Решение по дело №9933/2016 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 10.07.2020 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на  петнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9933/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от „У.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез адв. Д.Д.– САК, съд.адрес:*** против Н.И.Т., ЕГН **********, Д.З.Т., ЕГН **********, и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, тримата на адрес: София, район Лозенец, ул. ********, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Н.И.Т., Д.З.Т. и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД дължат на „У.Б.“ АД по Договор за ипотечен кредит № 37/16.08.2006 г. и Анекс към него от 06.06.2013 г., следните суми: - главница 196 789, 78 шв. франка, дължими лихви 26 707, 89 шв. франка, както следва: - 12 336, 72 шв. франка – възнаградителна лихва на основание чл. 4а от Анекс от 06.06.2013 г. за периода 20.12.2014 – 08.09.2015 г., - 11 976, 89 шв. франка -  лихва върху просрочена главница на основание чл. 4.2 от Анекс от 06.06.2013 г.  за периода 20.06.2014 г. - 13.01.2016 г., - 2 394, 28 шв. франка - наказателна лихва при просрочие на основание чл. 4.1 от Анекс от 06.06.2013 г. за периода 20.06.2014 г. - 13.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по образуваното ч.гр.д. № 1756/2016 г. на СРС, 78 – ми с-в е издадена заповед от 19.01.2016 г. за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и разноски в заповедното и исковото производство и адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че на 14.01.2016 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ срещу ответниците. Образувано е ч.гр.д. № 1756 по описа на СРС, 78 – ми с-в  и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 196 789. 78 щвейцарски франка – главница, 26 707, 89 швейцарски франка – лихва по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, и разноски по делото в общ размер на 15 951, 01 лв.

         Въз основа на това е образувано изпълнително дело № 26 по описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921. Срещу изпълнителното дело е депозирано възражение от ответниците в законоустановения срок.

 

         Ищецът заявява, че на 16.08.2006 г. между него – в качеството му на кредитор, и ответниците Н.Т. и Д.Т. – в качеството им на кредитополучател и солидарен длъжник, е сключен Договор за банков кредит № 37 от 16.08.2006 г. за сумата в размер на 235 000 швейцарски франка с условия, подробно описани в исковата молба.

         На 06.06.2013 г. страните по договора за кредит и третият ответник „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, като солидарен длъжник, подписали Анекс, по силата на който променили условията по Договора за банков кредит по начин, подробно описан в исковата молба.

 

         Ищецът заявява, че сумата по банковия кредит е усвоена изцяло от кредитополучателя Н.Т. на 21.08.2006 г., но нито той, нито солидарните длъжници са изпълнили задължението си да заплащат изцяло и в срок месечните вноски.

 

С оглед на това ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем на 18.09.2015 г., за което е уведомил ответниците с нарочни нотариални покани и е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, по което е образувано цитираното ч.гр.д. на СРС и издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

 

         Ищецът е представил писмени доказателства.

         Поискал е назначаване на ССЕ.

         Поискал е също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред СРС.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.

        

Ответниците Н.Т., Д.Т. и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД оспорват предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани.

         Според тях ищецът не е имал основание да обяви кредита за предсрочно изискуем поради липса на фактически състав за това. Сочат, че не са изпаднали в забава, плащали са над първоначално договореното.

         Твърдят, че не са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

         Възразяват срещу начисляването на договорна лихва след обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Направили са възражение за нищожност на следните клаузи в процесния Договор за банков кредит № 37 от 16.08.2006 г.: - чл. 4, ал. 1, - чл. 9, ал. 2, чл. 9, ал. 3, чл. 10, ал. 5, чл. 10, ал. 6, чл. 10, ал. 10, чл. 10, ал. 11, чл. 12, н. 5, чл. чл. 4, 4/1/ и 4/2/ от Анекс Към Договора от 06.06.2013 г.

Заявяват нищожност поради противоречие с разпоредбите на Закона за кредитните институции, Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета за неравноправните клаузи и потребителските договори.

Позовават се на нормата на чл. 58, ал. 2 ЗКИ, която представлява проявление на основния принцип в гражданското право – забрана на недобросъвестно поведение и, в частност, на недобросъвестна търговска практика.

Позовават се също и на задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10.

Заявяват също, че атакуваните клаузи са квалифицирани като неравноправни от Комисията за защита на потребителите и по тази причина Банката – ищец към настоящия момент ги е премахнала от Договорите.

Представили са писмени доказателства, поискали са назначаване на ССчЕ.

В хода по същество молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират разноски и адвокатски хонорар.

Ищцовата страна, в депозирано нарочно становище, заявява, че цитираните клаузи не са неравноправни по смисъла на ЗЗП, пред вид факта, че всяка промяна в лихвените нива на кредитната експозиция е осъществена с подписване на анекс, лихвите не са променяни едностранно, а след обсъждане с клиентите в израз на договореността.

Според ищеца компонентите, формиращи годишния лихвен процент по кредита са ясно дефинирани в атакуваните клаузи / чл. 9, ал. 2 от Договора за кредит/, като клауза не представлява уговорка във вреда на потребителите.

Според Банката – ищец, при подписване на договора и анексите ответниците са имали възможност да възразяват или да искат промяна на тези клаузи. Позовава се и на нормата на чл. 20а ЗЗД, според която договорите имат силата на закон за страните, които са ги сключили.

Твърди, че релевантно също е и обстоятелството, че условията по кредитния договор са променяни по искане на кредитополучателя, което прави възражението за неравноправност на клаузите неоснователно.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:

         По искане на двете страни съдът изиска и бе приложено ч.гр.д. № 1756/2016 г. по описа на СРС, 78 – ми с-в.

         По делото не се спори, а и това се доказва от събраните по делото доказателства, че по силата на Договор за за банков кредит № 37 от 16.08.2006 г., сключен между ищеца „У.Б." АД  от една страна, и ответниците Н.Т. и Д.Т. – в качеството им на кредитополучател и солидарен длъжник, Банката е предоставила на дружеството кредит в размер 235 000 швейцарски франка.

         Не се спори и за подписания на 06.06.2013 г. между страните по Договора за кредит и третия ответник „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, като солидарен длъжник, Анекс, по силата на който променили условията по Договора за банков кредит. При подписване на Анекса е договорен дванадесетмесечен стабилизиращ период – от 20.06.2013 г. до 20.05.2014 г. и остатъчен период от 20.06.2014 г. до 20.07.2030 г. В чл. 4 от Анекса страните са договорили размера на лихвите и начина на тяхното изчисление.     .

 

         По делото се доказаха твърденията на ищеца в исковата молба, че сумата по банковия кредит е усвоена изцяло от кредитополучателя Н.Т. на 21.08.2006 г.

 

Доказа се също, че от страна на „У.Б." АД  е налице уведомяване на кредитополучателя и солидарните длъжници – тримата ответници с нарочни нотариални покани за обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 18.09.2015 г. – връчени им на 14.12.2015 г. чрез нотриус Нели Лукова, Рег. № 536 на НК, район на действие София.

 

Не се спори, че, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, подадено от Банката – ищец, е образувано ч.гр.д. № 1756/2016 г. по описа на СРС, 78 – ми с-в, приложено към настоящото дело, по на 19.01.2016 г. е издадена заповед за изпълнение, а на 20.01.2016 г. – изпълнителен лист, като Н.И.Т., Д.З.Т. и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на „У.Б.“ АД по Договор за ипотечен кредит № 37/16.08.2006 г. и Анекс към него от 06.06.2013 г., следните суми: - главница 196 789, 78 шв. франка, дължими лихви 26 707, 89 шв. франка за периода 20.06.2014 г. - 13.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 15 951, 01 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20169210400026 на ЧСИ С.П.,*** за събиране на вземането на ищцовото банково дружество.

След уведомяване в законовия срок, длъжниците и настоящи ответници Герасим Христов е подал възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, като заявили, че не дължат сумите по него и, съобразно дадената му възможност, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

По настоящото производство е приложено копие от образуваното образувано ч.гр.д. № 1756/2016 г. по описа на СРС, 78 – ми с-в, по което срещу тримата длъжници са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.

По искане на страните съдът назначи множество и различни съдебно – икономически експертизи, които пространно обсъдиха както предоставения кредит, така отделните вноски по него, извършените плащания, начините на формиране на отделните видове лихвени проценти, равностойността на месечните вноски при измененията в курса на БНБ през годините, размерът на вноските с настъпил падеж – главница и лихви от датата на предсрочната изискуемост до настоящия момент, от датата на подаване на заявлението към настоящия момент. Вещите лица са прегледали Методиката за изчисляване на БЛП към датата на сключване на договора и е установено следното: БЛП в швейцарски франкове представлява сборът от два компонента – индекс тримесечен ЛИБОР за швейцарски франкове плюс надбавка 5,10 %. На първо число всеки месец се извършва автоматична проверка на публикуваната в Ройтерс стойност на индекса за предходния ден и тя се съпоставя със стойността му, използвана при изчислението на лихвата на падежиралата вноска от съответния месец. Преизчисление се извършва на падежа в текущия месец при наличие на разлика 0,30 %независимо положителна или отрицателна. Вещите лица изчерпателно и в табличен вид са посочили месечната вноска за периода от сключване на договора до датата на предсрочната изискуемост и са констатирали, че от страна на ответниците няма надплатени суми.

Съгласно заключението на експертизата, приета на съдебното заседание, проведено на 15.06.2020 г., след извършване на проверка, на базата на представените документи вещото лице следваше да отговори, на следните две задачи:

Какъв е размерът на вноските с настъпил падеж - главница и възнаградителна лихва по кредита, от датата на подаване на заявлението по чл. 417 по ГПК (14.01.2016 г.) до 15.06.2020 г. - дата на съдебно заседание,

1.                Какъв е размерът на вноските с настъпил падеж - главница и възнаградителна лихва по кредита, от датата на предсрочната изискуемост (18.09.2015 г.) до 15.06.2020 г. - дата на последното съдебно заседание.

Според заключението на експертизата, прието в заседанието на 15.06.2020 г., в чл. 7.1 от Анекс към Договор за банков ипотечен кредит на физическо лица № 37/16.08.2006 г. е определена дата за погасяване на кредита 20 - то число на календарния месец.

Вещото лице е изчислило общия размер на вноските с настъпил падеж за този период и той е: 95 845,89 швейцарски франка, от които за:

- Главница — 35 638,17 CHF;

- Възнаградителна лихва — 60 207,72 CHF.

Експертът е дал в табличен вид вноските,  както следва:

 

 

 

Досежно втората задача - размера на вноските с настъпил падеж - главница и възнаградителна лихва по кредита, от датата на обявената предсрочна изискуемост (18.09.2015 г.) до 15.06.2020 г. - датата на съдебното заседание, вещото лице е отразило следното:

С Нотариална покана на Нотариус Н.Р.Л., per. № 536 с район на действие СРС, получена от Н.И.Т. на 13.12.2015 г., Банката уведомява кредитополучателите, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 18.09.2015 г. и кани кредитополучателите в 7/седем/ дневен срок от получаване на поканата да погасят задълженията в пълен размер.

Задълженията, посочени в нотариалните покани, са както следва:

-         Главница - 196 789,78 CHF;

-         Дължими лихви - 18 597,54 CHF.

 

В Таблица изчерпателно са посочени  размерите на вноските по кредита с настъпил падеж, за периода от 18.09.2015 г. до 15.06.2020 г. и те възлизат, съответно на: - Главница - 37 854,11 CHF и - Възнаградителна лихва — 65 225,43 CHF.

 

 

        

 

Изложеното се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.

 

         Други релевантни по делото доказателства не са представени.

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците Н.И.Т., Д.З.Т., ЕГН и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД,, че те дължат на ищеца сумите, визирани в издадената  заповед за незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК въз основа на документ – издаден запис на заповед, като обезпечение на Договор за банков кредит.

 

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

 

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а, съобразно характера на предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше да докаже в процеса, че ответниците му дължат на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответниците -длъжници - възраженията си срещу вземането.

 

Производството по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за провеждане на заповедно производство.

 

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на Договор за банков кредит № 37 от 16.08.2006 г., валидно сключен между ищеца „У.Б." АД  от една страна, и ответниците Н.Т. и Д.Т. – в качеството им на кредитополучател и солидарен длъжник, по силата на който Банката е предоставила на дружеството кредит в размер 235 000 швейцарски франка. С подписване на договора страните са се съгласили да поемат посочените в него задължения. Доказа се, че на 21.08.2006 г. сумата е усвоена от ответника Н.Т..

