№ 929
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110207545 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК /НОМЕР/ срещу наказателно
постановление № 551895-F558159 от 17.12.2020 г., издадено от зам. директор на ТД на
НАП-София, с което за 11 /единадесет/ нарушения на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.
чл.82, ал.2, т.3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-
жалбоподател са наложени 11 /единадесет/ имуществени санкции в общ размер на
2784,43 лева на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се иска нарушенията да бъдат приети за маловажни по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството не било съобразило разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДДС и задължението все пак било изпълнено, макар и през месец юли 2020 година.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото
НП. Представя и писмени бележки. Претендира разноски.
Процесуалният представител на ТД на НАП-София оспорва жалбата. Моли съда
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Посочва,
че случаят не бил маловажен, тъй като били допуснати множество нарушения, а
протоколите по ЗДДС били издадени от дружеството едва след започване на
проверката от контролните органи, тоест не по собствена инициатива. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 10.06.2020 г. била извършена проверка по документи относно спазването на
данъчното законодателство от страна на „ФИРМА“ ЕООД. При проверката било
установено, че през месец септември 2019 година „ФИРМА“ ЕООД е получило услуги
по 11 броя фактури от 06.09.2019 г., 20.09.2019 г. и 30.09.2019 г., издадени от:
ФАКТУРИ – лица, които не са установени на територията на страната. Данъчната
основа на услугите по единадесетте фактури била в размер на: 4733,11 лева по фактура
№ 6093/06.09.2019 г.; 10607,91 лева по фактура № 509191/30.09.2019 г.; 41100,79 лева
по фактура № 409191/30.09.2019 г.; 19286,34 лева по фактура № 309191/30.09.2019 г.;
6874,64 лева по фактура № 609191/30.09.2019 г.; 18531,20 лева по фактура №
809191/30.09.2019 г.; 1999,01 лева по фактура № 709191/30.09.2019 г.; 51223,95 лева по
фактура № 1/20.09.2019 г.; 83846,55 лева по фактура № 609191/30.09.2019 г.; 1920,13
лева по фактура № 709191/30.09.2019 г. и 23050,53 лева по фактура №
809191/30.09.2019 г., като за осъществените услуги данъкът бил изискуем от
получателя на доставката „ФИРМА“ ЕООД. За получените услуги било възникнало
задължение за „ФИРМА“ ЕООД да начисли данъка съгласно разпоредбите на ЗДДС,
като издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал
изискуем, да посочи в протокола данъка на отделен ред, да включи размера на данъка
при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД за ДДС и да посочи
документа в отчетните регистри по ДДС за същия период. Данъчните събития са
възникнали на датите, на които услугите са били извършени и след като данъкът е бил
изискуем от „ФИРМА“ ЕООД, то дружеството е било длъжно да го начисли като
издаде протоколи по чл.117 от ЗДДС за месец септември 2019 година, да отрази
издадените протоколи в дневника за продажби за месец септември 2019 година и да
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период
за ДДС за месец септември 2019 година. Протоколите за получените услуги от
06.09.2019 г., 20.09.2019 г. и 30.09.2019 г. обаче били издадени на 13.07.2020 г. със
закъснение от 9 месеца. Дължимият ДДС бил както следва: 946,62 лева по фактура №
6093/06.09.2019 г.; 2121,58 лева по фактура № 509191/30.09.2019 г.; 8220,15 лева по
фактура № 409191/30.09.2019 г.; 3857,26 лева по фактура № 309191/30.09.2019 г.;
1374,92 лева по фактура № 609191/30.09.2019 г.; 3706,24 лева по фактура №
809191/30.09.2019 г.; 399,80 лева по фактура № 709191/30.09.2019 г.; 10244,79 лева по
фактура № 1/20.09.2019 г.; 16769,31 лева по фактура № 609191/30.09.2019 г.; 2784,03
лева по фактура № 709191/30.09.2019 г. и 4610,11 лева по фактура № 809191/30.09.2019
г. Нарушенията са били извършени по седалище на дружеството в град София, тъй
като в 15 дневен срок от получаване на услугите, то е следвало да издаде протоколите,
2
с които да начисли ДДС за тях.
