Решение по дело №2132/2019 на Административен съд - Пловдив

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2329

 

гр. Пловдив, 18.11.2019 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2132 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от „Д.и Г.– 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.А.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 239-ФК/08.07.2019 г., издадена от Б.Г. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ – заведение за бързо хранене, находящ се в к.к. „Шкорпиловци“ плаж „юг“ гр. Пазарджик, бул. „България“ № 73, стопанисван от „Д.и Г.– 2014“ ЕООД за срок от 14 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до посочения търговски обект.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. При осъществена оперативна проверка на 07.07.2019 г. на търговски обект - Заведение за бързо хранене, находящ се в к.к. „Шкорпиловци“ плаж „юг“, стопанисван от ,Д.И Г.- 2014" ЕООД, е установено, че дружеството в качеството му на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е прието, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС. Обектът е временно преместваем с площ от 100 кв.м и допълнителна търговска площ към него от 126 кв.м за разполагане на чадъри и др. В обекта има регистрирано и въведено в експлоатация едно фискално устройство.

На посочената дата - 07.07.2019 г., в 11.20 ч. преди легитимация на проверяващите органи по приходите е извършена контролна покупка на 2 бр. айран с единична цена 1,50 лв. на обща стойност 3.00 лв. Плащането е извършено в брой с една банкнота от 5 лева, като е върнато ресто в размер на 2.00 лева. Не е издаден фискален касов бон от монтираното и въведено в експлоатация ФУ или касова бележка от кочан. След легитимация на органите по приходите е изведен междинен „X“ отчет в 11.43 ч. от който е установено, че няма маркирана продажба в размер на 3.00 лв. Установено е също така, че има положителна разлика на парите в касата и отчетените от ФУ в размер на 116.80 лв. Като доказателства за извършеното нарушение се сочат Междинен отчет към момента на проверката, Опис на паричните средства в касата и КЛЕН от дата 07.07.2019 г.

При това положение е направен извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответния документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.

Въз основа на тези фактически установявания е издадена и процесната заповед, с която на „Д.и Г.– 2014“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – Заведение за бързо хранене, находящ се в к.к. „Шкорпиловци“ плаж „юг“, стопанисван от „Д.И Г.- 2014" ЕООД и забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви относно местоположението на обекта и установената положителна разлика на парите в касата и отчетените от ФУ в размер на 116.80 лв. Също така е посочил, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

ІV. За правото:

9. Оспореният административен акт – ЗНПАМ, е постановена от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органа по приходите са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

10. Между страните не се формира спор по установените факти. Оспорващият не отрича факта на извършеното нарушение. Защитната теза на жалбоподателя се основава на доводи, които са релевантни към производството по предварително изпълнение на акта, респ. неговото принудително изпълнение, но не и по отношение законосъобразността на самата принудителна административна мярка. Въпреки това по правилото на чл. 168 от АПК съдът не е ограничен само с обсъжданията на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на събраните доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички нормативно установени основания.

11. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая процесната ЗНПАМ е издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, надлежно упълномощен от Изпълнителния Директор на НАП съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителния директор на агенцията, така и директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори.

12. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59 и чл. 146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 г., конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съответно, според чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредбата, продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в случаите на спиране на захранващото напрежение.

Цитираните разпоредби създават задължение за регистриране и отчитане на оборота от продажби (т.е. на приетите плащания за извършените в търговския обект доставки), поради което във всички случаи на получаване на плащане при доставка, лицето получило плащането е длъжно да издаде фискален бон или касова бележка от кочан в случаите по чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г.

По делото няма спор, че процесната сума (в размер на 3 лв.) е платена в брой, а не по банков път. Поради това, получаването на тази сума е следвало да бъде документирано по предвидения в данъчното законодателство ред и начин, а именно чрез издавен на фискален бон или касова бележка от кочан (в случаите по чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г.) към момента на получаване на плащането, и след като това не е сторено, без всякакво съмнение е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г.

13. В случая не бе оборена нито дори разколебана установената от административния орган фактическа обстановка. Възраженията на жалбоподателя, относно риска да понесе вреди от прилагането на мярката, са неотносими към предмета на спора. Що се отнася до обстоятелството, че в случая по делото няма доказателства за издадено НП за установеното нарушение, следва да се посочи че административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Неспазването на реда за издаване на съответен документ за продажба (какъвто каза се безспорно е настоящия случай), е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални правила за поведение, а не в хипотеза на наложено административно наказание /каквато е уредбата по чл. 124а ЗАДС/.

14. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане един правно обоснован резултат – спазване на фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска.

15. В настоящия случай срокът на мярката е съобразен с конкретиката на извършеното нарушение, за което каза се са изложени подробни мотиви (извършена е преценка на неговата тежест, изложени са мотиви относно местоположението на обекта, срокът на наложената ПАМ е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, съответно недопускане на вреда за фиска). При това положение следва да се приеме, че ПАМ е определена за срок, неограничаващ правата на дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Като всяка една ПАМ и процесната ще рефлектира неблагоприятно на дейността на дружеството. Засягането в случая на правната сфера на оспорващия обаче, е съразмерно спрямо преследваната легитимна цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл не се установява нарушение на принципът за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, нито противоречие на ПАМ с целта на закона. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение от страна на оспорващото дружество като данъчно задължено лице, без ПАМ да се приравнява на санкция.

16. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорената Заповед за налагане на ПАМ. Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

17. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 100 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д.и Г.– 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.А.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 239-ФК/08.07.2019 г., издадена от Б.Г. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ – заведение за бързо хранене, находящ се в к.к. „Шкорпиловци“ плаж „юг“ гр. Пазарджик, бул. „България“ № 73, стопанисван от „Д.и Г.– 2014“ ЕООД за срок от 14 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до посочения търговски обект.

ОСЪЖДА „Д.и Г.– 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.А.Д., да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, сумата в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: