№ 904
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500818 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. С. А. от гр.
Асеновград, ул. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Г. М.,
против Решение №433 от 12.12.2023г., постановено по гр.д. №989/2022г. по
описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която е бил отхвърлен
предявения от него против „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
иск за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем
№3985719 от 24.11.2020г. В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението в обжалваната му част, като се иска отмяната му и
уважаване на исковата претенция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- „Изи асет мениджмънт“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал неру“ №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото юрк. Д.Н., с който
същата се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на И.
С. А., чрез пълномощника му адв. Г. М., против Определение №415 от
1
02.02.2023г., постановено по гр.д. №989/2022г. по описа на Районен съд-
Асеновград, в частта му, с която по реда на чл.248 от ГПК съдът е
допълнил и изменил в частта му за разноските Решение №433 от
12.12.2023г., като е осъдил И. С. А. да заплати на „Изи асет мениджмънт“
АД сумата от 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение и е отхвърлил
искането на адв. Г. М. за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД да
му заплати адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА за
сумата над присъдения размер от 140 лв. до 300 лв. В частната жалба се
излагат доводи за неправилност на определението в обжалваните му части,
като се иска отмяната му в частта, с която И. С. А. е бил осъден да
заплати на „Изи асет мениджмънт“ АД юрисконсултско възнаграждение
за сумата над 100 лв., както и осъждане на „Файненшъл България“
ЕООД да заплати на адв. Г. М. сумата от още 160 лв.- адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА.
Постъпили са отговори на частната жалба от насрещните страни по
нея „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с
които същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
2
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от Закона за
потребителския кредит, и чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.138,
ал.2 от ЗЗД, като ищецът И. С. А. иска постановяване на решение, с което
да се прогласи нищожността на сключения между него и ответника „Изи
асет мениджмънт“ АД договор за паричен заем №3985719 от 24.11.2020г.,
както и сключения между него и ответника „Файненшъл България“
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство №3985719 от
24.11.2020г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил
нищожността на договора за предоставяне на поръчителство и е отхвърлил
иска за прогласяване на нищожността на договора за паричен заем. В
частта му за прогласяване на нищожността на договора за предоставяне на
поръчителство решението не е било обжалвано от страните и е влязло в
сила. Предмет на настоящото производство е искът за прогласяване на
нищожността на договора за паричен заем. В исковата молба са изложени
твърдения, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите. Твърди се, че не са спазени императивните
изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора
годишен процент на разходите по кредита- 48,35% не отговаря на
действителния такъв, тъй като при изчисляването не било включено
възнаграждението за фирмата- поръчител, както и предвидената в чл.15
от договора такса за издаване на удостоверение. Излагат се доводи и за
противоречие на уговорката за възнаградителна лихва с добрите нрави, тъй
като същата надвишавала трикратния размер на законната лихва.
В случая по делото няма спор между страните, а и се установява
от приложените по делото писмени доказателства, че между ищеца И. С.
А., като заемател, и ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, като
заемодател, е бил сключен договор за паричен заем №3985719 от
24.11.2020г., съгласно който заемодателят е предоставил на заемателя
сумата от 300 лв., за срок от пет месеца, която последният се е задължил
да върне заедно с уговорената лихва на пет месечни вноски по 66,13 лв. с
посочени в договора падежи, при фиксиран годишен лихвен процент по
заема- 40,00%, годишен процент на разходите /ГПР/- 48,35%. В чл.4 от
договора е предвидено задължение на заемателя в срок от три дни от
сключване на договора да предостави на заемателя едно от следните
3
обезпечения: две физически лица- поръчители, които да отговарят на
посочени изисквания, банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Не се
спори между страните, а и се установява от писмените доказателства, че
на 24.11.2020г. между ищеца, като потрелбител, и „Файненшъл България“
ЕООД, като поръчител, е бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство №3985719, съгласно който поръчителят се е задължил да
сключи договор за поръчителство с „Изи асет мениджмънт“ АД, по силата
на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на
задълженията му по договор за паричен заем №3985719 от 24.11.2020г. С
договора е уговорено заплащане на възнаграждение от потребителя на
поръчителя в размер на 184,35 лв., платимо разсрочено на вноски на
падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем, като „Изи
асет мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнението на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението.
Доводите на ищеца за недействителност на договора за паричен заем
са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит
формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото
в него е налице посочване на годишен процент на разходите и обща
сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в
договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно
поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от
ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
4
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В случая по делото се установява от представяния договор, а
и по това няма спор между страните, че в посочения в договора ГПР не е
включена дължимото от кредитополучателя на „Файненшъл България“
ЕООД възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Независимо че
посочените разходи се дължат на друго лице, различно от кредитодателя,
същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да
бъдат включени при изчисляване на ГПР. Неоснователни са доводите на
ответника, че тъй като предоставянето на поръчителство не било
задължително условие за сключване на договора за кредит, то
възнаграждението на поръчителя не следвало да се включва в ГПР. Видно
от представения договора за заем, в него изрично е посочено, че заемът
може да се обезпечава с поръчителство, предоставено от одобрено от
заемодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки,
поради което следва да се приеме, че наличието на такова съставлява
условие за сключването му и без него договорът не би бил сключен.
Обстоятелството, че съгласно договора кредитополучателят разполага с
възможност вместо поръчителство да предостави друго обезпечение-
поръчители или банкова гаранция, не е основание да се приеме, че
сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е условие
за отпускане на кредита. Съгласно предвиденото в договора за заем
евентуалните две физически лица- поръчители следва да отговарят на
редица изисквания, поради което и осигуряването на такива в посочения
кратък тридневен срок на практика е невъзможно за кредитополучателя. В
тази ситуация, за да получи поискания кредит, кредитополучателят
следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посоченото
от кредитора дружество- гарант. При това положение евентуалните разходи
на кредитополучателя за заплащане на възнаграждение на поръчителя е
следвало да бъдат взети предвид при изчисляване на ГПР по кредита, като
в този случай действителният размер на ГПР би надвишавал петкратния
5
размер на законната лихва. Предвид горното настоящият състав на съда
намира, че при сключването на процесния договор за потребителски
кредит чрез предвиждане на гаранция под формата на поръчителство,
което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й
в полза на свързано с кредитора лице, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Предвид горното посоченият в договора годишен процент на разходите
не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в
договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в
резултат на което потребителят е въведен в заблуждение относно
действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в
договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от
действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не
съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата недействителност. В този
смисъл е налице и формирана съдебна практика- Определение № 50685 от
30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о. Ето защо предявеният
иск за прогласяване на нищожността на договора е основателен и следва
да се уважи.
По така изложените съображения обжалваното решение, с което
искът за прогласяване на нищожността на договора за паричен заем е бил
отхвърлен, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново
решение за уважаване на иска.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за държавна такса за
посочената претенция за двете инстанции в размер на 100 лв.
Процесуалният представител на ищеца адв. Г. М. му е оказал
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1 от Закона за
6
адвокатурата. С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата ответникът по иска „Изи асет мениджмънт“ АД
следва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение за всяка
от инстанциите в претендирания размер от по 300 лв. или общо 600 лв.
С оглед изхода на спора обжалваното Определение №415 от
02.02.2023г., постановено по гр.д. №989/2022г. по описа на Районен съд-
Асеновград, следва да бъде отменено в частта му, с която ищецът е бил
осъден да заплати на „Изи асет мениджмънт“ АД сумата от 300 лв.-
разноски.
Основателна е и частната жалба срещу Определение №415 от
02.02.2023г. в частта му за определеното в полза на адв. Г. М. адвокатско
възнаграждение, дължимо от ответника „Файненшъл България“ ЕООД по
иска за прогласяване на нищожността на договора за предоставяне на
поръчителство. Същото следва да бъде в претендирания от последния
размер от 300 лв., поради което в частта му, с която искането му е било
отхвърлено за сумата над 140 лв. определението следва да бъде
отменено, като в полза на адв. Г. М. се присъдят още 160 лв. адвокатско
възнаграждение, дължимо от ответника „Файненшъл България“ ЕООД.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №433 от 12.12.2023г., постановено по гр.д. №989/2022г.
по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която е бил
отхвърлен предявения от И. С. А. против „Изи асет мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, иск за прогласяване на нищожността на договор за
паричен заем №3985719 от 24.11.2020г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл.22 във връзка с чл.11,
ал.1,т.10 от ЗПК договор за паричен заем №3985719 от 24.11.2020г.,
сключен между И. С. А., ЕГН **********, и „Изи асет мениджмънт“
АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД, със седалище и адрес на
7
управление гр. София, бул. „Джавахарлал неру“ №28, „Силвър център“,
ет.2, офис 40-46, ЕИК *********, да заплати на И. С. А. от гр.
Асеновград, ул. ***, ЕГН **********, сумата от 100 лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал неру“ №28, „Силвър център“,
ет.2, офис 40-46, ЕИК *********, да заплати на адв. Г. Л. М. сумата от
600 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната
безплатна правна помощ на И. С. А..
ОТМЕНЯ Определение №415 от 02.02.2023г., постановено по гр.д.
№989/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която И.
С. А. е бил осъден да заплати на „Изи асет мениджмънт“ АД сумата от
300 лв.- разноски.
ОТМЕНЯ Определение №415 от 02.02.2023г., постановено по гр.д.
№989/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград, в частта му, с която е
било отхвърлено искането на адв. Г. Л. М. за осъждане на „Файненшъл
България“ ЕООД да му заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА за сумата над 140 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал неру“ №28, „Силвър център“,
ет.2, офис 40-46, ЕИК *********, да заплати на адв. Г. Л. М. сумата от
още 160 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за
оказаната безплатна правна помощ на И. С. А..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8