№ 1149
гр. Пазарджик, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20245220101718 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Ю. Ю. Ш., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ,,***** чрез
пълномощника си адвокат С. М. твърди, че е сключил с ответника
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Н. П. П.,
договор за потребителски кредит №929454/18.09.2023 г., по силата на който
търговецът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 1 100 лева,
а потребителят е трябвало да върне сума в общ размер на 1 318,71 лева, на две
вноски по 43,08 лева и пет вноски по 246,51 лева при фиксиран ГЛП в размер
на 47 % и ГПР в размер на 58,38 %, като се е задължил да предостави
обезпечение на кредита - банкова гаранция или поръчител, като при
непредоставяне на исканото обезпечение дължи неустойка в размер на 830,29
лева, която се заплаща разсрочено към всяка погасителна вноска. Твърди, че е
платил по кредита сумата от 813,18 лева, от които 164,36 лева
възнаградителна лихва и 648,82 лева неустойка (след допуснатото от съда
изменение на иска). Твърди, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит е недействителен, което е установено с влязло в
сила решение по гр.д. № 1425/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Поради това моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 813,18
лева, платена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД чрез
пълномощника си адвокат Х. М. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
договорът за потребителски кредит не е недействителен на сочените от
ищцата основания, като поддържа, че дори неустоечната клауза да е нищожна,
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД това не влече недействителност на целия договор.
Намира договора за кредит за валиден, съответстващ на изискванията на ЗПК
и сключен при спазване на реда, регламентиран в ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Релевира
доводи за действителност на клаузата за неустойка и размера на ГПР. Счита,
че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като в
същия не се включват суми, дължими за неспазване на задълженията по
договора за кредит, и освен това не е била известна на кредитора към датата
на сключване на договора. Като аргумент за действителността на неустойката
сочи, че кредитополучателят е имал възможност да упражни правото си на
отказ от договора, без заплащане на обезщетения или такси, или да
предостави обезпечение на по-късен етап от действието на договора, в който
случай неустойката спира да се начислява. Твърди, че ищецът не само не се е
възползвал от тези възможности, но е сключил общо седем договора, някои от
които с други кредитни институции, които съдържат идентични уговорки за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, от което прави
извод, че е запознат с условията на договора. Оспорва иска и по размер, като
поддържа, че погасената по договора сума над главницата е 219,15 лева. Моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Представя писмени доказателства.
Моли в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от
едно производство поради злоупотреба с права.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между „Кредирект“ ЕООД в качеството на кредитор и Ю. Ю. Ш. в
качеството на потребител е сключен договор за потребителски кредит №
929454/18.09.2023 г. по силата на който кредиторът се е задължил да
предостави на потребителя паричен заем в размер на 1 100 лева, а
потребителят се е задължил да върне сума в размер на 1 318,71 лева на 7
месечни вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 47 % и ГПР в размер на 58,38
%, както и да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция, в
двудневен срок от сключване на договора, в противен случай дължи на
кредитора неустойка в размер на 830,29 лева.
Сумата по кредита е усвоена от потребителя на 18.09.2023 г.
По кредита са извършени две плащания, както следва: на 01.12.2023 г. в
размер на 705,15 лева и на 31.01.2024 г. в размер на 614 лева. Общо погасената
сума по кредита е в размер на 1 319,15 лева, с която са погасени: такси - 91,51
лева, неустойка - 648,82 лева, лихва - 164,36 лева и главница - 414,82 лева.
С влязло в сила решение по гр.д. № 1425/2024 г. по описа на Районен съд
2
- Пазарджик е признато за установено в отношенията между страните, че
договор за потребителски кредит № 929454/18.09.2023 г. е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК поради противоречие със закона.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по недействителен
съгласно чл. 23 от ЗПК договор за потребителски кредит.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи по делото заплащането на сочената от него сума на ответника, а в
тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за кредит.
Преюдициалният въпрос за недействителността на договора за
потребителски кредит е решен с влязло в сила решение, което на основание
чл. 297 от ГПК е задължително за настоящия съд.
Поради това спорът по делото касае единствено извършените от
потребителя плащания по договора за потребителски кредит.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по
кредита потребителят е заплатил сума в общ размер на 1 319,15 лева. Тези
плащания са отнесени от кредитора за погасяване на следните вземания: такси
- 91,51 лева, неустойка - 648,82 лева, лихва - 164,36 лева и главница - 414,82
лева.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита - чл. 23 от ЗПК. Чистата стойност на кредита е
сумата, предоставена на потребителя в заем, в случая - 1 100 лева Тази сума е
дължима от потребителя. От нея следва да се приспаднат извършените по
кредита плащания, които са в общ размер на 1 319,15 лева. Следователно
платената над главницата сума по договора за кредит е в размер на 219,15
лева, която е платена недължимо от потребителя и подлежи на връщане на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Без значение е обстоятелството какви
конкретни вземания по договора за потребителски кредит кредиторът е
погасил с извършените плащания, тъй като по кредита, обявен за
недействителен, няма няколко различни вземания, а само една сума, която се
дължи от потребителя. Поради това предявеният иск за неоснователно
обогатяване следва да бъде уважен до размера от 219,15 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а за
горницата над тази сума до предявения размер от 813,18 лева да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
3
присъдят сторените съдебни разноски, съразмерно на уважената част от
исковата претенция, както следва: държавна такса в размер на 13,48 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 107,80 лева. Обстоятелството, че по
иска за недействителност на договора за потребителски кредит, в полза на
ищеца са присъдени разноски, не изключва отговорността на ответника за
разноски и по настоящото производство, тъй като от една страна видът и
обемът на търсената защита се определя от ищеца и същият има правен
интерес да иска да бъде решен със сила на пресъдено нещо както въпросът за
недействителността на договора за потребителски кредит, така и този за
връщане на недължимо платените суми, а от друга страна - дори исковете да
бяха разгледани в едно производство разноски биха се дължали за всеки от
исковете поотделно.
По отношение на отхвърлената част от исковата претенция разноски в
полза на ответника не следва да се присъждат. Съгласно актуалната практика
на СЕС - решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС и решение
от 16.07.2020 г. по съединени дела № С-224/2019 г. и С-259/2019 г., чл. 6, § 1 и
чл. 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на
ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част
от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на
договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане
на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само
частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се
определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените
суми. Освобождаването на потребителя от отговорността за разноски в
случаите, при които той е засегнат от прилагането на неравноправна клауза в
договор за кредит, но обусловеният кондикционен иск е частично
неоснователен, се налага от затруднението, което потребителят би имал да
определи точния размер на неоснователно платените от него суми и да
разграничи коя част от плащанията е извършена именно въз основа на
неравноправната клауза.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от
управителя Н. П. П., да заплати на Ю. Ю. Ш., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. ,,***** сумата от 219,15 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит № 929454/18.09.2023 г.,
обявен за недействителен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 24.04.2024 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 219,15 лева до предявения размер от 813,18 лева.
4
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от
управителя Н. П. П., да заплати на Ю. Ю. Ш., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. ,,***** сторените от него съдебни разноски по съразмерност,
както следва: държавна такса в размер на 13,48 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 107,80 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5