Р Е
Ш Е Н И Е
№
88
гр.Г.Оряховица, 21.02.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година в
състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . .
. . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2239/2010г. по
описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Обективно и събективно съединени искове
с правно основание чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.149 от СК.
Ишецът Е.Е.Е.
– баща и законен представител на М.Е.Е. с ЕГН********** и Е.Е.Е. с ЕГН**********,
представляван от чрез адв.Пр.С. от ВТАК, твърди в молбата си, че той и децата живеят в гр.Г. на ул.”За..”№…, а Ж.Ж.А. е майка на децата. Родителите на децата
са разделени, като ответницата от есента на 2009г. не е осъществявала контакт се децата. Тъй
като бащата изтърпявал наказание в затвора, за децата се грижила неговата майка
С.А.Д., като с влязло в сила решение по
гр.дело №1655/2009г. искането на Д”СП”
гр.Стражица е било оставено без уважение. Децата посещавали СДГ„Детски свят”
гр.Г.. От 24.09.2010г.(датата на излизане от затвора) бащата и неговата майка
се грижат за децата, като майка им напълно се била дезинтересирала от
родителските си задължения. Заедно с това, ищцовата страна счита, че
ответницата има месечни доходи, които биха и позволявали да заплаща за децата
месечна издръжка. Моли съда да
осъди ответната страна да заплаща за
всяко от децата по 80.00лв. месечна издръжка, считано от датата на завеждане на
исковата молба(13.10.2010г.) до настъпване на законни основания за изменяване/прекратяване на издръжката. Претендира се и
издръжка за минало време за всяко от
децата от по 80.00лв. за периода: 12.10.2009г.-11.10.2010г.
Ответницата Ж. Ж.А., с редовно връчено
съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен представител адв.Н.П. от ВТАК съгласно
чл.47 ал.6 от ГПК, първоначално с отговора на исковата молба оспорва
предявените искове по размер. Счита, че претенцията следва да бъде уважена до
размерите на минимално определената издръжка. Не се установили данни относно
размера на месечните доходи на майката. Оспорва
претенциите за минало време, тъй
като бащата е бил в затвора и не бил осъществявал грижи за децата.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, изложените от тях съображения, и прецени събраните по делото
доказателства съобразно ГПК, приема за установено следното:
Видно от приложеното удостоверения се установява, че Е.Е.Е. и Ж.Ж.А. са родители на
малолетните М.Е.Е. с ЕГН********** и Е.Е.Е. с ЕГН**********. Не се
спори, че бащата Е.Е.Е. за известен период изтърпявал наказание „лишаване от
свобода”(от м.май.2009г.) в Затвора Ловеч. Децата посещават СДГ”Детски
свят” гр.Г. през 2009/2010г., видно от
служебната бележка от 06.10.2010г.
С влязло в законна сила
решение от 18.01.2010г. ГОРС е отхвърлил
молбата по реда на чл.26 от ЗЗДетето на Д”СП” гр.Г.Оряховица за настаняване на
детето Е.Е.Е. в специализирана институция. Видно от приложената справка от ОД
на МВР В.Търново от 24.11.2009г. се
установи, че майката Ж.Ж.А. е напуснала РБългария през
ГКПП Дунав-мост на 14.09.2009г.
Според приложения социален доклад(неоспорен от страните) по
реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето,
изготвен от Д”СП” гр.Г.Оряховица също се потвърждава факта на напускането на
територията на РБългария от страна на Ж.Ж.А. към Франция. От есента на 2009г. за децата се грижи тяхната баба по бащина
линия. От 24.09.2010г. бащата излиза от затвора и заедно с майка си поел
грижите по отношение на децата. От проведените социални анкети не се установява
майката да е поддържала някакви контакти с децата си след напускането си. На децата
са били предоставени много добри условия за възпитание и отглеждане от страна
на техния баща и баба.
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното право
и представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг. Семейноправният характер на
издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на
издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига
удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен
срещу имуществената сфера на ответника. Според чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на малолетното
си дете.
Безспорно е установено, че бащата Е.Е.Е.
за известен период изтърпявал наказание „лишаване от свобода”(от м.май.2009г.)
в Затвора Ловеч, излязъл на 24.09.2010г.
Майката Ж.Ж.А. е напуснала РБългария през ГКПП
Дунав-мост на 14.09.2009г. В този смисъл настоящата инстанция определя като
морално и законово задължението на
майката Ж.Ж.А. да плаща издръжка за двете си деца. По преценка на съда ответницата
е в състояние да отделя средства за децата
си, предвид обстоятелството, че майката пребивава на територията на
западноевропейска държава с по-висок социален стандарт от българския. Що се
касае до размера на предявеният иск, съдът намира, същият за основателен
съответно в размер на по 70.00лв.
месечно. Въпреки, че същият размер издръжка не би могъл да задоволи
нуждите на децата, то той е съобразен и с общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата(240.00лв.).
Мотив за горния извод дава разпоредбата
на чл.143 ал.2 ввр.
чл.142 ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява доходите на родителя, като
това не би следвало да го затрудни.
Присъждането на по-висок размер издръжка би било необосновано по смисъла на
чл.142 ал.1 от СК. От друга страна не се събраха доказателства за кумулативното
наличие на обстоятелствата, които да мотивират съда да уважи в цялост ищцовата
претенция. Изложените съображения
мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди ответната
страна да заплаща месечна издръжка за
всяко от децата М.Е.Е. и Е.Е.Е. чрез техния баща Е.Е.Е. в размер на по 70.00лв., считано от 13.10.2010г./датата
на завеждане на исковата молба/ до настъпване
на законни причини за изменяването или
прекратяването и. Исковете за разликата
от 70.00лв. до пълния им предявен размер от 80.00лв, следва да се отхвърлят
като неоснователни
По отношение на исканията за издръжка за минало време съдът счита същите за основателни. Идеята на
законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е, че
нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият
се е правил опити за доброволно получаване
на издръжката преди да предяви исковата
си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да доказва нуждата си за претендирания
период, което прави тежестта за доказване
да бъде възложена на ответната
страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава
нужда не е съществувала, или че доброволно е
доставяла издръжката. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства
от страна на ответницата, с които би
могло да обори ищцовата претенция. Издръжката за минало време на основание
чл.149 от СК следва да бъде присъдена в
размер на по 70.00лв. на месец за всяко от двете деца, като претенцията следва
да бъде присъдена съответно за периода: 13.10.2009г.-11.10.2010г., като
исковете за разликата до пълния предявен
размер по 80.00лв. на месец следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото на основание
чл.78 ал.6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъден да заплати по сметката на
ГОРС сумата от 268.80лв.(201.60лв.+67.20лв.), съставляваща ДТ върху присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК, сумата
100.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител, както и 5.00лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдените издръжки.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Ж. Ж. А. с ЕГН********** с
постоянен и настоящ адрес:***-А и друг известен адрес: с.Ка.
Общ.С., ДА ЗАПЛАЩА за детето М. Е. Е. с ЕГН********** чрез нейния баща и законен представител Е.Е.Е. с ЕГН**********
***-А, месечна издръжка в размер на 70.00лв./седемдесет
лева/, считано от датата на
предявяването на исковата молба – 13.10.2010г. до настъпването на
законни причини за изменяването или прекратяването и.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 70.00лв. до пълния му предявен размер от 80.00лв.
ОСЪЖДА
Ж. Ж. А. с ЕГН********** с
постоянен и настоящ адрес:***-А и друг известен адрес: с.Ка.
Общ.С, ДА ЗАПЛАТИ за детето М.Е. Е. с ЕГН********** чрез
нейния баща и законен представител Е.Е.Е.
с ЕГН********** ***-А, месечна издръжка
за минало време за периода 13.10.2009г.-11.10.2010г./ в размер на
70.00лв./седемдесет лева/. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 70.00лв. до пълния му
предявен размер от 80.00лв.
ОСЪЖДА
Ж. Ж. А. с ЕГН********** с
постоянен и настоящ адрес:***-А и друг известен адрес: с.Ка.
Общ.С, ДА ЗАПЛАЩА за детето Е. Е. Е. с ЕГН********** чрез неговия баща и законен представител Е.Е.Е. с ЕГН**********
***-А, месечна издръжка в размер на
70.00лв./седемдесет лева/, считано от
датата на предявяването на исковата молба – 13.10.2010г. до настъпването на
законни причини за изменяването или прекратяването и.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 70.00лв. до пълния му предявен размер от 80.00лв.
ОСЪЖДА Ж.Ж. А. с ЕГН**********
с постоянен и настоящ адрес:***-А и друг известен адрес: с.К. Общ.С., ДА
ЗАПЛАТИ за детето Е.Е. Е. с ЕГН********** чрез неговия баща и законен представител Е.Е.Е. с ЕГН**********
***-А, месечна издръжка за минало време
за периода: 13.10.2009г.-11.10.2010г./ в размер на 70.00лв./седемдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 70.00лв. до пълния му предявен размер от 80.00лв.
ОСЪЖДА Ж.
Ж. А. с ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес:***-А и друг известен
адрес: с.Ка. Общ.С, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Горнооряховския районен съд сумата 268.80лв./двеста
шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, съставляваща ДТ върху присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК, сумата
100.00лв./сто лева/, представляваща възнаграждение за особен представител, както
и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената
издръжка.
На основание чл.315 ал.2 от ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от 28.02.2011г.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: