Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 05.08.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище,
на седми юли две
хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател - Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева
Прокурор- Драгомир Сяров
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 93 по описа за 2020 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на М.Х.К., ЕГН-**********
***, подадена от адвокат С. Б. А. *** против Регионална дирекция по горите
/РДГ/ гр.Шумен, с която на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 100 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се
претендира обезщетение в размер от 100 лв. за претърпени имуществени вреди,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева по НАХД № 207/2015г. на Районен
съд-Омуртаг в производство по обжалване на Наказателно постановление /НП/ №
463/02.11.2015г. на Директора на РДГ-Шумен. Претендира се присъждане и на
направените по настоящото дело разноски.
В исковата
молба се излага твърдение, че НП № 463/02.11.2015г. на Директора на РДГ-Шумен е
отменено като незаконосъобразно с Решение № 111/23.12.2015г. по НАХД №
207/2015г. на Районен съд-Омуртаг, оставено в сила с Решение №24/19.02.2016г.
по КАХД №4/2016г. на Административен съд-Търговище.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично.
Представлява се от адвокат С. А. ***,
който поддържа исковата молба. Моли иска да бъде изцяло уважен. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по
исковата молба – Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Шумен се представлява
от гл.юрисконсулт Павлина Д.. По исковата молба е постъпил писмен отговор от
РДГ гр.Шумен, в който се излагат подробни доводи за недоказаност на предпоставките
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание процесуалният
представител на РДГ гр.Шумен гл.юрисконсулт Павлина Д. изразява становище за
неоснователност на исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура намира
исковата молба за основателна. Приема, че претендираната имуществена вреда е
реално причинена. Дава заключение, че исковата молба следва да бъде уважена. Счита
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство
за прекомерни.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С НП № 463/02.11.2015г., на Директора на РДГ-Шумен на ищеца М.Х.К., ЕГН-********** ***, за
нарушение на чл.47, ал.1,т.2 и т.6 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1,т.2 от
ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Гореописаното НП е
обжалвано от ищеца и отменено като незаконосъобразно от Районен съд гр.Омуртаг
с Решение № 111/23.12.2015г по НАХД № 207/2015г. по описа на същия съд. Решението на Районния съд
е обжалвано и оставено в сила като законосъобразно с Решение № 24/19.02.2016г.
по КАХД № 4/2016г. на Административен съд –Търговище. Решението на
административния съд е окончателно.
В приложените по НАХД № 207/2015г. на
Районен съд-Омуртаг, пълномощно и договор за правна защита и съдействие серия Т
№ ********** от 13.11.2015г. се съдържат
данни, относно предмета на обжалване, за който се дава пълномощното, а именно
обжалване на НП № 463/02.11.2015г., на Директора на РДГ-Шумен. Видно от
протокола от проведено съдебно заседание по горепосоченото НАХД на Районен съд –Омуртаг и от постановеното по посоченото дело
съдебно Решение № 111/23.12.2015г ищецът е бил
реално процесуално представляван по
посоченото дело от адвокат С. А. ***.
В приложения по НАХД №
207/2015г. на Районен съд-Омуртаг договор
за правна защита и съдействие №********** от 13.11.2015г. в реквизит „договорено възнаграждение“ и в
реквизит „платена сума“, и в реквизит по начин -„в брой“ ясно е
вписано и цифров и словом -платена сума от 100 лева. Договорът е
подписан и от двете страни.
Така установената от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковата молба за допустима по следните съображения:
Исковата молба е подадена срещу
ответник, които има надлежна пасивна процесулна
легитимация, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
По основателността на исковата молба съдът
намира следното:
По делото е безспорно установено,
че НП № 463/02.11.2015г., на Директора на
РДГ-Шумен е отменено като незаконосъобразно
с влязло в сила съдебно решение.
Правораздавателният акт, който
административният орган издава, когато упражнява административно-наказващата си
функция, с оглед на автора си е административна дейност. Не вида на функцията,
а качеството на правния субект на орган на държавата или на общината и
относимостта на акта към това му качество е релевантно за отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Вредите, причинени на частно-правните субекти при и по
повод осъществяване на административно-наказващата функция на
административния орган са вреди, причинени от административна дейност и
възстановяването им следва да бъде по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази насока
и ТР №1 от 03.15.2017г. на ООС на I и II колегия на ВАС.
