Решение по дело №25/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от С.Д.С., против Решение № 345/18.11.2022г., постановено по АНД № 463/2022г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №1008/02.03.2022г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на касатора за нарушение на чл.16,ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. на основание чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите.

В жалбата се развиват съображения, сочещи на неправилност на решението на РС-Видин поради нарушение на материалния закон.Твърди се от касатора, че актосъставителят не е посочил конкретно, точно и ясно времето на извършване на нарушението, като и че е налице неясно описание на нарушението.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и потвърди наказателното постановление.

Ответната по жалбата страна оспорва жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице , за което е налице интерес да обжалва оспореното решение, и в законоустановения срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. 

Установява се по делото, че при извършена проверка от служители на РДГ-Берковица на 20.12.2021г. било установено, че касатора е издал превозен билет № 8780/00490 от 02.12.2021г. въз основа на превозен билет с невалиден код. Установява се, че в акта и наказателното постановление е посочено при горните обстоятелства, че нарушението е извършено на 02.12.2021г. на територията на РДГ Берковица, обл.Видин. Прието е от служителите, че от С. е извършено нарушение на чл.16,ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, поради което за същото е съставен АУАН , въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на С. на основание чл.257,ал.1,т.2 ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

 ВРС, като е установил горната фактическа обстановка, е потвърдил наказателното постановление. Прието е от съда, че наказателното постановление е законосъобразно, не са налице процесуални нарушения, не са нарушени разпоредбите на чл.42,т.3 и т.4 от ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Както и, че нарушението е извършено.

Направените от районния съд правни изводи не се споделят от настоящата инстанция. Видно от АУАН и НП същите съдържат дата на извършване на нарушението, но от описаните обстоятелства и приложени доказателства не може да се направи извод какво точно нарушение е вменил на жалбоподателя, което да съответства на посочената като нарушена правна норма. Посочената заповед във връзка, с която е посочено, че е извършено нарушението на посочената разпоредба от наредбата, не е приложена в административната преписка, което също прави правната квалификация на обвинението и конкретно вмененото нарушение при посочените обстоятелства неясни.

Липсата на място на извършване на нарушението сама по себе си е съществено нарушение на изискването за форма на наказателното постановление. Посочено е, че е извършено на територията на РДГ Берковица, обл.Видин. Липсва друга детайлизация на мястото на нарушението, която е следвало да бъде изяснена от административно-наказващия орган именно въз основа на описания превозен билет, който съдържа координатите на мястото на издаване, както и графично обозначение, поради което е абсолютно установимо и то не само с географски координати. При липса на конкретизация относно мястото на нарушението наказателното постановление се явява незаконосъобразно като постановено в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Изискването за форма на наказателното постановление, в частност на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, е императивно, поради което неспазването ѝ е основание за отмяна на наказателното постановление без съдът да разглежда спора по същество.

Наказателното постановление е обвинението /обвинителният акт/ в извършване на определено нарушение, поради което мястото на извършване на нарушението следва да бъде достатъчно конкретизирано и то не само с технически данни .

Същото следва да бъде посочено и относно обективните признаци на нарушението.

В този смисъл са разпоредбите на ЗАНН, тъй като противно на нередовността на АУАНа, за която чл.53,ал.2 ЗАНН изрично предвижда възможност нередовността на акта да бъде санирана, когато е безспорно извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, за съдържанието на наказателното постановление не е предвидена такава законова възможност. Независимо, че в административно-наказателното производство мястото на извършване на нарушението е точно установено-същото е видно на превозния билет, а АНО е „конкретизирал“ мястото като цялата територия на РДГ-Берковица, пропускът на административния орган не може да бъде саниран от съда.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че решението на районния съд, с което е потвърдено наказателното постановление, е незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и материален закон, поради което жалбата следва да бъде уважена, а решението отменено.

Разноски от касатора не са искани.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 345/18.11.2022г., постановено по АНД № 463/2022г. по описа на РС-Видин, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1008/02.03.2022г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на С.Д.С. за нарушение на чл.16,ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. на основание чл.257,ал.1,т.2 от Закона за горите.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2.