№ 22683
.... 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110117041 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове от „.........“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против А. Х.
Н. за сумата 213,41 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2023 г. в имот, находящ се в .... ж.к ... , с абонатен
№......., сумата 35,49 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2024 г., сумата 15,96
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до
30.04.2023 г. и сумата 3,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.06.2021 г. до
15.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №31975/2024 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Заявява, че въз основа на подадено на 28.05.2024 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №31975/2024 г. по описа на 71 състав против А. Х. Н. и М Х. С в условията на
разделна отговорност при квоти 33/88 и съответно 55/88 идеални части. Сочи, че по ч.гр.д.
№31975/2024 г. по описа на 71 състав е постъпило плащане от страна на М Х. С за
дължимите от нея суми за топлинна енергия, дялово разпределение и обезщетения за забава,
поради което исковата претенция за установяване на вземанията е предявена само срещу
настоящия ответник за дължимите от него суми, който е депозирал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане
на периода, за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на
ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия,
1
действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният
имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез
процесуалния си представител счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени,
тъй като не само е заплатила дължимите за периода суми за топлинна енергия, но и ги е
надплатила. Счита, че взаимоотношенията между ищеца и третото лице следва да се предмет
на друго производство. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „....“ АД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са
погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В настоящия случай ответникът не оспорва, че през исковия период е била собственик
на процесния имот, находящ се в .... ж.к. ......, както и че партидата на имота се води на
името на нейната майка – Н М Н.. Установява се от постановление за възлагане на
недвижим имот от 06.03.2024 г., влязло в сила на 20.03.2024 г. и протокол за въвод във
владение от 17.04.2024 г. по ИД20237900402929 по описа на ........ с рег. №790 и район на
действие СГС, че след проведена публична продан на неподелям недвижим имот ,
собственост на съделителите М Х. С и А. Х. Н. при квоти 55/88 идеални части М Х. С и
2
33/88 идеални части А. Х. Н., представляващ апартамент №37, находящ се ............., същият е
възложен на Л Н Т като купувачът е въведен в имота, за което е изготвен представения
протокол. При тези данни съдът намира, че се установява правото на собственост на
ответника върху 33/88 идеални части от имота, до който ищецът твърди да е доставял
топлинна енергия през исковия период, предхождащ въвода във владение. Няма пречка само
един от съсобствениците да поеме задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия в целия топлоснабден имот, доколкото съгласно предвиденото в чл. 63, ал.
2 от Общите условия на дружеството няма пречка само един от наследниците на
топлоснабдения имот да поеме задължението за заплащане на потребената топлинна
енергия, като именно на негово име бъде открита партидата. В конкретната хипотеза по
делото не са ангажирани доказателства само един от ответниците да е подал заявление за
откриване на партида за топлоснабденото жилище на негово име, поради което съдът
намира, че по отношение на всеки един от тях и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. С оглед на тази облигационна
обвързаност за ищеца „.........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в
качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф
1, т.42 от ДР на ЗЕ съобразно квотата, която притежават в собствеността.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е
необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се
оспорва от ответната страна Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За доказване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е допусната
и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
абонатния номер се води на името на Н М Н. , както и че дяловете за отопление на
процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Констатирано е, че в процесния имот не е
потребявана топлинна енергия за отопление на имота и такава не е начисляван. През
периода е потребявана топлинна енергия за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за
сградна инсталация. Сумите за топла вода през периода м.05.2020 г. до м. 04.2021 г. са
определяни на база реален отчет по показанията на 2 броя технически изправни и
сертифицирани водомери за топла вода, а през периода м.05.2021 г. до м. 04.2023 г.
потребление на топла вода липсва. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния
отопляем обем на сградата – етажна собственост. От заключението на съдебно–техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е в
размер на 767,83 лева.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по партидата
№********** на името на Н М Н. са постъпили следните плащания с платец А. Н. на
10.07.2020 г. сумата 41,10 лева за погасяване на прогнозна сметка за м. 05.2020 г. и 1,57 лева
за дялово разпределение; на 15.07.2020 г. сумата 1,70 лева , което е отнесено за задължение
за дялово разпределение за м. 06.2020 г. , на 24.04.2020 г. сумата 103,51 лева за прогнозна
сметка за топлинна енергия и дялово разпределение за м.03.2020 г.; на 29.05.2020 г. сумата
70,64 лева за прогнозна сметка за топлинна енергия и дялово разпределение за м.04.2020 г.;
Констатирано е и заплащане на сумата 519,61 лева на 14.11.2024 г. от лицето М С, с което са
погасени задължения за главници – 382,27 лева, за мораторни лихви – 65,66 лева и 24,81
3
лева, за съдебно разноски – 15,62 лева и за юрисконсултско възнаграждение – 31,25 лева.
Вещото лице е констатирало, че заплатените от А. Н. Суми, за които по делото са
представени платежни документи, касаят задължение извън процесния период. Размерът на
реално консумираната топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м. 04.2023 г. е 569,09 лева
и законна лихва 94,01 лева. За дялово разпределение вещото лице е изчислило дължима
главница в размер на 42,55 лева и обезщетение за забава 9,83 лева. След съобразяване на
направеното от М С плащане вещото лице е посочило, че задълженията на ответника
възлизат на 229,37 лева за главници, 39,39 лева за мораторни лихви.
От представените по делото от ответника платежни документи се установи, че същите
не касаят задължение за процесния период м.05.2020 г. до м.04.2023 г., а такива за предходен
период, в който смисъл е и заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Ответникът
не представи по делото доказателства да са заплатени други суми за погасяване процесните
задължения за главници и обезщетения за забава, поради което съдът приема, че същият
дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в
размера на 213,40 лева, който размер е по – малък от установения за дължим съгласно
заключението на съдебно – техническата експертиза 287,94 лева (равняващ се на 33/88 от
767,83 лева) и предвид диспозитивното начало в процеса следва да му се присъди в цялост.
Като неоснователни следва да се определят наведените от ответника възражения за
надплатени суми за исковия период позовайки се на приобщените по делото изравнителни
сметки за отчетен период м.05.2020 г. – 04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., тъй като
вписването -462,21 лева (връщане) и -214,10 лева (връщане) е разликата между начислените
суми по прогнозни данни за периода и действително потребената енергия, като сумата се
връща (приспада) единствено ако сумите по прогнозните фактури са заплатени в цялост,
каквито доказателства по делото не са представени, а и не се установява от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза.
Към дължимите суми за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., възлизащи на 15,96 лева (равняваща се на 33/88 от 42,55 лева),
чиито размер се потвърждава и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Установява се от представените писмени доказателства и приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Към сключения договор между „.... Инженеринг“ ООД и етажната собственост е представен
протокол от общото събрание на ЕС ведно със списък на етажните собственици. Съдът
намира, че договорът с топлинния счетоводител е сключен от упълномощени представители
на етажните собственици, съгласно протокола на общото събрание и същия обвързва
етажните собственици.Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между
„.........“ ЕАД като възложител и „.... Инженеринг“ ООД като изпълнител, договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането
на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ
получава стойността на тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата
уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в
договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали
топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца,
извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била
извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно заключението на съдебно –
счетоводната експертиза обезщетението за забава възлиза на общо на сумата 94,01 лева, от
която дължимата от настоящия отвтеник е 35,25 лева 9 развняваща се на 33/88 от 94,01 лева)
, поради което исковата претенция следва да се уважи за тази сума, а за горницата до 35,49
лева да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 3,91
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. Ищецът претендира 9,38 лева за държавна
такса и 18,75 лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, от които
съразмерно с уважената част от претенциите следва да му се присъди сума в общ размер
27,70 лева. За настоящото производство ищецът претендира 25,00 лева - държавна такса,
600,00 лева – депозити за вещи лице и възнаграждение, което определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП от съда възлиза на сумата 100,00 лева , от
които суми съразмерно с уважената част от исковете му се следва сумата 713,82 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 400,00 лева, платено в брой съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, от което сума съразмерно с отхвърлената част от исковете
следва да му се присъди 6,17 лева като направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ищеца
съдът счита за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Х. Н. ЕГН ********** с адрес: .... .......
дължат на „.........“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: .... ..... на основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 213,41 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия
за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2023 г. в имот, находящ се в .... ж.к ... , с абонатен №.......,
сумата 35,25 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2024 г., сумата 15,96 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г.
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 28.05.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №31975/2024 г., по описа на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 35,25 лева до пълния предявен
размер 35,49 лева обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и иска по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата 3,91 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 15.06.2021 г. до 15.05.2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №31975/2024 г., по описа на
СРС, 71 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Х. Н. ЕГН ********** с адрес: .... ....... да заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК
5
..... със седалище и адрес на управление: .... ..... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 713,82
лева – разноски в настоящото производство и сумата 27,70 лева - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „.........“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: .... ..... да
заплати на А. Х. Н. ЕГН ********** с адрес: .... ....... на основание чл. 78, ла. 3 ГПК сумата
6,17 лева – разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„.........” ЕАД – „....“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6