По изложените съображения съдът
намира за доказана първата от регламентираните
предпоставки за отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ-незаконосъобразен административен акт, постановен при или по
повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния
ред.
По делото са налице достатъчно
данни, от които се установява, че ищецът е бил реално представляван от адвокат С. А. ***/2015г. пред Районен съд-Омуртаг.
Налице е плащане по начин-в брой,
на възнаграждение за адвокат А., което е отразено по ясен и изричен начин в приложения по НАХД №
207/2015г. договор за правна защита и съдействие. Последното е достатъчно доказателство за това, че
разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОС
на ГК ТП на ВКС. Договорът за правна помощ в този случай има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатско възнаграждение.
Производството по НАХД № 207/2015г. на
РС-Омуртаг е проведено и завършено със
съдебен акт по него- Решение № 111/23.12.2015г., което е преди промяната в чл.63 от ЗАНН-ДВ
бр.94 от 29.11.2019г.
Липсата на процесуална
възможност, към момента на приключване със съдебен акт на производството по НАХД
№ 207/2015г. на РС-Омуртаг, да се упражни претенцията за разноски в
административно-наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана
административно-наказателна репресия обуславя извод, че направените разходи от
него в административнонаказателното производство, приключило с отмяна на
административното наказание представляват намаление на имуществото му и за него
това се явява имуществена вреда- Решение №355/03.08.2010г. на ВКС по гр.д.№1651/2009г.
Предвид гореизложеното съдът
намира за доказана и втората предпоставка -причинена реална и непосредствена
вреда, за която не е било налице надлежен ред същата да бъде присъдена на М.Х.К..
На следващо място съдът счита, че посочената имуществена вреда е в пряка
причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно НП, тъй като
заплатените от ищеца възнаграждения за адвокат е типична, нормално настъпваща и
необходима последица от издаването на същото и защитата, която се е наложила
срещу него. Независимо, че плащанията на адвокатските възнаграждения произтичат
от договор за правна помощ, налице е
посочената по-горе пряка причинно-следствена връзка, тъй като единственото
фактическо основание за сключването на тези договори за правна защита е издаденото незаконосъобразно НП, срещу
което ищецът е можел да се защити единствено като го обжалва пред съда и
упражни конституционното си право на защита, включително и чрез съдействие на
защитник-адвокат. Следва да се има
предвид, че приложения по делото договор за правна защита е в пряка и
непосредствена връзка именно и само с делото по оспорването на НП. Незаконосъобразното НП е необходимото условие за
сключването на договора за правна защита и съдействие, за упълномощаването за
извършеното процесуално представителство, съответно за плащането на адвокатското
възнаграждение и причиняването на вреди
на ищеца.
По изложените съображения съдът
приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от
ищеца имуществени вреди в размер на 100
лева, представляващи платени от него разноски за адвокат по НАХД № 207/2015г. на РС-Омуртаг.
На основание всичко гореизложено
следва исковата молба на М.Х.К. срещу РДГ-Шумен изцяло да бъде уважена.
При този изход на правния спор
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде уважена. Претендираният размер на
адвокатско възнаграждение за настоящото производство следва да бъде определен в
минималния размер съгласно чл.8, във връзка с чл.7, ал.2,т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ДВ бр.45/2020г. в сила от 15.05.2020г./. и следва
да бъде присъден в размер на 100 лева.
Следва на М.Х.К. да бъдат присъдени разноски в общ размер на 110
лева, съставляващи 10лв. платена държавна такса и 100 лева възнаграждение за
един адвокат.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Шумен да заплати на М.Х.К., ЕГН-**********
*** обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 463/02.11.2015г., на Директора на РДГ-Шумен в размер на 100 лева, представляващи платено
възнаграждение за адвокат по НАХД
№ 207/2015г. пред Районен съд-Омуртаг, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Шумен да заплати на М.Х.К., ЕГН-**********
*** разноски по настоящото дело в размер на 110 /сто и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: