№ 1424
гр. Варна, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20203100103640 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 5755/09.03.2022г., подадена от М. В. ЕМ., чрез адв.
П.Г., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение №
205/18.02.2022г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище за
дължимост на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни: П. П. С., Г. Ж. Г., Г. П. Б., Ж. П.
Г., ЗЛ. П. ВЛ., ОГН. П. Х. и ЛЮБ. П. Г. не изразяват становище по молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по повод предявени в
условията на пасивно субективно кумулативно съединяване главни искове от М. В. ЕМ. с
правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците П. П. С. /легитимиращ
се като собственик на 16/36 ид.части/, Г. Ж. Г. /легитимиращ се като собственик на 3/36
ид.части/, Г. П. Б. /легитимиращ се като собственик на 3/72 ид.части/, Ж. П. Г. /легитимиращ
се като собственик на 3/72 ид.части/, ЗЛ. П. ВЛ. /легитимиращ се като собственик на 8/36
ид.части/, ОГН. П. Х. /легитимиращ се като собственик 3/36 ид.части/ и ЛЮБ. П. Г.
/легитимиращ се като собственик на 3/36 ид. части/, че ищцата е собственик на недвижим
имот – апартамент с ид. ч. 10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр. Варна със
застроена площ от 108 кв. м., находящ се в гр. *************** при твърдения за
придобиване на собствеността въз основа на оригинерно придобивно основание, а именно
осъществена трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на имота с
намерение за своене в периода от 20.08.2001г. до 30.11.2020г., както и предявени при
условията на евентуалност: 1) Искове с правно основание чл.72 от ЗС за осъждане на всеки
от ответниците да заплати стойността на направените необходими разноски за запазване на
вещта /апартамента с ид. 10135.1507.100.1.6 по КК на гр.Варна/ на обща стойност 570 лева,
изразяващи се в направен ремонт на покрива на сградата, в която се намира имота през
2002г. в размер на 2700 лева изразяващ се в удължаване на носещите греди, оформяне на
стреха, полагане на хидро и топло изолация и нови улуци и през 2010г. в размер на 3000
лева, изразяващ се в подмяна 1 на всички керемиди на покрива и монтаж на покривен
прозорец Велукс модел GZL M04 с размери 78/98 см., съобразно квотата му в
1
съсобствеността както следва: П. П. С. – 253,33 лева, Г. Ж. Г. – 47,55 лева, Г. П. Б. – 23,78
лева, Ж. П. Г. – 23,78 лева, ЗЛ. П. ВЛ. -126,80 лева, ОГН. П. Х. – 47,55 лева и ЛЮБ. П. Г. –
47,55 лева. 2) Искове с правно основание чл.72 от ЗС за осъждане на всеки от ответниците
да заплати увеличената стойност на имота в следствие на извършени в него през 2002г. и
през 2011г. подобрения конкретно посочени в Определение № 3034/27.08.2021 г.,
постановено по настоящото дело.
С Решение № 205/18.02.2022 г. на ВОС са отхвърлени предявените от ищцата против
ответниците главни искове с правно основание чл. 124 от ГПК и са частично уважени
исковете по чл. 73, ал. 2 от ЗС и чл. 74, ал. 1 от ЗС. Извършена е и съдебна компенсация на
установени и признати с решението насрещни парични вземания на П.С. с ищцата. В
резултат на това произнасяне, съдът е присъдил съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете, като не е включил претендираните от ищцата разходи за
адвокатско възнаграждение излагайки подробни мотиви за това.
Съобразно изложените мотиви в съдебното решение съдът не е присъдил
претендираните разходи за адвокатско възнаграждение, поради това, че по делото не са
представени доказателства както за размера на договореното адвокатско възнаграждение
между адвоката П.Г. и М.Е., което да е обективирано в договор за правна защита и
съдействие или по друг начин, така и доказателства за сторен разход за заплащането им от
възложителя Е.. Съобразно задължителната практика на ВКС – ТР № 6/06.11.2013г. по
т. д. № 6/2016г. на ОСГТК на ВКС присъждането на разноски в производството се
извършва по реда на чл. 78 от ГПК, само когато извършването им е доказано в
производството.
Липсата на доказателства за договаряне на адвокатско възнаграждение между
ищцата и процесуалния й представител, респективно за такова в размер на общо 7860
лева не може да се преодолее с факта на издадените едностранно от счетоводството на
АД „Г. и партньори“ фактура № 3223/26.01.2022г. и фактура № 3242/07.06.2021г. Нещо
повече, за плащането на сумите по тези фактури – в брой или по Б. път от ищцата Е. в
полза на адвоката липсват доказателства. Представените вносни бележки от
15.06.2021г. и от 28.01.2022г. са с посочен вносител – П.Г. и не са в състояние да
обосноват извод, че сумите са излезли от патримониума на М.Е., за да може този разход
да подлежи на възстановане по реда на чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
С изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5755/09.03.2022г. , подадена от М. В.
ЕМ., чрез адв. П.Г., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
Решение
№ 205/18.02.2022г., постановено по гр. дело № 3640/2020 г. по описа на ВОС.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
Апелативен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3