Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1662 /
27.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет
и девети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИР ХРИСТОВ
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар Г. Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1623/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Басейнова дирекция „Черноморски район“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ № 33,
представлявана от директора инж. Д.Н.К., е оспорил решение № 799/08.07.2020г.
по АНД № 1502/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 42 от 01.04.2020г. на директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“. С наказателното постановление за нарушение чл.143, т.1 от
Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.3 от ЗВ на „Ауто Фактор“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касация „Ауто Фактор“ ЕООД, редовно призован, чрез
представител по пълномощие адв.М., оспорва жалбата и иска обжалваното решение
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
касационната жалба е основателна, а обжалваното решение – неправилно и предлага
да бъде отменено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„Ауто фактор“ ЕООД е наказано затова, че на 21.11.2019г. в
качеството си на възложител на дейностите, е разрушило морския бряг на Черно
море в точка с географски координати N 42о25`08.1“ Е 27о41`48,0“,
граничеща с територията на морски плаж „Созопол – централен“, в южната му част,
чрез механично изгребване на пясък от подводната част на брега на Черно море,
като изгребването е извършено посредством верижен багер САТ 325 DLN, ползван
(нает) за целта от лицето, с дълбочина на изкопа в най-дълбоката му част 0,80
м. Административнонаказващият орган е приел, че е осъществен състава на чл.143,
т.1 от ЗВ.
Съгласно чл.143, т.1 от ЗВ за защита от вредното въздействие
на водите се забранява нарушаването на естественото състояние на леглата,
бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици.
Съгласно чл.200, ал.1, т.3 от ЗВ наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което замърси водите, разруши леглата или бреговете на
реките в нарушение на забраните, съдържащи се в чл. 132, 134, 143 и 144 - от 5 000
лв. до 15 000 лв.
Районният съд е приел, че липсва съвпадение между въведените словесно
изрази в АУАН и НП и признаците на състава на разпоредбата на чл.143, т.1 от
ЗВ, посочил е, че не става ясно дали се вменява като нарушение разрушаването на
бряг или на крайбрежна заливаема ивица и е отменил наказателното
постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
В
процесния случай наказаният субект е привлечен към административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.143, т.1 от Закона за водите , който изцяло
касае (във всичките си точки – общо пет) защита от вредно въздействие на водите
на реките, а в конкретния случай констатираните факти нямат отношение към
водите на река, а са свързани с оказване на вредно въздействие по отношение на
морския бряг. В наказателното постановление еднозначно е описано нарушение,
което се изразява в разрушаване на морския бряг, на морски плаж
„Созопол-централен“ в южната му част чрез механично изгребване на пясък от
подводната част на брега (там, където завършва плажната ивица и започва
заливаемата част) посредством верижен багер, нает именно за тази цел, като
дълбочината на изкопа е около 0,80 м. Така описаните факти очевидно не
представляват действия, довели до вредно въздействие на бреговете на река или
на крайбрежните заливаеми ивици на река. В обжалваното съдебно решение има
подробни мотиви в тази насока, включително е изяснен и въпросът с използваните
термини, що се касае до „крайбрежните заливаеми ивици“, който има легална
дефиниция в т.16 на §1 от ДР на ЗВ, от която става ясно, че се касае за реки.
След като констатираното деяние не е квалифицирано правилно, то и
административнонаказателната отговорност, която е ангажирана, е ангажирана за
нарушение, което лицето не е извършило, тъй като мястото на вредно въздействие
не е речен, а морски бряг.
Неоснователно
е възражението на касатора, че след като различните водни обекти (реки и море)
са включени в понятието „повърхностно водно тяло“ по смисъла на т.59 от §1 от
ДР на ЗВ, то всяка дейност, извършена в повърхностния воден обект в нарушение
на забрана, нормирана от законодателя като обществен интерес и като цел на
закона, подлежи на санкциониране. Този извод на наказващия орган е неправилен,
защото се касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност, която
изисква стриктно и точно тълкуване на нормите. В случая наказващият орган е
приложил твърде разширително тълкуване, каквото е забранено при ангажирането на
наказателна и административнонаказателна отговорност. За да бъде наложено
административно наказание, е необходимо да има нормиран състав на
административно нарушение, тоест законодателят изрично ясно, категорично и
несъмнено да е регламентирал кое действие във всичките му обективни
характеристики е административно нарушение. В този смисъл тълкуването, което
касаторът прави в касационната жалба, позовавайки се на обществен интерес, на
цел на Закона за водите и на изключителен разширителен анализ на легалните
дефиниции на „морски бряг“, „крайбрежни заливаеми ивици на реките“ и
„повърхностно водно тяло“, за да приложи норма, която има отношение към защита
от вредно въздействие на водите на реките към установени действия на конкретен
субект, които навеждат на осъществено вредно въздействие, но на морския бряг, е
абсолютно недопустимо в контекста на административнонаказателното производство.
По
изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено
в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 799/08.07.2020г. по АНД № 1502/2020г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: