РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. гр. Хасково, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от В. Ж. И.ова Гражданско дело №
20225640102746 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на пасивно субективно съединение искове с правно
основание чл.49 и чл.45, вр. чл.53 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) от М. В. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ул. „*********, адрес за призовки и съобщения:
гр.Хасково, ул. *********, против „Доби и И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Хасково, *********, представлявано от И. Е. Б. - управител; И. Е. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Хасково, ********* и Д. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково,
*********, за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата сумата в размер на 6000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от публикуването
в интернет сайта „Хасковска афера“ на материал със заглавие „ЛИЧНАТА МИСИРКА НА
КМЕТЪТ Станислав Дечев – М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска
АФЕРА“, съдържащ невярна и клеветническа информация с употребени обидни епитети
„журналистката с черни пушачески зъби“ и „алчна за реклами и пари“, като материалът бил
публикуван и във фейсбук-страницата на сайта „Хасковска афера“; ведно със законната
лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането - 28.09.2022г.,
до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор, по реда на чл.211 ГПК от ответницата Д. С. Т. против ищцата М.
В. Г. е предявен насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за присъждане на сумата от
1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
неоснователно предявяване на иск спрямо нея от страна на М. В. Г.; ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 24.11.2022 г., до окончателното й
1
изплащане.
Ищцата по първоначално предявените искове твърди, че сайтът „Хасковска афера“
бил електронна медия и отразявал новини за гр.Хасково и региона. В него била налична
дописка със заглавие „Личната мисирка на кметът Станислав Дечев - М. В., наета да пуска
сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“. В текста се съобщавало на четящите, че ищцата
подала сигнал срещу медията в РИК. Посочвало се още като безспорен факт, че съпругът й
излежавал присъда в испански затвор за разпространение и „подбуда“ към наркотици.
Организирана била и подписка „Да изхвърлим мисирката на ГЕРБ от Би Ти Ви“, защото
екипът на медията се чувствали „отговорни да съблюдават и участват в процесите по
изкореняване на мисирките от хоризонтите ни...“. Посочено като всеизвестно било също, че
като собственик на сайт, ищцата била финансирана и издържана от представител на партия
ГЕРБ, поради което била задължена към тях. Най-накрая, също в лично послание, тя била
насърчена да намери рецепта за хапчета за сън. Материалът бил подписан с псевдонима
„Чернозъб Храбър“.
Посочва се още в исковата молба, че във връзка с авторството на публикацията,
материалът бил наличен в интернет пространството, считано от 28.09.2022г. и можел да бъде
открит в раздел „Скандално“, като и до момента присъствал на интернет страницата на
„Хасковска афера“. Съдържанието на статията било удостоверено нотариално на
28.09.2022г. от Христина Запрянова - помощник нотариус по заместване при Нели Тончева -
нотариус в район PC Хасково, с рег.№ 078 на Нотариалната камара, като бил снет от
https://aferahs.com/. Посочено е още, че от страницата в Интернет не можело да се установи
кой е собственикът на медията. В раздел „Контакти“ били налични за връзка е-мейл адрес:
info@aferahs. com и страници във „Фейсбук“, както следва: FaceBook: @aferahscom и
Facebook Group: @aferahs. He било възможно да се установи кой стои зад редакционната
политика на сайта и кой подготвя материалите, доколкото никой не заставал с името си под
тях. В раздел „Дари“ обаче, била изписана банкова сметка за желаещите да подпомогнат
каузата на „Хасковска афера“ и като титуляр на сметката било посочено ответното търговско
дружество „Доби и И.“ ЕООД с Булстат *********. След справка в Търговския регистър при
Агенция по вписванията, било видно, че фирмата била със седалище и адрес на управление
в гр.Хасково, ***************, а едноличен собственик и управител бил ответникът И. Е.
Б.. Също, видно от регламента, тарифата и договорите, публикувани в сайта по време на
предизборната кампания за избори за НС на 02.10.2022г., като юридическо лице, което
изготвило регламента, тарифата и страна по договорите за публикуване на предизборни
материали, било посочено същото ТД. Освен това, след достъп до фейсбук-страницата на
сайта „Хасковска афера“ след активиране на раздел „Преглед на всички администратори“ се
установявали като такива I.B. и D.T., което също било удостоверено нотариално на
06.10.2022г. от Христина Запрянова, помощник нотариус по заместване при Нели Тончева -
нотариус в район PC Хасково. При достъп чрез „Фейсбук“ до страница на „Хасковска афера“
бил налице и раздел „Групи“, като на първо място била група „Хасковска афера“. След
активиране на групата, линкът препращал към нея и от първата страница било видно, че
2
групата е създадена и администрирана от D.T.. След като се кликнело върху името, се
отваряла личната страница на ответницата Д. С. Т..
При тези обстоятелства ищцата намира, че зад твърденията, направени в посочените
материали, стояли именно ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т.. Ищцата заявява, че в
действителност било вярно обстоятелството, че тя била управител и собственик на ТД,
притежаващо сайта „Хасково.Лайф“, но нито тя в лично качество, нито медията, извън
договорите, сключени и обявени по законовия ред по време на предизборни кампании, били
получавали пари от цитирания в статията представител на политическа партия ГЕРБ. Не
било вярно и твърдението, че съпругът й излежавал присъда в испански затвор за
притежание и „подбуждане“ към наркотици. Относно вредите и тяхната причинно-
следствена връзка ищцата сочи, че свободата на словото била конституционно призната
ценност. Тези претенции обаче имали своя лимит - упражняването на посоченото право
трябвало да съблюдава доброто име и правата на гражданите, още повече в настоящия
случай, когато не се разглеждали въпроси от обществен интерес, поради което публичността
и излагането на показ на личния живот били недопустими и неоправдани. Ищцата твърди,
че с така публикувания материал била разпространена невярна информация. Твърденията за
съдебно минало на съпруга й, включително и ефективно изтърпяване на наказание лишаване
от свобода, за което не било представено нито едно доказателство, в случая било изнесено с
цел тя да бъде оклеветена. Сочи се, че умишленото излагане на тези твърдения не целяли да
унижават съпруга й, а лично нея, тъй като извеждали отрицателни качества и я определяли
негативно, като съпричастна и одобряваща евентуално поведението му. Така създаването
пред обществеността на криминален образ за близките й я характеризирало отрицателно и
имало за цел четящият да си състави мнение за липса на морал. Вменявало се, че ищцата
била човек, на когото не може да се вярва и гласува доверие, а така се засягали и
професионалните й качества като журналист. В същата насока били и твърденията за
финансова зависимост, задължаваща я с коректност и определено поведение към личности и
политическа партия. Освен съдържанието на статията, самото заглавие саркастично
намеквало за изложеното по-долу. Ищцата била наречена „личната мисирка на кмета...“,
като според нея самото й свързване „лично“ с човек от местната власт, я приобщавало към
категория представители на журналистиката, които са недостойни за доверие. Твърди се, че
освен клеветнически твърдения, материалът изобилствал и с обидни изрази- ищцата била
наречена „алчна за реклами и пари“, както и „журналистката с черни пушачески зъби“, а в
лично обръщение към нея бил отправен съвет да „заложи на дентална медицина за
преодоляване на дефектите от тютюнопушене“. Използвани били унизителни от гледна
точка на господстващия морал епитети, язвителни коментари и съждения за физически
дадености, намеци, представляващи брутална демонстрация на незачитане честта и
достойнството на ищцата. Тази нагласа била афиширана и чрез използвания псевдоним, с
който бил подписан процесния материал. Освен това били налице и откровени заплахи с
уверение, че екипът на медията занапред ще има лично отношение и ангажимент към
ищцата. Всичко изложено накърнило репутацията на ищцата, която имала като публична
личност, тъй като професионалният й път бил изцяло свързан с журналистиката и
3
предполагал доверие, отговорност и безпристрастност. Тя работела като журналист от 1996
година, като професионалният й път започнал като репортер в общинското радио „Хасково“.
Впоследствие била назначена за главен редактор на общинската телевизия „Аида“, а от
2000г. до 2003г. била директор на телевизия „Рекординг“. Тя работила и в „Дарик радио“,
офис Хасково, а от 2006 година била кореспондент на БТВ за Хасковски регион. През 2017
година създала и информационен сайт, чийто собственик била до днес. Ето защо,
написаното имало широк отзвук. С материала се целяло да се въздейства върху
обществената оценка за личността на ищцата. Твърди се, че публичното разгласяване на
неверни факти се отразило отрицателно върху доброто й име и честта и наложило
отрицателна обществена оценка. Всичко това накърнило и репутацията, която имала като
обществена личност и я поставило в неприятна ситуация. Непрекъснато трябвало да
обяснява на приятели и колеги, че съпругът й не бил осъден. Статията имала широк отзвук
сред хората в областният град, което допълвало усещането, че били уронени престижа и
доброто й име. Ищцата изпитвала чувство на срам и унижение, както и непрекъснато
безпокойство, че каквото и да направи не може да защити ефективно авторитета си.
Пораждало се и неудобство и имало отрицателен ефект върху психиката й. За да бъдела в
кондиция и да изпълнява служебните си задължения ежедневно се изисквали невероятни
усилия, за да преодолее създадения стрес. Освен това, използваните в статията обидни
изрази били засегнали личното й достойнство и оценка. При тези обстоятелства тя намира,
че бил налице фактическия състав на непозволено увреждане, което било основание за
реализиране гражданската отговорност на виновния чрез обезщетяване на причинените й
неимуществени вреди. Техният размер, съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, същата
определя на сумата от 6 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 28.09.2022г., до окончателното й изплащане. Размерът на
претенцията бил съобразен с претърпените от ищцата неудобства и влошеното качество на
живот.
Твърди се още, че в материала липсвали данни за лицето, което написало и
публикувало статията. Ето защо, собственикът на сайта „Хасковска афера“ – ответното
дружество „Доби и И.“ ЕООД следвало да носи отговорността по смисъла на чл.49 ЗЗД към
увредения. Тази отговорност била солидарна и с втория и третия ответник при следните
аргументи: Ответникът И. Е. Б. бил едноличен собственик и управител на дружеството,
освен това бил и администратор и модератор на фейсбук страницата на „Хасковска афера“.
Като такъв се явявал не само възложител на работата, но и отговарял за своето собствено
противоправно поведение, като допуснал публикуването на материала не само в интернет
сайта на „Хасковска афера“, но последствие мултиплицирал неговото съдържание и довел
до знание на потребителите на социалната мрежа чрез публикацията и във фейсбук-
страницата на медията. Това допринесло за негативната оценка от четящите и се формирало
мнение за личността на ищцата пред неограничен кръг от хора. Същите доводи важали и за
ответницата Д. С. Т., която била администратор на фейсбук-страницата на сайта „Хасковска
афера“. Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
4
ответниците да й заплатят солидарно сумата от 6 000 лева, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на увреждането - 28.09.2022г., до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от публикуването в
интернет сайта „Хасковска афера“ на материал със заглавие: „ЛИЧНАТА МИСИРКА НА
КМЕТЪТ Станислав Дечев - М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“,
съдържащ невярна и клеветническа информация с употребени обидни епитети
„журналистката с черни пушачески зъби“ и „алчна за реклами и пари“, като материалът бил
публикуван и във фейсбук-страницата на сайта „Хасковска афера“.
Ищцата претендира присъждане на направените по делото разноски.
Тримата ответници оспорват исковете. Считат исковата молба за нередовна и
недопустима, а по същество поддържат неоснователност и недоказаност на предявените
искове.
Ответното дружество „Доби и И.“ ЕООД, чрез управителя си И. Е. Б., посочва в
отговора на исковата молба, че е собственик на сайта „Хасковска афера“. Сайтът публикувал
различни новини, забавни, сериозни, измислени истории и други, обхващащи голям
диапазон от информация от българския и световен живот. За да бъде коректен сайта към
читателите, били предприети мерки и се публикувала информация, с която се
предупреждавали потребителите за някои измислици и съвпадения в написаното в статиите.
В раздел „политика за поверителност“, най-долу, след английския текст, пишело: „Всички
публикации в този сайт са измислица и плод на нашата фантазия и ако нещо в истинския
живот съвпада с написаното тук, то това е жалък опит на реалността да имитира сайта
Хасковска афера. Всяко съвпадение на имена и личности е напълно случайно.“ Сочи се още,
че ищцата не била поискала право на отговор, което право включвало възможността да се
изложи публично мнение по отношение на разпространен в печатни или електронни медии
материал, който засягал лично лицето или съдържал невярна информация за лице, или това
било правото да се направи опровержение на казаното. Според ответника „Доби и И.“
ЕООД, по никакъв начин в посочената по делото статия не била нанесена нито една обидна
дума за ищцата. Явно се касаело за ниско самочувствие от нейна страна, липса на
себеуважение и интерпретация и тълкувание на текст, така че да послужи за нарочно
повдигане на дело срещу сайта „Хасковска Афера“, като причината за това била появилата
се силна конкуренция на местния пазар на медии. Никой нямал право да прониква в личен
профил във фейсбук, било то физически или фирмен и да получава информация, която не е
публична. Никой нямал право да се меси във фирмената политика, дали да се показват лични
данни, посетители, брой посетители, брой харесвания и статистика на сайта, която
информация представлявала фирмена тайна. От факта, че било образувано и друго
производство- гр. дело № 2641 по описа за 2022 г. на РС - Хасково по искова молба на
Станислав Дечев - Кмет на гр.Хасково, срещу същите ответници и смесване на
доказателства по това дело и настоящото производство, ответниците правели извод за
политически натиск спрямо тях от страна на двамата ищци. Ответникът „Доби и И.“ ЕООД
сочи, че през последните години българските медии били изправени пред редица проблеми -
5
политическа намеса в работата им, заплахи за съдебни дела, онлайн тормоз, цензура. Тази
тенденция създавала сериозни пречки пред медийния плурализъм, правото на информиран
избор и демократичното съществуване. Освен това поддържа, че всеки десети журналист
бил заплашван със съд. Най-честата форма на външния натиск върху медиите била 32% -
онлайн тормоз и заплахи в социалните мрежи, близо 28% - административни спънки, 27.5%
- съдебно преследване, 11% - физически заплахи, 10% - изнудване. Изложено е още, че
твърденията на ищцата били голословни, създавали неяснота каква е насочената срещу
ответното дружество претенция. Тя се възползвала от положението и контактите си и се
опитвала да налага политически натиск на една нова медия, каквато бил сайтът „Хасковска
Афера“.
В лично качество ответникът И. Е. Б. допълва доводите си в отговора, като освен
изложените насрещни твърдения от ответника „Доби и И.“ ЕООД, посочва, че бил
администратор на интернет страницата във Facebook – „Хасковска афера“. Тази страница
била създадена преди появата на сайта, посочен в исковата молба от ищцата. Това не
означавало обаче, че ответникът И. Е. Б. бил писател или журналист. В страницата във
Facebook, както и в личния си профил във Facebook, последният споделял различни статии
от световния интернет обмен, свързани с гражданската му позиция. Било ясно, че
споделянето в социална мрежа не можело да се счита за подсъдно. С появата на социалните
мрежи споделянето на съдържание ставало лесно, бързо и ефективно. Facebook била
социална мрежа, създадена през 2004 г., която предоставяла на потребителите си
възможност за споделяне на линкове, снимки, статии, видео, а аудиторията можела да се
селектира. Съдържанието можело да бъде споделено по няколко начина: в лични съобщения,
на персоналната страница, на страница на приятел или в група, в която потребителят
членува. В случая ответникът И. Б. споделил съдържание от интернет сайт Хасковска афера
/намиращ се в интернет пространството и с бутони свободни за споделяне в социални
мрежи/ на личния си профил и в страницата, на която бил администратор във Facebook.
Имало разлика в това да споделиш статия във Facebook и да напишеш и публикуваш статия
в новинарски сайт и същата била разбираема от всички. Според него той бил обвинен в
това, че притежава личен профил и страница във Facebook, създадени по негов вкус и
предпочитание и че споделял в тях публикации, които имал право да споделя в интернет
общността. Счита, че ако е споделил съдържание извън рамките, позволени в общността на
Facebook, профилът и страницата му щели да бъдат ограничени или спрени. Така, според
тези условия, Facebook Inc. имало право да изтрива публикации, които смята за подвеждащи
или измамни. В допълнение към тази възможност, социалната мрежа многократно
афиширала желанието си за борба с фалшивите новини, като използвала съответни
алгоритми за идентифицирането и ограничаването им. От друга страна, съгласно
публикуваните Стандарти на общността, Facebook Inc. можело да позволи съдържание,
което иначе противоречало на стандартите на корпорацията, ако то било интересно и в
обществен интерес. Преценката се правела след претегляне стойността на обществения
интерес спрямо риска от вреда, като се преглеждали стандартите за човешките права. Ето
защо обаче, неговият личен профил и страница били актуални, недокоснати и съществуващи,
6
именно защото не бил нарушил правилата на общността.
Ответницата Д. С. Т. излага аналогични съображения и доводи като другите двама
ответници, като посочва още, че също била администратор на интернет страницата във
Facebook – „Хасковска афера“, но категорично заявява, че статиите в сайта „Хасковска
афера“ не са написани от нея, тя не била свързана и с ответника „Доби и И.“ ЕООД, както и
не била отговорна за действията на сайта или на юридическото лице „Доби и И.“ ЕООД.
Нямала нищо общо със сайта „Хасковска афера“ и в нито един момент не била написала
обидна дума спрямо ищцата.
В срока за отговор на исковата молба, от ответницата Д. С. Т. е предявен по реда на
чл.211 от ГПК и насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против М. В. Г.. В
насрещната искова молба се твърди, че с първоначалната искова молба ищцата по нея и
ответник по насрещния иск се опитвала да ограничи свободата на словото /в случая
споделяне във фейсбук/, срещано и като свобода на изразяване, което било сред най-важните
граждански свободи. Тя била обвинена, че разпространява неверни факти, като се имало
предвид, че социалната медия в която присъства - фейсбук, не я задължавала да проверява
информацията, която споделя и харесва, от които и да е интернет сайтове. В случая по
никакъв начин не я интересувало житието и битието на ответницата по насрещния иск.
Както разбирала, тя била публична личност, а това по подразбиране явно имало своите
предимства и недостатъци, за които нямало как да бъдат обвинявани фейсбук потребители
като нея самата. Сочи се, че ищцата по насрещния иск била администратор на интернет
страницата във фейсбук „Хасковска афера“, която била създадена преди появата на сайта,
посочен в първоначалната искова молба, също с наименование „Хасковска афера“, но това
не означавало, че тя била писател или журналист. В страницата във Фейсбук, както и в
личния си профил във Фейсбук, последната споделяла различни статии от световния
интернет обмен, свързани с гражданската й позиция. Споделянето в социална мрежа, не
можело да се счита за подсъдно. В случая ищцата по насрещния иск споделила съдържание
от интернет сайта „Хасковска афера“ /намиращ се в интернет пространството и с бутони
свободни за споделяне в социални мрежи/ на личния й профил и в страницата, на която била
администратор във Facebook. Разликата от това - да споделиш статия във Facebook и да
напишеш и публикуваш статия в новинарски сайт била огромна и разбираема от всички.
Това, че ищцата по насрещния иск била приятелка на ответника по първоначалния иск И. Е.
Б., не можело по никакъв начин да я свързва с юридическото лице „Доби и И.“ ЕООД, също
ответник по първоначалния иск. Това, че някой /в случая И. Б./ от топли чувства кръстил
сайт на името на интернет страница, създадена от ищцата по насрещния иск преди появата
на сайта му, не можело да я държи отговорна за действията на сайта. Това, че някой /в случая
И. Б./ от топли чувства кръстил юридическо лице със сходно на малкото име на ищцата по
насрещния иск, също не можело да я държи отговорна за действията на юридическото лице.
Ищцата по насрещния иск поддържа, че няма нищо общо със сайта „Хасковска афера“.
Твърденията на ответницата по насрещния иск, освен че били неверни и голословни,
създавали неяснота каква е насочената срещу Д. С. Т. претенция. Явно била обвинена в това,
7
че притежава личен профил и страница във Facebook, създадени по неин вкус и
предпочитание и че споделя в тях публикации, които смята, че има право да споделя в
интернет общността. Ако била споделила съдържание извън рамките, позволени в
общността на Facebook, профила и страницата й щели да бъдат ограничени или спрени.
Така, според тези условия, Facebook Inc. имало право да изтрива публикации, които смятало
за подвеждащи или измамни. От друга страна, съгласно публикуваните Стандарти на
общността, Facebook Inc. можело да позволи съдържание, което иначе противоречало на
стандартите на корпорацията, ако то било интересно и в обществен интерес. Преценката се
правела след претегляне стойността на обществения интерес спрямо риска от вреда, като се
преглеждали стандартите за човешките права, когато се правели тези преценки. Ето защо,
според ищцата по насрещния иск, нейният личен профил и страница били актуални,
недокоснати и съществуващи, именно защото не била нарушила правилата на общността. С
молба вх. рег. № 159/05.01.2023г. ищцата по насрещния иск уточнява, че завеждането на
дело срещу нея я поставило в неприятна ситуация. От момента на получаване на призовката
за делото постоянно страдала от притеснение и безсъние, изпитвала тревожни мисли.
Непрекъснато трябвало да обяснява на близки, роднини и приятели за какво точно било
делото и защо било заведено точно срещу нея. Изпитвала чувство на срам и унижение,
както и непрекъснато безпокойство какво можела да направи, за да се защити ефективно.
Всичко това пораждало неудобство и имало отрицателен ефект върху здравето и психиката
й. Ищцата по насрещния иск била творец по професия - майстор занаятчия. За да бъде в
кондиция да изпълнява задълженията си на работещ човек, се изисквали ежедневно
невероятни усилия, за да преодолее създадения стрес. Освен това блокирането на сметките й
било направено с цел да я сломи и ако евентуално делото се забавело, да не може да
разполага с финансите си, което можело да я доведе до фактически фалит. При тези условия
бил налице фактическият състав на непозволено увреждане, което било основание за
реализиране гражданската отговорност на виновния чрез обезщетяване на причинените й
неимуществени вреди. Предвид изложеното, ищцата по насрещния иск моли съда да
постанови решение, с което ответницата по насрещния иск и ищца по първоначалния М. В.
Г. бъде осъдена да й заплати сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането - 24.11.2022 г., до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски, ако такива
бъдат направени.
Ответницата по предявения насрещен иск и ищца по първоначалния оспорва
насрещния иск като неоснователен и недоказан. Ищцата по насрещния иск не отричала
публикация с посочено съдържание да е публикувана от същата. Застъпеното становище,
мотивирало ответницата по първоначалния иск и ищец по насрещния такъв да предяви
насрещен иск, било, че със същия се целял опит да се ограничи свободата й на словото. Това
следвало да се разглежда в контекста на конституционно признатото право на свобода на
изразяване на мнение, като реалната гаранция за свободата на словото се явявали
добросъвестността на автора и ангажиментът за разпространяващия информацията да
обезпечи оповестяването й след разумно обоснована проверка за достоверност.
8
Огласяването на невярна информация придобивало противоправност, ако целяло създаване
на невярно мнение по общественозначим въпрос или без да се отнася до такъв въпрос,
накърнявал честта, достойнството или доброто име другиму. Което било осъществено в
настоящия случай и поради това породило у ищцата по първоначалния иск, респ. - ответник
по насрещния такъв, правен интерес от предявяване на иск за защита на накърнените й
права. Липсвали данни авторът на изнесената информация да бил осъществил каквато и да
било проверка на изнесените факти. Не се установявало и ищцата по насрещния иск,
допуснала разгласяване на тази информация, на свой ред да е потърсила гаранции за
достоверност на разпространените твърдения. Възпроизведената информация и
недоказаните в същата факти засягали доброто име на ответницата по насрещния иск. Освен
това, търсенето на права по исков ред не можело да се разглежда като деяние,
противоречащо на закона. Така, липсвал и вторият елемент на деликтната отговорност, а
именно противоправност на стореното /доколкото се претендирала някаква деятелност/. В
подобни случаи /защита на интереси в съдебен процес/, ответникът/ищец по този иск щял
бъде възмезден единствено за сторените в производството разноски при доказване
неоснователността на заявената претенция. Липсвала и причинно-следствената връзка
между твърденията на ищцата по насрещния иск и заявените неимуществени вреди.
Твърдяното неразположение се дължало единствено на автоцензурата, които ищцата по
насрещния иск сама си наложила, във връзка с фейсбук активността й. Ищцата по
насрещния иск, с предявяване на същия, черпела права от собственото си недобросъвестно
поведение. Не отричала съпричастност към осъщественото непозволено увреждане, а с
насрещна искова претенция се твърдяло, че е потърпевш от предявения спрямо нея иск.
В съдебно заседание, ищцата по първоначално заявените претенции, редовно
призована, не се явява. Тя се представлява от адв. Н.П. от АК- Хасково, който поддържа
предявените искове, респективно оспорва насрещния такъв. Излага съображения относно
тяхната основателност, вкл. и в депозирана писмена защита, съобразно определения от съда
срок за това. Моли за уважаване на първоначално предявените искове и за отхвърляне на
насрещния такъв.
Ответникът „Доби и И.“ ЕООД в съдебно заседание се представлява от законния си
представител И. Е. Б., като оспорва иска.
Ответникът И. Е. Б., не се явява в съдебно заседание. За него се явява адв. К. Н. от АК
- Хасково, назначена да осъществява правна помощ по отношение на този ответник, под
формата на процесуално представителство до окончателното приключване на делото. Адв.
Н. счита предявените искове за неоснователни и недоказани и счита, че същите следва да
бъдат отхвърлени.
Ищцата по насрещния иск, съответно - ответник по първоначално предявения такъв
– Д. С. Т., не се явява в съдебно заседание. За нея се явява адв. Р. Ж. от АК - Хасково,
назначена да осъществява правна помощ по отношение на нея под формата на процесуално
представителство до окончателното приключване на делото. Оспорва предявения спрямо
ответницата Д. Т. иск и поддържа предявената насрещна искова претенция. В писмени
9
бележки развива конкретните си съображения за неоснователност на предявения срещу Д. Т.
иск и за основателност на насрещния.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, че ответникът „Доби и И.“ ЕООД е собственик на сайта
„Хасковска афера“, чийто управител според вписаните в ТРРЮЛНЦ данни е И. Е. Б., както и
че ищцата по първоначалните искове към момента на депозиране на исковата молба в съда –
27.10.2022г. е журналист, едноличен собственик на капитала и управител на „Нюз Хасково“
ЕООД, притежаващо сайта „Хасково.Лайф“.
От приложената към исковата молба извадка от публикация на ел. сайт с адрес:
https://aferahs.com/, поддържан от ответника „Доби и И.“ ЕООД, се установява, че на
28.09.2022г. е публикувана статия със заглавие: „Личната мисирка на кметът Станислав
Дечев-М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“. Това е удостоверено
чрез Констативен протокол акт № 31, т.ІІ, рег.№ 3450/22 г., съставен от Христина Запрянова,
помощник - Нотариус по заместване при Нели Тончева, Нотариус с рег.№ 078 по Регистъра
на Нотариалната камара на Република България с район на действие района на Районен съд
– Хасково, с който протокол е удостоверено от помощник-нотариуса и съдържанието на
посочената статия. Съгласно отразеното в протокола, на 28.09.2022 г. в 16:00 часа в
нотариалната кантора се явил адв. Н.Х.П, който поискал установяване съдържанието на
публикация, качена в страницата на интернет-адрес: https://aferahs.com/. Удостоверено е в
протокола, че след отваряне на интернет-страницата на „Хасковска Афера“ от помощник-
нотариуса, на началната страница, като водеща новина е публикуван материал със заглавие:
„ЛИЧНАТА МИСИРКА НА КМЕТЪТ Станислав Дечев -М. В., наета да пуска сигнали
срещу сайта „Хасковска АФЕРА“. Удостоверено е изрично от помощник-нотариуса, че
публикацията е направена на 28.09.2022 г. в сайта Хасковска афера, която към момента на
удостоверяването съществува, като удостовереното съдържание на публикацията
представлява Приложение № 1 към констативния протокол.
По делото е представен от ищцата също и констативен протокол акт № 42, т.ІІ, рег.№
3555/22 г. заверен от Христина Запрянова, помощник - Нотариус по заместване при Нели
Тончева, Нотариус с рег.№ 078 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България
с район на действие района на Районен съд - Хасково. В този протокол са удостоверени
редица обстоятелства, както и че администратори на фейсбук страница „Хасковска афера“ са
„Хасковска афера“ и 2-ма други участници. /Приложение № 2/. След като бил активиран
раздела „Преглед на всички администратори“ - /Приложение № 3/, като администратори и
модератори са установени Хасковска афера, I.B. /Приложение № 4/ и D.T. /Приложение №
5/. При зареждане на профила на I.B. е установено, че същият е администратор от 18.05.2022
г. При зареждане на профила на D.T. е установено, че е администратор от 18.05.2022г. Към
констативния протокол са приложени 5 броя приложения.
От представените от ищцата разпечатки от страница „Хасковска афера“ във Facebook
10
се установява, че в раздел „Групи“ фигурира такава с наименование „Хасковска Афера“, а
видно от разпечатка от посочената група е, че като нейн създател е посочена D.T.,
разпечатка от чийто профил също е приложена по делото.
Видно от представена от ищцата разпечатка от Раздел „Дари“, публикуван на
страница „Хасковска афера“, на същия е публикувана банкова сметка на търговското
дружество „Доби и И.“ ЕООД, Булстат *********, а от разпечатка от същата страница във
Facebook от раздел „Регламент“ се установяват условия на „Доби и И.“ ЕООД за провеждане
на предизборна кампания в информационния сайт „Хасковска АФЕРА“.
Видно от разпечатки от дата 26.11.2022г. и 28.11.2022г. на раздел „Политика за
поверителност“ от сайта „Хасковска Афера“ е, че в същия е поместен текст: „Всички
публикации в този сайт са измислица и плод на нашата фантазия и ако нещо в истинския
живот съвпада с написаното тук, то това е жалък опит на реалността да имитира сайта
Хасковска афера. Всяко съвпадение на имена и личности е напълно случайно.“
Във връзка със изисканата от съда информация относно публикуване на процесната
статия, по делото са постъпили Писмо УРИ 126600-98/03.01.2023г. от Министерство на
вътрешните работи, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, ведно със
Справка УРИ 1266р-117 от 03.01.2023г., според които след извършена проверка чрез открити
източници в интернет е установено, че на уеб сайт с адрес „aferahs.com/“ е установена
публикувана статия със заглавие „Личната мисирка на кметът Станислав Дечев - М. В., наета
да пуска сигнали срещу сайта Хасковска АФЕРА.“ Уведомяват, че уеб сайт „aferahs.com“ се
хоства на IP адрес 104.21.47.220, който е от адресното пространство на американската
компания „Cloudflare“, която обикновено играе ролята на защитна стена срещу атаки от тип
отказ от услуга, като за предоставянето на реалния IP адрес, на който се хоства уеб сайта
следва да бъде отправено запитване до компанията. Посочено е, че домейна е регистриран от
компанията Public Domain Registry Pty Ltd със седалище Мумбай, Индия, като не може да
бъде посочен от кой IP адрес е публикувана дадена статия в уеб сайта. С последващо Писмо
УРИ 126600-463 от 10.01.2023г. от Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция
„Борба с организираната престъпност“, уведомяват съда след извършена проверка, че
интернет сайта www.aferas.com използва анонимна услуга на Cloudflare.com, като се
асоциира с IP адреси: 172.67.172.211, 104.21.47.220, 2606:4700:3033::6815:2fdc и
2606:4700:3037::ac43:acd3. По повод на проверката е отправено запитване до Cloudflare, в
отговор на което е получена информация, че реалният IP адрес на интернет страницата
www.aferas.com е 167.99.134.11, за който е установено, че е от адресното пространство на
фирма Digital Ocean, LLC, 101 Ave ot the Americas. New York, NY State, USA, но това
дружество имало установена практика да не сътрудничи и да не предоставя информация на
полицейски запитвания. С оглед на така установеното, ГД БОП – МВР уведомяват, че
предоставянето на информация за това от какъв IP адрес на 28.09.2022 г. в интернет сайта
„Хасковска афера“ е качена статията „Личната мисирка на кметът Станислав Дечев - М. В.,
наета да пуска сигнали срещу сайта Хасковска АФЕРА“ е възможно да бъде изпълнено само
и единствено от администратора на сайта, който не е бил установен. По отношение на
11
фейсбук страницата „Хасковска афера“, възпроизвеждана зад интернет локация
https://www.facebook.com/groups/aferahs, било невъзможно да бъде изискана информация за
IP адресите от Фейсбук, от които същата се администрира. За целта било необходимо, за да
се отправи запитване до компанията META, с посочване на данни за тежко умишлено
престъпление по смисъла на НК, тъй като съгласно чл.251б ал.2 ЗЕС информацията
представляваща „трафични данни“ може да бъде предоставяна само в случаи на тежки
умишлени престъпления съгласно НК.
По делото по искане на ищцата е приложена в заверен препис образувана преписка
№ 3605/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, в която се съдържат данни за
сайта „Хасковска Афера“ и установяване на връзката на Д. С. Т. с посочения сайт.
Преписката е решена по същество, като с Постановление от 14.12.2022г. на наблюдаващия
прокурор и на основание чл.24, ал.1, т.1 и чл.213 от НПК, поради липса на установени данни
за извършено престъпление от общ характер, е постановен отказ да се образува досъдебно
производство.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и представени от ответника
„Доби и И.“ ООД, четири броя Декларации по чл.7а от ЗЗДПДПОРДМУ за доставчик на
медийни услуги, подадени от „Нюз Хасково“ ЕООД като доставчик на медийни услуги, чрез
представляващия М. В. Г., в които са декларирани сключени от посоченото дружество
договори за медийни услуги през 2019г., 2020г., 2021г. и 2023г., в т.ч. са посочени
съответните възложители и стойност на договорите.
Във връзка с тях беше служебно изискана информация от ПП “ГЕРБ“ и от Община
Хасково за сключени от тях с М. В. Г. и „Нюз Хасково“ ЕООД договори за периода
м.11.2019г. – м.10.2022г. С вх.рег.№19746/04.12.2024г., от Община Хасково е постъпил
отговор, видно от който е че за периода м.11.2019г. – м.10.2022г. Община Хасково има
сключени три договора и извършени плащания единствено към „НЮЗ ХАСКОВО“ ЕООД, за
извършване на информационно и медийно обслужване, както следва: Договор
№60/02.03.2020 със срок на действие 02.03.2020г.-28.02.2021г. на стойност 8640 лв.,
изплатени; Договор №57/09.03.2021г. със срок на действие 09.03.2021г.-28.02.2022г. на
стойност 8640 лв. – изплатени, както и Договор №65/22.03.2022г. със срок на действие
01.03.2022г. - 28.02.2023 г. на стойност 8640 лв., от които до 31.10.2022г. изплатени 5760 лв.
Видно от отговора на ПП „ГЕРБ“, Договори между ПП „ГЕРБ“ и „НЮЗ ХАСКОВО“
ЕООД, в периода м.11/2019г. - м.10/2022г. вкл. са сключвани от областната структура на ПП
„ГЕРБ“ в гр. Хасково, само за обслужване на предизборните кампании на ПП „ГЕРБ“ до
приключване на кампаниите в изборите за НС на Република България, проведени на
следните дати: 04.04.2021г., 11.07.2021г., 14.11.2021г. и 02.10.2022г. По изброените договори
са издадени Фактура №436/08.03.2021г. на стойност 2500,00 лв, Фактура 472/14.06.2021г. на
стойност 2040,00лв, Фактура 513/18.10.2021г. на стойност 1000,00лв и Фактура
611/05.09.2022г. на стойност 2000,00лв, всички суми платени чрез банкови преводи.
Приложени са и справка за счетоводните операции по тези договори, заверени копия на
договорите, фактурите и банковите извлечения, от които са видни датите и сумите на
12
извършените плащания.
Във връзка с изисканата от Централно бюро за съдимост при Министерство на
правосъдието справка за съдимост на съпруга на ищцата М. В. Г. – Г.А.Г., с писмо вх.рег. №
19607/03.12.2024г. Министерство на правосъдието уведомява съда, че след извършена
проверка в регистъра на осъдените българи в чужбина, се установяват нотификации,
постановени от съдебни органи в чужбина за лицето. Към писмото са приложени 6 броя
нотификации, извлечения от ECRIS (Eвропейската система на регистрите за съдимост) с
посочен изпращач - Испания, в които се констатират отразявания на чужд език и на
български език по отношение на лицето Г.А.Г.. Към 28.09.2022г. се установява, че е налице
едно решение – от 19.02.2013г. на съдебен орган в Испания с дата на решението 19/02/2013г.
и посочено престъпление „причиняване на леко телесно увреждане“, като липсват отразени
данни за ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в затвор. Налице са и
други отразявания в нотификациите, но те касаят решения, чиито дати на постановяване са
след датата на публикуване на процесния материал. Към писмото на Министерство на
правсъдието липсва издадена от Централно бюро за съдимост при Министерство на
правосъдието справка за съдимост на лицето.
Във връзка с предявената от Д. С. Т. насрещна искова претенция, от същата бяха
представени и приети като писмени доказателства по делото заверени копия на два
амбулаторни листа, етапна епикриза, седем броя рецепти и два фискални бона. От
Амбулаторен лист № 23171602А594, съставен от Д-р Л.Н.М., се установява, че на
20.06.2023г. е извършен преглед на Д. С. Т., като е поставена диагноза по МКБ: F43.2:
разстройство в адаптацията. Снета е анамнеза, вкл. и за психично страдание с давност от
12/22 г. в контекста на житейско събитие (срещу нея било заведено дело, преживява
травматично, че е несправедливо обвинена, налице е конфликт между собствения морален
имидж и ситуацията). Започва да има депресивни симптоми – подтисната, плаче спонтанно,
не може да спи, постоянно е напрегната, няма желание за дейност и социални контакти.
Предписана е терапия с медикаменти. На същата дата е издадена Етапна епикриза на Д. Т. от
Д-р М., в която анамнезата е допълнена, че пациентът има чести невротични прояви и
соматизация. Появяват се физически оплаквания, за които посещава различни лекари и
прави процедури. От 23.05.2023г. е започнало лечение в практиката, първоначално с
Денксит, впоследствие заменен поради липса на ефект с комбинация от Дулоксетин
(Аритави), Зопиклон и Флупентиксол (Флуанксол). Отчетено е, че към момента на изготвяне
на етапната епикриза е с добро повлияване и редукция на симптомите. В графа „Обективно
състояние“ е посочено, че пациентката е емоционално лабилна с лека хипобулия,
мисловният процес е с нормално темпо и структура, а в съдържание – с тревожна
антиципация. В заключение е отразено, че се касае за пациентка с тревожно – депресивни
симптоми в контекста на адаптационна реакция.
Видно от Амбулаторен лист № 3134/04.07.2023 г., издаден от Д-р П.Д.П. е, че на
посочената дата е извършен първичен преглед на Д. С. Т., като е поставена диагноза по
МКБ: R00.1: барикардия, неуточнена с придружаващи заболявания: нарушение на
13
менопаузата и в периода около менупаузата, неуточнено. Снета е анамнеза: „В последните
месеци поради продължителна невралгична болка чест прием на НСПВС и баклофен. Ниски
стойности на Н ААН. Забавен С.Р.“. Заключението на лекаря е, че не се налага
медикаментозна терапия.
От представените фискални бонове и рецепти се установява, че ищцата по насрещния
иск Д. С. Т. е посещавала освен психиатър, също така и Център за холистична медицина
„Холимед“ гр.Хасково, както и невролог.
По делото са налице и други писмени доказателства, но доколкото същите не касаят
съществото на спора, не е необходимо да бъдат изрично възпроизведени.
Съдът назначи и изслуша заключения на съдебно – техническа и съдебно-
психологична експертизи, които следва да се кредитират напълно като компетентно,
обосновано и обективно изготвени.
От писменото заключението на назначената по делото съдебно-психологична
експертиза се установява, че настоящото производство се е отразило върху психиката на
изследваното лице Д. С. Т., тъй като при същото са се наблюдавали и се наблюдават
депресивни симптоми и същата е приемала лекарства. Блокирането на сметките на лицето и
финансовата нестабилност са довели до влошаване на психическото и емоционалното й
състояние, според вещото лице – често срещана реакция при хора при липса на пари.
Настоящото производство довело до блокиране на сметките й, а липсата на пари от своя
страна довело до влошаване на качеството й на живот. В заключението е посочено, че
въпреки, че изследваното лице донякъде е успяло да преработи негативните последици за
себе си и към момента на изготвяне на заключението проявява тревожни и депресивни
симптоми, които не се дължат само на настоящото производство, но и на загубата на сина й,
както и на други фактори, приемани от лицето като стресогенни. Според вещото лице, не би
могло да бъде дадена прогноза за периода от време, който е необходим на Д. С. Т. за
възстановяване от тези поражения. При изслушване на вещото лице М. К. в съдебно
заседание същото уточнява, че състоянието на ответницата се дължи не само на настоящото
дело, а и на други фактори, като травмата от загубата на сина й също е оказало влияние
върху психичното й състояние. Изследваното лице споделило, че срещу него се водели и
други дела, като според вещото лице влошеното състояние на Д. С. Т. е в резултат на всички
водени дела, както и на загубата на сина й, като не може да бъде определено кое дело какво
емоционално натоварване й е причинило.
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Щ. Василев П., към момента на изготвяне на заключението
процесната публикация не съществува нито в сайта „Хасковска афера“, нито във Фейсбук
групата със същото наименование, поради което не е възможно да бъде определен броя и
датите, на които е била качена статията. Доколкото в друга статия на сайта е налице
препратка към тази, обект на заключението, вещото лице установява, че процесната статия е
публикувана поне един път на сайта. Наред с това, използвайки сайта https://web.archive.org/
същото установява, че има запазена информация за него към дата 24.02.2023г. и че в този
14
сайт статията съществува, но някои от снимките не са запазени в архива. Доколкото статията
вече не съществува нито в сайта „Хасковска афера“, нито във Фейсбук групата със същото
наименование, вещото лице не е могло да определи и броя на хората, до които е достигнала
статията; броя на харесванията и кликванията, на направените коментари, броя на
споделянията и ангажираността й.
За изясняване на релевантните по делото обстоятелства се събраха и гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля Х.П.Х., посочен и доведен от ищцата по
делото М. В. Г..
От показанията на свид. Х., колега на ищцата, с когото се познавали от близо
петнадесет години, се установява, че след излизане на няколко материала през 2022г. в сайта
„Хасковска афера“, същите били прочетени от всички журналисти и имали отзвук сред тях.
В единия от материалите пишело за физически дадености и недъзи на ищцата, като било
използвано и прозвището, с което се говорело за всички журналисти – „мисирки“. По
спомен на свидетеля, в една от статиите се говорело, че вземала пари от „ГЕРБ“ за нейна
зависимост. На събитие пред областната управа част от колегите я питали защо се случва
това и защо тя е станала обект на въпросните писания, при което тя споделила на
всеослушание как се чувства и че има намерение да търси правата си в съда. Споделила, че
се чувства изключително зле от това, че я изкарали престъпник. Свидетелят посочва, че след
излизане на процесната статия, той имал преки впечатления от състоянието й, като
съобщава, че ищцата се затворила, отказвала да работи, отсъствала от събития, което
наложило свид. Х. да я замества в работата и да отразява събития вместо нея. Самият той
също имал фирма и информационен сайт и също имал договор с ПП „ГЕРБ“, както и с
много други партии. Посочва, че когато има предизборна кампания, ПП “ГЕРБ“ работели с
абсолютно всички медии, не само със сайта на ищцата. Когато стане време материалите им
да започнат да излизат, всички местни медии били събирани в офиса на посочената
политическа партия и се сключвали договори за конкретната кампания, които договори били
с еднакво съдържание за всички медии. След това издаваните фактури се носели и сумите по
тях се превеждали по банков път. Също така, според него всички местни медии работели с
общината и имали сключени договори с нея, но за разлика от ПП „ГЕРБ“, когато Община
Хасково сключвала тези договори, тя викала всяка от медиите в различен час за сключване
на договор. Свидетелят посочва, че никой не бил задължен да сключва тези договори, но
фирмата имала интерес от това. Не му било известно някоя от медиите да работи
безвъзмездно, нито ГЕРБ да са давали пари на ръка на медии. Свид. Х. сочи още, че след
като подпишат договорите си, имали задължение да ги обявят през медиите си. Освен това,
след приключване на изборите, се подавали отчети до Сметната палата, а отделно от това
ежегодно се подавали декларации, които се публикували в Търговския регистър.
Съдът кредитира тези показания като достоверни, логични и последователни, тъй
като кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства и отразяват
лични и непосредствени възприятия на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
15
изводи:
Съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД, за да е налице фактическият състав на деликта,
следва кумулативно да са налице следните елементи: извършено противоправно деяние -
действие или бездействие; причинени вреди - имуществени или неимуществени; вина на
причинителя; причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В
чл.45, ал.2 от ЗЗД е установена законова оборима презумция, че вината се предполага до
доказване на противното за всички случаи на непозволено увреждане.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Възложителят
на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи
отговорност, която е безвиновна и има гаранционно - обезпечителна функция и не
произтича от вината на възложилия работата. Публикувалият журналистическа статия носи
отговорност по чл.49 от ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на
печатни материали, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа. Необходимо е
също така да се докаже, че натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил
ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лицето.
Съгласно разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на
РБ, както и съгласно чл.10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека, свободата
на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга
други конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и
неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на мнение,
твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез статия е изключена. В случаите,
при които чрез произведение са разпространени обидни и клеветнически твърдения или
други данни с негативен подтекст, издателят на печатното произведение носи отговорност
за причинените вреди на основание чл.49 от ЗЗД, тъй като е възложител на работата на
лицата, определящи характера и съдържанието на публикуваните материали. (в този смисъл
Решение № 264 от 21.10.2013г. на ВКС по гр. д. № 2161/2013г., III г. о., ГК).
В тежест на ищеца по всеки от предявените искове е да докаже елементите на
деликта - да докаже иска си по основание и размер. Ответниците от своя страна следва да
докажат наведените с отговорите възражения.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че на ел. сайт http://aferahs.com/, поддържан от ответника „Доби и И.“ ЕООД, на 28.09.2022г.
е публикувана статия със заглавие: „Личната мисирка на кметът Станислав Дечев - М. В.,
наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“ със съдържание, нотариално
удостоверено с констативен протокол, приложен по делото. По отношение на публикувания
материал обаче, не може да се направи категоричен извод кой е неговият автор. Налице е
посочване под съдържанието на самата статия „от дежурния редактор: Чернозъб Храбър“,
но липсват каквито и да било доказателства в насока личността на това лице, което с
категоричност да се идентифицира с изписания под статията псевдоним. Установено е, че
ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т. са администратори на страница във Фейсбук със същото
наименование като горепосочения сайт и като администратори на тази страница същите
имат възможността да контролират съдържанието й - да качват съдържание, да линкват
/препращат/ към друг сайт, да приемат или премахват приятели, да трият коментари и
др.под. В същото време ответникът И. Е. Б. е едноличен собственик на капитала на „Доби и
16
И.“ ЕООД, а ответницата Д. Т. е негов съжител, което повдига въпроса дали същите като
физически лица са свързани с администрирането и могат да контролират съдържанието на
сайта „Хасковска афера“, който въпрос обаче не намери категоричен отговор в настоящото
производство. Напротив - с оглед предоставените от ГД „БОП“ – МВР данни, се установи по
делото, че не е възможно да бъде определено лицето, което стои зад реалният IP адрес на
интернет страницата www.aferas.com - 167.99.134.11, доколкото не е установен
администраторът на посочения сайт. Липсват каквито и да било данни по делото за екип,
който да е ангажиран по някакъв начин с този сайт, липсват и доказателства, които
категорично да установяват участието на ответниците – физически лица в тези дейности. С
оглед изложеното, следва да се приеме, че по делото не се установи по безспорен начин, че
ответникът И. Е. Б. или ответницата Д. С. Т. са лицата, които са създали, качили или
контролирали съдържанието на процесната статия на интернет страницата www.aferas.com в
качеството си на физически лица и следователно - те не могат да отговарят за нейното
съдържание. Що се касае до изнесените в исковата молба твърдения за споделяне на
процесната статия чрез и във Фейсбук страницата на „Хасковска афера“, то също остана
изцяло недоказано по делото, доколкото не бяха ангажирани никакви доказателства в тази
насока. Съответно – по делото не бе установено противоправно поведение от страна на
ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т., от което в причинна връзка да е настъпил твърдяния в
исковата молба вредоносен резултат. Липсата дори и на един от кумулативно предвидените
елементи от фактическия състав на деликта водят до неоснователност на претенцията,
поради което исковете с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД спрямо ответниците И. Е. Б. и
Д. С. Т. следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място, безспорно е установено по делото, че ответното дружество „Доби
и И.“ ЕООД е собственик на сайта http://aferahs.com/ с наименование „Хасковска афера“, на
който сайт е публикувана процесната статия. Следователно от страна на ответното
дружество е осъществено такова поведение, каквото е описано в обстоятелствената част на
исковата молба, а именно – ответникът „Доби и И.“ ЕООД е публикувал процесната статия
със заглавие „ЛИЧНАТА МИСИРКА НА КМЕТЪТ Станислав Дечев – М. В., наета да пуска
сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и клеветническа информация с
употребени обидни епитети „журналистката с черни пушачески зъби“ и „алчна за реклами и
пари“. Този ответник носи отговорност за публикуваните в интернет страницата
http://aferahs.com/, материали, доколкото следва да определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност по съставяне, подбор и поместване на
материали в собствената си интернет страница. Отговорността на този ответник произтича
от качеството му на възложител, тъй като се отнася до извършване на действия в негов
интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът,
от които ще рефлектира в неговото имущество, независимо от авторството на статията. Без
съмнение, сайтът се занимава с журналистическа дейност - обстоятелство, установяващо се
както при свободното достъпване на сайта от потребителя, така и от приложените по делото
разпечатки. Съгласно чл.43 и пар. 2, т.3 и т.4 от ЗАПСП, издателят е този, който носи
правото да възпроизвежда и разпространява едно произведение и съответно издателят е
17
този, които носи отговорност за характера и съдържанието на публикуваните и
разпространени чрез съответната медия материали. Следователно, издателят носи
отговорност на основание чл.49 от ЗЗД в качеството на възложител на работата по
съставяне, подбор и поместване на материали и за верността на изнесената информация,
както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Въпросът кой е
авторът на статията е без значение за отговорността на издателя, тъй като авторът на
статията би могъл да носи отговорност на друго основание - чл.45 от ЗЗД /Така и в Решение
№ 117 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 101/2008 г., III г. о., ГК/. Що се касае до изписания в
раздел „Политика за поверителност“ на сайта „Хасковска афера“ текст със съдържание:
„Всички публикации в този сайт са измислица и плод на нашата фантазия и ако нещо в
истинския живот съвпада с написаното тук, то това е жалък опит на реалността да имитира
сайта Хасковска афера. Всяко съвпадение на имена и личности е напълно случайно.“, на
който ответникът се позовава в отговора си, следва да се посочи преди всичко, че липсват
категорични данни по делото той да е бил наличен на сайта към датата на публикуване на
процесния материал. Но дори това да е така, той не освобождава от отговорност ответното
дружество, доколкото не е публикуван непосредствено под материала, за да бъде лесно
възприет от четящия я, съответно - статията да бъде преценявана от него в светлината на
написаното. Освен това, обектът на материала е ясно и еднозначно описан в него чрез
посочване на пряко идентифициращи го признаци като имена, професия, имена на съпруг и
т. н., за да може да се приеме, че действително „Всяко съвпадение на имена и личности е
напълно случайно“.
При обсъждане на въпроса дали е налице противоправно поведение от страна на
служители на ответника, съдът съобразява, че при предявен иск за обезщетяване на вреди от
физическо лице, причинени от нарушаване на неговите чест, достойнство, самооценка или
обществена оценка, осъществено чрез публикации в средства за масова информация, следва
да се прецени нарушен ли е балансът в конкуренцията на основни човешки права, каквито са
правото на личен живот, гарантирано от чл.32 от Конституцията и чл.8 от ЕКЗПЧОС и
правото на свобода на изразяване, защитено в чл.39 от Конституцията и чл. 10 от ЕКЗПЧОС.
Като производно на правото на изразяване в чл. 40, ал. 1 от Конституцията е закрепена
свобода на печата и другите средства за масова информация, която е свързана и с правото на
личността и на обществото да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси.
Пределите на тези права - на изразяване и информация - са уредени в чл. 39, ал. 2 от
Конституцията и чл. 41, ал. 2 от Конституцията – правото на мнения не може да се използва
за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена
промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността, а правото на информация не може да
бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
В практиката на ВКС (Решение № 264 от 21.10.2013г. по гр. д. № 2161/2013г., III г. о.),
е утвърдено разбирането, че съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал.
18
2 от Конституцията на Република България и чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за
правата на човека, свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели,
преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности. Такива са
личното достойнство, репутацията и неприкосвеността на личната сфера на гражданите.
Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст
чрез печатно произведение е изключена. Приема се още, че във всеки отделен казус е нужно
посредством преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието,
респ. липсата на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като
и двете представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и
на международноправно равнище.
Според безпротиворечиво възприето в съдебната практика и правната теория
виждане, свободата на словото и свободата на печата не са абсолютни, въпреки характера си
на основни права, а са ограничени до там, откъдето настъпва засягане на други
конституционно защитени ценности – правото на личен живот, достойнство и доброто име
на гражданите. Свободата на печата не може да използва за свободно разпространение на
информация, засягаща честта и достойноството на човек, представляваща по съдържание
обиди и клевети. Прекрачването на посочената граница от средствата за масова информация
представлява противоправно действие, което, ако е довело до вредоносен резултат, поражда
право на засегнатото лице да търси обезщетение за претърпените вреди.
Ссъгласно съдебната практика, съдържаща се в Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.
д. № 1486/2011г. на ВКС, ІV г. о. и др., при спор за причинени вреди от изнесена от
журналист информация, съдът е длъжен в мотивите да посочи кое в статията представляват
твърдение за факти и кое – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако
позорят адресата и са неверни. Оценките/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй
като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В мотивите си съдът
е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от
журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква
оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на
свободата на словото по чл.39, ал.1 Конституцията. Той трябва да посочи конкретно кои
действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.
В настоящото производство се твърди от ищцата, че факти и обстоятелства, изложени
в публикувания материал, са неверни, т.е. индицират на клеветнически такива, както и че в
материала са използвани обидни изрази по адрес на ищцата.
В тази връзка следва да се посочи, че обидите и клеветите засягат честта и
достойноството на човека, като обидата засяга личното чувство за чест и достойнство, а
клеветата - обществената оценка за честта на човека. Обида е налице, когато някой каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие /чл.
146, ал.1 от НК/. Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно
19
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия.
Клеветата като противоправно деяние се изразява или в разгласяване на
несъществуващо позорно обстоятелство или в приписване на неизвършено престъпление.
Изпълнителното деяние може да се осъществи, както чрез разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. Освен това, обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
В конкретния случай съдът следва да се отговори на въпроса дали в процесната
статия се съдържат клевета, обида, оценъчни съждения. При наличие на клеветнически
твърдения, следва да се преценява от фактическа и правна страна достоверността на тези
изявления, докато при съдържание на оценъчни съждения – същите не подлежат на
доказване. При изследване на въпроса за наличието на обида, следва от същата да се
разграничи отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого.
Критиката не се приема за противоправно деяние, същата разкрива недостатъци на
личността, но е поднесена във форма, съобразена с изискванията на обществения морал. За
да е налице обида, следва деянието да е осъществено по начин, /думи или действия/, които
да накърнят достойнството на пострадалия.
Съдът намира, че в процесната статия се съдържат твърдения по отношение на
ищцата, които са от естество да засегнат честта и достойнството й – в статията от
28.09.2022г. със заглавие: „ЛИЧНАТА МИСИРКА НА КМЕТЪТ Станислав Дечев – М. В.,
наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, се съдържат твърдения за
определено, осъдително поведение на ищцата, като е описано, че „..М. В. е собственичка на
сайта „haskovo.live“- за който е всеизвестно че е финансиран и издържан от ********* и
ГЕРБ. Същият сайт е финансиран и от Община Хасково, както и от всички гербаджийски
общини в околността“, „…. партията, която я финансира – именно партия ГЕРБ“, „личната
мисирка на кмета“, които изрази сочат на зависимост на ищцата в качеството й на действащ
журналист и собственик на електронна медия, в т.ч. и като кореспондент на национална
медия, от посочената в статията политическа партия, внушават на остро противоречие на
20
действията й като журналист и собственик на електронна медия с възприетите етични
правила в журналистическата сфера и журналистическа независимост. Освен това, в
статията е налице и следното твърдение относно М. В.: „Известна е с това, че съпругът й –
********* излежава присъда в испански затвор, за разпространение и подбуда към
наркотици“, наречена е „алчна за реклама и пари“, „журналистката с черни пушачески зъби“.
Тоест, в процесната публикация се излагат както твърдения за определено осъдително
поведение, така и клеветнически и обидни твърдения по отношение на ищцата. Съдът
определя това съдържание на публикацията като клеветническо, като съобразява, че при
определянето на дадени твърдения за клевета, следва да се установи, както е в случая, че
същите не са истина, имат лъжливо съдържание, а на следващо място имат позорящ
характер за личността на ищцата.
На първо място, е налице разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
ищцата чрез отразените в статията твърдения, че „..М. В. е собственичка на сайта
„haskovo.live“- за който е всеизвестно че е финансиран и издържан от ********* и ГЕРБ.
Същият сайт е финансиран и от Община Хасково, както и от всички гербаджийски общини в
околността“, „…. партията, която я финансира – именно партия ГЕРБ“, „личната мисирка на
кмета“, както и „Известна е с това, че съпругът й – ********* излежава присъда в испански
затвор, за разпространение и подбуда към наркотици“.
При проверка от фактическа и правна страна на тези изнесени в процесната статия
твърдения за факти, съдът достигна до извода за тяхната неистинност и недостоверност.
Във връзка с твърдението за финансиране, респ. зависимост от страна на посочената
политическа партия на ищцата, бяха събрани и приобщени по делото като писмени
доказателства подадените от ищцата в качеството на лице, предоставящо медийни услуги,
Годишни декларации по чл.7а от ЗЗДПДПОРДМУ и данни за сключени с община Хасково и
ПП „ГЕРБ“ договори, от които се установява на първо място, че такива договори са
сключвани от страна на дружеството, чийто представляващ е ищцата, не само с ПП „ГЕРБ“,
но и с други различни политически партии, сдружения и обединения, както и с много други,
различни по характер и занятие правни субекти – учебни заведения, търговски дружества,
общини. От представените от ПП „ГЕРБ“ договори и документи към тях се установяват за
подлежащия на изследване релевантен по делото период – до датата на публикуване на
процесната статия, единствено четири на брой сключвани по повод на предстоящи избори за
НС договори за предоставяне на интернет пространство, със съответните издадени фактури
към тях за суми, заплатени по банков път. При съпоставка на декларираните в годишните
декларации по чл.7а от ЗЗДПДПОРДМУ данни и така представените договори, не се
установяват несъответствия по отношение на сключените през 2021г. договори, като
получените от тези три договора суми са декларирани от ищцата като обща сума /2500 лева
+ 2040 лева +1000 лева = 5540 лева/. По отношение на договора от 2022г. не би могла да се
извърши съпоставка, доколкото представена по делото, респ. - публикувана в ТР годишна
декларация за 2022г. липсва. Съответно с Община Хасково са налице три броя договори за
информационно и медийно обслужване за периода от м.11.2019 - м. 10.2022г., като тези,
21
касаещи 2020г., 2021г. и 2023г. са намерили отражение в декларациите по чл.7а от
ЗЗДПДПОРДМУ на ищцата, но що се касае до декларираните суми, не би могло да се
направи точно сравнение на същите, доколкото с декларациите се декларират данни за
предходната календарна година, а договорите съответно обхващат периоди от две
последователни такива. Въпреки това, при сравнение на декларираните суми не се
констатира драстична разлика в тях, като тук следва да се има предвид и обстоятелството, че
наличието на невярно/грешно деклариране на суми в годишната декларация е предмет на
изследване в друго производство, не и настоящото и има за последица ангажиране на друг
вид отговорност. На следващо място, от показанията на свид. Х., които съдът кредитира като
правдиви и безпротиворечиви с останалия доказателствен материал, става ясно, че е
нормална практика в медийните среди сключването на подобен вид договори, като такива не
се сключват само с дружеството на ищцата, а и с останалите местни медии, измежду които и
тази на самия свидетел. От доказателствата по делото не се установява наличието на
специално, извънредно или привилегировано отношение спрямо медията на ищцата, нито
наличие на недекларирано или нерегламентирано „финансиране“ на дружеството й.
Напротив - установява се наличие на възникнали стандартни облигационни отношения
между дружеството на ищцата и ПП “ГЕРБ“ и Община Хасково по повод на посочените
договори за информационно и медийно обслужване, във връзка с които е заплатена и
съотвената цена за извършена услуга, които обаче отношения не могат да се определят като
финансиране в заложения в статията смисъл, сочещ на някаква зависимост. Освен това, по
делото не се установяват и получени на ръка суми от ищцата от твърдяните финансиращи
субекти, както и не се установява да са инициирани производства за проверка на
декларирани от ищцата данни за доходи, вследствие констатирано несъответствие на същите
и реално демонстрираното от нея материално положение. Всичко това в съвкупност води до
извода за неистинност на твърденията за финансиране, респ. - финансова зависимост на
ищцата или представляваното от нея дружество от посочената в статията политическа
партия.
Събраните по делото доказателства водят до извод за неистинност и по отношение на
изведените в статията твърдения, че съпругът на ищцата – *********, „излежава присъда в
испански затвор, за „разпространение и подбуда към наркотици“. За проверка на същите
бяха изискани данни от Централно бюро за съдимост при Министерство на правосъдието
относно съдимостта на *********, видно от които обаче е, че за изследвания в настоящото
производство период, а именно – към датата на публикуване на процесната статия -
28.09.2022г., липсват данни лицето да е осъждано с влязла в сила присъда за такова деяние,
още по – малко – данни, че същият излежава за такова ефективно наложено наказание
„лишаване от свобода“ в испански затвор. От приложените по делото 6 броя нотификации,
извлечения от ECRIS (Eвропейската система на регистрите за съдимост) с посочен изпращач
- Испания, до дата 28.09.2022г. се установява отразяване за осъждане на лицето от съдебен
орган в Испания с дата на решението 19/02/2013г. за „причиняване на леко телесно
увреждане“, като липсват данни за налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“,
респ. – за привеждане в изпълнение на същото и изпълнението му в затвор. Действително,
22
налице са данни за съдебни решения по повод на други посочени в нотификациите
престъпления, свързани с наркотици, но видно от посочените дати на постановени решения
във връзка с тях, същите са с последващи датата на процесната статия дати на
постановяване, от което следва, че към момента на публикуването й не са били налице
осъждания за твърдяното като извършено от съпруга й престъпление. С оглед на това, съдът
приема, че написаното в статията „излежава присъда в испански затвор, за „разпространение
и подбуда към наркотици“ не отговаря на истината и представлява клеветническо твърдение.
Освен всичко това, ответниците, върху които е доказателствената тежест, не доказват
верността на публикуваните твърдения, както и провеждането на коректно журналистическо
разследване и добросъвестно събиране на информация. Поради липса на доказателства за
установяване на истинността на публикуваните твърдения, следва да се приеме, че те са
неверни и позорящи, представляват клевети, разпространени чрез електронен сайт за масова
информация, а именно – чрез сайта http://aferahs.com/, собственост на ответното дружество
„Доби и И.“ ЕООД.
При анализа от фактическа страна и по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, съдът прави
извод, че публикацията от 28.09.2022г. съдържа и следните обидни и подигравателни
изявления, а именно „алчна за реклама и пари“, „журналистката с черни пушачески зъби“.
Същите несъмнено са били възприети от ищцата, а както стана ясно и от широк кръг от
хора, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността или
дали направената от дееца оценка на физическите дадености на обекта на изказването е
основателна. Несъмнено горепосочените изрази носят негативен смисъл по своето значение,
като първият от тях характеризира личността на ищцата по отрицателен начин, а вторият
поставя акцент за наличие на физически несъвършенства, като всеки сам по себе си е годен
да засегне личното чувство за чест на адресата. Използваните думи са унизителни съждения
за качествата и личността на тъжителката. Унизителният характер на казаното следва да се
преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване,
като в случая безспорно тези норми са прекрачени. В случая не се касае за негативна оценка
на ищцата под формата на критика, а до обида, довела до накърняване на честта и
достойнството й.
Предвид изложеното, в процесната статия за ищцата са съобщени факти, които
предизвикват еднозначна негативна оценка, както за личността й, така и за професионалната
й дейност като журналист. Когато журналист обаче изнася засягащи честта на друго лице
факти, той трябва да провери тяхната достоверност. ЕСПЧ е категоричен, че част от
професионалната етика на журналистите е да проверяват истинността на твърденията си.
Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от
журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да
се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е
получил потвърждение поне от два независими източника, както и да е дадена възможност
за отговор на лицето, което в случая не бе установено. Правното значение на
добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се
23
окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва
вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение.
В случая обаче това не беше установено. Публикуваният материал има клеветнически
характер, написаното е опозоряващо и злепоставящо и с него е нарушен общият дълг да не
се увреждат морални интереси на други лица. В случая безспорно е засегната репутацията
на ищцата, както и доброто й име в обществото и медийните среди. Поради това съдът
приема, че с публикуването на процесната статия са накърнени по недопустим начин
доброто име, честта и достойнството на ищцата.
Следващата предпоставка за уважаване на иска е доказването на настъпили вреди и
дали между тях и поведението на лицата, на които ответникът е възложил конкретната
работа, съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Несъмнено е, че посредством
процесната публикация са били засегнати в негативен аспект честта, достойнството и
доброто име на ищцата, което е довело до отрицателно изменение в нейното психическо и
емоционално състояние, установено и от показанията на разпитания по делото свид. Х. Х.,
който сочи, че ищцата се чувствала изключително зле от това, че я изкарали престъпник.
След публикуване на статията в интернет тя се затворила в себе си, отказвала да работи,
отсъствала от събития, които трябвало да бъдат отразявани. От събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод, че посредством публикацията са били
засегнати в негативен аспект честта и доброто име на ищцата, нейното достойнство, т.е. е
налице причинена на ищцата вреда от неимуществен характер, представляваща пряко
следствие от противоправното поведение на ответника.
По отношение на вината като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, субективната съставомерност на деликта се презюмира, доколкото съгласно чл.
45 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното. След като са доказани елементите от обективната страна на деликта се
счита, че деликвентът е виновен. Негова е тежестта да установи противното в условията на
обратно пълно и главно доказване. Както бе посочено по-горе, не се установява авторът на
статията да е действал добросъвестно (да е проверил информацията надлежно и в цялост).
Поради тези съображения, настоящият състав намира, че основанията за деликтната
отговорност са изцяло доказани по безспорен начин, което от своя страна ангажира
отговорността на ответното дружество „Доби и И.“ ЕООД по чл.49 от ЗЗД в качеството му
на възложител.
С оглед установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, предявеният иск спрямо ответника „Доби и И.“ ЕООД, според настоящия
съдебен състав се явява доказан по своето основание и доколкото това е така, следва да бъде
определен размерът на обезщетението, което следва да се присъди на ищцата.
Тъй като претърпените от нея неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52
от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението, като например - вида и характера на увреждането, начина на
24
извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Съгласно Решение №
253/2014г. по гр.д. № 1251/2012г. на ІІІ ГО, ВКС, при искове по чл.49 от ЗЗД за обезщетяване
на неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или клеветнически твърдения,
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са въздействието на противоправния акт на издателя върху здравето на ищцата,
субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищцата със
семейството и приятелите, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния
акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал.
В конкретния случай, следва да се вземе предвид, че процесната статия е публикувана
в интернет пространството, където е била широко достъпна за неограничен кръг хора, макар
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза да не е определило
конкретния брой на хората, до които е достигнала статията; броят на харесванията, на
кликванията и на направените коментари, както и на споделянията, респективно
ангажираността й. Установи се, че същата е станала повод на разискване в професионалната
среда на ищцата, че е породила редица въпроси у нейни колеги, че се е отразила на
професионалната й дейност и социални контакти, а така също е довела до негативни
субективни преживявания на ищцата. Не се установи конкретната продължителност на това
негативно въздействие, но следва да се вземе предвид и обстоятелството, че статията е била
свалена/изтрита от сайта, вследствие на което същата вече не е налична. От кой момент е
станало това не може да бъде категорично установено по делото, но е установено, че към
дата 04.10.2023г. статията вече не е била достъпна на сайта. Ето защо и при съобразяване на
всички конкретни обстоятелства по делото, в т.ч. броя и естеството на изложените неверни
твърдения и използвани обидни изрази, както и степента на засягане на неимуществената
сфера на ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетение, което следва да бъде
присъдено на ищцата, е в размер от 1500 лева. Искът следва да бъде уважен за тази сума и
отхвърлен до пълния предявен размер от 6 000 лева, тъй като в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, следва да се определи на 1500 лева, до който размер
исковата претенция се явява основателна.
Върху уважената част от главницата следва да се присъди и законната лихва от датата
на увреждането – 28.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът приема, че
лихвата върху присъденото обезщетение се дължи именно от датата на увреждането, като се
има предвид, че лихвата има за функция и по принцип представлява обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение. Следва да се съобрази и разпоредбата на
чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, по смисъла на който деликвентът носи
25
отговорност за лихва от деня на непозволеното увреждане. /в този смисъл и Решение №
1518/22.08.1959г. по гр. дело № 3616/1959+-г., ВС, III г. о. /.
По предявения от Д. С. Т. срещу М. В. Г. насрещен иск с правно основание чл.45, ал.1
от ЗЗД.
Както бе посочено по-горе, предпоставка за уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД е
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане: извършено противоправно деяние - действие или бездействие; причинени вреди
- имуществени или неимуществени; вина на причинителя; причинна връзка между
увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл.45, ал.2 от ЗЗД е установена законова
оборима презумция, че вината се предполага до доказване на противното за всички случаи
на непозволено увреждане.
В конкретния случай, за уважаване на насрещния иск е необходимо установяване на
обстоятелството, че правото на иск, упражнено от ищцата и ответник по насрещния иск, е
било предявено зловредно, с намерение да се засегнат признати от Конституцията на
РБългария обществени интереси и с цел причиняване на вреди или други неблагоприятни
последици на насрещната страна. Тук следва да се отбележи, че при упражняване на свой
правомерен интерес, какъвто без съмнение се явява сезирането на съда с искане да бъде
разрешен гражданскоправен спор, гражданите по презумпция действат добросъвестно. Това
е така и в случаите, когато посочените от ищеца по първоначалния иск обстоятелства не
бъдат установени. Предявяването на иск е неправомерно, само ако е недобросъвестно и
съставлява злоупотреба с право. То е недобросъвестно, когато ищецът знае, че няма
нарушено право, но предявява иск с цел да причини вреди или други неблагоприятни
последици на насрещната страна или когато се осъществява с цел да се извлече някаква
облага от това. В настоящия случай, предявения от ищцата иск спрямо ответницата Д. Т.
съдът прие за недоказан, тъй като ищецът по него не успя да установи по пътя на пълното и
главно доказване факта, че тя е автор на увреждащо деяние. Това обаче не се дължи на
недобронамерено поведение на ищцата - напротив, бяха представени множество
доказателства в подкрепа на нейните твърдения, но недоказаността на иска е последица от
процесуалната дейност на страната, а не на недобросъвестно упражняване на право на иск,
поради което в случая не се касае за дело, заведено единствено с цел засягане на признати от
Конституцията на РБългария обществени интереси или интереси на ищцата по насрещния
иск, доколкото по делото несъмнено се установи основателност на част от първоначалните
претенции, вследствие публикуване на неистински твърдения и обидни изрази в процесната
статия. Съдът не подлага на съмнение обстоятелството, а и от представените от ищцата по
насрещния иск Д. С. Т. писмени доказателства - амбулаторни листове и етапна епикриза се
установява, че през 2022г., в периода, през който спрямо ищцата по насрещния иск са
образувани общо три граждански дела, психическото й състояние се е влошило, като всяко
образувано дело е представлявало стресов фактор. Впоследствие обаче е настъпило още по-
трагично събитие в живота й, което допълнително е засилило негативните й психически
преживявания. От кредитираното заключение на назначената по делото съдебно-
26
психологична експертиза обаче се установи, че всяко едно образувано дело срещу
изследваното лице е дало отражение, без да може да се определи точно в каква степен всяко
отделно дело е дало отражение. От изложеното следва, че липсва противоправно поведение
от страна на ищцата по първоначалните искове, а оттам – че не се установява наличието на
първия от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Доколкото за
осъществяване на фактическия състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД е необходимо едновременното
наличие на посочените елементи на непозволеното увреждане, то липсата на един от тях
води до неоснователност на претенцията, без да е необходимо изследване наличието на
останалите.
По гореизложените съображения, предявения от Д. С. Т. срещу М. В. Г. насрещен иск,
като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ответниците във
връзка със защитата по първоначално заявените претенции не ангажират доказателства за
извършването на такива и в този смисъл, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищцата по първоначално предявените искове следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част от исковете, в общ размер на 460 лева, произтекли от платена държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, които да бъдат заплатени
от ответника „Доби и И.“ ЕООД.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Доби и И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково, *********, представлявано от управителя И. Е. Б., на основание чл.49, вр. чл.45,
ал.1 от ЗЗД, да заплати на М. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ул. „*********,
сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/, на
28.09.2022г. материал със заглавие: „ЛИЧНАТА МИСИРКА НА КМЕТЪТ Станислав Дечев –
М. В., наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и
клеветническа информация за ищцата и употребени обидни епитети „журналистката с черни
пушачески зъби“ и „алчна за реклами и пари“ по неин адрес, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.09.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева, като -
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Хасково, ул.
„*********, против И. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ********* и Д. С. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********, искове с правно основание чл.45, ал.1, вр.
чл.53 ЗЗД, да бъдат осъдени да й заплатят солидарно с ответника „Доби и И.“ ЕООД сумата
от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени
27
от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/, на 28.09.2022г.
материал със заглавие: „ЛИЧНАТА МИСИРКА НА КМЕТЪТ Станислав Дечев – М. В.,
наета да пуска сигнали срещу сайта „Хасковска АФЕРА“, съдържащ невярна и
клеветническа информация за ищцата и употребени обидни епитети „журналистката с черни
пушачески зъби“ и „алчна за реклами и пари“ по неин адрес, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като -
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *********,
насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против М. В. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Хасково, ул. „*********, да бъде осъдена да й заплати сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вследствие на завеждане на настоящото дело
неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване свободата на словото и търпени болки
и страдания, като е обвинена, че разпространява неверни факти, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 24.11.2022г., до окончателното й
изплащане, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Доби и И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково, *********, представлявано от управителя И. Е. Б., да заплати на М. В. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Хасково, ул. „*********, направените по делото разноски в размер
на 460 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: С.А.
28