Решение по КНАХД №1281/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на заместник директора на ТД на НАП - Бургас, чрез главен юрисконсулт К. Т. против решение № 376/03.06.2025 г., постановено по АНД № 1604/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 818611-[рег. номер]/17.03.2025 г. на зам. директора на ТД на НАП - Бургас, с което на „ДИ ЕМ ТРЕЙД 09“ ЕООД за нарушение на чл. 5, ал. 4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ и на основание чл. 355, ал. 1 от същия кодекс е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва съдебното решение, като неправилно. Счита, че моментът от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган е моментът на подаване на декларацията. С оглед на това посочва, че АУАН е съставен в сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява. Депозира писмено становище, с което оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил НП № 818611-[рег. номер]/17.03.2025 г. на заместник директора на ТД на НАП - Бургас, с което на „ДИ ЕМ ТРЕЙД 09“ ЕООД, за нарушение на чл. 5, ал. 4 от КСО и на основание чл. 355, ал.1 от същия кодекс е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: „ДИ ЕМ ТРЕЙД 09“ ЕООД като осигурител не е подало в срок – до 27.05.2024 г., данни с декларация образец 6 за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в ТД на НАП – Бургас за месец април 2024 г. Декларацията е подадена по интернет, подписана с квалифициран електронен подпис (КЕП) на 26.08.2024 г. и приета с вх. № 02000243384429.

РС е намерил, че издаденото наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, както и че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и органи. НП е редовно връчено. За да отмени процесното НП РС – Бургас е достигнал до извод, че е налице неспазване на сроковете заложени в ЗАНН при ангажиране на административнонаказателната отговорност, а именно е изтекъл 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, като АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор по фактите, че жалбоподателя, в качеството си на осигурител в законноустановения срок не е подал необходимите данни с декларация образец 6 за м.април 2024 г. за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Основния спор се състои в това спазени ли са сроковете заложени в ЗАНН при ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Нормата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО предвижда, че осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Според разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 година, работодателите, осигурителите, предприятията по чл. 1, т. 6 и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6 съгласно приложение № 4, като декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – едновременно с подаване на декларация образец № 1, т.е в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от КСО за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3 т. 1, 2 и 5 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.

Релевантна за началото на срока по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН е първата дата, на която е било видно от информационната система на НАП, че лицето не е подало декларацията по КСО. В настоящия случай данните са относими за месец април 2024 година, поради което крайният срок за изпълнение на задължението по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е 25.05.2024 г. (събота), т.е. 27.05.2024 г. (първия работен ден). Предвид обстоятелството, че Националната агенция за приходите поддържа регистър и база данни за задължените лица, то следва да се приеме, че считано от следващия ден - 28.05.2024 г. нарушителят обективно става известен на административнонаказващия орган, който е в рамките на същата административна структура, която администрира и води отчетността по изпълнението на вмененото задължение, а дали административният орган „ще узнае“ факта на неподаване на декларацията е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.

Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята продължителност за това съответната администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи процесното административно нарушение по чл. 5, ал. 2 от КСО чрез съставянето на акт по чл. 36, ал. 1 ЗАНН. Бездействието на длъжностните лица от ТД на НАП при упражняване на това им правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. В случая органа е разполагал с тримесечен срок, считано от 28.05.2024 г., да състави АУАН за установяване на извършеното нарушение, т.е. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 28.08.2024 г., а същия е съставен на 25.11.2024 година, т.е. след изтичане на срока по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Без правно значение за броенето на срока е датата на която лицето фактически е подало декларацията – 26.08.2024 година, която дата е възприета като начало на течението на срока по чл. 34 от ЗАНН от касатора. Наказващият орган, като такъв администриращ базата данни на задължените лица, няма основание фактически да удължава срока, като се позовава на момента на по-късното подаване на декларацията, след като съобразно ресурса, който притежава, обективно възможно е да установи нарушението в дадения законов срок. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството. Неспазването на същите представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.

С оглед на това първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 376/03.06.2025 г., постановено по АНД № 1604/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.