 

Доказа се също, че условията на Договора за кредит са променени с подписан на 06.06.2013 г. между кредитодателя и настоящ ищец, от една страна, и ответницитеп Н.Т. - кредитополучател и Д. Т.– солидарен длъжник и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, в качеството на солидарен длъжник, Анекс, като е договорен дванадесетмесечен стабилизиращ период – от 20.06.2013 г. до 20.05.2014 г. и остатъчен период от 20.06.2014 г. до 20.07.2030 г., а в чл. 4 от Анекса са договорени размера на лихвите и начина на тяхното изчисление.     .

 

 

В хода на производството се доказа от приложеното и прието като доказателство Извлечение от счетоводни книги на Банката, че изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила предсрочно поради липса на плащания от страна на ответниците – кредитополучател и солидарни длъжници и за това, след валидното им уведомяване, кредиторът – ищец е инициирал образуване на заповедно производство пред СРС, по което са издадени цитираната заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените по – горе суми. – главница, лихви и разноски.

Съдът приема тезата на ответната страна досежно настъпилата предсрочна изискуемост, позовавайки се на задължителната практика на ВКС, съобразно Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014 г., по т.д. № 4/2013 на ОСГТК, т. 18, според което предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните (Банка) и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка, пред вид наличието на неплащане от ответната страна, Банката-кредитор, реализирайки правото си по чл. 417 във вр. с чл. 418 ГПК, следва първо трябва да обяви кредита за предсрочно изискуем, след което да уведоми длъжниците – в случая кредитополучател и солидарни длъжници. Отново в съответствие с тълкувателната практика на ВКС /цитираното по – горе ТР/, волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа позоваване на обстоятелствата на обективния факт на неплащането, които му дават право да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита, без да са налице формални изисквания към съдържанието на уведомлението.

 

В хода на производството ответниците направиха възражение, че са надплатили суми по задълженията си по кредита, но всички назначени и приети по делото съдебно – икномически експертизи доказаха, че не е налице надплащане нито от страна на кредитополучателя, нито от страна на солидарните длъжници, което води до неоснователност на направеното възражение.

От ответната страна в хода на производството бе оспорена валидността на договора, поради наличие в него на неравноправни клаузи и съдът дължи произнасяне по тези възражения, преди да се произнесе относно размера на задължението.

 

По възражението на ответниците относно начина на определяне на базовия лихвен процент, както и за периодите, условията и процедурите за промяната му:

Съдът, след преценка на събраните доказателства, включително и приложените Договор за кредит и Анекс към него, намира, че в настоящи случай те съдържат уговорки за размера на годишната лихва, за базовия лихвен процент, който не е увеличаван през времетраене на договора, до настъпване на предсрочната изискуемост на задължението. Съдът констатира, че в Общите условия към договора за кредит се съдържа дефиниция на базовия лихвен процент за кредит в швейцарски франкове, а тези Общи условия са неразделна част от Договора. В тази връзка съдът прие и представената от ответника Методика на „У.Б.“, АД за определяне на базовия лихвен процент, който представлява сборът от два компонента – индекс тримесечен ЛИБОР за швейцарски франкове плюс надбавка 5,10 %.. Бе установено от експертизите, че този процент не е бил променян през посочения период и до момента на обявяване предсрочната изискуемост на дълга.

 

Относно възраженията на ответниците за нищожност на следните клаузи в процесния Договор за банков кредит № 37 от 16.08.2006 г.: - чл. 4, ал. 1, - чл. 9, ал. 2, чл. 9, ал. 3, чл. 10, ал. 5, чл. 10, ал. 6, чл. 10, ал. 10, чл. 10, ал. 11, чл. 12, н. 5, чл. чл. 4, 4/1/ и 4/2/ от Анекс към Договора от 06.06.2013 г. каааааааато неравноправни и противоречащи на разпоредбите на Закона за кредитните институции, Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета за неравноправните клаузи и потребителските договори:

Съдът, след преценка на приетите по делото Общи условия и Погасителен план, констатира, че представените по делото Договор за кредит от 2006 г. и Анекс към него от 2013 г. съдържат уговорки относно всички необходими елементи – условията, периодите на издължаване на кредита, последователността на разпределение на вноските при различните неизплатени суми, съобразно различни лихвени проценти, краен срок на погасяване на кредита, датите на издължаване на отделните вноски и техния размер – главница и лихва, последиците от неиздължаване на кредита, реда на погасяване на задълженията – такси, комисионни, разноски, наказателна лихва, просрочена лихва, главница.

