Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 7 12.03.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският Районен съд
четвърти наказателен състав
На осми януари две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея Янкова
Членове
Съдебни
заседатели
Секретар Т.Владева
Прокурор ……………………..….
като
разгледа докладваното от съдия Янкова
административно-наказателно дело № 408 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба Й.К., роден на *** година в гр. Анамур,
република Турция, гражданин на Република Турция, действащ чрез процесуалния
пълномощник адв.Т.П.Н. *** със съдебен адрес:***, пл.“Свобода“
№ 2А, ет.2, оф.3, против Наказателно постановление
/НП/ № 2118/2019г. на и.д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В
ЦМУ, Агенция „Митници“ – Иван Пасков, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв., както и на основание
чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението сумата
от 91 000 турски лири, преизчислена в български лева, съответна на сумата 26 132 лева, за това, че на 19.06.2019
г. в 14:45 ч., на МП Лесово, трасе-вход леки автомобили не е декларирал с
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите, пренасяната чуждестранна валута - 91 000 турски лири надхвърляща
размера на паричните средства, които могат да бъдат пренесени за или от трета
страна без писмено деклариране пред митническите органи.
В жалбата се излагат множество доводи за процесуална и
материалноправна незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, като се желае неговата отмяна. Твърди се, че
жалбоподателят не е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение,
за което е санкциониран. Като основания за отмяна на НП поради процесуална
незаконосъобразност се сочи липсата на посочване на мястото на извършване на
нарушението в АУАН и НП, което е съществено процесуално нарушение, поради
невъзможността да се определи териториалната компетентност на органа, установил
нарушението, съответно компетентността на наказващия орган, както и местната
подсъдност при обжалване на НП. Твърди се, че при съставяне на АУАН е допуснато
нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като посочените в АУАН свидетели не са индивидуализирани,
като не е посочен техния ЕГН. Като нарушени се сочат и разпоредбите на чл.44, ал.2 и чл.52, ал.4 от ЗАНН, като се
счита, че АНО е издал НП без да е разследвал спорните обстоятелства, без да
събере необходимите доказателства и извърши проверка относно
законосъобразността на АУАН и неговата обоснованост. В жалбата се твърди, че от
АУАН и НП не става ясно какво е извършеното нарушение, кога и къде е извършено
то, кой е извършителят на нарушението, кои са законовите разпоредби, които са
нарушени, обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди се, че в
хода на АНП е било нарушено правото на защита на наказаното лице, което е чужд
гражданин, който не владее български език, не познава българското
законодателство, като по време на проверката не му е била дадена възможност да
упълномощи защитник, който да защити неговите права и интереси. Проверката е
била извършена без жалбоподателят да е разбрал какво се случва, какви въпроси
му се задават, какъв закон е нарушил, което според изнесеното в жалбата
представлява съществено процесуално нарушение. Желае се отмяна на наказателното
постановление. С жалбата е направено алтернативно искане, в случай, че съдът
приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по
ВЗ, да отмени НП в частта, с която са отнети в полза на държавата парите,
предмет на нарушението, като противоречащо в тази му част на правото на
Европейския съюз.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, представлява се от упълномощен от
него процесуален пълномощник адв. Н.. В хода на съдебните прения жалбата се поддържа на
изложените в нея основания, като в хода
на делото по същество се излагат подробни доводи в подкрепа на искането за
отмяна на наказателното постановление. Желае се и присъждане на направените по
делото разноски.
За административно-наказващият орган, издал НП, в
съдебно заседание се явява процесуалният му представител – юрисконсулт Р.
Жалбата се оспорва. Иска се съдът да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП като правилно и
законосъобразно. Твърди се, че в хода на делото е установено по безспорен
начин, както фактическата обстановка по извършване на нарушението, така и
авторството и вината на нарушителя, като жалбоподателят не е спазил редът за
деклариране на пренасяните от него парични средства, представляващи количество
над разрешеното за внос без писмено деклариране.
РП – Ямбол, ТО-Елхово редовно призована не изпраща
представител в с.з. и не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 19.06.2019 г. в 14:45 ч., на МП Лесово, трасе „вход
леки автомобили“, е пристигнал лек автомобил, марка „Опел”, с рег.№ ***,
управляван от жалбоподателят Y K /Й К./, турски гражданин, притежаващ документ
за самоличност № ***/21.03.2012 г. При
пристигането си на митническия пункт жалбоподателят Y K /Й К./ е пренасял 91 000 турски
лири. Като пътник в автомобила е пътувало и лицето H A /Х А
/. Според създадената инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата
за влизане и излизане, има поставени указателни табели, в които на различни
езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират
носените от тях стоки, ценности или валута над определени размери. При
пристигането на автомобила на МП „Лесово“ водачът и пътуващото в него лице били
попитани от свидетелят П.Д. на разбираем за тях език /турски и английски език/
дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите
органи. Водачът и неговият спътник дали отрицателни отговори. След което на превозното средство и
пътуващите в него лица била извършена митническа проверка, в която участвали
свидетелите митнически служители - А.Р., П.Д. и К.С.. Жалбоподателя Й.К. и пътникът били
помолени да извадят всичко от джобовете по дрехите си, като в предните два
джоба на панталона на шофьора е установено голямо количество валута — турски
лири. При извършената щателна митническа проверка на лекия автомобил в хале за
ЩМП, митническите служители открили в жабката от страната на шофьора и в зоната
около скоростния лост на автомобила още валута - турски лири. В жабката от
страната на пасажерската седалка, в чанта за лаптоп, както и в 2 броя обувки
били установени още парични средства - турски лири.
В присъствието на Й.К. и Х А , валутата е била изброена и е установено,
че същата възлиза на общо 191 200 турски лири, от които 190
000 турски лири - 1900 броя банкноти с номинал по 100 лири всяка банкнота и
1200 турски лири - 6 банкноти с номинал по 200 всяка.
Във връзка с извършената проверка са съставени протокол за извършена митническа проверка № М 2212/ № 19/BG9930М025624/19.06.2019 г. Видно от протокола проверката е започнала в 14.45 часа на 19.06.2019 година и е завършила в 17.00 часа на същата дата. Протоколите са били надлежно подписани от проверяваното лице - жалбоподателя и лицата извършили проверката.
В снето писмено обяснение жалбоподателят Й.К. посочил,
че 91000 турски лири са негови, както и че поради опасност от евентуална кражба
скрил парите на различни места в колата, и също така не му е било
известно, че следва да декларира
пренасяната от него валута.
За така констатираното нарушение на 19.06.2019 година
свидетелят А.М.Р. – инспектор в Агенция „Митници“ в присъствието на свидетелите
П Д.Д. и К.С.С. и двамата митнически служители В ЦМУ, съставили против Y K Акт за установяване на административно
нарушение № 1480/19.06.2019 година, в който актосъставителят изложил фактическо
описание на нарушението, което квалифицирал правно като такова по чл.18 във вр. с
чл.11а, ал.1 от ВЗ, както и обстоятелствата при извършването и установяването
му. Вещите, предмет на нарушението - откритата
недекларирана валута, на обща стойност 91000
турски лири, сочена от жалбоподателя като негова, е била задържана, във връзка с което е била
съставена разписка № 0107536/19.06.2019 година, в която иззетите парични
средства са били описани по вид валута, брой банкноти и номинал.
Така съставеният акт е бил подписан и предявен на
жалбоподателя с участието на ст.инспектор С
М , владеещ турски и български език, като последният е превел устно на
жалбоподателя съдържанието на АУАН. Жалбоподателя е подписал акта и на мястото за обяснения и възражения
вписал възражението си на турски, превод от които на български език е
представен в с.з., а именно, че не
е бил попитан дали има нещо за
деклариране, а ако е бил питан не е
разбрал. Препис от Акта е бил
връчен на жалбоподателя. При
предявяване на акта жалбоподателят е бил запознат и с правото си да направи
допълнителни писмени възражения по него.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок жалбоподотелят не е депозирал писмени възражения по АУАН.
Въз основа на съставения АУАН на 10.10.2019г и.д. Началник Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“, към ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ – И Д. П е издал обжалваното Наказателно постановление
№ 2118/2019, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с
чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл.
20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата 91000.00 турски лири,
преизчислени в български лева - съответно 26132.00 лева, преизчислени към курс
за митнически цели към 19.06.2019г.: 1TRL = 0.287158 лева - предмет на
нарушението, за това, че на 19.06.2019 година, на Митнически пункт Лесово, Й К. не е изпълнил задължението си да
декларира с декларация по образец
пренасяната чуждестранна валута - 91000.00 турски лири.
За да наложи наказанието АНО е приел, че Й.К. не е изпълнил
задължението си да декларира по установения ред – чрез писмено деклариране с
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите
пренасяната от него валута с обща равностойност 26132.00 лева въпреки, че е
имал възможност и е бил длъжен да го направи, с което е нарушил разпоредбите на
чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 и чл.9 от
Наредба №Н-1 от 01.02.2012 година за износа и вноса на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на
митническите регистри по чл.10а от ВЗ, с което виновно е осъществил състава на
чл. 18, ал.1 от ВЗ.
На 17.10.2019 г.е входирана
молба от адвокат Т.П.Н. ***, към която е приложено адвокатско пълномощно, с
което е упълномощен да представлява турския гражданин Й.К., в която е заявил
съдебен адрес за уведомяване и връчване на съобщения до доверителя му К. - гр.
Х пл.“С “ № 2А, ет.2, офис 3.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
чрез адв.Т.Н. на 29.10.2019 г. година, видно от
приложената към преписката разписка известие за доставка № ИД PS 8000 027NSY B. Жалбата е депозирана чрез
процесуален пълномощник адв. Т.Н., същата е била изпратена чрез Български пощи на 30.10.2019
година и е постъпила в РС-Елхово на 31.10.2019 година.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и
гласните доказателства са относими към релевантните
по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания
на разпитаните по делото митнически служители – А.М.Р., П.Д.Д.
и К.С.С., първият от които актосъставител,
а другите двама свидетели по установяване на нарушението и съставянето на акта,
са безпротиворечиви
по отношение на относимите основни факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и
поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и
анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема
за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи си с
необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана
убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Същите,
възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при
констатиране на нарушението, митническата проверка и осъществената комуникация между тях и
нарушителя, поведението му, както и относно изпълнената административна
процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези
гласни доказателства са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и
анализирани по-горе.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седемдневен срок /видно от разписката за
получен препис от наказателното постановление и от датата на депозиране на
жалбата пред административно наказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Преценена по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на
наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията
си в настоящото производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно
прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, включително и такива, водещи
до нарушаване правото му на защита. Нарушението е описана ясно, точно и
недвусмислено както в АУАН, така и в издаденото НП, като в двата акта са
посочени място на извършване на нарушението, дата на извършването му, съдържа
се описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В
АУАН са посочени имената на свидетелите, като действително при извършената
проверка в съдържанието на АУАН се установява, че не са посочени ЕГН на свидетелите,
съгласно изискването на чл. 42, т.7 от ЗАНН. Макар и да е допуснато нарушение
на процесуалните правила на ЗАНН по отношение на индивидуализацията на
свидетелите, това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като по
никакъв начин не е нарушило или ограничило правото на защита на жалбоподателя в
АНП, поради което и не е основание за отмяна на наказателното постановление.
Не се установи соченото в жалбата нарушение на чл.44,
ал.2 и чл.54, ал.4 от ЗАНН от страна на АНО. Наказателното постановление е
издадено от АНО след извършена собствена проверка за законосъобразност и
обоснованост на АУАН, като е извършена необходимата преценка на възраженията на
жалбоподателя, съдържащи се в АУАН, както и на събраните по делото
доказателства.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21
от ВЗ и чл.47, ал.1, б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ /редакция ДВ, бр. 93 от 2018 г., в сила от 10.02.2019
г./. Макар и по делото да не е представена цитираната в наказателното
постановление оправомощителна заповед на министъра на
финансите № ЗМФ -110/32-35940 от 04.02.2019 година, с която началник отдел „МРР
Южна морска“ е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения по ВЗ, същата е служебно известна на настоящия
съдебен състав във връзка с разглеждани други административно – наказателни
производства за нарушения по ВЗ, както му е и служебно известна издадената
Заповед № 7182 от 07.06.2019 година на Директора на Агенция „Митници“, с която
на Иван Пасков е възложено да изпълнява длъжността началник на отдел „МРР Южна
морска“. Предвид на това възраженията, изложени в хода на делото по същество от
процесуалният представител на жалбоподателя относно липсата на компетентност на
И П да издаде процесното
наказателно постановление, се намират за неоснователни.
Безспорно е, че жалбоподателят не е български
гражданин и не владее български език. В потвърждение на това са показания на
разпитаните по делото свидетели С., Д. и Р., от които се установява, че при
пристигането на МП – Лесово комуникацията между митническите служители и
жалбоподателя е била осъществявана на турски и английски език. На зададения на
пътуващите в автомобила лица въпрос дали имат нещо за деклариране на турски
език, жалбоподателят и пътника в автомобила отговорили отрицателно.
Жалбоподателят е упражнил правото си да впише в АУАН своите обяснения и
възражения по съставянето на акта на турски език, съгласно разпоредбата на
чл.42, т.8 от ЗАНН, което е индиция, че същият е бил
наясно и е разбрал още в тази начална фаза на административно – наказателното
производство, какво нарушение му е било вменено със съставения акт. Доказателствената съвкупност сочи и на това, че АУАН е бил
предявен на нарушителя на турски език от митнически служител, който владее
турски език. С това настоящия съдебен състав намира, че е удовлетворено
законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно
и редовно предявяване. С оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице
основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя,
поради което не се приема за основателно направеното от процесуалният
представител на жалбоподателя възражение в тази насока, а именно че той не е
разбрал какво административно деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство
право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен превод в
наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив процес,
което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към
процесното административно нарушение. В тази насока е
визираното в текста на цитираната Директива, че „когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган
/т.е. орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни
въпроси/ и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да
се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”. Независимо
от горното, АНО е осигурил на нарушителя преводач при предявяването на АУАН,
поради което и съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, което право той е реализирал в
пълен обем, включително и чрез жалба до съда.
Не представлява съществено процесуално нарушение и произнасянето
на АНО с издаденото наказателно постановление преди да бъде извършен писмен
превод на български език на приложените към АНП писмени доказателства на турски
език, тъй като това не е довело до нарушаване правото на защита на наказаното
лице.
Досежно материалноправната
законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното
НП за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Редът, по
който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2,
ал. 1 – при пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече
или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната
за или от трета страна.
От показанията на разпитаните свидетели А.М.Р., П.Д.Д. и К.С.С., може да се направи
обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен
режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 19.06.2019 г. при влизане от
Република Турция в Република България е внесъл през границата на страната
чуждестранна валута в размер на 91 000 турски лири, без да е изпълнил задължението си за
писменото й деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки валутна митническа декларация по
образец.
Горното е в съответствие и с чл. 3 от Регламент /ЕО/ №
1889/2005 г. на ЕП, според който всяко физическо лице, което влиза /какъвто е процесният случай/ или излиза от Общността и носи пари в
брой на стойност 10000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред
компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с този Регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е внесъл валута
над законоустановения размер, освободен от митнически
контрол, поради което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация.
В случая, с бездействието си Й К. е нарушил
посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Митническите служители нямат
задължението да запознават и разясняват на преминаващите през митническите
пунктове лица необходимостта да декларират подлежащите на деклариране стоки,
валута и ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят съответната
декларация за попълване след като самото лице не е обявило пренасяното от него,
подлежащо на деклариране. Установи се, че митническите изисквания към
пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ
начин, на видно място и то непосредствено преди пристъпване към митническия
контрол, на шест езика, в т.ч. и на български и турски език, така че да се
предотврати възможността да бъдат пропуснати.
Съдът приема, че извършеното нарушение не представлява
престъпление по смисъла на НК.
Нарушението е съставомерно и
от субективна страна. Установи се, че жалбоподателят макар и да е бил запитан изрично за налични валута, стоки и
ценности за деклариране от митнически служител и въпреки наличните указателни
табели, разясняващи задължението за деклариране, предшестващи извършения
митнически контрол от служителите на МП-Лесово, той не е декларирал намиращите
се в него 91 000 турски лири.
Поради това същият е действал виновно, като е бил наясно с действащото законодателство във връзка
с пренасянето на парични средства в размер на повече от 10 000 евро или тяхната
равностойност в левове или друга валута от трета страна, каквато се явява
Република Турция, което подлежи на деклариране пред съответните митническите
органи.
Безспорно е, че сумата от 91000 турски лири е с левова
равностойност 26 131.38 лева, преизчислени към курса за митнически цели за
периода 01.06.2019г. – 30.06.2019г., в който попада 19.06.2019 година както
следва: 1 TRL=0.287158 лева, като това се установява от таблицата с митнически
валутни курсове, публикувана в сайта на Агенция „Митници“. Преизчислени към
евро, съгласно таблицата, 26 131.38 лева
се равняват на 13 360.76 евро при курс за митнически цели към 19.06.2019 година
1 EUR = 1.95583 лева. Безспорно е, че сумата от 13 360.76 евро надхвърля сумата
от 10 000 евро и е подлежала на писмено деклариране от жалбоподателя.
Изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя
нарушение е пренасяне на недекларирани парични средства през границата на
страната ни, каквото действие по несъмнен начин се установи, че Й.К. е
осъществил.
В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл, като без значение за съставомерността
на административното деяние е за каква нужда е била пренасяна чуждестранната
валута, както и какъв е произхода на паричните средства и чия собственост са
същите.
Санкционната норма на чл. 18, ал. 1 от ВЗ предвижда за
този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 и
3 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба
в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя Й.К. е наложена глоба в
минимален размер от 1000.00 лева. Така наложеното с обжалваното НП наказание,
съдът намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели
на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
След издаването на наказателното постановление против
наказаното лице е последвала промяна във Валутния закон, като за извършеното от
жалбоподателя нарушение нормата на чл.18, ал.2 от ВЗ, (Нова - ДВ, бр. 14 от
2020 г.), предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на
една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, предвид размера на
санкцията, предвиден във ВЗ за извършеното нарушение, по – благоприятна се
явява разпоредбата на чл.18, ал.1 от ВЗ в редакцията й, действаща към момента
на извършване на нарушението, тъй като предвижда по – нисък размер на
административното наказание глоба.
Ето защо наказателното постановление в частта, с която
е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение на атакуваното НП в т. 2 от същото – за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20 от ВЗ, в сила към
момента на издаване на Наказателното постановление, предметът на
нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се
отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде
установен, на което основание с оспореното наказателно постановление са отнети
в полза на държавата 91000 турски лири - предмет на нарушението, равняващи се
на 26132.00 лв., /преизчислени по курс за митнически цели към 19.06.2019 г/.
