Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.03.2019г.
гр.Плевен 14.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
гр.с.в публичното заседание на двадесети февруари
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ СПАРТАНСКА
:КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Кона
Дочева и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №
54 по описа за 2019г.
и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.17 от ЗЗДН вр.чл.258 ГПК.
С решение на Плевенски
Районен съд,VІІІ-ми гр.с.№1999 от 18.12. 2018г.,постановено по гр.д.№6211/2018г.по
описа на същия съд са постановени
следните мерки за закрила на основание
чл. 5 ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие:На
осн. чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН С. ***, ЕГН ********** е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.А.П., ЕГН ********** ***.На
осн. чл. 5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на С. ***, ЕГН ********** е забранено да приближава на по-малко от 5м. Д.А.П., ЕГН **********
***,както и жилището й,находящо се в гр.
Плевен ж.к. „***“ бл.***,местоработата й в с.***и местата за социални контакти и отдих ,които
същата посещава за срок от шест месеца.С
решението на ПРС е постановено да се издаде заповед за постановените мерки за
закрила , такава е издадена , разпоредено е на осн.чл.16
ал.3 ЗЗДН заповедта и решението да се връчат за изпълнение на полицейските
органи по местоживеене на молителката – І и ІІ РУП Плевен. В решението е
посочено,че в случай на неизпълнение на
заповедта С. ***, ЕГН ********** следва да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21 ал.2 от ЗСДН, за което да бъде уведомена
прокуратурата.С решението на ПРС на осн. чл.5 ал.4 и
чл.11 ал.2 ЗЗДН С. ***, ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на ПРС глоба в размер на
200лв.,ДТ за производството в размер на 25лв.и 5лв.такса за издаване на
изпълнителен лист.
Недоволен
от така постановеното решение е останал С.Ц.Г. ,който чрез назначения му от ПРС
особен представител –адвокат С.М. от ПАК го обжалва пред ПОС като неправилно, необосновано,
постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон.Изложени са съображения,че съобразно материалите по
делото и постъпилата молба,не са налице законните предпоставки за търсене и
постановяване на мерки по ЗЗДН.В заключение въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което искът
бъде отхвърлен със законните от това последици.В съд.заседание пред ПОС, проведено
на 20.02.2019г.въззивникът и неговият особен
представител адвокат С.М. от ПАК не се явиха.
Въззиваемата Д.А.П.
,представлявана от адвокат Д.М. от АК Варна е депозирала писмен отговор в срока по чл.17 ал.3 ЗЗДН,в който взема
становище,че жалбата е допустима,но неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.В съдебното заседание на 20.02. 2019г. пред ПОС въззиваемата и нейният
пълномощник не се явиха.
Окръжният съд като прецени оплакванията
направени в жалбата, становищата на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок
по чл.17 ал.1 от ЗЗДН от надлежна страна,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред ПРС е образувано на основание
постъпила молба от Д.А.П. ,чрез пълномощника й адвокат Д.М. срещу С.Ц.Г. с
искане за постановяване на мерки за закрила по ЗЗДН,като са изложени
съображения за упражнено спрямо молителката психическо насилие от С.Г.,изразяващо
се в телефонни заплахи ругатни и псувни ,с твърдения за ежедневен и ежечасен
тормоз.Към молбата е представена декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН ,в която е
посочено,че молителката системно е подлагана на психическо насилие,отправяни са
й заплахи, подложена е на изнудване от страна на Г. за теглене на кредити и
връщане на суми, които не са дължими от нея ,а от Г..Доколкото и в молбата,и в
декларацията не е посочена конкретна дата или период на осъщественото домашно
насилие,ПРС многократно е оставял молбата без движение с указания да се посочи
на коя дата/дати е осъществено домашното насилие.В последното съд.заседание на
ПРС от 18.12.2018г.е представена декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН /л.77/.В същата е
посочено,че молителката и С.Г. са живеели на съпружески начала в собственото й
жилище за период от две години,че впоследствие са се разделили и тя е сменила
патрона на входната врата на жилището,но Г. е отказал да й върне ключа от
входа,като е продължил да я притеснява,настоявайки да му върне някакви пари. В
декларацията е посочено, че този тормоз е продължил и на работното й място в с.***-смесен
магазин ,като се описва инцидент,станал на 24.08.2018г. около 18.30ч.,при който
Г. е дошъл в магазина и пред клиентите е започнал да крещи,че молителката му
дължи пари/неуточнена сума/,защото я е
гледал и е пазарувал, като я е заплашил ,че ако не му върне тези пари,ще й изпрати мутри.Според
изложеното в декларацията такива заплахи многократно са й отправяни и по
телефона.В този смисъл са и дадените обяснения от молителката Д.П. в
съд.заседание на 18.12.2018г. пред ПРС.Същата посочва,че на 24.08. 2018г.е била втора смяна на работа в смесения магазин в с.***,
обслужвала е клиентите,когато в магазина е влязъл С.Г. и е започнал да се кара
с нея пред хората ,обвинявайки я затова,че е сменила ключовете на жилището и не
му позволява да идва.Молителката посочва, че Г. е искал тя да му върне сумата
1000лв.,които той от своя страна е взел
на заем от К.Л.,като я е заплашил,че ако не му върне парите ще накара К. да й
изпрати мутри,за да си прибере парите. В обясненията си Д.П. посочва,че на този
инцидент е присъствала братовчедка й Й.Т.,а свидетел на други кавги и скандали
с отправени към нея заплахи е била и работодателката й.Същата е посочила,че след
завеждането на молбата С.Г. не я е притеснявал и не е идвал в дома й.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства.От
показанията на свидетелката Й.Й.Т., братовчедка на молителката се установява,че Д. и
С. са живели на съпружески начала ,като са се разделили от началото на м.
август 2018г.,че е присъствала на кавги и пререкания между тях.Същата посочва,
че през м. август 2018г.,връщайки се от море посетили Д. на работното й място в
хранителния магазин в с. ***,че когато влезли в магазина Д. и С. се карали,като
С. искал пари от братовчедка й за времето през което
са били заедно.Посочва,че ответникът е
отправял и заплахи към Д.,че ще я намери ,че знае къде живее и ще й прати някакви лица ,като тези реплики свидетелката възприела като изпращане
на „мутри“,които ще бият и
заплашват братовчедка й.Същата посочва,че се е намесила,за да успокои
ситуацията,че след тази случка Д. е била много притеснена,че е споделяла пред
нея,че „положението не
е цветущо и С. й вдига панаири на работа“. Според
свидетелката,след като ответникът в нейно присъствие е отправял такива
заплахи,същият е в състояние да осъществи намеренията си.
От
показанията на свидетелката Г.Т.В.се установява, че познава страните по делото,съответно
ответникът от 8 г.,тъй като същият е наемател в кооперацията,в която тя работи ,а на Д. се явява работодател и
последната работи при нея като продавач-консултант в магазина в с.***от м.май 2018г.Същата посочва,че страните са живеели заедно,че през месец август С. е идвал в магазина, вдигал е скандали, искал е пари от ищцата, изнудвал я е ,държал се е
арогантно с нея,имало е викане и крещене за пари,като дори е поискал от свидетелката да удържа суми от
заплатата на Д..В показанията си Г.В.посочва,че С. е казвал,че Д. му дължи пари
не като заем,а защото й е помагал при съвместното им съжителство ,че тези
скандали са ставали пред клиентите на магазина,през месеците август,септември и октомври,когато страните вече са
били разделени.
С оглед така събраните по делото доказателства и
изяснена фактическа обстановка,Окръжният изцяло възприема като правилни и
законосъобразни изложените от ПРС съображения за основателност на
молбата,подадена от Д.П. срещу С.Г..Установено е,че страните са живели заедно
,били са във във фактическо съпружеско съжителство по смисъла на
чл.3, т.2,
пр.2 от ЗЗДН и молителката като пострадала от домашно насилие е сред
лицата,които могат да търсят защита по реда на този закон.В представената
декларация са изложени твърдения за осъществено домашно насилие на 24.08.2018г.Молбата по чл.8 от ЗЗДН е депозирана в ПРС на 27.08.2018г.,като
е спазен едномесечния срок от акта на
домашно насилие,съгласно чл.10 ал.1 ЗЗДН,в който смисъл са и изводите на ПРС.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права.
Правилни и обосновани на доказателствата по
делото са изводите на ПРС,че въззивникът С.Г. е
осъществил домашно насилие под формата
на психическо и емоционално насилие по отношение на Д.П. за посочената в
декларацията дата 24.08.2018г.и периода около тази дата.Сама по себе си
представената от Д.П. декларация за упражнено спрямо нея
психическо насилие се ползва с
доказателствена сила и само въз основа на нея, дори и да няма други
доказателства съдът може да издаде заповед за закрила, съгласно разпоредбата на
чл.13 ал.3 от ЗЗДН.В конкретната
хипотеза твърденията в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН за осъществено
емоционално и психическо насилие спрямо молителката кореспондират и със
събраните по делото гласни доказателства. Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетелите Т. и В., които са непротиворечиви и се основават на
непосредствените им впечатления, доколкото и двете са били очевидци на скандали
и кавги между страните,на отправяни от
ответника към молителката заплахи,ругатни и претенции за връщане на пари.От
страна на ответника не са ангажирани доказателства оборващи твърденията на
молителката.
Окръжният съд като съобрази вида и характера на осъщественото домашно
насилие-психическо и емоционално,възприема изцяло като правилни наложените от
ПРС мерки за защита по чл.5, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН,а именно задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо Д.П.,забрана
да приближава молителката на по-малко от 5м., жилището й в гр.Плевен,ж.к.“***“,бл.***,както
и местоработата й в с.***и местата за социални контакти и отдих за срок от 6
месеца. Така наложените мерки за закрила са адекватни на осъщественото домашно
насилие и с тях ще бъде осигурена търсената от молителката защита.
Изводите на въззивната инстанция изцяло съвпадат с тези на
първоинстанционния съд ,поради което и на осн.чл.17
ал.5 ЗЗДН обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила .
Въззиваемата не е напрвила разноски
за настоящата инстанция и такива не следва да се присъждат.
Водим
от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА на
основание чл.17 ал.5 от ЗЗДН решение на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми
гр.с.№1999 от 18.12.2018г.,постановено по гр.д.№6211/2018г.по описа на същия
съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл.17 ал.6 от ЗЗДН
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: