Решение по КНАХД №2564/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на директора на РИОСВ [населено място] срещу решение № 1071/18.09.2025г. на ВРС по АНД № 3059/2025г. Релевират се оплаквания за допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Според подателя на жалбата погрешно е становището на решаващия съд за неприложимост към казуса на предписанието на чл. 3, ал.2 т.2 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения , наричана по-нататък Наредбата. Твърди се ,че наложената еднократна санкция е изчислена съобразно методиката по т.2 на приложение №1 на Наредбата. Погрешна е тезата на районния съд, че обстоятелствената част на НП не почива на събраните писмени доказателства по делото. При постановяване на своето решение ВРС не е взел предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол № 1234/16.05.2025г. По повод описаното в НП адм. нарушение са били изготвени всички необходими документи , визирани в разпоредбата на чл. 69а, ал.1 от ЗООС . Същите са анализирани в своята съвкупност от административнонаказващия орган при изследване съставомерност на деянието. Отправеното искане към съда е за отмяна на решението на ВРС и връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд или постановяване на отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът чрез проц. представител поддържа жалбата . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Ответникът по касация – „ХИДРОРЕМОНТ ИГ“ ООД , редовно призован, се представлява от адв. И. И., който излага правна теза за неоснователност на подадената касационна жалба и сезира съда с искането тя да се остави без уважение. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на подадената жалба, тъй като мотивите на обжалваното решение са „постни“.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на съдебна проверка пред предходната съдебна инстанция е било наказателно постановление /НП/ № 11-3-482-1В/25.06.2025г. на директора на РИОСВ-Варна, с което на „ХИДРОРЕМОНТ ИГ“ ООД е била наложена еднократна санкция от 2 560 лв. на основание чл. 69 от ЗООС .

От фактическа страна районният съд е приел, че на 16.05.2025 г. на канално-помпена станция „Аспарухово“ във връзка с проверка по изпълнение на проект „Ремонт на напорен тръбопровод ф500 за отпадъчни води", находящ се под дъното на Варненско езеро" , чийто изпълнител е „Хидроремонт ИГ" ООД, било констатирано замърсяване на Варненското езеро с отпадъчните води от КПС. Тази станция е част от канализационната система за битово-фекални, промишлени и дъждовни води на [населено място], за която има издадено от басейнова дирекция „Черноморски район“ в полза на община Варна разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №23740047/31.03.2014 г., продължено с решение №92/17.06.2025 г.

На 16.05.2025 г. била взета водна проба от потока отпадъчни води, заустван във Варненско езеро от черпателен резервоар, непосредствено преди преливането му в езерото. Според резултатите от анализите , обективирани в протокол от изпитване № 04-- 0445/27.05.2025 г., издаден от регионална лаборатория - Варна към Изпълнителна агенция по околна среда за неразтворени вещества при норма 35 мг/дм3, са констатирани 115 мг/дм3; БПК5 при норма 25 мг/дм3, са констатирани 47,9 мг/дм3; ХПК при норма 125 мг/дм3, са констатирани 158 мг/дм3; общ азот при норма 10 мг/дм3. са констатирани 18,1 мг/дм3; общ фосфор при норма 1 мг/дм3, са констатирани 2,12 мг /дм3.

С писмо вх. №24-00-836/А213/19.05.2025г. „Водоснабдяване и канализация Варна" ООД е уведомило РИОСВ-Варна, че ремонтно-възстановителните дейности по авариралия участък са приключили на 18.05.2025 год. в 18.30 часа .

За да отмени цитираното по-горе НП , Варненският районен съд е преценил, че описаните факти в мотивите на оспореното по съдебен ред НП не почиват на писмените доказателства по делото и по-специално на мястото на нарушена цялост на тръбопровода, не става ясно откъде наказващият орган „черпи фактите по нарушаване на целостта на тръбопровода , преминаващ по дъното на Варненско езеро при връзка на временния с постоянния тръбопровод при фланец 3, в резултат на разместване на скоба“. Според решаващия съд незаконосъобразно е бил приложен чл.3 ал.2 т.2 от Наредбата , след като „ замърсяване не е било констатирано в хода на проведеното административнонаказателно производство“. Наказващият орган е цитирал чл.19 ал.6, ал.7, ал.9 и ал.11 от Наредбата , които текстове препращат към формули и показатели, които не са били посочени с НП, което съществено затруднява преценката относно правилното определяне на размера на наложената санкция.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Първо , производството по обжалване пред съд на наказателни постановления се провежда по правилата на НПК / арг. чл. 84 от ЗАНН/ , като районният съд се явава въззивна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.320, ал.1 от НПК в жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. РС-Варна е образувал съдебно производство по нередовна жалба на „ХИДРОРЕМОНТ ИГ“ ООД , защото същата има бланкетен характер. Няма оплаквания за конкретни неизяснени фактически обстоятелства, няма искания за събиране на доказателства , няма искания за проверка на събрани от наказващия орган доказателства . Поради тази причина по повод същата жалба е било проведено формално съдебно производство.

Второ, след като съдебното обжалване на НП се провежда по процесуалните правила на НПК, решаващият съд е длъжен да вземе всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина/ чл.13 НПК/. Този основен принцип на правораздаване не е бил спазен в конкретния случай. Наказаното дружество е представило пред предходната съдебна инстанция само част от договор с община Варна за ремонт на напорен тръбопровод и с нечетлив текст именно във съществуната негова част за предмета на този договор . Районният съд не е проявил нужната процесуална активност да изисква целия договор , за да установи дали е подписан от страните, да установи срокът на този договор, за да провери дали към датата на нарушението по НП той все още е действал т.е. дали са приключили ремонтните дейности на изпълнителя.

Трето , в производството пред ВРС пълномощникът на наказаното дружество е направил възражение за несъставомерност на деянието с оглед представен от него авариен протокол № 3/21.05.2025г. ВРС изложил в своето решение само едно изречение , че „възприетата фактическа обстановка не почива на писмени доказателства по делото“ , което изречение обективира единствено правно становище, но без обосновка , което е равнозначно на липса на мотиви . Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК.

Четвърто , с процесното НП е наложена еднократна санкция по особения ред на чл. 69 от ЗООС , а ал. 1 от тази правна норма предвижда санкциониране „ при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица т.е. правно основание за налагане на санкции е обективният факт по увреждане или замърсяване на околната среда. В обжалвания съдебен акт няма обсъждане на протокол за проверка № 1234/16.05.2025г. на РИОСВ-Варна с констатация за „гравитачно изтичане „ на отпадъчни води от КПС „Аспарухово“ във Варненското езеро , както и на резултатите от взетата „водна проба от потока отпадъчни води“ за превишение на разрешените стойности на неразтворени вещества. Няма анализ от РС-Варна на писмото от ВиК – Варна за „настъпила аварийна ситуация на 16.05.2025г. по временния тръбопровод, след приключване на предвидените дейности от „Хидроремонт – ИГ“ ООД по изпълнение на проект „ Ремонт на напорен тръбопровод Ф500 за отпадъчни води“ т.е. на събрани данни, че причина за аварията са ремонти дейности на „ХИДРОРЕМОНТИГ“ ООД , както и обсъждане на факта защо именно това дружество е отстранило аварията видно от авариен протокол № 3/21.05.2025г. Такъв анализ е бил необходим с цел отговор на възражението на наказаното дружество , направено в съд. производство пред въззивната инстанция , че не носи отговорност за аварията от 16.05.2025г., довела до замърсяване на Варненското езеро. .

Пето, в лаконичните мотиви на районния съд е обективирано становище , че предходната съдебна инстанция е „затруднена“ при преценка относно правилното определяне на размера на санкцията , тъй като цитираната в НП разпоредба на чл. 19 от Наредбата препраща към „формули и показатели“. С оглед спазване на принципа за разкриване на обективната истина РС-Варна е следвало да назначи съдебно-икономическа експертиза , за да провери законосъобразното определяне на размера на еднократната санкция, а не да отменя НП .

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира основателност на подадената касационна жалба, поради което обжалваното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане с цел изпълнение на дадените по-горе указания.

При новото разглеждане районният съд на основание чл.226, ал.3 от АПК следва да се произнесе относно исканията за присъждане на разноски.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ решение № 1071/18.09.2025г. по АНД № 3059/2025г. по описа на Варненския районен съд .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.