Към момента
нормата на чл.20 от ВЗ е отменена, /ДВ бр. 14 от 18.02.2020г., в сила от 20.02.2020г./, или
към момента за извършено нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ не се предвижда
отнемане на предмета на нарушението.
В съответствие с горното обжалваното наказателно
постановление, в частта за отнемане на вещите в полза на държавата, следва да
бъде отменено.
С Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното
постановление в частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва
изрично да се постави и тяхното връщане, в случая на задържаните парични
средства с Разписка за задържане № 0107536 към протокол за извършена митническа
проверка № М 2212/ № 19/BG9930М025624/ 19.06.2019г. – на лицето, от което са
иззети – Й К..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на адм.нарушение. Поначало обществената
опасност на нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата
при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид адм. деяния са във висок размер. Независимо, че от
нарушението на В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост
на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в рамките на
правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен случай на адм.нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения
по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за този вид адм. деяния са във висок размер. Независимо, че от
нарушението на Й К. не са настъпили вредни последици, както и
че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за
първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния характер на състава на
отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното
деяние не се отличава от останалите нарушения от същия вид, то не би могло да
се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на
легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административно - наказателна отговорност. По посочените
съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил
Закона.
По направеното от жалбоподателя Й К., чрез защитника му адв.
Н. искане за присъждане на направените
по делото разноски, съдът намира същото за неоснователно по следните
съображения. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм.
нарушение и следва да понесе адм. наказание,
предвидено по Закон. Отмяната на допълнителното предвиденото в чл. 20 от ВЗ
отнемане предмета на нарушението, не води до извода, че случая касае отмяна на
обжалваното НП, при който нарушителят да има право на разноски по делото. Ето
защо съдът намира, че потвърждаването на НП в частта, с която е прието, че Й К. е извършил виновно нарушение по чл. 11а,
ал.1 от ВЗ и му се налага адм. наказание за това, е
пречка за присъждане на направени от него разноски по делото.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
атакуваното от жалбоподателя наказателното постановление, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно
и законосъобразно Наказателно постановление 2118/2019г.
от 10.10.2019 година на И.Д.Началник Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, към ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция
„Митници“ – И Д. П , В ЧАСТТА с която на основание чл.18, ал.1, във вр. с чл. 11а, ал.1
от Валутния Закон /ВЗ/ на Y K /Й К./, роден на 01/02/1984 г.,
притежаващ документ за самоличност № ***, изд. на 21/03/2012 г. от Р.
Турция, с адрес: Р. Румъния, гр. B , Drm Jilavei
Sec 4 Nr 113B, Bl.l, Sc.2, ap.35, е наложено административно наказание – глоба в размер
на 1000.00 лева
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление 2118/2019г. от 10.10.2019 година на И.Д.Началник
Отдел „Митническо разузнаване
и разследване Южна морска“, към ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“ – И Д. П , В ЧАСТТА с която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в
полза на държавата 91 000.00 турски лири /деветдесет и една турски лири/, равняващи се на 26132.00 лв., /преизчислени
по курс за митнически цели към 19.06.2019 г.: 1 TRL
= 0.287158 лева/.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Y K /Й К./,
роден на 01/02/1984 г., притежаващ документ за самоличност № ***, нзд. на
21/03/2012 г. от Р. Турция, с адрес: Р. Румъния, гр. B , Drm Jilavei Sec 4 Nr 113B, Bl.l, Sc.2, ap.35, отнетия в полза на държавата предмет
на нарушението, задържан с Разписка № 0107536 към протокол за извършена митническа проверка № М 2212/ №
19/BG9930М025624/ 19.06.2019г.,
а именно – 91000.00 турски лири /деветдесет и една турски лири/, равняващи
се на 26132.00 лв., /преизчислени по курс за митнически цели към 19.06.2019 г.:
1 TRL = 0.287158 лева.
НЕ
УВАЖАВА
направеното от жалбоподателя Й К. искане за присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………….