№ 18820
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110158369 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Б. Т., чрез
адв. М., срещу „..“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 107,60
лева, представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит,
поради нищожност на клауза за заплащане на такса експресно разглеждане,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът излага твърдения, че на 29.05.2023 г. сключила с ответника
договор за потребителски кредит от разстояние № ОL.., по силата на който й
била предоставена в заем сума в размер на 450 лв., при уговорен
тридесетдневен срок за погасяване на заема със заплащането на една на брой
погасителна вноска, при договорна лихва от 40,10%. Твърди, че съгласно
условията на договора следвало да заплати в полза на ..дателя такса за бързо
разглеждане в размер на 107,60 лв., с оглед което общата стойност на дълга
възлизала на 572,64 лв. Излага доводи, че е погасила изцяло задълженията си
1
по кредита с изплащането на сумата от 572,64 лв. на 02.06.2023 г. Счита, че
клаузата от договора, в която било предвидено заплащането на такса за
експресно разглеждане била нищожна поради противоречието й с добрите
нрави, както и предвид несъответствието й с разпоредбите на чл. 11 и чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Поддържа, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, ..рът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Счита, че предвидената в договора такса за
експресно разглеждане има за последица значителна нееквивалентност на
насрещнните престации по договора, както и злепоставяне на интересите на
потребителя с цел извличане на изгода за ..ра. В тази връзка, твърди че
предвид нищожността на клаузата, ответникът следва да й възстанови
заплатената такса за експресно разглеждане. Ето защо моли съда да прогласи
нищожността на клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащането
на такса за експресно разглеждане в размер на 107,60 лв. Претендира
осъждането на ответника за сумата от 50 лв. - частична претенция от общия
дълг на стойност 107,60 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на
исковата молба. Потвърждава наличието на облигационно отношение с
ищцата по сключения договор за потребителски кредит, както и погасяването
на задълженията по кредита с изплащането на сумата от 572,64 лв. Не
оспорва, че в договора е било предвидено заплащането на такса за експресно
разглеждане в размер на 107,60 лв. Сочи, че съгласно трайно установената
практика вземането за такса за експресно разглеждане е недължимо в полза на
..дателя, поради което на 05.01.2024 г. сумата е била възстановена на ищцата
чрез платежната система за парични преводи „Изи Пей“. В тази връзка,
навежда доводи за недобросъвестно процесуално поведение от страна на
ищцата, поради което същата следва да понесе сторените в производството
разноски. Излага подробни съображения за недопустимост на предявените
искове поради липсата на правен интерес, евентуално оспорва претенциите на
ищцата като неоснователни. Твърди, че не е дал повод за завеждане на
производството, поради което има право на разноски. Релевира възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
2
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните са отделени следните обстоятелства: 1/ наличието на сключен
помежду им договор за потребителски кредит от разстояние №
ОL../29.05.2023 г., задълженията по който са изцяло погасени от ..получателя;
2/ уговорена клауза, предвиждаща задължение за ..получателя да заплати на
дружеството такса за експресно разглеждане в размер на 107,60 лв., която е
постъпила в патримониума на ответника ; 3/ липсата на валидно основание за
получаване, съответно за задържане на сумата от 107,60 лв. от страна на
..дателя. Същите се установява и от представените по делото доказателства –
договор за потребителски кредит ОL../29.05.2023г. и разписка за извършено
плащане от 05.01.2024г. и потвърждение за извършеното плащане от
05.01.2024г. 16:59ч.
Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично
забранява на ..ра да събира от потребителя такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената
такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна.
На следващо място посочената такса несъмнено се явява разход по
кредита и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Така уговорената такса по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Отделно от
това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
3
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на ..получателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставена от разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази пар. 2 от
ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г относно
договорите за потребителските кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на
законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане
целите на цитираната Директива 2008/48/ ЕО. Съгласно Съображение 19 от
Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание на фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните
задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна
прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази
информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите,
приложим за кредита и определен по еднакъв начин навсякъде в Общността. В
тази насока и в Съображение 24 от същата Директива е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация преди
да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на
кредита участва кредитен посредник, или не. Според Съображение 31 от
Директивата за да се даде възможност на потребителя да познава своите права
и задължения по договора за кредит, този договор следва да съдържа цялата
информация по ясен и кратък начин. С оглед цитираните цели на Директивата
следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК ще е налице не само, когато в
4
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и
ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в договора ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднакво нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от
възможността за преценка относно действителния размер на ГПР, което право
Директивата и ЗПК целят да му признаят и гарантират. Както бе посочено по-
горе, в настоящия случай е налице посочване само на цифровата величина на
ГПР (49,18%), която не обезпечава получаването на каквато и да информация
относно вида, размера и компонентите, включени в годишния процент на
разходите. С оглед на това не може да се приеме за основателно становището
на ищеца за липса на противоречие с императивната разпоредба на чл. 22 във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената
и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Ответникът не оспорва, че посочената клауза от договора е
неравноправна. Представил е доказателства за осъществена комуникация
между него и процесуалния представител на ищеца за извънсъдебно уреждане
на отношенията между тях във връзка със заплатени суми по нищожни клаузи
по договори за заем. Представено е и доказателство за заплащане на
претендираната сума, заплатена по договора, предмет на настоящото
производство, в размер на 107,60 лева. Плащането е извършено на дата
05.01.2024г. и не се оспорва от ищеца, а с молба от 29.05.2024г. е признато
нейното получаване.
5
С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че не са спазени
посочените изисквания на ЗПК, поради което договорът за паричен заем е
недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23
ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви (вкл. Договорна лихва и лихва за забава) или други разходи. С оглед
всичко изложено, на връщане подлежи само чистата стойност на заема –
сумата от 450 лв.
С оглед представените доказателства за извършено плащане от
ответника на претендираната сума от 107,60 лева, то предявеният осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена сума при
начална липса на основание въз основа на нищожна клауза от договор, се
явава неоснователен поради погасяване на претенцията чрез плащане.
По разноските:
Съдът намира, че с оглед представените и неоспорени доказателства за
извършено плащане от ответника на процесната сума на 05.01.2024г. и като
взе предвид, че исковата молба е подадена на 25.10.2023г., то плащането е
постъпило в хода на производството, поради което с поведението си
ответникът е дал повод за завеждането на делото.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 100 лева за заплатена държавна такса.
Пълномощникът на ищеца адв. Д. М. е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие адв. М. е предоставил на ищеца
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като е посочено,
че пълномощникът на ищеца Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е лице,
регистрирано по ЗДДС. В такива случаи съдът осъжда другата страна да
6
заплати възнаграждението на съответния адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5
НМРАВ урежда, че минимално възнаграждение следва да се определя по
отделно за всеки от исковете. В конкретния случай по делото са предявени два
обективно съединени иска, като делото е с ниска фактическа и правна
сложност и с нисък материален интерес. Настоящият състав намира, че
буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение
при обективно съединени обуславящи и обусловени искове(доколкото по
главния иск се твърди нищожност на посочената клауза, връщането на платени
суми по която е предмет на съединения осъдителен иск) при дела с предмет
ниска фактическа и правна сложност на делото при определяне размера на
възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАДв. В настоящия случай се касае за иск,
чиито предмет са нищожни клаузи на договор за потребителски кредит, като
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по искове, чиито
предмет са вземания по договори за потребителски кредит, като поставените в
настоящото производство въпроси биха били изследвани служебно от съда и в
инициирано от заемодателя производство. Извършено е плащане в хода на
производството, което е било известно на ищеца преди подаване отговор на
исковата молба по делото, като ответникът не е оспорвал правните и
фактическите му твърдения извънсъдебно, нито в образуваното производство.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева при съобразяване на актуалната
практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално
запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е
прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията,
приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да
определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), която е в подкрепа на изложените от
съда мотиви при определяне на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца. Съдът намира, че с оглед актуалната практиката на
ВКС, която и настоящият състав споделя (Определение № 917 от 2.05.2023 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК, без да е необходимо да се
преповтарят подробните мотиви), не следва да се присъжда ДДС върху
размера на адвокатското възнаграждение, което ответната страна е осъдена да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАадв.
7
Съгалсно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат
всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на
страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което
е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно
придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията
на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят
е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което
не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата
уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък
добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от
Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на
материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е
безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява
безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не
подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1
ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по
съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който
насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки,
бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент
действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да
заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява
облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което
безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са
между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката,
оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а
второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само
права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната
8
помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната
страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС,
което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по
правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.
Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично
предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична
нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с
данък върху добавената стойност. Не следва нещо различно от разпоредбата
на пар. 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък
върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на
услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Тя урежда
начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС
адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на
ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата
не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява
Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. По
въпроса дали при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗА, се включва
ДДС е налице и висящо дело пред СЕС - C-744/23, по което към настоящия
момент няма произнасяне.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от И. Б. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. .., срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. .., на клауза за такса експресно
разглеждане по договор за потребителски кредит от разстояние №
ОL../29.05.2023 г., сключен между страните, поради противоречие на закона и
поради накърняване на добрите нрави.„
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от И. Б. Т., ЕГН ********** срещу „..“
ЕООД, ЕИК .. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на
сумата от 107,60 лева, представляваща недължимо платена сума по
9
потребителски кредит, поради нищожност на клауза за заплащане на такса
експресно разглеждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането като погасена чрез
плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..“ ЕООД, ЕИК .., да
заплати на И. Б. Т., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. „..“ ЕООД, ЕИК .., да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес гр. София, ..,
представлявано от адв. Д. М., сумата в размер на 100 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца И. Б. Т. безплатна
правна помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10