На 10.07.2020 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН №
F558159. Нарушенията, описани в АУАН, били квалифицирани по чл.86, ал.1, т.1, т.2 и
т.3, вр. чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели, след което бил предявен на представител на нарушителя, а последният го
подписал без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление №
551895-F558159 от 17.12.2020 г., с което за 11 /единадесет/ нарушения на чл.86, ал.1,
т.1, т.2 и т.3, вр. чл.82, ал.2, т.3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС),
на дружеството-жалбоподател са наложени 11 /единадесет/ имуществени санкции в
общ размер на 2784,43 лева на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката П.Х., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелката Х. подробно разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, като показанията й са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те
изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал.
В съдебно заседание бяха разпитани и двете свидетелки по акта – М.П. и Д.П.,
но и двете заявиха, че били само свидетели при съставянето на акта, като не знаели
никакви подробности във връзка с установените нарушения.
Самият жалбоподател също не оспорва установените от АНО факти, но счита,
че нарушението било маловажно.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност
на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити –
описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са
дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и
нормата, въз основа на която са определени санкциите. Спазени са сроковете по чл.34
от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до
3
степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
без да разглежда спора по същество.
Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС предвижда, че регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл.125 за този данъчен период и посочи данъчния документ в дневника за продажбите
за съответния данъчен период. По силата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато
доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на
страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е
облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги -
когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. По делото
категорично се установи, че през месец септември 2019 година „ФИРМА“ ЕООД е
получило на територията на страната услуги по 11 броя фактури от 06.09.2019 г.,
20.09.2019 г. и 30.09.2019 г., издадени от: ФАКТУРИ – лица, които не са установени на
територията на страната, поради което данъкът е изискуем именно от „ФИРМА“
ЕООД и то е било длъжно да го начисли. Това е следвало да стане чрез издаването на
протоколи по чл.117 от ЗДДС, което е трябвало да бъде сторено съгласно алинея 3 на
посочения член не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, а
данъкът е станал изискуем на 06.09.2019 г., 20.09.2019 г. и 30.09.2019 г. – датите, на
които услугите са били извършени, съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС. В случая обаче
посочените протоколи са били издадени едва на 13.07.2020 г. със закъснение от 9
месеца. Дължимият ДДС е бил както следва: 946,62 лева по фактура № 6093/06.09.2019
г.; 2121,58 лева по фактура № 509191/30.09.2019 г.; 8220,15 лева по фактура №
409191/30.09.2019 г.; 3857,26 лева по фактура № 309191/30.09.2019 г.; 1374,92 лева по
фактура № 609191/30.09.2019 г.; 3706,24 лева по фактура № 809191/30.09.2019 г.;
399,80 лева по фактура № 709191/30.09.2019 г.; 10244,79 лева по фактура №
1/20.09.2019 г.; 16769,31 лева по фактура № 609191/30.09.2019 г.; 2784,03 лева по
фактура № 709191/30.09.2019 г. и 4610,11 лева по фактура № 809191/30.09.2019 г.
Предвид установеното закъснение при издаване на протоколите и отразяването им в
дневника за покупки за месец юни 2020 година, вместо за месец септември 2019
година, то съдът приема, че от обективна страна е била нарушена разпоредбата на
чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, понеже посочените в нея задължения не са били
изпълнени в законоустановения срок. Нарушенията са формални и се осъществяват
чрез бездействие, като не се изпълни задължението за издаване на протокола и
отразяването му в дневника за покупки за съответния данъчен период, с което е
завършен фактическият състав от обективна страна. Закъснението при изпълнение на
задължението е 9 месеца, тъй като дружеството-жалбоподател е изпълнило
задължението си едва на 13.07.2020 г., когато е издало протоколите и ги е отразило в
4
дневника за покупки за данъчен период - месец юни 2020 година. Тези обстоятелства
се установяват както от показанията на свидетелката Х., така и от приложените по
делото писмени доказателства.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
е необходимо да бъде изследван въпросът за субективната страна на нарушенията и
евентуалното наличие на вина. Достатъчно е единствено да е налице нарушение от
обективна страна. Без значение са също така причините и мотивите довели до
извършване на нарушенията, тъй като те също спадат към субективната страна на
деянията. Нарушенията са били извършени поради бездействие на служителите на
дружеството, но то е следвало така да организира дейността си, че да не допуска
нарушения на ЗДДС, чрез пропускане срока за издаване на протоколите и отразяването
им в дневника за покупки за съответния данъчен период. В тази връзка са
неоснователни възраженията, че дружеството не било съобразило разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗДДС, тъй като това първо представлява незнание на закона, което не е
извинително и второ спада към причините за извършване на нарушенията, които са
част от субективната страна и в случая са ирелевантни.
