Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд – първи
наказателен състав – в публично заседание, проведено на двадесет и шести
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №2882 по описа за 2019г.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление № 19-0240-000038/12.02.2019г. на Началника на РУ Балчик, към ОДМВР Добрич, с което на З.М.З.
*** ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00/сто/лв.на осн.чл.183
ал.5 т.2 от ЗДП.ГЛОБА в размер на 30 /тридесет/лв.на осн.чл.183 ал.3 т.6 от
ЗДП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба,
предявена от З.М.З. *** ЕГН **********,
против НП №19-0240-000038/12.02.2019г. на Началника на РУ Балчик, към ОДМВР Добрич, с което на З.М.З.
*** ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00/сто/лв. на осн.чл.183
ал.5 т.2 от ЗДП, ГЛОБА в размер на 30 /тридесет/лв. на осн.чл.183 ал.3 т.6 от
ЗДП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП.
Въззивникът прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не е извършвал описаните
нарушения.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призован за датата на с.з., не се явява, представлява се от адв. Владимиров,
който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована
не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание,
прави следните изводи:
Жалбата е процесуална допустима – подадена
е в срока за обжалване , от надлежна
страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник на РУ Балчик. По делото не се оспорва
процесуалната легитимност на АНО и актосъставителя.
След преценка на доводите на въззивника,
с оглед събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено следното:
На 07.02.2019г., около 07.55часа, въззивника З.М.З. управлява л.а. “Дачия” с Рег. № ТХ 4074
КХ. Същият се движел в гр.Балчик по ул.“Черно море“, в посока от ж.к.“Балик“
към центъра, като на пешеходната пътека пред „Уникредит Булбанк“, срещу бившите
хали „Круни“, извършил изпреварване на МПС – микробус в зоната на пешеходната
пътека. Въззивника не пропуснал и стъпилия на пешеходната пътека пешеходец
Красимир Димитров Димитров от гр.Балчик.
За създадената опасност за причиняване
на ПТП с пешеходеца от страна на въззивника З., бил
подаден сигнал от Кр.Димитров до РУ Балчик. По повод сигнала на свидетеля са
установени двама свидетели, единият от които се е намирал непосредствено на
мястото на нарушението, а другият в непосредствена близост, като също е
възприел както пътната обстановка, така и нарушенията извършени от З.. Снети са
сведения от св. Сюлейманов, от които АНО е установил, че същия е управлявал МПС
– бус „Опел Виваро“ с Рег.№ ТХ 0735 АТ и е спрял пред пешеходната пътека, за да
осигури преминаването на пешеходеца Кр.Димитров по нея. Същия свидетел
установява в сведенията си, че докато е изчаквал да премине пешеходеца е бил изпреварен от
автомобибла управляван от въззивника, като го индивидуализира като бял пикап с
лепенки отстрани. Сюлейманов установява, че предимството на св.Кр.Димитров е
било отнето от водача на пикапа и Димитров е спрял на пешеходната пътека, за да
не бъде блъснат от автомобила на въззивника.
По делото е установен и Г.Димитров – служител
на РУ Балчик, който е изготвил Докладна записка до Началника на РУ Балчик. В същата
се установява, че Г.Димитров е управлявал автомобила си по ул.“Черно море“ в
гр.Балчик, по времето по което св.Кр.Димитров е бил на тротоара и е искал да
пресича пътното платно към офис на „Уникредит Булбанк“. Намалил е скоростта на
движение за да спре и пропусне св.Кр.Димитров, когото познавал, но тъй като
Кр.Димитров му направил знак с ръка, че ще премине след него, той продължил.
След автомобила на св.Г.Димитров се движел буса управляван от св.Сюлейманов,
който спрял пред пешеходната пътека и св.Кр.Димитров предприел пресичане,
когато автомобила управляван от въззивника изпреварил буса на Сюлейманов и
застрашил преминаващия по пешеходната пътека свидетел. Веднага след това
автомобила управляван от въззивника изпреварил и автомобила на св.Г.Димитров и
продължил по пътя си.
От сдевенията дадени от св.Кр.Димитров
се установява, че същияе бил застрашен от управлявания от въззивника автомобил
и само благодарение на това, че е реагирал адекватно и се е предпазил, не е
настъпило ПТП с него.
За установеното бил съставен АУАН
№39/07.02.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена горепосочената
фактическа обстановка, като нарушенията правилно са квалифицирани по чл.43 т.5
и по чл.19 ал.1 от ЗДвП.
Актът за административно нарушение бил
връчен надлежно на въззивника, който при връчването отбелязал, че не е видял
пешеходец, но не е отрекъл изпреварването, което е извършил. В последствие е
било депозирано възражение срещу АУАН, в което излага фактическа обстановка
според която микробуса пред него не е бил спрял, а се е намирал в движение,
отнел му е предимство и за да избегне сблъсък го изпреварил отляво. Твърди, че
микробусът е бил в зоната на пешеходната пътека и преди пешеходната пътека сам
е намалил скоростта си на движение и се е уверил, че няма преминаващи пешеходци
по нея. Направени са искания за квалифициране на нарушенията като маловажен
случай.
По повод на възражението, преди АНО да
издаде своето НП е разпоредил извършването на проверка и е приел, че същото е
неоснователно. За същото въззивника е уведомен с изпратено до него писмо
№240000-623/13.02.2019г., копие от което е приложено по делото.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните
по делото писмени и гласни
доказателства. При възприемането на горната фактическа обстановка, съдът
изгради убеждението си и въз основа на данните вписани в АУАН, показанията на
актосъставителя и събраните в хода на административното производство сведения
от свидетелите описани по-горе и справка за водача нарушиел.
Въз основа на Акта за нарушение е
издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващия
орган е възприел изцяло обстоятелствата, така както са посочени в акта за
установените нарушения. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушенията
по чл.119 ал.1 от ЗДП и по ччл.43 т.5 от ЗДвП и е наказал З.М.З. налагайки му
ГЛОБА в размер на 100.00/сто/лв.на осн.чл.183 ал.5 т.2 от ЗДП и ГЛОБА в размер
на 30.00/тридесет/лв.на осн.чл.183 ал.3 т.6 от ЗДП.
Съдът счита, че
административнонаказателното производство образувано по отношение на въззивника
е проведено правилно и законосъобразно. В този смисъл съдът намира, че направените възражения в
тази насока са неоснователни. Относно възражението, че не са допускани описаните
нарушения, съдът намира, че твърдението на въззивника е недоказано и същото
противоречи на събраните по делото доказателства. Наказанията наложени на
въззивника са правилно определени.
Спазени са нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Следва да се отбележи, че в жалбата си
до съда срещу процесното НП, въззивника твърди фактическа обстановка коренно
различна от тази, която е описал във възражението си срещу АУАН. В жалбата си
твърди, че белия микробус е бил паркиран в зоната на пешеходната пътека и не е
бил в движение, и че именно той му е попречил да види пешеходеца на пешеходната
пътека. Съдът не намира за нужно да обсъжда така изложената нова версия на
фактическата обстановка от страна на въззивника, но констатира съществените
противоречия с фактическата обстановка описана във възражението срещу АУАН,
което се изразява в това, че първоначално въззивника не е оспорил, че е изпревалир
микробуса в зоната на пешеходната пътека, а в последствие твърди, че същия е
бил спрял и той го е заобиколил. Във възражението си въззивника твърди, че е
намалил скоростта си на движение и се е убедил, че на пешеходната пътека няма
пресичащ пешеходец, а в последствие в жалбата си вече не твърди, че намалил
скоростта си, а твърди, че видимостта му е била ограничена от паркирания бял
микробус. Съдът не кредитира възраженията относно твърденията на въззивника за
неправилно установена фактическа обстановка, доколкото същите се променят
съществено в хода на производството и съществено противоречат на събраните
безспорни доказателства – твърдения на трима независими свидетели, единия от
които служител на полицията, а другия прокурор в гр.Балчик.
Съдът не споделя възражението относно
твърдението, че водача на белия микробус, който се е движел пред автомобила на
въззивника не е бил установен. Той безспорно е установен и от него са снето
сведения за това кога, къде, какво е възприел относно процесните нарушения.
Съдът намира, че действително в НП е
посочено, че срещу АУАН няма подадени възражения от страна на въззивника, но
такива са били подадени.
Факт е, че възражения са били депозирани
в срок и по същите е образувана проверка, има признасяне от АНО преди издаване
на НП и това е станало извостно на въззивника. В този смисъл, макар и в НП да е
отбелязано, че срещу АУАН не са депозирани възражения и това да представлява
процесуално нарушение, съдът намира, че същото не е съществено и не представлява
самостоятелно отменително основание, доколкто правото на защита на въззивника е
било гарантирано и същото е реализирано.
Съдът както и АНО намира, че
конкретните две нарушения не се отличават с по-ниска обществена опасност от
други подобни нарушения. Дори напротив, в процесния случай са събрани данни, че
само предвид действията на пешеходеца е избегнато настъпването на ПТП,
нарушенията са извършени на пешеходна пътека, и срещу най - уязвим участник в
движението, какъвто безспорно е пешеходеца, което изключва каквато и да било
възможност за квалифициране на двте нарушения като маловажни. Предвид
изложеното и съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че със своите възражения
въззивника се опитва да си изгради оневиняваща го версия, която обаче е
недоказана и категорично оборена от събраните по делото доказателства.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