№ 930
гр. София, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500853 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 265852 от 02.02.2022 г., подадена
от ответника – С. И. И., ЕГН **********, чрез неговия процесуален
представител срещу определение № 260239 от 13.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 11577/2020 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с
което е отхвърлил молба с вх. № 367 841 от 06.12.2021 г. за изменение на
решение № 266 644 от 22.11.2021 г., постановено по гр.д. № 11577/2020 г. от
Софийски градски съд в частта за разноските.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваният съдебен акт е
неправилен, поради необоснованост и допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила.
Поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
с отговора на исковата молба е признал основателността на предявения
против него установителен иск. Първоинстанционният съд при наличието на
тези предпоставки и изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ГПК не е
следвало да му възлага отговорността за разноски, а след като е бил сезиран с
1
молба по чл. 248 от ГПК е следвало да я приеме за основателна.
Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и вместо
това да измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските,
като го освободи от тази отговорност.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната
страна /ищеца/, с който моли да се потвърди обжалваното определение.
Софийски апелативен съд след като обсъди доводите на страните и
приложените по делото доказателства устави следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред, поради което е
процесуално допустима.
Доказателствата по делото установяват, че ищецът е предявил против С.
И. И., ЕГН ********** иск, с който е поискал да се признае за установено по
отношение на него, че собственик на лек автомобил, който е бил предмет на
престъпление и придобит от ответника на основание договор за покупко-
продажба.
Лекият автомобил, като веществено доказателство е бил иззет, а след
като е отпаднала процесуалната нужда ищецът е поискал неговото връщане.
Наблюдаващият прокурор от Софийска районна прокуратура с
постановление от 08.03.2019 г. е отхвърлил молбата за връщане на
автомобила /л. 36 от първоинст. п-во, осъществило се пред СРС/, като е
изложил съображения, че С. И. И., ЕГН ********** е оспорил правото на
собственост върху движимата вещ, тъй като я е придобил с формален договор
за продажба, а отделно от това се е позовал и на разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от Закона за собствеността.
Възникналият спор за правото на собственост е следвало да се разреши
по реда на общия исков процес, като ищецът е предявил установителен иск, а
частният жалбоподател - С. И. И., ЕГН **********, като ответник с отговора
2
на исковата молба е признал неговата основателност.
Правният спор е решен с постановеното решение в полза на ищеца, като
съдът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е възложил в тежест на ответника
отговорността за разноски.
Молбата от ответника за изменение на решението на
първоинстанционния съд в частта за разноските е отхвърлена с определение
№ 260239 от 13.01.2022 г., постановено по гр.д. № 11577/2020 г., по реда на
чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд.
Настоящият въззивен състав при посочените обстоятелства намира
частната жалба за неоснователна, поради което следва да се потвърди
обжалваното определение.
Това е така, защото С. И. И., ЕГН ********** е заявил свое
изключително право на собственост върху лекия автомобил и възникналият
спор е следвало да се разреши с решение на гражданския съд, каквото е
постановено по настоящото дело и е влязло в сила.
Признанието на иска, направено от ответника с отговора на исковата
молба е налице, но това признание е само една от предвидените две
предпоставки, при наличието на които съдът, разглеждащ правния спор по
същество, може да освободи ответника от отговорността за разноски, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260239 от 13.01.2022 г., постановено
по гр.д. № 11577/2020 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд,
с което е отхвърлил молба с вх. № 367 841 от 06.12.2021 г., подадена от С. И.
3
И., ЕГН ********** за изменение на решение № 266 644 от 22.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 11577/2020 г. от Софийски градски съд в частта за
разноските.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4