Деянията са подробно и пълно описани, правилно квалифицирани и
законосъобразно съотнесени към санкционната разпоредба на чл.180а, ал.1 от ЗДДС,
предвиждаща налагане на имуществена санкция в размер 5 на сто от неначисления
данък, но не по-малко от 50 лева на регистрирано юридическо лице, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато
данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето
има право на пълен данъчен кредит. Наказанията са във фиксиран размер, който
правилно е бил определен от АНО и за единадесетте нарушения (5 процента от
неначисления в срок ДДС, но не по-малко от 50 лева), поради което съдът не може да
го изменя. Дължим ДДС от 946,62 лева по фактура № 6093/06.09.2019 г. – 5% = 47,33
лева, тоест наказанието е 50 лева. Дължим ДДС от 2121,58 лева по фактура №
509191/30.09.2019 г. – 5% = 106,08 лева е наказанието. Дължим ДДС от 8220,15 лева по
фактура № 409191/30.09.2019 г. – 5% = 411,01 лева е наказанието. Дължим ДДС от
3857,26 лева по фактура № 309191/30.09.2019 г. – 5% = 192,86 лева е наказанието.
Дължим ДДС от 1374,92 лева по фактура № 609191/30.09.2019 г. – 5% = 68,75 лева е
наказанието. Дължим ДДС от 3706,24 лева по фактура № 809191/30.09.2019 г. – 5% =
185,31 лева е наказанието. Дължим ДДС от 399,80 лева по фактура №
709191/30.09.2019 г. – 5% = 19,99 лева, тоест наказанието е 50 лева. Дължим ДДС от
10244,79 лева по фактура № 1/20.09.2019 г. – 5% = 512,24 лева е наказанието. Дължим
ДДС от 16769,31 лева по фактура № 609191/30.09.2019 г. – 5% = 838,47 лева е
наказанието. Дължим ДДС от 2784,03 лева по фактура № 709191/30.09.2019 г. – 5% =
139,20 лева е наказанието. Дължим ДДС от 4610,11 лева по фактура №
809191/30.09.2019 г. – 5% = 230,51 лева е наказанието. Общият сбор на наложените
5
имуществени санкции е 2784,43 лева.
Нарушенията не следва да бъдат квалифицирани като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като все пак трябва да бъде отчетен срокът на
закъснение от 9 месеца, който многократно е надхвърлил законоустановения срок от 15
дни за изпълнение на задълженията. Освен това нарушенията не се отличават с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Самите
нарушения са формални и липсата на вредни последици не може сама по себе си да
обоснове маловажност на деянията. Дори да не са налице вреди за фиска, то самият
законодател е предвидил, че това наказание се налага и на лицата, които имат право на
пълен данъчен кредит, тоест независимо от липсата на вреди. В случая се касае и за 11
отделни нарушения, тъй като получаването на доставка по всяка една от фактурите и
неизпълнението на вменените задължения за деклариране е самостоятелно нарушение.
Трябва да се отбележи и това, че задължението е било изпълнено заради съставянето на
акта на 10.07.2020 г., тоест на 13.07.2020 г. дружеството не е подало дължимите
протоколи толкова по собствена инициатива, колкото заради започналата проверка и
съставения акт срещу него, следователно, ако такива действия не бяха предприети от
контролните органи, то е възможно задължението да не беше изпълнено и към
настоящия момент.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв. Въз основа на представения списък с разноски става ясно, че се претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Съдът намира, че
не следва да се редуцира размерът на така претендираното юрисконсултско
възнаграждение, тъй като насрещната страна не е направила изрично искане в тази
насока, тоест не е направила възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, а по аналогия от чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако възнаграждението е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може само по изрично искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, но такова искане няма. Освен това се касае за единадесет отделни
нарушения, бяха проведени три открити съдебни заседания, от които две с даден ход
6
по същество и бяха разпитани трима свидетели. Предвид на това съдът намира, че
поисканата сума от 120 лева не се явява прекомерна съпоставена с правната и
фактическа сложност на делото. С оглед изложеното до тук, в полза на наказващия
орган следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пред.1 и ал.5 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 551895-F558159 от 17.12.2020
г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-София, с което за 11 /единадесет/
нарушения на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.82, ал.2, т.3 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС), на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК /НОМЕР/ са наложени 11
/единадесет/ имуществени санкции в общ размер на 2784,43 /две хиляди седемстотин
осемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ лева на основание чл.180а, ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК /НОМЕР/ да
заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София (ТД
на НАП-София) сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7