№ 783
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100110231 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от А. П. Б., ЕГН **********, София, бул. „******* aп. 1 и Д. Г. П., ЕГН
**********, гр. Монтана, ул. „*******, чрез адв. И. Г. Д., САК, съдебен адрес: София, ул.
„******* против „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, София, ул. Р. П. – *******, сграда Матрикс
Тауър, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване за установено,
че А. П. Б. и Д. Г. П. не дължат на „„Е.М.“ ЕООД следните суми: - 31 095,97 лв. - дължима
главница по Договор от 25.06.2007 г. и Анекс към него от 13.05.2010 г., сключен с „Юробанк
И Еф Джи България“ АД и - 4 573,96 лв. - договорна лихва, по издадения на 12.07.2012 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 32061/2012 г. по описа на СРС, 33-ти с-в, поради изтекла
погасителна давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че, срещу ищците е образувано и се води изп. д. №
20128380410372 на ЧСИ М.Б., Р-н на действие СГС, № 838 та КЧСИ. Същото е образувано
по молба на първоначален взискател - „Юробанк И Еф Джи България“ АД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 12.07.2012 г. по ч. гр. дело № 32061/2012 г. на СРС, 33-ти с-
в, по силата на който ищците А. П. Б., Д. Г. П. заедно с трети, неучастващи в настоящия
спор лица - Д.А.Й., Г.Й.В. и „П.“ ООД, са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк И Еф
Джи България“ АД, следните суми: -дължима главница по Договор за кредит от 25.06.2007
г. и Анекс от 13.05.2010 г. в размер 31 095,97 лв., ведно със законната лихва за периода от
04.07.2010 г. до изплащане на вземането, лихва в размер 9 749,36 лв. за периода 21.10.2010
1
г. - 02.07.2012 г., 32 лв. такса и 1 848,08 лв. съдебни разноски.
Съгласно Удостоверение, изх. №50317/16.06.2021 г. на ЧСИ М.Б., актуалният размер на
вземането по посоченото изпълнително дело към датата на издаването му възлиза на 31
095,97 лв. - дължима главница по Договор от 25.06.2007 г. и 4 573,96 лв. - неолихвяема сума
/договорна лихва, обективирана в изпълнителния лист/.
На 05.12.2019 г. при ЧСИ М.Б. е постъпила молба от ответника „Е.М.“ ЕООД, с приложен
договор за цесия с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с която дружеството желае да бъде
конституирано като взискател по процесното изпълнително дело, затова и ищците считат, че
за тях е налице правен интерес от воденето на настоящото производство именно срещу така
посочения ответник.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване
имущественото състояние на длъжника. На 12.09.2015 г,. вследствие наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца - А. Б., е извършена удръжка на сумата 310 лв., като
така извършеното действие съставлява последното валидно такова спрямо А. Б., годно да
прекъсне погасителната давност. По отношение на другия ищец - Д. Г. П., последното
извършено действие по принудително изпълнение, годно да прекъсне течащата погасителна
давност, е от дата 14.11.2012 г., когато са изпратени запорни съобщения до различни
търговски банки с цел налагане на запор върху банкови сметки.
По – нататък в исковата молба е отразено, че след постъпването по принудителен ред на
сумата 310 лв., през периода 12.09.2015 г. - 12.09.2017 г. не са извършвани изпълнителни
действия спрямо двамата длъжници, годни да прекъснат започналата да тече погасителна
давност. И, тъй като в течение на двегодишен период не са извършвани никакви валидни
изпълнителни действия, то на 12.09.2017 г., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК,
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона.
С прекратяване на изпълнителното дело, с обратно действие - от датата на последното
валидно предприето изпълнително действие /в случая 12.09.2015 г./ започва да тече
давността, с коеяо се погасява самото вземане, като в случая давността изтича на 12.11.2020
г., тъй като се касае за вземане, произтичащо от сключен договор за банков кредит.
В тази връзка ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено на
основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК вр. чл. 110 ЗЗД, че те не дължат на ответника
„Е.М.” ЕООД сумите по издадения на 12.07.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. №
32061/2012 г. по описа на СРС, 33-ти с-в в размер, както следва: 31 095,97 лв. - дължима
главница по Договор от 25.06.2007 г. и Анекс към него от 13.05.2010 г., сключен с
„Юробанк И Еф Джи България“ АД, и 4 573,96 лв. - неолихвяема сума /договорна лихва,
обективирана в изпълнителния лист/, поради изтекла погасителна давност на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД, като им се присъдят сторените разноски.
Представили са и са поискали прилагане на писмени доказателства.
По същество моли съда да уважи иска, като основателен и доказан. Претендира разноски по
2
списък.
Ответникът Е.М.“ ЕООД оспорва исковете, като недопустими, неоснователни и
недоказани. Претендира разноски и ю.к. възнаграждение.
Счита, че в случая вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради
което според чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностният срок е петгодишен. След като издадената
заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй
като новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се
установява, че вземането съществува - в случая Заповедта за изпълнение. Ответникът
заявява, че няма данни ищецът да е упражнил правата си на възражения по изискуемостта и
ликвидността на вземането в заповедното производство.
Счита, че давността в изпълнителния процес се е прекъсвала многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Твърденията за настъпила
перемпция, която води след себе си прекратяване на изпълнителното дело, според него, са
неоснователни.
Твърди, че в случая е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, които са прекъсвали давностните срокове, от което следва, че
изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени.
Моли да бъде изискан и приложен по делото препис от и.д № 372/2012 г. по описа на ЧСИ
М.Б., Район на действие СГС, № 838 на КЧСИ.
Съдът, като разгледа представените и събрани в хода на настоящото дело
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 12.07.2012 г., издадени по
ч.гр.д. № 32061/2012 г. по описа на СРС, 33-ти с-в по реда на чл. 417 ГПК, ищците А. П. Б.,
Д. Г. П. заедно с трети, неучастващи в настоящия спор лица - Д.А.Й., Г.Й.В. и „П.“ ООД, са
осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, следните суми: -
дължима главница по Договор за кредит от 25.06.2007 г. и Анекс от 13.05.2010 г. в размер
31 095,97 лв., ведно със законната лихва за периода от 04.07.2010 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер 9 749,36 лв. за периода 21.10.2010 г. - 02.07.2012 г., 32 лв. такса и
1 848,08 лв. съдебни разноски.
Не се спори също, че въз основа на издадения изпълнителен лист, Банката – кредитор е
образувала изп. д. № 20128380410372 на ЧСИ М.Б., Рeг. № 838 на КЧСИ, район на действие
СГС солидарно срещу длъжниците.
По искане на ищцата съдът изиска и по делото бе приложено копие от посоченото
3
изпълнително дело.
От приложеното изпълнително дело се установява, че при образуване на изпълнителното
производство взискателят е посочил различни способи за изпълнение и е извършил, на
основание чл. 18 ЗЧСИ, възлагане на съдебния изпълнител относно извършването на
справки, проверки и определяне на способи за изпълнение. ЧСИ, в изпълнение на
правомощията си и с оглед извършеното възлагане, е предприел изпълнителни действия,
включително налагане на запори и възбрани върху имуществото, собственост на
длъжниците.
С молба от 05.12.2019 г. настоящият ответник „Е.М.“ ЕООД е уведомил ЧСИ за
извършената цесия на вземането между него и първоначалния взискател „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“, АД и е поискал конституиране като взискател, прилагайки доказателства за
извършена цесия /прехвърляне на вземане/ между Банката и него, на основание чл. 429 ГПК.
С молбата си за конституиране „Е.М.“ ЕООД е посочил способи за изпълнение.
Съдът констатира, че от момента на образуване на изпълнителното производство през 2012
г. до 05.12.2019 г. по делото са извършвани различни изпълнителни действия – в т.ч.
плащания през 2015 г., заличаване на възбрана върху недвижим имот, поради извършване на
публична продан по отношение на него от друг ЧСИ през м. май 2016 г., изпращане на
писма за запори в различни банки, в т.ч. ЦКБ, АД, Банка ДСК, АД и Райфайзенбанк, АД –
през м. ноември 2016 г., м. април 2017 г., м. май 2018 г. и м. януари 2019 г., молба за
извършване на изпълнителни действия от взискател през м. септември 2017 г.
Във връзка с подадена молба от ищците на 03.06.2021 г. по посоченото изпълнително дело,
на 16.06.2021 г. е издадено удостоверение, съгласно което до момента на издаването му
задължението възлиза на 68 521, 75 лв., от които 31 095, 97 лв. главница по процесния
договор за кредит и Анекса към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от
04.07.2012 г., която до момента на издаване на удостоверението възлиза на 28 316, 47 лв., ,
неолихвяема сума в размер 4 573, 96 лв., както и следващата се такса по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ, която към същия момент възлиза на 4 535, 35 лв. с ДДС, както и всичкиследващи
се такси и разноски по ТТР към ЗСИ.
Ищците заявяват в исковата си молба, че на 12.09.2017 г. по процесното изпълнителното
дело е настъпила перемпция по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
4
Предявен е отицателен установителен иск с правно основание чл.124, вр. чл. 439 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцците не му дължат
исковата сума, тъй като същата е погасена по давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.
С този иск ищците желаят да получат защита срещу материалноправна
незаконосъобразност на осъществявано срещу него принудително
изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде признато за установено по
отношение на ответника, че те не дължат търсената парична сума, за която е издаден
изпълнителният лист.
ВКС,, Трето ГО, в свое решение, постановено на 19.01.20222 г., по гр.д. № 903/2022 г., по
реда на чл. 290 ГПК, споделя практиката, съдържаща се и в други съдебни актове, според
която длъжникът - ищец по иск, предявен с правно основание чл. 439 ГПК, има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е
налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.
Според ВКС наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който
той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
Перемцията, поради която изпълнителното производство е прекратено, не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът посочи нов способ за
изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува
новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
силата на закона. /в този смисъл и решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, Четвърто ГО/
В настоящото производство ищците следва да установят и докажат, че фактите, на
които основават твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането, са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Правният интерес се обосновава с твърденията за изтекла
погасителна давност. Давността, като материалноправен институт, може и следва да бъде
навеждана като процесуален довод или чрез възражение само в рамките на съдебно исково
производство, при участието на двете страни в условията на равнопоставеност, и за това
законодателят е предоставил на длъжника правната възможност за предявяване на иск с
правно основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Основният въпрос, които следва да бъде изяснен от правна страна, е приложението на чл.110
ЗЗД – т.е. на института на погасителната давност към настоящия случай.
5
Отделно от това ищците са се позовали на института на перемпцията и наличието на
основания за перемпция на изпълнителното дело, съобразно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Погасителната давност е правопораждащо субективно право на длъжника да откаже
изпълнението на съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно,
правопрепятстващо, вторично насрещно право и се поражда след настъпването на
изискуемостта на задължението и след изтичането на определен период от време, визиран в
съответната норма на ЗЗД, по - точно приложимата такава на чл. 110 ЗЗД. Надлежното
упражняване от страна на длъжника на правото на погасителна давност превръща
притезателното право в естествено и лишава кредитора от възможността да търси
принудително изпълнение, респ. той губи процесуалното си право да търси принудително
изпълнение чрез предвидените способи в ГПК за удовлетворяване на законно признатия си
интерес.
От събраните по делто доказателства безспорно се доказа, че, след образуване на
изпълнителното дело през м. ноември 2012 г., Банката - кредитор, като господар на
изпълнителното производство по силата на издаден в нейна полза изпълнителен лист, е
посочила различни способи за изпълнение и е възложила на съдебния изпълнител, на
основание чл. 18 ЗЧСИ, извършването на справки, проверки и определяне на способи за
изпълнение. От страна на ЧСИ действия, включително налагане на запори и възбрани върху
имуществото, собственост на длъжниците, двама от които настоящи ищци, са извършвани
ог м. ноември 2012 г. до 2019 г. включително /съответно за периода 2015 г. – 2017 г. такива
са извършени, съответно през м. май 2016 г., м. ноември 2016 г., м. април 2017 г./.
Доказа се и, че с молба от 05.12.2019 г. ответникът е уведомил ЧСИ за извършената цесия на
вземането между него и първоначалния взискател и е поискал да бъде конституиран като
взискател, посочвайки способ за изпълнение.
Съдът намира, че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането не е
изтекъл, тъй като по изпълнителното дело до момента на конституирането на настоящия
ответник като взискател са извършвани изпълнителни действия от страна на ЧСИ в резултат
на възлагане както от първоначалния взискате /Банката/.
Що се касае до твърденията на ищите в исковата молба, че перемпцията на изпълнителното
дело на практика е настъпила на 12.09.2017 г. и позоваването от тяхна страна и на този
институт, освен на погасителната давност, съдът счита, че следва да изясни следното:
Нормата на чл. 110 ЗЗД, приложима към настоящия случай, предвижда петгодишна давност
за погасяване на вземанията. Давността е институт на материалното право и длъжникът
може да реализира правото си да се позове на нея, както бе посочено по – горе, само в
рамките на състезателното исково производство.
6
За разлика от нея, институтът на перемпцията е процесуален и предвижда възможност за
прекратяване от страна на съдебния изпълнител на образуваното пред него изпълнително
производство, в слючай че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
в продължение на две години, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В теорията и в съдебната
практика съществуват различни трактовки, теории и практически приложения на
посочената разпоредба – включително и, в резултат на противоречивата практика на ВКС, с
тенденция за разширяване или стеснавяне на нейния обхват – дали това става служебно,
дали съдебният изпълнител е длъжен да го стори, дали не е по искане на страната, от кога
тече предвиденият в закона двугодишен срок. Тези противоречиви от теоретична и
практическа гледна точка решения, обаче, съдът намира за изцяло ирелевантни за настоящия
правен спор, пред вид факта, че дори и след перемиране на изпълнителното дело,
задължението на длъжника продължава да съществува така, както е признато – като
изискуемо и ликвидно такова докато не изтече предвиденият давностен срок за него /в
случая пет години/. Или, казано по друг начин, наличието на перемпция по делото не
препятства възможността взискателят да поиска връщане на изпълнителния лист и да подаде
молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на вземането по него. И това е
така, защото за признатото вземане в полза на взискателя не е изтекъл предвиденият
давностен срок, който евентуално би попречил на неговото удовлетворяване – и то само в
случай че длъжникът възрази за изтекла давност и такава бъде призната от съда.
По изложените съображения настоящият съдебен намира, че предявеният иск за признаване
за установено, че ищците не дължат на ответника посочеинте суми, произтичащо от
договора за кредит и сключения към него анекс, е неоснователен и, като такъв, следва да
бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. Б., ЕГН **********, София, бул. „******* aп. 1 и Д. Г. П.,
ЕГН **********, гр. Монтана, ул. „*******, чрез адв. И. Г. Д., САК, съдебен адрес: София,
ул. „*******, иск против „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, София, ул. Р. П. – *******, сграда
Матрикс Тауър, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че А. П. Б. и Д. Г. П. не дължат на „„Е.М.“ ЕООД следните суми: - 31 095,97
лв. - дължима главница по Договор от 25.06.2007 г. и Анекс към него от 13.05.2010 г.,
сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД и - 4 573,96 лв. - договорна лихва, по
издадения на 12.07.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 32061/2012 г. по описа на СРС,
33-ти с-в, поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8