 

Договорените клаузи, чието обявяване за нищожни се иска, ясно дефинират компонентите, формиращи годишния лихвен процент по кредита, а именно - базов лихвен процент минус ставка в размер на 0.375%, според чл. 9, ал. 2 от Договора за кредит. В тази връзка съдът приема, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП, те не представляват уговорки във вреда на потребителя, които да противоречат на изискването за добросъвестност, нито да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Що се отнася до сключения между страните Анекс през 2013 г. към Договора за кредит, установено по делото бе, че изменение на Договора чрез посочения Анекс е станало в резултат на индивидуална договорка между страните и в него не само че липсват уговорки във вреда на кредитополучателя, респ. солидарните длъжници, но е договорен и гратисен/стабилизационен период, през който е следвало да се заплащат по – ниски лихви, което, само по себе си води до невъзможност тези клаузи да бъдат квалифицирани от настоящия съд като такива във вреда на потребителя или като резултат от недобросъвестност от страна на Банката.

 

Не е налице и разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗКИ, която представлява проявление на основния принцип в гражданското право – забрана на недобросъвестно поведение и, в частност, на недобросъвестна търговска практика, съобразно чл. 143 ЗЗП.

С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай не следва да се приеме наличие на неравноправни клаузи, съобразно нарушение нормите на ЗПК.

Не се доказа и наличие на клаузи, съставени по неясен или двусмислен начин и, в тази връзка нарушение и на чл. 147. ал.1 ЗЗП  не е налице.

 

С оглед всички представени доказателства и на база заключенията на приетите по делото експертизи, съдът приема, че бе доказано в процеса, че отвитниците  дължат на ищеца посочените в заповедта за изпълнение суми.

 

По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и доказан и счита, че той следва да бъде уважен, като бъде признато, че ответниците дължат на ищеца посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми, произтичаща от неизпълнено задължение по описания по – горе Договор за кредит – така, както са посочени в исковата молба.

 

         С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски за настоящата инстанция по списък, както следва: 8 060, 53 лв. д.т., 950 лв. депозити за в.л. и 15 144, 96 лв. адвокатско възнаграждение, или общо 24 155, 49 лв.

 

         На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер 15 951.01 лв., от които 8 060.53 лв. - внесена д т. и 7 890.48 лв. - адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът      

                                        Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен „У.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез адв. Д.Д.– САК, съд.адрес:***, против Н.И.Т., ЕГН **********, Д.З.Т., ЕГН **********, и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, тримата на адрес: София, район Лозенец, ул. ********, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.И.Т., Д.З. и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД, като кредитополучател и солидарни длъжници по Договор за ипотечен кредит № 37/16.08.2006 г. и Анекс към него от 06.06.2013 г., дължат към 17.06.2015 г.  на „У.Б.“ АД следните суми: - главница 196 789, 78 шв. франка, дължими лихви 26 707, 89 шв. франка, както следва: - 12 336, 72 шв. франка – възнаградителна лихва на основание чл. 4а от Анекс от 06.06.2013 г. за периода 20.12.2014 – 08.09.2015 г., - 11 976, 89 шв. франка -  лихва върху просрочена главница на основание чл. 4.2 от Анекс от 06.06.2013 г.  за периода 20.06.2014 г. - 13.01.2016 г., - 2 394, 28 шв. франка - наказателна лихва при просрочие на основание чл. 4.1 от Анекс от 06.06.2013 г. за периода 20.06.2014 г. - 13.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по образуваното ч.гр.д. № 1756/2016 г. на СРС, 78 – ми с-в е издадена заповед от 19.01.2016 г. за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и разноски в заповедното в размер 15 951.01 лв., от които 8 060.53 лв. - внесена д т. и 7 890.48 лв. - адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Н.И.Т., Д.З. и „Б.Е.Т.Т.“ ЕООД да заплатят на „У.Б.“ АД сторените по делото разноски в настоящото производство по списък, както следва: 8 060, 53 лв. д.т., 950 лв. депозити за в.л. и 15 144, 96 лв. адвокатско възнаграждение, или общо 24 155, 49 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: