
Решението в частта,с която съдът е отхвърлил претенцията срещу И. Д.
до размера на ½ от претендираната сума ,т.е. за 380 лв.следва да се обезсили,а
производството в тази част- да се прекрати,тъй като ищцата и въззивница П.
П. е законен наследник на починалата съделителка И. Д.,а в резултат на
настъпилото правоприемство качеството на ищец и ответник са се слели и
предявеният от П. П. иск в тази част се явява недопустим. Ответник по иска
за другата ½ ,т.е. за 380 лв. е Д. Д.,който е другият законен наследник на И. Д.
и в тази част искът е допустим.
П. П. е претендирала да и бъде присъдено обезщетение за лишаването и
от право на ползване на ¼ от жилищния етаж в делбената сграда за периода от
16.01.2019г. до 11.08.2020г.,ведно със законната лихва от 11.08.2020г.до
окончателното плащане на задължението. От И. Д. е претендирано
обезщетение в размер на по 40 лв.месечно,или общо за 19 месеца 760 лв.,а от
Д. Д.-по 60 лв.месечно или общо 1140 лв.за 19 месеца. Съделителката П. е
твърдяла,че е била лишена през посочения период от ползването на втория
жилищен етаж от делбената сграда,до който и е бил отказван достъп от
другите двама съделители.
ЦРС е дал неправилна правна квалификация на претенцията по чл.31
ал.1 ЗС. Претендирано е обезщетение от съсобственик,който твърди,че е
лишен от ползването на съсобствения имот, тъй като му е било отнето
ползването от останалите съсобственици,които ползват съсобствения имот.
Фактическите твърдения и вида на търсената съдебна защита – претенция за
обезщетение предпоставят правна квалификация на тази претенция по чл.31
ал.2 ЗС. Съгласно нормата на чл.31 ал.2 ЗС когато общата вещ се използва
само от някои съсобственици,те дължат обезщетение на останалите за
ползите,от които са лишени от деня на писменото поискване.
Още в исковата молба за делба ищцата П. П. е заявила,че ответниците
не я допускат в делбения имот и е поискала съдът да определи обезщетение за
лишаването и от ползване в размер на месечния наем в размер на по 500
лв.,при условията на чл.344 ал.2 ГПК от предявяването на иска за делба до
приключване на делото за делба.Ищцата е заявила и претенция за
обезщетение за лишаването и от ползването на делбения имот и за
период,предхождащ предявяването на иска за делба,чието правно основание е
чл.31 ал.2 ЗС. С допълнителна молба от 01.04.2019г. ищцата П. е поискала
съдът да допълни проектодоклада си като посочи,че е сезиран с искане по
чл.344 ал.2 ГПК – ответниците да заплащат обезщетение на ищцата за
лишаването и от ползването на делбения имот.С протоколно определение от
30.04.2019г.съдът е допълнил доклада си в горния смисъл,като е допуснал и
поисканата от ищцата експертиза,както и свидетелски показания.
14
В съдебно заседание,проведено на 30.09.2019г.ищцата е оттеглила
искането си по чл.344 ал.2 ГПК за заплащане на обезщетение за лишаването и
от ползване на делбения имот,тъй като в предходното съдебно заседание в
съдебна зала и е бил връчен ключ от единия от магазините. Съдът на
основание чл.232 ГПК е прекратил производството в тази част поради
оттегляне на искането. Съдебното решение,с което делбата е допусната е
постановено на 28.11.2019г.,същото е било редовно връчено на страните,не е
било обжалвано и е влязло в сила,след което ЦРС е насрочил първото съдебно
заседание по делото във фазата по допускане на делбата.
В първото по делото съдебно заседание във втората фаза на
делбата,проведено на 11.08.2020г. процесуалният представител на
съделителката П. е представил молбата,с която е заявена горепосочената
претенция. В молбата /л.162-163 от делото на ЦРС/ ищцата е твърдяла,че не е
ползвала жилищния етаж от делбената сграда,тъй като ответниците са и
отказвали достъп.Искането за обезщетение е заявено за периода от
16.01.2019г./датата на подаване на исковата молба за делба/ до
11.08.2020г./датата на предявяване на искането в открито съдебно заседание/.
По отношение на периода от 16.01.2019г.до постановяване на съдебното
решение -28.11.2019г. претенцията е неоснователна поради факта,че
съделителката П. е заявила същото искане в първата фаза на делбата като
привременна мярка по чл.344 ал.2 ГПК и го е оттеглила.
За периода от датата на постановяване на съдебното решение -
28.11.2019г. до 11.08.2020г. ищцата не е заявила фактически твърдения и не е
ангажирала доказателства да и е отказван достъп до втория,жилищен
етаж,нито е ангажирала доказателства да е отправяла писмено искане до
останалите двама съсобственици за заплащане на обезщетение за лишаването
и от ползване. Следва да се отбележи,че П. П. е предявила ново искане по реда
на чл.344 ал.2 ГПК с молба от 08.09.2021г./л.363 и сл.от делото на ЦРС/ за
определяне на привременни мерки- присъждане на обезщетение за лишаване
от ползването на делбения имот, като е заявила твърдения,че ответниците са
възпрепятствали ползването на магазина,въпреки изразеното съгласие и
предадения ключ през 2019г. Твърдения относно възпрепятстване ползването
на жилищния етаж не са били заявени и в тази молба. Отделно,както е
посочил и районният съд в мотивите на решението си,по делото не са били
ангажирани и доказателства,въз основа на които да може да се обоснове
категоричен и безпротиворечив извод,че П. П. не е била допускана от майка
си и брат си да ползва съвместно с тях жилищния етаж в съсобствената им
къща.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че правилно и
законосъобразно ЦРС е отхвърлил предявената от П. П. претенция с правно
основание чл.31 ал.2 ЗС ,поради което решението в тази му част следва да се
потвърди.
За първи път в писмените бележки въззивницата П. е отправила искане
въззивният съд да уважи изцяло претенцията и по чл.30 ал.3 ЗС за присъждане
на обезщетение за неполучен наем от магазините и да и се присъди цялата
15
претендирана сума от 4 000 лв.,за целия претендиран период.На първо
място,във въззивната жалба няма такова искане,а на следващо място- ЦРС е
уважил изцяло претенцията на П.,квалифицирана по чл.30 ал.3 ЗС вр.с чл.93
ЗС,решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Единственото
друго искане на П.,което е оставено без уважение от ЦРС е по чл.344 ал.2 ГПК
,но в тази част решението,имащо характера на определение,не е обжалвано.
С оглед изхода от въззивното обжалване и уважаването на въззивната
жалба на Д. Д.,в негова полза следва да се присъдят разноските,направени във
въззивното производство- 1500 лв.разноски за адвокатско възнаграждение и
2076.80 лв.държавна такса.
Предвид частичното уважаване на въззивната жалба на П. П.,следва да и
се присъдят разноски за държавна такса в размер на 220 лв.и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв.
П. П. следва да бъде осъдена да заплати допълнителна държавна такса по
сметка на БОС върху увеличението на стойността на дела и в размер на 74.42
лв.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 260001 от 17.03.2023г., постановено по
гражданско дело № 24/2019г. по описа на Районен съд – Царево в ЧАСТТА,с
която е изнесен на публична продан на основание чл. 348 от ГПК недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 48619.502.209 по КККР
на гр.Царево с площ от 196 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 48619.502.209.1 със застроена
площ от 96 кв.м., при съседи на поземления имот: 48619.502.427,
48619.502.210, 48619.502.208 и 48619.502.431, съгласно представените по
делото скица на поземлен имот № 15-948790 от 19.12.2018г. и скица на сграда
№15-948795 от 19.12.2018г. на СГКК-Бургас, който недвижим имот
представлява УПИ VIII -29 с площ от 196 кв.м., в кв.13 по РЗП на град Царево,
ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се
от мазе с три складови помещения - югозападно с площ от 20 кв.м., средно-
югоизточно с площ от 19.50 кв. м. и крайно югоизточно с площ от 16.00 кв. м.,
първи етаж със застроена площ от 96.30 кв.м., състоящ се от три помещения
със самостоятелни входове, стая и санитарен възел със самостоятелен вход,
втори етаж със застроена площ 110.80 кв.м., състоящ се от кухня - трапезария,
четири стаи, коридор и санитарен възел, при граници на имота по нотариален
акт: северозапад - парцел IX-208, североизток- парцел VII-210, югоизток и
югозапад – улици, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като
получената при продажбата сума се разпредели между съделителите,
съобразно техните квоти на собственост , а именно: 1/4 за П. К. П. с ЕГН
**********; 1/4 за И. Д. Д. с ЕГН **********, и 1/2 за Д. Д. Д. с ЕГН
********** и вместо него в ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ИЗВЪРШВА по реда на чл.353 ГПК чрез разпределение между
16
съделителите Д. Д. Д. с квота в съсобствеността 5/8 ид.части и П. К. П. с
квота в съсобствеността 3/8 ид.части,съгласно проекта на делба в
Приложение №1,2 и 3 към заключението на вещото лице Я. делбата на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
48619.502.209 по КККР на гр.Царево с площ от 196 кв.м., ведно с построената
в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
48619.502.209.1 със застроена площ от 96 кв.м., при съседи на поземления
имот: поземлени имоти с идентификатори №№ 48619.502.427, 48619.502.210,
48619.502.208 и 48619.502.431, съгласно представените по делото скица на
поземлен имот № 15-948790 от 19.12.2018г. и скица на сграда №15-948795 от
19.12.2018г. на СГКК-Бургас, който недвижим имот представлява УПИ VIII -
29 с площ от 196 кв.м., в кв.13 по РЗП на град Царево, ведно с построената в
него масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж с
площ 87 кв.м., първи етаж със застроена площ от 96 кв.м., състоящ се от три
помещения със самостоятелни входове, стая и санитарен възел със
самостоятелен вход, втори етаж със застроена площ 108 кв.м., състоящ се от
кухня - трапезария, четири стаи, коридор и санитарен възел при граници на
имота по нотариален акт: северозапад - парцел IX-208, североизток- парцел
VII-210, югоизток и югозапад -улици, както следва :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителя Д. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес:
гр.Царево,област Бургас,ул.“Пенека“ № 8 следните обекти:
-Магазин № 1 находящ се на първия етаж от делбената сграда, със
застроена площ 27.65 кв.м., ведно със складово помещение в сутеренния етаж
със застроена площ 20 кв.м.и полезна площ 14.57 кв.м. оцветени в жълт цвят в
Приложение №1 и Приложение №2 от заключението на вещото лице Я.;
-Целият втори етаж от делбената сграда с предназначение на етажа -
жилище,със застроена площ 108 кв.м.,състоящ се от три
спални,дневна,кухня,балкон,санитарен възел и коридор, оцветени в жълт цвят
в Приложение №3 от заключението на вещото лице Я.,ведно с използваемо
таванско пространство, таван с площ 108 кв.м., ведно с припадащите се 62%
ид.части от общите части на делбената сграда с идентификатор №
48619.502.209.1 и от дворното място,съставляващо поземлен имот с
идентификатор 48619.502.209 по действащите кадастрална карта и
кадастрален регистър на гр.Царево,област Бургас с площ от 196 кв.м., при
съседи на поземления имот: поземлени имоти №№ 48619.502.427,
48619.502.210, 48619.502.208 и 48619.502.431 по КККР на гр.Царево,Бургаска
обл.
Пазарната стойност на дела на Д. Д. Д. е 192 977 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на съделителката П. К. П. с ЕГН- **********,с адрес:
г*****следните обекти:
-Магазин №2 на първия етаж от делбената сграда,с площ 16.15 кв.м.,
коридор с площ 5.59 кв.м.и тоалетна с площ 1.51 кв.м.,ведно с прилежащо
складово помещение №2 в сутеренния етаж,с полезна площ 15.44 кв.м. ;
-Магазин №3 на първия етаж от делбената сграда,с площ 19.11
кв.м.,ведно с прилежащо складово помещение №3 в сутеренния етаж с
17
полезна площ 17.40 кв.м., оцветени в червен цвят на Приложение №1 и
Приложение №2 към заключението на вещото лице Я., ведно с припадащите
се 38% ид.части от общите части на делбената сграда с идентификатор №
48619.502.209.1 и от дворното място,съставляващо поземлен имот с
идентификатор № 48619.502.209 по действащите кадастрална карта и
кадастрален регистър на гр.Царево,област Бургас, с площ от 196 кв.м., при
съседи на поземления имот: поземлени имоти №№ 48619.502.427,
48619.502.210, 48619.502.208 и 48619.502.431 по КККР на гр.Царево,Бургаска
обл.
Пазарната стойност на дела на П. К. П. е 118 763 лв.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН- ********** да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН-
********** сумата от 1860.50 лв.за уравнение на дяловете.
ОБЯВЯВА скиците-Приложение №1,Приложение №2 и Приложение №3
към заключението на съдебно-техническата експертиза,изготвена от вещото
лице арх.К. Я. за неразделна част от настоящото съдебно решение.
ОБЕЗСИЛВА съдебно решение № 260001 от 17.03.2023г., постановено
по гражданско дело № 24/2019г. по описа на Районен съд – Царево в
ЧАСТТА,с която съдът е осъдил П. К. П. на основание чл.30 ал.3 от ЗС да
заплати на И. Д. Д. и Д. Д. Д. сумата от 11 187.50 лв. - за извършени
подобрения в имота, ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част
като постановено по нередовна искова молба,чиито нередовности не са
отстранени в срок във въззивното производство и ВРЪЩА исковата молба.
ОБЕЗСИЛВА съдебно решение № 260001 от 17.03.2023г., постановено по
гражданско дело № 24/2019г. по описа на Районен съд – Царево в ЧАСТТА,с
която е отхвърлена като неоснователна предявената от П. К. П. против И. Д.
Д. претенция по чл.31 ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за отнето право
на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата до размера от 380 лв.
за периода от 16.01.2019 година до 11.08.2020 година, ведно със законната
лихва от 11.08.2020г. до окончателното плащане на задължението и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част като
НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260001 от 17.03.2023г., постановено
по гражданско дело № 24/2019г. по описа на Районен съд – Царево в
останалата обжалвана от П. К. П. част.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. ЕГН-********** да заплати на П. К. П. с ЕГН-
********** разноски във въззивното производство –за държавна такса в
размер на 220 лв.и за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН- ********** да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН-
********** направените от него разноски във въззивното производство -
1500 лв.разноски за адвокатско възнаграждение и 2076.80 лв.разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН**********да заплати по сметка на Окръжен
съд Бургас допълнителна държавна такса в размер на 74.42 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
18
срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19